Автор: zadkulisite

Людмил Рангелов: Показните разстрели се случват постоянно, мутренските години не са си отивали

Заплахата към Алексей Петров стои от повече от 10 години, вероятно е бил приел, че е отминала и нещата са решени от само себе си, но очевидно не е така. Ако той някога е поел определен ангажимент пред голям криминален авторитет и не е изпълнил задълженията си, в този свят не се приемат извинения и не се връщат пари. Разследващите трябва да тръгнат от информацията, която са получили от него по време на първите два атентата. Вероятно е споделил откъде очаква тази атака. Не допускам, че ще се стигне до поръчителя, всичко е направено много професионално. Това каза за „Твоят ден“ адвокат Людмил Рангелов.

По думите му едва ли ще се намери и гилза. „Показните разстрели се случват постоянно, мутренските години не са си отивали“, посочи той.

Относно казуса „Дебора“ адвокатът сподели, че не се знае по какви критерии съдебните медици в Пловдив са определили черепно-мозъчната травма като временна опасност за живота. „Необходимо е да се установи безсъзнание, за да се определи средна телесна повреда. Трябва да се установи дали има обезобразяване. Това са няколко средни телесни повреди, за които е предвидено наказание до шест години затвор“, обясни Рангелов.

Бившият шеф на НСО ген. Тодор Коджейков смята, че при покушението срещу Петров охраната вероятно е била помолена да се отдалечи. „Това се случва, ако охраняваното лице иска да проведе разговор, да бъде сам. Тогава на охраната се налагат рестриктивни мерки, свързани с неговото спокойствие. Колкото и добре да се пази едно лице, ако не се спазват закономерностите в охранителната дейност, ще се получи пробойна. В службите работят големи професионалисти и не вярвам някой да е пропуснал информация, ако е имало такава“, обясни той.

Според него хидрошоковите патрони са с кухи върхове и приемат формата на гъба при съприкосновение с тялото на човек. „Може да се купят във всеки един оръжеен магазин. Не са строго секретни патрони, направени в лаборатория. Когато влезе в тялото, се сплесква и намалява скоростта си, нанася сериозни поражения. Навиците на Петров са следени дълго време“, заяви Коджейков.

 

Източник Fakti.bg

Извадиха 150 кг мъртва риба от река Черна в Смолян

Количеството на мъртвата риба в река Черна в Смолян е около 150 кг и тя е пъстърва. Трябва да се установи виновника за замърсяването. РИОСВ – Смолян са взели проби и когато те излязат със заключение и се разкрие причината за замърсяването, реката ще бъде зарибена отново. Това каза за „Фокус“ кметът на Смолян Николай Мелемов. 

Кметът уточни, че мъртвата риба вече е извадена от реката и изрази надежда, че като се спре замърсителят, реката трябва да се изчисти.

Проверяват предприятия до язовир „Студен кладенец“ заради мъртва риба

Сигналът за мъртвата риба в реката е получен в неделя сутрин, като веднага е сформиран екип от експерти. След обход в района на ж.к. „Петровица“ е установено наличието на умряла риба и миризма на канализационни битово-фекални води.

В района няма промишлени предприятия, формиращи отпадъчни води, които се заустват в река Черна. 

 

Източник Nova.bg

Белград иска обяснение от Кишинев след като молдовските власти не пуснаха Горан Брегович в страната

Министерството на външните работи на Сърбия изиска обяснение от Министерството на външните работи на Молдова относно отказа на молдовските власти да разрешат на известния музикант Горан Брегович да влезе в страната, съобщи ръководителят на сръбската дипломация, Ивица Дачич.

Според Дачич, това решение не е съобразено с традиционно приятелските отношения между двата народа. Той добави, че това решение е породило много негативни реакции и е осъдено от обществеността в Сърбия. Брегович е световноизвестен музикант и композитор, който е свирел по цял свят и никога досега не е имал подобни проблеми при посещенията си в други страни.

Молдовският фестивал за музика, изпълнявана на китара, обяви, че Брегович не е допуснат в страната, въпреки че вече беше на летището в Кишинев, и следователно нямаше да може да участва на фестивала с групата си. Причините за това решение не бяха официално обявени. Възможно е Брегович да не е предоставил достатъчно информация относно целта на своето посещение, съобщи Спутник Молдова.

