Голям пожар бушува в Харманлийско (ВИДЕО)

Опасни горещини измъчват Франция

Голям пожар бушува в Харманлийско (ВИДЕО)

Голям пожар бушува в района на харманлийското село Шишманово. Гасенето се затруднява от силен вятър, който непрекъснато сменя посоката си. Засегнати са няколко хиляди декара земя.

Огънят се разпространява много бързо в смесена гора. Освен пожарникари, на място гасят горски и доброволци. Засега пожарът е далеч от населените места – на около 2-3 км. от къщите.

Пожарът е тръгнал от пасище в средата на гората.  

 

Източник Nova.bg

Софийският градски съд обяви решенията, с които е превзет бизнесът на Златанови от Петьо Еврото, за нищожни

Софийският градски съд  обяви решенията, с които е превзет бизнесът на Златанови от Петьо Еврото, за нищожни - 1

Софийският градски съд обяви решенията, с които е превзет бизнесът на Златанови от Петьо Еврото, за нищожни

Софийският градски съд прогласи нищожността на всички решения на Общото събрание на „Изамет 1991“, с които е превзет бизнесът на Явор Златанов, разказът на чийто баща Илия Златанов доведе до разкриването на схемата „Осемте джуджета“. Съдът установява, че не са взети решения за приемане на Кристиян Христов като нов съдружник, за назначаването му за управител и за увеличение на капитала, съобщи „Лекс“. Решението на съдия Елена Радева от СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Бизнесменът разказа пред „Антикорупционния фонд“ преди 3 години, че вместо помощ, Петров и кръгът около него са присвоили фирмата, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.

Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник във фирмата близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на „Изамет“ за сметка отново на Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец“, където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му.

Според решенията в протокола от това общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на „Изамет“, като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на „Изамет“ без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.

През 2021 г. Явор Златанов е завел отрицателни установителни искове в СГС, с които иска решенията на Общото събрание за влизането в нея на Христов да бъдат приети за невзети. Тъй като баща и син Златанови спорят отделно за „Изамет“, Илия Златанов е завел идентични искове в СГС още през 2020 г. По тях обаче и градският, и апелативният съд приеха, че не е доказал, че също е действал под заплаха, за да подпише промените във фирмата. Делото в момента е във Върховния касационен съд, който го е насрочил за март 2024 г.

Съдия Елена Радева от СГС обаче приема за доказани твърденията на Явор Златанов. В исковата си молба той разказва как още през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от „Изамет“, а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.

Златанов разказва, че след като все пак мярката му за неотклонение била променена Петьо Петров започнал да му изпраща хора с ултиматум да му прехвърли дяловете си. В началото на 2020 г. бил поканен от представител на Петров – адвокат Десислава Коцева, в заведение в София, където на входа трябвало да остави телефоните си. След това тя го заплашила, че ако не прехвърли дяловете си във фирмата на посочено от нея и Петров лице, ще влезе в затвора, а бебето му ще остане без баща.

Този разказ Златанов сподели и в интервюто си за „Антикорупционния фонд“, като думите му бяха, че „тази жена се държа като най-бруталната мутра, която съм срещал някога в живота си“. Адвокатката му обяснила също, че Петьо Петров е много влиятелна личност и му заявила, че докато Иван Гешев е главен прокурор, ще прави каквото му кажат, за да не изчезне.

Златанов отначало отказал, но на 16 март 2020 г. отново бил арестуван и тогава вече имал нужда от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „Лозенец“. На 23 март бил вече в изключително тежко състояние, когато му казали, че отпред са се събрали следователи, адвокати, съпругата на Петров – Любена Павлова и баща му Илия Златанов.

Адвокатката на Павлова го карала да подпише документите, а той твърди, че e подписал, защото не e бил в състояние да вземе адекватно решение и му се наложило да направи труден избор – между кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болницата, а мярката му за неотклонение била променена на домашен арест.

Златанов настоява съдът да приеме, че вписаните решения в протокола от Общото събрание са нищожни, тъй като той изобщо не се е срещал с баща си в този ден и не са обсъждали въпросите от дневния ред, както се казва в протокола, нито са гласували решенията.

В решението си съдът обстойно описва показанията на адвокат Коцева, която подробно обяснява, че е пристигнала в болницата заедно с Илия Златанов и Кристиян Христов и е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като твърди, че имало предварителни разговори между Златанови. Съдът пише, че от нейните показания става ясно, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в „Изамет“ практически не е провеждано, а само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.

Всички останали свидетели също са заявили, че не са виждали Златанови и Кристиян Христов заедно в едно помещение на 23 март, а и документите от ГДИН показвали, че Явор Златанов е бил задържан тогава. В същото време обаче съдът посочва, че в протокола се казва, че събранието е присъствено и на него са присъствали и тримата.

