Актрисата Нона Йотова пред ФАКТИ: Шансът да оцелее културата на една държава е държавата да има културна политика (ВИДЕО)
Политиката се разпростира и меси в културата до 10 бала. Театърът е храм. А парламентът е институция. Тези хора, които са там в момента, не уважават институцията. Нямат почитание. Те са едновременно неграмотни и нагли. Ужас за човек, занимаващ се с изкуство у нас, е политкоректността. Не говориш ли „правилните” неща, не следваш ли генералната линия на партията, си аут. Нещо да ви напомня за едни уж минали времена? Пак ще се върнем на културата. Който и да го е казал, че искаш ли да унищожиш един народ, почни от културата – е прав. Подмени му историята, заличи му паметниците, остави го необразован и ето резултата. А премахването на паметника на Съветската армия е нацистки акт. В Германия никой не пипа паметниците на Съветската армия, отървала света от фашизма с милиони жертви от нейна страна, убедена е Нона Йотова
Обръщението ми към публиката е да бъде умна и обичаща изкуството, каквато е. Към хората на изкуството да обичат изкуството в себе си, а не себе си в изкуството, както е казал Станиславски. Защото талантът е дар от Бога и трябва да бъдеш отговорен пред него. Това го казва най-близкият ми човек. А към управляващите – оставка. Време е добри, умни и образовани хора да ръководят Родината, апелира актрисата.
– Нона, да започнем с изкуството, на което все по-малко място се отделя у нас….Наскоро представихте новата си песен „Молитва“. Разкажете ни подробно как се роди тази песен? Защо „Молитва“? Какъв апел отправяте с тази песен?
– Чрез песента „Молитва“ отправям най-простичкия апел на всяка жена, а той е да живеем в мир. Никоя майка или любима не иска да загуби сина или мъжа си. Никоя жена не иска да се разруши семейството, защото знае, че разруши ли се то, ще се разруши и света. Песента не е агресивна, затова е молитва и то молитвата на майка и жена. Ние, които даваме живот, не можем да позволим неговото унищожаване.
– Как са нещата в театъра? Какво ново на театралната сцена? Има ли публика?
– Нещата в театъра не са добре. Особено от морална гледна точка. Още с налагането на методиката с бройките продадени билети и дотациите. Грешна е. По този начин трайно се настани халтура и чалга в театъра. А по отношение на частния сектор нещата са много тъжни. Защото се кандидатства с проекти, но за един проект се отпускат много малко средства. Дори за проект от национално значение не се отпускат повече от 10 000 лева. После огромният проблем къде да се играе е чудовищен. Наеми, хонорари и никак не излиза сметката. Едва ли Камен Донев или Сашо Морфов биха реализирали проект на частния пазар. Едно е зад теб да стои цяла институция като Народен театър или Пловдивски театър. Иначе има много интересни нови неща. Има публика жадна за театър. Интелигентна публика, която не желае да бъде подценявана. Последната ми премиера е в театър 199 “Валентин Стойчев” на „Пиеса да двама“ от Тенеси Уилямс, с режисьор Елена Панайотова. Композитор е Петър Дундаков, художник е Юлиян Табаков. Играем с Веселин Анчев. Безкомпромисен екип и театър.
– Защо не се върнахте в „Сатиричния театър“? Какво ви препречи пътя?
– Политическото назначение на директора, спечелено в последния момент с един глас разлика с конкурс. Този директор, предишния път като беше такъв държеше в кабинета си портретите на Бойко Борисов и Вежди Рашидов. Тогава ме унизи, като ми намали заплатата на 350 лева, защото бях останала с едно представление, нищо, че имах главна роля. Той стана директор, докато бях депутат. Мястото ми се пази по закон. Тогава имах две прекрасни представления на европейски автори и режисьори. Нещо, с което много се гордее един театър. „Bella Donna” на Щефан Фьогел, постановка на Щефан Флеминг и „Джина и Фидел“, постановка и режисура на самия автор Жолт Пожгай, световен драматург и режисьор. Още преди последния конкурс за директор на Сатирата, виждах накъде отиват нещата и казах на тогавашния министър на културата Боил Банов, че се притеснявам от реваншизъм и че Сърменов ще ми махне представленията. Така и стана. После, когато вече не бях депутат не можех да се върна на мястото, което би трябвало да ми се пази по закон. Защото вече нямах пиеси.