Брегович изрази съжаление за неудачното му посещение и се извини за невъзможността да участва във фестивала. Той подчерта, че обича Молдова и обеща, че следващият му концерт в страната ще протече гладко, предаде БТА.

 

Източник Fakti.bg

Фандъкова обяви бюджет 2023 на София от 2 555 000 000 лева: ето на какво залага кметът

Ще внесем проект на бюджет на Столична община за 2023 г. в размер на 2 555 000 000 лева, обяви на брифинг кметът на София Йорданка Фандъкова.

„Заради липсата на държавен бюджет общините не можехме да приемем бюджет в началото на годината. Това наложи да разработим инвестиционни програми, за да не спираме инвестициите в градовете“, посочи Фандъкова, цитирана от БТА.

Тя обяви, че проектобюджета ще бъде внесен в Столичния общински съвет (СОС) още днес. До края на месеца ще бъде организирано обществено обсъждане, а през септември предстои той да бъде гласуван.

„Това е бюджет, по който ще продължи да работи моя екип, но ще започне работа и следващия кмет с неговия екип“, каза още Фандъкова.

Основните бюджетни взаимоотношения на Столична община, според приетия на 28 юли от парламента държавен бюджет за 2023 г., са на стойност над 977 млн. лева, от които 953 млн. лева е стойността на общата субсидия за делегирани от държавата дейности. За зимно почистване са предвидени над 1 млн. лева, а целевата субсидия за капиталови разходи е над 23 млн. лева.

„Първият бюджет, който подготвих като кмет през 2010 г., беше за 1 200 000 000 лева. Сега оставям бюджет, който е два пъти по-голям. На първо място това се дължи на увеличените собствени приходи на общината и по-голямата събираемост, без увеличение на основни данъци и такси“, отбеляза Фандъкова.

В проектобюджета за 2023 г. са заложени приходи от около 930 000 000 лева, каза кметът. Тя припомни, че голяма част от стратегическите за града проекти са реализирани благодарение на безвъзмездни европейски средства. За последните 14 години те са били в размер на близо 4 млрд. лева.

Фандъкова увери, че финансовата стабилност на общината е запазена, а за това свидетелстват два факта – запазения кредитен рейтинг на общината, равен на този на държавата, както и недопуснатия спад в капиталовата програма.

„Средствата за инвестиции в настоящия бюджет са малко над 670 000 000 лева. От тях 323 000 000 лева, или около 48 %, са от собствените приходи на общината. Около 44 %, или 295 600 000 лева са средствата, защитени по европейски програми за конкретни обекти. Около 8 % са целевите средства от държавния бюджет за инвестиции в София“, обясни Йорданка Фандъкова.

Изграждане и ремонт на пътна инфраструктура

„Най-голям дял са средствата за основен ремонт и изграждане на улици и булевардни. Около 200 000 000 лева са предвидени за изграждане на 16 нови улици и булеварди, както и за основен ремонт на 36 улици, булевардни и мостове в различни райони на града“, обяви кметът.

Най-големият стратегически заложен обект е изграждането на т. нар. трети градски ринг, включващ булевардите „Филип Кутев“ и „Тодор Каблешков“. Сред другите приоритети са продължаващото изграждане на „Ломско шосе“, връзката на града със Северната скоростна тангента, както и пробивът на бул. „Рожен“, посочи Фандъкова. Тя припомни, че част от обектите вече са завършени, сред които тунелът в квартал „Люлин“.

До 15 септември се очаква да бъде отворен за автомобили участъкът през „Княжево“, където се реконструира трамвайната линия, а през есента да приключи и самата реконструкция на трамвайното трасе по бул. „Цар Борис III“.

Изграждането на близо 100 километра канализация в 12 квартала са вторият по обем инвестиции, които възлизат на 104 500 000 лева, каза Йорданка Фандъкова. По думите ѝ 69 000 000 лева от тях са безвъзмездни средства по Оперативна програма „Околна среда“.

Нови линии на метрото

„Общо 79 500 000 лева са средствата, които инвестираме за изграждането на три километра ново метро – от квартал „Хаджи Димитър“ до „Левски Г“. За съжаление, в момента коментираме темата за индексациите на този обект. Той се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост, където не са заложени средства за индексации“, уточни Фандъкова. По въпроса предстои и среща с финансовия министър Асен Василев, за да не се стигне до загуба на средства.