За ролята си в схемата „Осемте джуджета“ проговори преди два месеца и Кристиян Христов, който в края на май беше арестуван преди да даде пресконференция, на която обещаваше да направи разкрития за отношенията си с Любена Павлова и Петьо Петров. В интервю за изданието „Bird“, Христов се съгласи да говори, защото се страхувал за своя живот и за живота на близките си.

Признанието му дойде след разказа на Павлова пред „Антикорупционния фонд“, която пък каза, че Петьо Петров е писал заплашителното писмо до бившия вече главен прокурор Иван Гешев. Христов пък каза, че работил няколко години за Павлова и Петров и бил принуждаван да прави „какви ли не неща, които не са морално ОК, не са законни и т.н“.

„Едно от тях е прехвърлянето на дружествените дялове от „Изамет“ на мое име. Бях принуден от Любена Петрова, която всъщност беше шефката, а Петьо Петров е човек, когото виждах много рядко – той предпочиташе да хапне, пийне и да си легне. Любена беше доста дейна и ми даваше насоки какво трябва да се случва“, каза тогава Христов.

След отстраняването на Иван Гешев, и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов назначи пълна проверка на всички преписки и досъдебни производства по казуса с „Осемте джуджета“, като от прокуратурата разкриха, че още преди три години е била извършена проверка от инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която е констатирала „допуснати груби закононарушения“ от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализираната прокуратура, свързани с „Осемте джуджета“. Тя е била изпратена на Иван Гешев, като в нея е било обърнато специално внимание на нарушенията при връщането на големи суми пари и злато като веществени доказателства. Последствия обаче нямало.

Във връзка с тези пари и злато, преди два дни от прокуратурата съобщиха, че са повдигнати обвинения на Петьо Петров, Любена Павлова, както и на прокурор Дилян Деянов. Обвинителят ще отговаря за длъжностно престъпление за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззетите монети, на лице, което не е трябвало да ги получи, а Петров и Павлова са обвинени за вещно укривателство, тъй като са укрили златото. Обвинението на Петров обаче е задочно, защото той се укри още в края на май, когато беше обявен за издирване.

 

Източник Fakti.bg

ЕК: Убийството на Петров да не се смесва с Шенген

ЕК: Убийството на Петров да не се смесва с Шенген - 1

ЕК: Убийството на Петров да не се смесва с Шенген

Убийството на Алексей Петров не трябва да се смесва с приемането на България в Шенген, което има своя траектория и ясни правила.

Така говорителката на Европейската комисия Анита Хипер отговори на въпрос как този случай ще повлияе върху присъединяването на страната ни към пространството за свободно движение, предаде БНР.

Засега вето налагат две страни-членки – Нидерландия и Австрия. Нидерландия посочва като мотив организираната престъпност и корупцията у нас.

Хипер припомни, че позицията на Комисията е от дълго време и непроменена. От 12 години твърдим, че България и Румъния са готови за Шенген, подчерта тя.

Анита Хипер изрази очакване тази година Съветът на ЕС да вземе решение, с което те да станат негови пълноправни членки

 

Източник Fakti.bg

Шефът на НАТО: Подкрепяме Киев до пълна победа

Шефът на НАТО: Подкрепяме Киев до пълна победа - 1

Шефът на НАТО: Подкрепяме Киев до пълна победа

Говорейки на конференция в Норвегия, Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, каза, че Украйна бавно, но сигурно си връща земята и увери, че НАТО ще продължи да подкрепя Украйна до нейната победа, предава „Ройтерс“.

Що се отнася до подкрепата за Украйна, той отбеляза, че има широко съгласие между двете партии в Конгреса на САЩ.

Още новини от Украйна

От Украйна зависи да реши кога условията са подходящи да се присъедини към каквито и да било преговори след руската инвазия, каза Йенс Столтенберг, подчертавайки непроменената позиция на алианса след коментари тази седмица от старши колега.

„Украинците и само украинците могат да решат кога има условия за преговори и могат да решат на масата за преговори кое е приемливо решение“, каза Столтенберг.

Изявлението последва забележките на началника на кабинета на Столтенберг в НАТО Стиан Йенсен, който във вторник каза, че Украйна може в крайна сметка да отстъпи територия на Русия като част от сделка за прекратяване на войната. Впоследствие Йенсен каза, че съжалява за коментарите си.

„Неговото послание (на Йенсен) и което е моето основно послание и което е основното послание на НАТО е, първо, че политиката на НАТО е непроменена – ние подкрепяме Украйна“, каза Столтенберг.

Руската служба на Би Би Си съобщи че по време на пресконференцията, Столтенберг е признал, че в НАТО продължават вътрешните дискусии как да се сложи край на войната и да се постигне мир в региона.