– Наскоро казахте, че „не ви харесва политиката да се меси в културата в България.“ Имали наистина такава намеса?
– Ето случая, който споделих е пряка намеса на политиката с театъра. Скандалите на Морфов, Донев и компания са такъв пример. Морфов се напил. Добре, не е ново. Но драскал по вратите. Изведнъж се сетил, че Велислава Кръстева е от ДПС, по-лошо, ходила да гласува. Ходила с Ахмед Доган. И според Морфов тези нейни действия уронват престижа на неговия собствен Народен театър. Жена му, Албена Колева и Валери Йорданов му викат браво и започват борба срещу комунизЪма. Да. Леко е абсурдно. Морфов маха Евгени Будиниов от „Хъшове“, защото е от ГЕРБ. Напоследък не съм ги чула да протестират. Там има и финансова заигравка с едни милиони, предвидени за ремонт на театъра. Затова според мен беше сменен Минеков, защото той имаше апетити, като министър и директорът му беше неудобен. Чувала съм слухове, че се е целяло свалянето на директора и временно назначаване на “ наш човек” за усвояване на едни средства.
– Докъде се разпростира политиката в изкуството у нас по десет балната скала?
– Политиката се разпростира и меси в културата до 10 бала. Много удобно бяха свикнали едни и същи да бъдат обявявани за велики и гениални и всичко да се дава на тях. Покрай връзкарите животът ни минава. Другия ужас за човек, занимаващ се с изкуство у нас е политкоректността. Не говориш ли “ правилните” неща, не следваш ли генералната линия на партията си аут. Нещо да ви напомня за едни уж минали времена?
– Какъв е шансът тогава изкуството да оцелее в чистия си вид?
– Шансът да оцелее културата на една държава е държавата да има културна политика. А такава у нас не е имало от Людмила Живкова насам. И това не са мои думи. И темата е много обширна.
– Нека да поговорим не за политиката в театъра, а за театъра на политическата сцена. Какво всъщност става в парламента? Какъв е този нережисиран театър?
– За съжаление българския парламентаризъм е на най-ниското си ниво. Никога там не е имало толкова недостойни хора. И не искам да обиждам театъра, наричайки парламента театър. Театърът е храм. А парламента е институция. Последна инстанция. Тези хора, които са там в момента не уважават институцията. Нямат уважение към нея. Нямат почитание. Те са едновременно неграмотни и нагли.
– „Парламентаризмът не е това да пишеш статуси във Фейсбук. В НС влизат хора, които мислят само за себе си.“ Това са ваши думи. Бихте ли ги пояснили?
– Не гласувам последните години, защото ги няма личностите. Последната личност, която уважавам и знам, че не беше там за себе си, беше Крум Зарков. Виждала съм колко болно му става, когато се почнат тъпите смешки и парламентарното заседание се превърне в посмешище. Ами всички тези нагли същества, които не им пука, че може да ни вкарат във война с решенията си. И интересите си. Не може живота на хората на една държава да зависи от интереса на тоя или оня. Особено, когато той е толкова глупав, че не си дава сметка, че може да загуби и собствения си живот.
– Защо в парламента се държат толкова неадекватно?
– На този въпрос само Господ и стари баби могат да отговорят. Шегувам се, разбира се. Поради тоталната девалвация на българската политическа система. Която, според мен, започна още с Иван Костов. Пак според мен, когато се маха един политически строй, не трябва ли да се запази доброто и да се гради нататък? Така мисля аз. А нашите политици показаха, че могат само да рушат. И дори да се появи някой с потенциал, дори да създаде нещо добро и работещо, правят всичко възможно то да бъде унищожено.
– Припомнете на нашите читатели как преди години беше приет Законът за киното? Можем ли да направим аналог със сегашното пробутване на Закона за домашното насилие?