„Имаме готовност да започнем изграждане на шест километра ново метро през „Слатина“, веднага след решение на съда. Там няколко граждани обжалват плана, надявам се след решението на съда да започнем, защото имаме избран изпълнител“, допълни Фандъкова.

Детски градини и училища

„В строителството на детски градини и училища инвестираме близо 60 000 000 лева. Това почти изцяло са собствени средства на общината, с които финансираме строителството на 45 нови сгради на детски градини и детски ясли, както и на едно ново училище в „Манастирски ливади“, обяви кметът. По думите ѝ още около 20 000 000 лева ще бъдат отделени за ремонти на детски градини и училища, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“.

Малко над 5 000 000 лева са предвидени за изграждане и ремонт на детски площадки.

Зелени проекти

Зелените проекти са друг акцент в бюджета на София. Фандъкова даде за пример реновирането на междублокови пространства, подмяната на отоплителните уреди, развиване на мощностите на завода за преработка на отпадъците и други.

 

Източник Dir.bg

Рехава опашка пред БНБ за възпоменателна монета с лика на Димитър Талев (снимки)

Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета по повод 125 години от рождението на Димитър Талев от серията „Български творци“. Традиционната опашка пред БНБ от желаещи да закупят монетата този път беше малко по-рехава, вероятно заради отпускарския месец август.

Цената на монетата, с номинал 2 лева, при пускане в обращение е 54 лева. Тя е от серията „Български творци“ и е в тираж 7000 броя.

Това е четвъртата възпоменателна монета, която пуска БНБ през тази година след тези, посветени на 175 години от рождението на Христо Ботев, 200 години от рождението на Найден Геров и 100 години от основаването на Българския олимпийски комитет, показва справка на сайта на БНБ.

На опашката пред държавния трезор чакащите се представяха за колекционери, но не е тайна, че невинаги всички се оказват ценители, а по-скоро се редят с цел печалба – да препродадат монетата в пъти по-скъпо.

„Чакам от 6:30 ч. сутринта, защото съм колекционер и събирам монети. Тази нова монета на БНБ е много красива и според мен си заслужава инвестицията“, коментира пред БТА 18-годишният Пламен Кисьов от София. Признава, че за първи път има право да се реди пред БНБ за покупка на възпоменателни монети.

„Наследил съм много монети – от царско време, от комунизма и продължавам традицията с колекционирането на монети. Имам няколко класьора“, разказа младежът. По думите му опашката се движи бавно, но всичко е нормално, има списък и хората си чакат реда.

Хора от опашката споделиха, че купуват монетата за колекция и също изразиха мнение, че това е добра инвестиция във времето. Други пък си обясниха по-малкия брой редящи се пред БНБ с летния сезон, когато хората са извън града.

Монетата се продава в БНБ – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10.

Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на БНБ само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, обясняват от БНБ. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.

До края на работния ден днес новата монета ще бъде предоставена от БНБ и на няколко търговски банки, които ще могат да я продават в техни клонове и офиси.

 

Източник Dir.bg

Приключи първият акт на войната в Украйна

На 18-ти август т.г. Американците разрешиха на съюзниците си да доставят на Киев самолети F16. Първи се отзоваха Дания и Холандия. Доставката е по принцип, след необходимия период на обучение, но ще стане в близко бъдеще.

Това означава, че сме в навечерието на нов вид война с повече средства, с повече жертви и с по-висока цена.

Това коментира във „Фейсбук“ Божидар Чеков.

В такива моменти е желателно да се припомни хронологията на случилото се до сега.

Според американците, а по-късно и от страните членки на НАТО – руснаците слагат началото на войната с анексията на полуостров Крим на 18-ти март 2014 година. Руската страна отрича категорично това твърдение като напомня „Майдана“с неговите 107 убити и 620 ранени, насилственото сваляне от власт на избраният демократично проруски президент Виктор Янукович, 48-те изгорели живи анти-майдановци в Одеса и накрая любимецът на американците – Арсени Ятцениук, чието правителство полага клетва на 27 февруари 2014 година.

Рускоговорящото население на Донбас не признава скалъпеното на бегом правителство и грабва оръжието. В знак на солидарност с донбаските бунтовници, руснаците анексират Крим. Само един месец по-късно, Киев праща батальона „Азов“ срещу „терористите“ на източната граница. Резултата от тази касапница са 14000 убити, повечето жени и деца.