Генералният секретар на НАТО е засегнал и темата за ядрените оръжия.

Според него НАТО не наблюдава промени в ядрените сили на Русия и затова Северноатлантическият алианс не вижда причина да преразглежда собствените си съоръжения в тази област.

 

Източник Fakti.bg

Председателят на здравната комисия сезира службите заради липсващи лекарства

Председателят на здравната комисия сезира службите заради липсващи лекарства

© Велко Ангелов

Костадин Ангелов (ГЕРБ) е председател на парламентарната комисия по здравеопазване

Дневник Експрес

Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.

window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});

Председателят на комисията по здравеопазване Костадин Ангелов (ГЕРБ) е сезирал Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и министъра на вътрешните работи Калин Стоянов заради сигнали за липсващи лекарства в аптечната мрежа. За това информира той с публикация във фейсбук след поискана информация от здравните власти за недостига.“В Комисията по здравеопазване стана ясно, че липсите се дължат основно на паралелен износ от България“, пише Костадин Ангелов в социалната мрежа. Паралелният износ (продажбата на лекарства извън страната) сам по себе си не е забранен, но условието е да са задоволени нуждите на пазара в страната. От години властите обвиняват паралелния износ за недостиг на лекарства за пациентите, но не намират решение.Изпратените данни до председателя на здравната комисия за сигнали за липсващи лекарства са за периода от началото на 2023 г. до края на юли. Таблицата (малко по-надолу в статията) включва около 20 медикамента, които най-общо са инсулини, антитромбозни, за хепатит Б, противосъсирващи и за подобряване на кръвообръщението. Срещу голяма част от сигналите за липсващи лекарства в аптеките се посочва, че доставките им всъщност се регулярни, посочени са и следващи очаквани количества за България. Здравното министерство очаква забавяне на ваксини за новородени до септември

googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });

 

Източник Dnevnik.bg

Коя е простреляната жена, придружавала Алексей Петров

Протестиращите в Цалапица искат оставката на главния секретар на МВР

Коя е простреляната жена, придружавала Алексей Петров

По информация на NOVA жената, която беше простреляна при убийството на Алексей Петров, е на 47 години.

СЛЕД ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ: Ранената жена е интубирана и в съзнание

Тя е спортист и преподавател по тенис. Поради липсата на потвърждение от официален източник, няма да съобщим името ѝ. Пострадалата е наемала кортове в спортно-оздравителния център на правителствена болница, за да тренира.

Според източниците ни там е бил виждан и Алексей Петров. Двамата и друг път са ходили заедно на разходки в планината. Жената има малко дете.

За физическата ѝ безопасност се грижат органите на реда, които я охраняват в болницата. След две успешни операции животът на пострадалата е вън от опасност. 

Тя е интубирана, в съзнание е, но не може да говори, заяви пред журналисти директорът на „Пирогов” д-р Валентин Димитров.

Остава въпросът кога пострадалата ще в състояние да отговаря на въпросите на разследващите. „За да бъде разпитана, трябва да бъде в съзнание и да бъде екстубирана. Откакто е дошла при нас, тя не е успяла и не може да говори с никого“, посочва Димитров.

Директорът на „Пирогов“ отказа да даде повече информация за самоличността на простреляната жена. Не пожела да коментира и дали травмите са причинени от един или от няколко куршума. „Води се разследване и нямам право да коментирам“, подчерта той. 

Жената е простреляна в предмишницата, куршумът е засегнал, но не е пробил гръдния ѝ кош.

 

Източник Nova.bg

Българин си купи рядко Lamborghini Huracan Sterrato

Българин си купи рядко Lamborghini Huracan Sterrato  - 1

Българин си купи рядко Lamborghini Huracan Sterrato

В края на миналата година Lamborghini представи повдигната версия на своя суперкар Huracan, която прие името Sterrato. Тя се отличава по-високо с 4.3 сантиметра окачване от това на Huracan Evo, а освен това са поставени и специално разработени офроуд гуми дело на Bridgestone. Спирачките са с диаметър от 381мм отпред и 356мм отзад. Стъпката на колата е с около 3см по-широка в сравнение със стандартен модел, а от Lamborghini са пренастроили режимите за работа на колата, за да ги съобразят с промените по окачването.

Двигателят е познатия 5.2-литров V10 с мощност от 602 конски сили и максимален въртящ момент от 560 нютон метра. Те се предават към четирите колела, а за смяната на предавките се грижи автоматична трансмисия със седем предавки. Ускорението до 100км/ч отнема 3.4 секунди, а максималната скорост е 260км/ч. Арките на калниците са получили допълнителни „раздувки“, за да поберат новите 19-цолови гуми, а върху тавана е монтиран допълнителен въздуховод, който да осигурява свеж въздух за двигателя. Визията завършва с допълнителни LED светлини и защити на предната и задната броня, както и релси върху покрива за допълнителен багажник и оборудване.