– Законът за киното беше пълен с пробутване на лобистки интереси до такава степен, че на окончателното му гласуване предпочетох да не вляза в залата. За много различни неща става дума. От калпав закон за киното никой няма да умре, но от лош и некомпетентно направен закон за домашното насилие може да се загубят животи.
– Относно Закона за домашното насилие. Как ще коментирате промените в Закона за защита от домашно насилие? На какво трябва да се наблегне?
– Тези законотворчества на които бяхме свидетели, не знам с какво ще помогнат на жертвите. С какво ще помогнат на възрастната сама жена в затънтеното село, където престъпника отива, пребива я, изнасилва я и ѝ взима пенсията? С какво ще помогнат на жената, нарязана и натъпкана в куфар от насилника и баща му? С какво ще помогнат на случаите на педофилия и детска проституция? А на какво трябва да се наблегне, май ще трябва да се върнем към културата.
– Трябва ли да се работи по-усърдно по въпроса за кризисните центрове? Това ще помогне ли донякъде?
– Скоро гледах по телевизията за един кризисен център, колко било трудно финансирането му. Естествено, че е трудно. В 44-тото народно събрание имаше предложение от БСП, за кризисни центрове кум всеки голям град, но те да бъдат финансирани от държавата. Парите за тези центрове да бъдат заложени в бюджета. Защото едно такова нещо с капачки няма как да стане. Това би могло да е една първа стъпка, нещо реално, някаква опора за пострадалите. Най-често те, просто няма къде да отидат и няма кой да ги пази от насилниците.
– Как ще коментирате репликата на Вежди Рашидов пред не изключения микрофон?
– Вежди каза една истина и тя не се отнасяше нито за Дебора, нито за която и да е обикновена жертва. Беше много удобно на бандата да си измият ръцете с Вежди. Изобщо цялото движение me too, истанбулската конвенция и опитите да се налага у нас са жалки и опасни. Помните преди време една актриса писна, че е бита от актьор, което се оказа, че не е точно така. Че пак нейната очевадно нестабилна психика и използвана по отвратителен начин. Истанбулската конвенция, която веднага бе пробутвана на гърба на жертвите на домашно насилие, освен частта с избора на пол, има и една мила комисия ГРЕВИО, която е над закона и за нея не важат нито граници, нито правила. Просто опит НПО-тата да вземат цялата власт.
– На какво, според вас, се дължи засилената и безконтролна ежедневна престъпност у нас? Само на домашното възпитание ли или …?
– Пак ще се върнем на културата . Който и да го е казал, че искаш ли да унищожиш един народ почни от културата е прав. Подмени му историята, заличи му паметниците, остави го необразован и ето резултата.
– Какво води съвременния българин към тази неконтролируема жестокост на която сме свидетели като в някой „уестърн екшън“?
– Точно това е. Не мога да забравя зверското убийство и изнасилване на журналистката Виктория от Русе . От един абсолютен примат. Спомняте си, че имаше времена, когато ромите задължително ходеха на училище. Имаше строителни войски. И сега има прекрасни хора, които искат да се образоват и развиват, но оставени да живеят като животни, не става.
– Бих искала да обсъдим още един наболял казус – демонтирането на паметника на Съветската армия. Вие всяка година на 9 май сте там, с портрета на баща си. Вашето мнение по този казус – трябва ли да бъде демонтиран и преместен паметникът на Съветската армия?
– Премахването на паметника е нацистки акт. В Германия никой не пипа паметниците на съветската армия, отървала света от фашизма с милиони жертви от нейна страна. Опитите на сегашните управляващи да се подмазват на големия брат ме изпълват с гняв.
– Казвате: „Надявам се да не е дълго търпението на българите“. В какъв смисъл?
– В пряк смисъл. Да спрем да търпим. Накрая, обръщението ми към публиката е да бъде умна и обичаща изкуството, каквато е. Към хората на изкуството да обичат изкуството в себе си, а не себе си в изкуството, както е казал Станиславски. Защото таланта е дар от Бога и трябва да бъдеш отговорен пред него. Това го казва най-близкия ми човек. А , към управляващите – оставка. Време е на добри, умни и образовани хора да ръководят Родината.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Източник Fakti.bg