В тези драматични дни, в които омразата взима връх над дипломацията, никоя страна членка на НАТО не е показала солидарност с Украйна. Западното участие в зреещия конфликт е само американско. То започва още от обединението на двете Германии през 1991 година, когато в замяна на руското съгласие Вашингтон се ангажира да не разпростира НАТО.

Държавният секретар на САЩ – Джеймс Бейкър повтаря пред Михаил Горбачов, Едуард Шеварнадзе и Хелмут Кол – „Няма да напредваме нито сантиметър на Изток“! Кореспондентът на PBS News Hour и специалист по външна политика и отбрана – Ник Шифрин напомня редовно отметването от дадената дума. В създалата се атмосфера на дипломатични отстъпки, в Будапеща на 5 декември 1994 г. е подписан меморандум за излизането на Украйна от Руската федерация, в замяна на този договор за независимост Киев връща на Москва целия си арсенал от атомно оръжие.

Мирното уреждане на граничните спорове по периферията на Русия обаче не е крайната цел на Вашингтон. Многовековната омраза на част от украинците към руснаците е трамплин за допълнително отслабване на най-обширната държава в света. Считаната за мотор на „Оранжевата революция“ – Виктория Нуланд, заместник-министър на Външните работи на САЩ с нескрито задоволство споменава за Петте милиарда долара инвестирани първоначално в Украйна, които не са били хвърлени на вятъра. Тя в компанията на сенатора Джон МакКейн са в Киев по време на „Майдана“.

Подстрекавани от американски съветници, украинците в едно и също време се въоръжават и подписват концесии. Страните членки на НАТО нито са консултирани, нито са информирани. Американците бързат друг да не им дръпне хапката от устата. Един запис на разговор между посланикът на САЩ в Киев – Джефри Пиат и Виктория Нуланд внесе смут в дипломатическите среди. На въпроса – какво мислят европейците за случващото се, госпожа Нуланд отговаря „Fuck the Europe! » Тя е жена със самочувствие. Израснала в обкръжението на Маделен Олбрайт, Виктория е наследила агресивността на своята предшественичка по отношение на външната политика. Кой би я упрекнал, че утъпква пътека за американските интереси? Бомбардировките в Югославия не успяха, но тези в Донбас тепърва започват. Не случайно вицепрезидента Джо Байдън посещава 10 пъти Киев и се хвали по американската телевизия, че е сменил главния украински прокурор Виктор Шокин, слагайки на масата пред президента Петро Порошенко един милиард долара в полза на „демократичните промени“.

В началото на 2016 година, украинският прокурор Шокин започва официална анкета за корупция срещу директора на BURISMA – Микола Злошевски. Същият този Злошевски е назначил Хънтър Байдън и Девън Арчър срещу суми надхвърлящи въображението на специалистите в петролния сектор. Само преди месец американското правосъдие най-сетне заведе дело срещу Хънтър Байдън за укриване на данъци. Синът на президента веднага се декларира „виновен“, за да се отърве само с глоба. Парите за него не са проблем.

През месец март на същата 2016 година, Виктория Нуланд бе разпитвана от американския Сенат за наличието на американски лаборатории разработващи биологични оръжия на територията на Украйна. Отговаряйки на сенатора от Флорида Марко Рубио, госпожа Нуланд отговори, че САЩ и НАТО правят всичко възможно за „да предотвратят попадането на който и да е от тези изследователски материали в ръцете на руските сили“. Тази нейна декларация беше косвено признание за наличието на американски лаборатории за биологично оръжие.

Агенция „Ройтерс“ цитира говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че страната ѝ разполага с „документи, показващи, че украинското министерство на здравеопазването е наредило унищожаването на проби от чума, холера, антракс и други патогени“. Говорителят на китайското външно министерство Джао Лиджиан също се намеси: „Съединените щати, като страна, която е най-запозната с тези лаборатории, трябва да публикуват съответните конкретни подробности възможно най-скоро. Всички видове патогени и проведените изследвания”.

След отговора си даден на републиканеца Марко Рубио пред американския Сенат, Виктория Нуланд не спря да си противоречи. На конференцията на страните подписали конвенцията за забрана на химическо оръжие през 2021 година тя не успя да обясни в какви точно лаборатории са инвестирани 200 милиона долара на американското министерство на отбраната в Украйна.

