Ще излекува ли ЕС тийнейджърите от новото пристрастяване, до което ги допусна – смартфона?
Стъклени очи. Едносрични отговори. Непрекъснато звучене на пиукания и бръмчене от високоговорителите на смартфоните.
Това е позната сцена за родителите по света, които се борят с използването на интернет от децата си. Попитайте Вера Йоурова: Когато 10-годишният ѝ внук е пред екрана, „нищо около него вече не съществува, дори бабата“, каза еврокомисарката, отговаряща за ценностите и прозрачността на събитие в Европейския парламент през юни, пише “Политико“
Държавите вече предприемат първите стъпки за ограничаване на прекомерното – и потенциално вредно – използване на големите социални медийни платформи като Фейсбук, Инстаграм и ТикТок.
Китай иска да ограничи до 40 минути времето, прекарано пред екрана, за децата на възраст под осем години, а американският щат Юта наложи цифров комендантски час за непълнолетните и родителско съгласие за използване на социалните мрежи. Франция се е насочила към производителите, изисквайки от тях да инсталират система за родителски контрол, която може да се активира при включване на устройството.
ЕС има свои собствени мащабни планове. Брюксел предприема смели стъпки със своя Закон за цифровите услуги (DSA), който от края на този месец ще принуди най-големите онлайн платформи – TиkTok, Фейсбук, ЮТюб – да отворят системите си за контрол от страна на Европейската комисия и да докажат, че правят всичко възможно, за да гарантират, че продуктите им не вредят на децата.
Китайският собственик на социалната медийна платформа TиkTok доброволно се съгласи на „стрес тест“, за да се подготви за Закона за цифровите услуги на Европейския съюз, заяви в средата на юли еврокомисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон, предаде Ройтерс.
TikTok, собственост на китайския технологичен конгломерат ByteDance, е една от 19-те онлайн платформи и търсачки, които подлежат на по-строги изисквания, които ще влязат в сила от август съгласно Закона за цифровите услуги (DSA).
Има ли наказание за неспазване на изискванията? О, да, огромна глоба в размер до шест процента от глобалните годишни приходи на компаниите.
Залепени за дисплея нещастни “щастливци“
Точната връзка между употребата на социалните медии и психичното здраве на тийнейджърите е предмет на спорове.
Дигиталните гиганти печелят пари от това да привлекат вниманието и да го задържат възможно най-дълго, като в този процес прибират парите на рекламодателите. И те са професионалисти в това: безкрайното скролване, съчетано с периодичната, но непредсказуема обратна връзка от харесвания или известия, предизвиква стимулиране, което имитира ефекта на игралните автомати върху мозъчните ни структури.
Това е жажда, която е достатъчно трудна за преодоляване от възрастните (питайте когото искате). Притеснението е, че за уязвимите млади хора това влечение води до съвсем реални и отрицателни последици: тревожност, депресия, проблеми с комбинацията от мислите и чувствата, които изпитваме към тялото си.
Според доклад на “Комън сенс медия“(Common Sense Media), организация с нестопанска цел, която прави преглед и дава оценки на медиите и технологиите с цел да предпази децата, повече от половината от 11-15-годишните момичета, които използват Инстаграм и Снапчат в САЩ, са били потърсени от непознати по начин, който ги е накарал да се чувстват неудобно. Същевременно около 48% от тийнейджърките в САЩ са заявили, че са им били изпращани нежелани съобщения чрез приложение за съобщения, като 46% са се свързали с тях чрез TиkTok, а 30% – чрез ЮТюб.
Докладът разкрива и данни за това как почти половината (45%) от момичетата, които използват TиkTok, казват, че се чувстват „пристрастени“ към платформата или я използват повече от предвиденото поне веднъж седмично. По отношение на най-„пристрастените“ или най-големия дял потребители, които съобщават, че я използват повече от предвиденото поне веднъж седмично, редът е следният: Снапчат (37%), ЮТюб (34%), Инстаграм (33%) и след това приложенията за изпращане на съобщения (30%).
Големите проучвания на психичното здраве в САЩ – откъдето данните са най-многобройни – установяват забележимо нарастване на нещастието сред подрастващите през последните 15 години, тенденция, която се запази и по време на пандемията.