Интересното е, че от модела ще бъдат направени само 1499 броя, а производството е започнало през февруари 2023 година. Това означава, че българската бройка, чийто снимки са споделени в Instagram стори от bulgarian_registry е една от първите бройки в целия свят. За момента не знаем много за конкретния автомобил, но можем да видим, че е регистриран в София.

 

Източник Fakti.bg

11-тата „Нощ на театрите“ ще се състои на 18 ноември

11-тата "Нощ на театрите" ще се състои на 18 ноември - 1

11-тата „Нощ на театрите“ ще се състои на 18 ноември

За единадесета поредна година Европейската инициатива Нощ на театрите ще превърне градовете в България в големи театрални сцени и ще събере в рамките на няколко часа стотици културни събития. По традиция във всяка трета събота от ноември в десетки държави в Европа „властва“ театралното изкуство, а през 2023 година датата на Нощта е 18 ноември.

„В театъра сме разделени на играещи и гледащи, на зрители и роли, на актьори, автори и режисьори… Но тази Нощ ние сме и спектакълът, и публиката. Завладени от театъра, ние слагаме театралната корона и разбираме, че всяка роля е различно царство“ – споделят организаторите на Нощта на театрите в България.

Тийзър кампанията на инициативата вече представи в онлайн пространството поредица от визуални интерпретации с корони в различни тематични и жанрови прочити, в чийто замисъл стои основният слоган на Нощ 11 – „Под властта на театъра всяка роля е различно царство“.

Едни от най-любимите български творци стават посланици на инициативата и тази година– режисьорите Галин Стоев, Явор Гърдев, Антон Угринов, драматурзите Александър Секулов и Яна Борисова, актьорите Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Деян Донков, Дарин Ангелов, Христо Петков, Владимир Михайлов, Деян Ангелов, Ованес Торосян, Константин Еленков, Мартин Димитров, Теодора Духовникова, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Радина Кърджилова, Боряна Братоева, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев. Всички те освен като гости в 6-часовия Live Cam, ще се включат и в емблематичния фотографски проект „Нощни персонажи“.

Повече от половин милион е броят на зрителите, които преживяваха театралното изкуство в изминалите 10 издания в България. Нощта на театрите е един от най-мащабните театрални проекти и е част от Календара на културните събития за 2023 г. на Столична Община.

***

Зад идеята за Нощ на театрите стои Елеонора Роси (театрален режисьор, актриса и преподавател по Драма в Театралната консерватория в Льо Ман, Франция). Нейният концептуален план „LA NUITÉE – THE INTERCULTURAL NIGHT OF EUROPEAN THEATER“ поставя началото на Европейската нощ на театъра. „LA NUITÉE“ е специално събитие, което празнува Европейския театър.

„Европейска нощ на театъра“ е международна инициатива, обединяваща театрални компании от цяла Европа. Нощта е иновативна интерпретация на театралното изкуство, която е насочена към развитие на публиките и пълноценното им участие в културния контекст на всяка от държавите-участнички в проекта. Нейната мисия е да показва театралната креативност във всички форми, обединявайки творческите индустрии, разширявайки театралната мрежа чрез обмен на идеи и опит и привличайки публики от всички възрасти.

 

Източник Fakti.bg

„Галъп“: Българите искат 3 март за национален празник, а не 24 май

"Галъп": Българите искат 3 март за национален празник, а не 24 май - 1

„Галъп“: Българите искат 3 март за национален празник, а не 24 май

Въпросът за националния празник също беше експериментално проверен. Добре би било по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон.

Това сочи най-новото изследване на „Галъп“.

Но на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между Трети март и Двадесет и четвърти май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават Трети март, а 10,7% назовават Двадесет и четвърти май. 48% са в „средната“ опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят. Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и „Демократична България“, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.

Последното се доказва и в директното питане от типа „оставяме или променяме датата и с коя друга“. 69,3% приемат оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с Шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.

Принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост; нежелание за намаляване на правомощията на президентите; почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойно гражданство във властта.

Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи. Все пак, отличават се няколко обществени инстинкта: попътен вятър за съдебните промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи, както и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство в пасивното избирателно право. На този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката.

Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.

„Галъп интернешънъл болкан“ провери отношението към наличните към началото на август посоки на потенциална конституционна промяна. Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите. Но, така или иначе, впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън.

Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“. Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“. Останалите не могат да формират мнение. Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

Фиш на проучването

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

 

Източник Fakti.bg

1 3 753 3 754 3 755 3 756 3 757 4 284