Виктория Нюланд няма повече да се затруднява с лъжливи обяснения за войната в Украйна, нито с презрителни подхвърляния към страните съюзници на САЩ. Джо Байдън я праща на дипломатическа работа в Африка. В Европа, подобно на своята предшественичка Мадлен Олбрайт, тя няма да остане незабравима, с изключение паметната псувня: FUCK THE EU! През 1999 година Олбрайт крещеше също по коридорите на замъка Рамбуйе – BOMBING! BOMBING! – по отношение на кризата в Югославия. Поставянето на мъжествени жени на важни постове в американската администрация явно е тенденция. И двете като малки, сигурно не са играли с кукли, а с оловни войници. Ако тази тенденция на американското общество продължи, много вероятно е в Пентагона да постъпят мъже, които като малки са играли с кукли вместо с оловни войници.

 

Източник Fakti.bg

Художникът Иво Узунов пред ФАКТИ: Ние сме част от един прекрасен пейзаж, наречен България

Предстои ми голяма изложба в сградата на парламента на 04 октомври тази година!

Ние сме част от един прекрасен пейзаж, наречен България, казва художникът Иво Узунов. Въпросът е да го видим, да се потопим в него, да забележим красотата около нас, а тя е навсякъде, дори пред балкона на панелката, стига да я осъзнаем със сетивата си, допълва той. Светлината, слънцето, шумът на дърветата, вятърът, диалогът с морето – всичко това са една малка част от моята Муза, споделя маестрото. Разказва, че човеколюбието, любовта към ближния – това е основната боя в палитрата му, а всичко останало са оттенъци, нюанси и светлосенки. „По този начин картините ми се зареждат с позитивната енергия от душата ми предадена през посредника – четката. Може би точно затова казват, че картините ми стоплят и успокояват, дори, ако на тях е пяната от бурни вълни на сърдитото море“, казва Иво Узунов. А дипломата ми на ветеринар, остана в постоянната сянка на дърветата от пейзажите и най-накрая я отнесоха вълните в дълбочините на моретата в платната ми, споделя художникът. Обича зеленото и нюансите произлизащи от този прекрасен цвят.

Кой е Иво Узунов?

Роден е на 1 април 1969 г. в гр. Балчик. По образование – лекар-ветеринар. От 10-годишна възраст се занимава с рисуване в школа към Общинския детски комплекс гр. Балчик. Изявява се като самоук художник, няма никакви завършени курсове и часове. През 1992-1996 г. живее в Истанбул (Турция) и работи като художник в рекламни агенции. През 2003 година се установява в гр. Варна. Реди множество самостоятелни изложби във Варна, Перник, Балчик, Силистра, Мездра, Стара Загора, Констанца и в столицата. Самостоятелната изложба в Истанбул (Турция) през 2016 г. му носи допълнителен успех на международната художествена сцена. Основоположник и организатор е на няколко пленера с благотворителна цел: през 2017 г. – „Луди в рая 1“, Бялата лагуна – 2018, „Луди в рая 3“, Двореца – Балчик – 2018. Участва във фестивали из цялата страна и в чужбина. Рисува на живо пред публика в Художествената галерия в Балчик и в Художествената галерия „Богориди“ в Бургас. Има редица участия в международни (Македония, Сърбия, Румъния, Турция) и български пленери (Априлци, Севлиево, В.Търново, Крапец, Добрич, Варна, Бургас, Трявна, Ботевград, Говедарци, Костенец, Русе и др.). Едно от неговите увлечения са стенописите, които рисува както в частни домове, така и в обществени места и хотели във Варна и в София. Има изложени картини в частни галерии в Турция и у нас. Много на брой живописни творби са притежание на частни колекционери от Истанбул (Турция), Букурещ, Тимишуара, (Румъния), Берлин, Падеборн (Германия), Атина (Гърция), както и от Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ, Русия, Украйна, Молдова, Испания и други. Видни български и чуждестранни колекционери са притежатели на негови картини.

– Г-н Узунов, роден сте в деня на шегата – 1 април. На шега ли започнахте да рисувате?