Това увеличение обхваща редица показатели: мисли за самоубийство, депресия, но също и по-обикновени проблеми – като тези със съня. Тази тенденция е най-силно изразена сред тийнейджърките.
В същото време употребата на смартфони експлодира, като все повече хора се сдобиват с такива на по-млада възраст. Употребата на социални мрежи, измерена като брой посещения на дадена платформа на ден, също е нараснала значително.
Това буди сериозни предупреждения. Тенденцията е най-видима в англоезичния свят, въпреки че се наблюдава и в други части на Европа. Освен това има цял набор от смущаващи фактори. Намаляващата стигма по отношение на психичното здраве може да означава, че младите хора се чувстват по-комфортно да описват това, през което преминават, в проучванията. Почти сигурно роля играят и променящите се политически и социално-икономически фактори, както и притесненията, свързани с изменението на климата.
Изследователите от всички страни на дебата са съгласни, че технологиите са фактор, но също така, че те не обясняват напълно тенденцията. Те се разминават в мненията си за това къде да се постави акцентът.
Лука Брагиери, асистент по икономика в университета „Бокони“ в Италия, и колегите му са прегледали проучвания на психичното здраве в американските колежи от 2004-2006 г. – периодът, в който Фейсбук за първи път е бил разпространен в американските колежи и преди да стане достъпен за широката общественост. И установяват, че в колежите, в които Фейсбук е навлязъл, психичното здраве на студентите се е влошило по начин, който не се наблюдава в университетите, в които той все още не е пуснат.
Според Елиа Аби-Жауд, психиатър и преподавател в Университета в Торонто, най-голямо притеснение предизвиква липсата на сън – и съпътстващите я промени в настроението и по-лоши резултати в училище. „Мисля, че голяма част от нашето население е хронично лишено от сън“, казва Аби-Жауд, виждайки причината за това в смартфоните и използването на социалните мрежи.
Обратната страна на медала
Новите технологии са предизвиквали паника и преди. Поглеждайки назад, сега случаите изглеждат странни, дори смешни.
„През 40-те години на миналия век имаше опасения за пристрастяване към радиото. През 60-те години на миналия век това беше пристрастяването към телевизията. Сега имаме пристрастяване към телефоните. Затова мисля, че въпросът е: различно ли е сега? И ако е така, как?“, пита Ейми Орбен от отдела за познание и мозъчни науки към Съвета за медицински изследвания на Великобритания в университета в Кеймбридж.
Тя не отрича възможните вреди от социалните мрежи, но настоява за нюансиран подход. Това означава да се обърне внимание на конкретните хора, които са най-уязвими, и на конкретните платформи и функции, които могат да бъдат най-рискови.
Съществува „истинско разминаване“ между общото убеждение и реалните доказателства, че използването на социалните медии е вредно, каза Орбен, която похвали новите правила на ЕС. Наред с различните разпоредби, новите правила на ЕС за първи път ще позволят на изследователите да се доберат до данни, които обикновено са заровени дълбоко в сървърите на компаниите.
Орбен заяви, че макар и да се обръща голямо внимание на отрицателните ефекти от използването на цифрови мрежи за сметка на положителните примери, проведеното от нея изследване на благосъстоянието на подрастващите по време на пандемични блокади например показва, че тийнейджърите с достъп до лаптопи са били по-щастливи от тези без такъв достъп.
Превенция
Но когато става въпрос за риск от вреди за децата, Европа е възприела превантивен подход.
„Не всички деца ще пострадат от рискове, свързани с използването на смартфони и социални медии“, заяви Пати Валкенбург, ръководител на Центъра за изследване на децата, юношите и медиите към Амстердамския университет, на събитие на Комисията през юни. „Но за непълнолетните трябва да приемем принципа на превенцията. Фактът, че може да бъде причинена вреда, трябва да е достатъчен, за да оправдае мерките за предотвратяване или намаляване на потенциалния риск.“
Родителски контрол
Изправени пред нарастващ натиск през последните години, платформи като Инстаграм, ЮТюб и TиkTok въведоха различни инструменти за успокояване на опасенията, включително родителски контрол. От 2021 г. насам ЮТюб и Инстаграм изпращат на тийнейджърите, използващи техните платформи, напомняния да правят почивки. През март TиkTok обяви, че непълнолетните трябва да въведат код за достъп след един час в приложението, за да продължат да гледат видеоклипове.
