Формулата за успешна кариера на Дина Маркова
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа „Идеалният кандидат“, която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика „Формулата за успешна кариера“, в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
„Процесът на обучение е и процес на самообучение – ако знаеш към какво се стремиш винаги ще намериш информацията, която ти е нужна“, споделя Дина Маркова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „Формулата за успешна кариера“.
Коя е тя?
Коя е Казвам се Дина Маркова. Завърших класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ през 2016 г. Заедно с моя колега от Академията Боян Арсов учредихме Театър ЗОНГ – независима театрална трупа, под шапката на която създадохме общи проекти – „Животът е сън“, „Отело – гибелта на идеалиста“ и „Аутсайдер“. Пътуваме на фестивали в страната и чужбина, наши представления получиха номинации и награди Икар и награди от международни фестивали. През юли 2023 пътувахме с „Животът е сън“ в Косово.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Кариера е много помпозна дума за живота на един независим артист. Началото беше може би с уроците по пиано и различните участия, свързани с него, а в последствие школата на МОНТФИЗ с ръководители Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Тодор Близнаков и Мила Банчева. Там бях четири години, последните две правихме представления с режисьор Гергана Тодева. За мен това беше изключително хубав период и силно позитивно преживяване, което ме зареди с глад за още…
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Може би си представях, че нещата ще се случват по-лесно и че ще получа точните покани от точните хора, а вместо това сега мога да кажа, че сама инициирам 90% от нещата, които ми се случват, те зависят в голяма степен от мен, като представител на т.нар. независим сектор. Също така си представях, че творческата част е основната, а реалността е, че се налага да се пишат проекти, да се търсят финанси, както и да се специализираш в доста повече неща, различни от режисура, актьорство или драматургия… налага се да си си озвучител, осветител, да координираш екипи. Срещаш съпротива, в някои случаи липса на подкрепа от страна на държавата. Но срещаш също така много съмишленици.
.widgets-main {
text-align: center;
border-top: 2px solid #6f45b8;
border-bottom: 2px solid #6f45b8;
padding: 27px 0 18px 0;
}
.widgets-main a {
color:#6f45b8;
}
.widgets-main:hover {
/*cursor:pointer;*/
border-top: 2px solid #ccc;
border-bottom: 2px solid #ccc;
}
.widgets-left {
display: inline-block;
max-width: 300px;
text-align: left;
/*padding: 21px 15px 0 0;*/
background-color: #fff;
border-radius: 3px;
margin: 5px;
vertical-align: top;
}
.widgets-right {
display: inline-block;
max-width: 400px;
text-align: left;
padding: 0;
border-radius: 3px;
margin: 8px 5px 5px 5px;
vertical-align: top;
}
.widgets-left-text {
text-align:center;
color: #333333;
}
.widgets-right-text {
text-align: center;
font-size: 17px;
color: #333333;
}
.insta-logo {
margin: 0 6px 4px 10px;
}
.arrow {
margin: 3px 6px 4px 10px;
padding-top: 8px;
}
@media screen and (max-width: 800px) {
.widgets-left-div,
.widgets-right-div {
max-width: 100%;
width: 100%;
box-sizing: border-box;
}
.widgets-right {
padding: 0;
margin-right: 0;
}
.widgets-right-text {
font-size: 19px;
}
.arrow {
margin-top:17px;
}
}
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Да сбъднеш мечтите си означава да престанеш да живееш. НАТФИЗ ми беше мечта, значи съм я сбъднала, но първо реалността е различна от фантазията и второ в процеса на сбъдване мечтите се променят – и както казваше професор Танковска – целта винаги се измества към хоризонта и е по-добре да си поставиш недостижима, но значима цел, отколкото малка. Така че мечтите ми изглеждат сега също толкова далече, колкото преди 10 години, даже може би се отдалечават с опита.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Винаги има. Бих присъствала по-пълноценно в процеса и бих се лишила от някои безсмислени страхове и задръжки.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Много са важни, аз съм ходила и с удоволствие отново бих присъствала на репетиционен процес на режисьор, когото харесвам от България или от чужбина, както и на т.нар. workshops /работни ателиета/ – винаги има какво да се научи, а и е полезна срещата с друга гледна точка, с различен стил на работа.
Преди две години Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече „Идеалният кандидат“. Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?
Да е проактивен. Станало е клише вече, но е самата истина. Процесът на обучение е и процес на самообучение – важно е да го има вътрешният мотор, който задвижва „идеалния кандидат“ по неговия път. Не мисля, че идеален кандидат съществува, не ми се и иска студентите да смятат, че за да ги вземат трябва да бъдат „идеални“, напротив, но може би има идеална позиция в даден момент, която е път към следващата цел за някого, и тогава е добре да покаже, че е наистина мотивиран и силно желае не която и да е, а точно тази позиция (и да знае защо).
Kакви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Често стажовете си приличат и е трудно да изберат, същевременно стажът е много ангажиращ, същевременно неплатен, може би това ги затруднява.
Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?
Процесът на обучение е и процес на самообучение – ако знаеш към какво се стремиш винаги ще намериш информацията, която ти е нужна. И все пак преподавателите са там, за да запалят искрата, за да вдъхновят и да бъдат насреща. Смятам, че личността на преподавателя е най-важна и в основата на всяка образователна система. Работата на държавата е да открие и да се погрижи за тези преподаватели, които създават процеса и без които процес няма, колкото и луксозна да става материалната база. Винаги човешкият фактор е решаващ, така е и за качеството на образованието.
Каква е рецептата за кариерен успех на Дина Маркова?
Когато обичаш това, което правиш, даваш максимума от себе си, стремиш се да се развиваш и не се оставяш по течението. Не знам дали това е достатъчно за успех, сигурно има и други фактори като контакти, шанс, но и без това не може. Превърне ли се работата в рутина, в нещо банално, в задължение – едва ли можем да говорим за успех. И все пак всеки има свои критерии за успеха – в какво се измерва той? Често външния успех и вътрешното възприятие могат да се разминават.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Ще цитирам Махабхарата с три стиха: Но жажда не засища, а ражда нова жажда. „Ражда нова жажда“ са трите думи.
Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?
Не ме съветват, подкрепят ме.
А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?
Да се обградят с приятели и съмишленици, с които да вървят заедно през изпитанията, които предстоят.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Повишен бюджет за култура най-малко 4 % от БВП, Театър „Азарян“ да отвори врати отново като място за независим театър в град София, повишение с минимум 50% на заплатите на актьорите в българските театри и повече възможности за български актьори да участват в световни кино проекти.
Източник Dir.bg