– Да, така е, роден съм в Световния ден на шегата, смехът и хубавото настроение. Старая се да спазвам тези три неща: да се шегувам, да не губя чувството си за хумор, да съм усмихнат и да съм в добро настроение. Когато хората усетят доброто настроение и позитивната енергия около тях ме възприемат, някак си, по-бързо и естествено, сякаш ми имат повече доверие. Изобщо шегата е нещо много хубаво и тя трябва да присъства в живота ни като лъжичка елексир от злободневното ежедневие. Въпреки символа на този прекрасен пролетен ден, в който съм роден, рисуването за мен, никога не е било на шега. А иначе всичко останало е малко или много на шега. Рисуването бих казал е сериозната част от живота ми, в която влагам всичко от себе си, за да изразя и покажа максималното.

– На колко години бяхте, когато осъзнахте, че това е Вашата професия?

– Странно, но факт. Когато осъзнах, че това ще е моето призвание бях в най-нестабилната, така наречена, преходна възраст, когато никой не знае още какво точно иска от живота, а при мен стана обратното. Точно в тази непостоянна възраст за връстниците ми, аз показах постоянство и определеност. Бях напълно наясно какво искам от живота и с какво ще се занимавам. Изкуството в мен надделя. И така, на 13-14 годишна възраст си казах, че това искам да правя.

– Срещахте ли пречки от родителите си, предвид твърдението, че „художник къща не храни“?

– Разбира се. По онези времена на изкуството се гледаше несериозно и твърдението, че „художник къща не храни“ беше като лозунг, който се развяваше масово от родителите на талантливи деца. И най-страшното беше, че това нарицателно клише важеше за всичките сфери на изкуството. Тогава се наложи да се ориентирам към друга професия. А дали на мен тази професия ми допада не беше от значение. Трябваше да стана агроном или ветеринар. Трябваше и станах ветеринар. Образованието ми така и не се върза с рисуването, дипломата остана встрани от картините, които гордо и за постоянно я засенчиха. И тя, дипломата ми на ветеринар, остана в постоянната сянка на дърветата от пейзажите и най-накрая я отнесоха вълните в дълбочините на моретата в платната ми.

– Нямате академично образование. Как пробивате в гилдията на академиците и художниците с дипломи?

– Много хубав въпрос. Мога да се похваля, че нямам дори курсове по рисуване, само това, което ми е дадено свише. Не бих казал, че беше лесно. Винаги по пътя на един творец се срещат безброй подводни камъчета, които решително целят да те спънат. Но това не стана, защото открих стратегията на доброто. Не пробивам директно и агресивно. Печеля колегите от гилдията преди всичко с човеколюбие. Вървя напред с моите добродетели и добрите ми намерения към хората, не само към колегите, но и към ценителите на творбите ми, изобщо към всички. Човеколюбието, любовта към ближния – това е основната боя в палитрата ми, всичко останало са оттенъци, нюанси и светлосенки. По този начин картините ми се зареждат с позитивната енергия от душата ми предадена през посредника – четката. Може би точно затова казват, че картините ми стоплят и успокояват, дори, ако на тях е пяната от бурни вълни на сърдитото море.

– Повече от ясно е, че в основата на всяко изкуство стои не дипломата, а талантът. Трудно ли Ви беше да се докажете? Да пробиете?

– Изключително е трудно за самоуките художници да се доказват и да пробиват. Винаги ще се намери някой „доброжелател“, който да те упрекне за техниката и похватите. Но това не е зле, защото ме мотивира да продължа, да не спирам да рисувам, да ставам все по-добър и с всяка една моя следваща картина да правя хората все по-щастливи и позитивни. Не съм спрял да се доказвам.

– Какво Ви вдъхновява?

– Различни неща от природата. Светлината, слънцето, шумът на дърветата, вятърът, диалогът с морето – всичко това са една малка част от моята Муза.

– Кои техники предимно използвате?

– Не съм пристрастен към определена техника. Старая се да използвам многообразието от технологиите за пресъздаването на красотите от света върху платното. Така че, бих могъл да кажа, че без да жаля материалите, използвам всичко, с което може да се сътвори Нейно Величество Картината. Предимно шпакла, ползвам и четки, ръце, крака и дори глава.Техниката е нещо много относително, още повече за такива като мен, които са без академично образование.

– Имате ли любим цвят, предпочитани багри? Често ли използвате багрите от картините си в реалния живот?