Но компаниите за социални мрежи скоро ще трябва да отидат по-далеч.
До края на август големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в Европейския съюз – включително компании като Инстаграм, Снапчат, TиkTok, Принтерест и ЮТюб – ще трябва да спазват най-дългия списък с правила.
Те ще трябва да предадат на надзорния орган по Закона за цифровите услуги – Европейската комисия – първата си годишна оценка на значителното въздействие на техния дизайн, алгоритми, реклама и условия за ползване на услугите върху редица обществени въпроси, като например защитата на непълнолетните и психичното благополучие. След това те ще трябва да предложат и приложат конкретни мерки под контрола на одиторска компания, Комисията и проверени изследователи.
Мерките биха могли да включват гарантиране, че алгоритмите не препоръчват видеоклипове за диети на тийнейджърки или изключване на автоматичното възпроизвеждане по подразбиране, така че непълнолетните да не стават пристрастени при гледане на съдържание.
На платформите също така ще бъде забранено да проследяват онлайн активността на децата, за да им показват персонализирани реклами. Манипулативните дизайни са свързани с пристрастяването и ще бъдат забранени за технологичните компании.
Брюксел също така работи с технологични компании, браншови асоциации и детски групи по правила за проектиране на платформи по начин, който защитава непълнолетните. След това Кодексът за поведение относно подходящия за възрастта дизайн, планиран за 2024 г., ще предостави изричен списък с мерки, които Европейската комисия иска да види, че големите компании за социални мрежи изпълняват, за да се съобразят с новия закон.
И все пак новият закон на ЕС за съдържанието няма да бъде магическата пръчка, която родителите може би търсят. Правилникът за съдържанието не се прилага за популярни развлечения като онлайн игри, приложения за съобщения, нито за самите цифрови устройства.
Преди дни потребители на Снапчат заявиха, се чувстват „изплашени“, а някои твърдят, че са изтрили приложението, след като чатботът с изкуствен интелект публикува кратко видео в собствената си история, предаде ДПА.
Няколко потребители на Снапчат се включиха в социалните медии, за да споделят записи на екрани на краткия клип, който беше публикуван в Story на акаунта My AI в рамките на това, което Снапчат описа като „временно прекъсване“, което междувременно беше отстранено.
Все още не е ясно как Европейската комисия евентуално ще разследва и преследва компаниите за социални мрежи, ако прецени, че те не са успели да ограничат негативните последици от своите платформи за психичното благополучие. Външните одитори и изследователи също биха могли да се сблъскат с пречки при претърсването на купища данни и редове код, за да открият информация, потвърждаваща нарушаване на правилата, и да оспорят твърденията на технологичните компании.
Въпроси, които остават отворени
Въпросът доколко компаниите са склонни да се противопоставят на своя бизнес модел в услуга на психичното здраве на своите потребители, също е отворен, каза Джон Албърт, експерт по политиките в “АлгоритъмУоч“ (AlgorithmWatch), фокусираната върху технологиите група за защита на правата на потребителите. Технологичните гиганти са положили сериозни усилия в борбата с най-очебийните злоупотреби, като кибертормоза или хранителните разстройства, каза Албърт. А нивото на прозрачност, което новите правила позволяват, е безпрецедентно.
„Но когато става въпрос за много по-широки въпроси за психичното здраве и как тези алгоритмични системи за препоръки взаимодействат с потребителите и им влияят с течение на времето… не знам какво трябва да очакваме да променят“, обясни той.
Това говори, че процесът на обратна проверка вероятно ще се проточи, докато експертите на Еврокомисията навлязат в дълбочина в сложните платформи. Да, ще има регистрирана работа по въпроса, но доколкото проблемът е многопластов и сложен, резултатите – ако и доколкото ги има – ще се видят в бъдеще.
За пореден път надпреварата за пазари и налагането на нови продукти изпревари превантивното мислене за евентуалното им въздействие върху хората. И едва ли скоро ще има промяна в тази матрица.
Източник Fakti.bg