– Да, обичам зеленото и нюансите произлизащи от този прекрасен цвят.

Зеленият цвят е част от живота ни. Носи релакс, спокойствие, уравновесеност и е изключителен важен за нашата психика. Ако трябва да определя зеленото съвсем накратко, най-подходящо би било – оптимизъм и изобилие. Най-често характеризирам зеления цвят с природата – раждане на природата, обновяването, началото на нов живот. Изключително универсален като багра, дългото съзерцаване на зелен цвят успокоява психиката, освобождава нашата душа от лоши и ненужни мисли. При по-тъмните нюанси вече става въпрос за увереност. Неслучайно и светофарът светва зелено, когато може да се преминава – зеленият цвят символизира възможността за движение, за растеж. Казват, че хората, които обичат зеления цвят се стремят към равновесието, умеят да усещат, да разбират околните, в повечето случаи това са състрадателни личности. Вероятно любовта ми към зеления цвят е свързан с моето човеколюбие. Зеленият цвят е също любов, но такава, която е насочена към нас самите. Съвсем спокойно мога да заявя, че зеленият цвят е цвят на хармония – внушава едновременно усещане за спокойствие и възраждане на живота. Проблемът при хора, които обичат зелената багра е в това, че заради дълбокото си убеждение, че нещата трябва да бъдат в равновесие и хармония, вземат решения доста трудно. От всички цветове в палитрата, зеленият уморява нашите очи най-малко. Що се касае до това дали използвам багрите от картините си в реалния живот, бих могъл да направя едно откровение – реалният живот сам влиза в картините ми. А, за да влиза с тази лекота, искреност и обективност, значи е в пълен синхрон с платното ми. Понякога дори аз самият се обърквам кое е реалното: картината или нейното отражение през прозореца ми?

– Да поговорим за морето. Защо морето, защо вълните и морските стихии? Какво Ви дава изобразяването на водата?

– Морето е нещо специално за мен. Морето е непредсказуемо, пълно с изненади. То е променлива величина, неуловимо, мамещо, хитро. Обичам не стационарните неща, а тези, които са в постоянна динамика и движение. Морето е винаги до мен, в съзнанието и подсъзнанието ми, в живота и картините ми. То ме вдъхновява, дава ми енергия и заряд, в него има някаква необяснима магия, която само то, морето, си я знае. Изобщо, водата е магията, която всички се мъчим да усвоим по един или друг начин, но не всеки успява.

– Нека да пофантазираме: ако някоя от вашите лодки на платното се преобърне от безупречно изобразените от Вас вълни и се окажете на безлюден остров – кои три предмета ще спасите при корабокрушението?

– Интересен въпрос. Бих направил всичко възможно да спася това, което най би ми послужило на първо време, а това са: нож, обувки и кибрит.

– Кои три книги бихте взели с Вас на острова?

– „Човекът, който се смее“ , „Големите надежди „,“Сто години самота“.

– Не ви ли привлича авантюрата да рисувате на водопади?

– О, да, разбира се! Доста често рисувам водопади в планината. Обикновено съм мокър след това.

– Да преминем към пейзажите. Каква е магията, с която ги правите живи?

– Нямам определена рецепта. А магията е в цветовете. И не само. Магията на всеки един художник е индивидуална, тя едва ли може да се опише. Зависи от това как художникът вижда света около него, с какви очи, през каква призма. Всеки предава по свой, различен начин видяното и магията се крие в нас самите.

– Откъде черпите темите за тях и за живописта като цяло?

– Малко ли великолепна природа има в цялата ни страна. Та ние живеем в един голям пейзаж, наречен България. Въпросът е да го видим, да се потопим в него, да забележим красотата около нас, а тя е навсякъде, дори пред балкона на панелката, стига да я осъзнаем със сетивата си. Както казва Кольо Фичето : „То всичко е пред нас, ако имаш очи ще го видиш, научаваш го, ако ли не – не“.

– Есента настойчиво присъства в картините Ви. Какво Ви привлича в този сезон?

– За мен есента е пълна с пъстри, уникално наситени и многообразни багри. Затова я обичам. Есента не е само меланхолия, носталгия или тъга. Достатъчно е само да се вгледате в пъстрата палитра, оцветила короните на дърветата, да вдишате от опияняващия аромат на узрялата земя и да съзрете приказното обаяние на есента. Експлозия от блясъци, пищни цветове и очарование – такъв е сезонът на художниците, сезонът на поетите. Шумът на листата в краката е като част от симфония. „Всяко листо носи щастие за мен, шепнещо от есенното дърво“, думи на Емили Бронте, които напълно споделям. Шумата с цвят на старо злато гали очите ни с пъстрите си нюанси, но да си призная, малко ме натъжава. През есента можем да се търкаляме в листата и да берем ярки букети в парка.

Всеки сезон има своите предимства и недостатъци. Прохладното и дъждовно време не се харесва на всеки, а есента е доста тъжен сезон, който обаче има и своите хубави страни. Можем да отидем на пикник, но вече без да се боим от комарите. Точно сега гората е най-красива, а гъбите – най-вкусни. Ако погледнем към планината ще видим един истински жив пейзаж сътворен от Всевишния. Уникална красота е есента. Можем да носим ярки палта и дрехи, дъждобрани и чадъри. Ярките дрехи и аксесоари ни правят от една страна весели и поддържат доброто настроение, от друга страна ни правят съпричастни с този сезон, вписваме се с него, същевременно не ни позволяват да изпаднем в носталгия и лошо настроение. Да си припомним думите на една обаятелна дама Мерилин Монро, която казва: „Дизайнерите искат от мен да се обличам като пролетта, във вълнисти, бухнали тоалети. А аз не се чувствам като Пролет. Чувствам се като топла, червена есен“. Когато зад прозореца е мрачно, хладно и вали дъжд, няма нищо по-уютно от есенните домашни събирания. През есента стават и най-ярките и разноцветни снимки. През есента можем да заспиваме, наслаждавайки се на успокояващия ромон на дъжда. „Какво е есента, ако не най-красивата усмивка на годината.“ – Уилям Брайнт.

– Какво все още не сте успял да свършите, а бихте искал?

– Все още не съм нарисувал най-добрата си картина. И това ще стане.

– Въпрос, който винаги задавам на художници: само от творбите ли се препитавате? Реално ли е в България художник да издържа себе си и семейството си само и единствено от продажбата на картини?

– Да, само от картините живея и се издържам. Трудно е наистина, но е напълно реално. Това е критерият дали си добър, или не. Живеем в комерсиален свят, в който парите може да не са най-важното нещо за един творец, но определено са необходими. Аз съм художник, това е моята професия, моят занаят и любимо дело, което би трябвало да знае, че го обичам и да се погрижи и то за мен.

– Щедър човек ли сте? Бихте ли подарил своя картина по повод и без повод?

– За това дали съм щедър, нека другите да кажат. Всяка седмица подарявам по една картина. Така се чувствам по-добре.

– Имате ли творба, с която не можете да се разделите?

– По принцип трудно се разделям с всяка една картина. Те са мои рожби и един определен период не мога да ги „отбия“. Рано или късно те отлитат от ателието, като птиченцата от гнездото. Това е нормално и е желателно. И все пак, има една картина, с която няма да се разделя. Никога!

– Какво Ви прави щастлив?

– Децата. Те са най-прекрасното и неопорочено нещо в този живот. Децата ме правят щастлив.

– Какви изяви Ви предстоят и къде?

– Предстои ми голяма изложба в сградата на парламента на 04 октомври тази година! Планирам още няколко изложби у нас и в чужбина. Вече имам сериозни покани от няколко страни.

– Разкажете нещо повече за инициативата – „рисуването на живо“? С каква цел го правите?

– Рисуването на живо пред публика е предизвикателство за душевния ми мир. Не целя да се доказвам показно. В никакъв случай. Бих сравнил рисуването пред публика като изява на артист на сцената на театъра. Както музикантът се чувства добре, когато свири пред публиката, така и аз се чувствам пълноценен и духовно удовлетворен, когато рисувам на живо пред зрителя. Изкуството трябва да се показва, да се споделя. По този начин аз на живо споделям моя свят в едно истинско риалити, потапяйки публиката в магията на рисуването. Самата инициатива „рисуване на живо“ я реализирам предимно с благотворителна цел.

– Вашето лятно пожелание към аудиторията?

– Бъдете цветни и свежи като този сезон. Не позволявайте сивото да влиза в палитрата на живота ви!

 

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

 

Източник Fakti.bg