Днес в Германия отбелязват 62 години от построяването на Берлинската стена (снимки)
В германската столица Берлин днес отбелязват 62-ата годишнина от издигането на Берлинската стена, като отдадат почит на всички жертви на бившия източногермански граничен режим, предадоха ДПА и БТА.
На няколко събития по протежение на бившата граница, която на 13 август 1961 г., физически разделя града на Изток и Запад, представители на германската политика и общество ще си спомнят за хората, които загинаха, докато се опитваха да избягат от твърдолинейния комунистически режим на Източна Германия.
Годишнината ще постави акцент и върху това как продължилото десетилетия разделение е разделило семейства и силно е ограничило свободата.
Наред с планираната религиозна служба в Берлинския параклис на помирението, ръководителят на градската финансова служба Щефан Еверс ще положи венец от името на градската управа на Мемориала на стената на Бернауер щрасе.
Ще бъде отдадена почит на 18-годишния Петер Фехтер, който беше прострелян през август 1962 г., една година след построяването й, от източногерманските граничари и оставен да умре от загуба на кръв до Стената.
Снимки от Стената през годините ВИЖТЕ ТУК>>
От западната страна на Стената тогава е имало множество хора, които обаче не можали да помогнат на Фехтер, защото той пада от източногерманската страна и охраната там не му помага.
Честването ще се състои на Цимер щрасе, до КПП „Чекпойнт Чарли“. Междувременно в близкия град Телтов в провинция Бранденбург висши политици в региона ще отдадат почит на Петер Мадлер и Карл-Хайнц Кубе, застреляни съответно през 1963 г. и 1966 г. при опит за бягство.
Стената е построена най-вече, за да спре изселването на източногерманци на запад, тъй като изтичането на работна ръка забавя икономиката. Лидерите на Източна Германия настояват, че Стената защитава нейните граждани от капитализма. Съоръжението е било дълго приблизително 155 километра и разделя цели общности за повече от 28 години. Според фондация „Берлинска стена“ най-малко 140 души са били убити по протежението й, докато са се опитвали да избягат от Източна Германия.
След шокиращ обрат, на 9 ноември 1989 г. Стената пада, а Германия в крайна сметка се обединява отново.
Изграждането на Берлинската стена започва на 13 август 1961 г.
Съгласно решение на правителството на Германската демократична република (ГДР) на 13 август 1961 г. започва изграждането на Берлинската стена. Целта е да се спре потокът от източногерманци към Западна Германия. Стената обгражда Западен Берлин, който се превръща в анклав в Източна Германия, като 43 км преминават през вътрешността на разделения град. Източен Берлин е столица на ГДР.
Дължината на съоръжението е близо 155 км и е висока 3,6 метра. По стената са били разположени повече от 7000 източногермански войници с 302 стражеви кули и 20 бункера. Състояла се е от 45 000 бетонни блока със заоблен връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. През нощта са били пускани силни лампи на всеки 30 метра, като това е била най-осветената част в Берлин. Имало е алармени системи, окопи, бодлива тел, кучета и устройства за автоматична стрелба при опит за бягство. Въпреки това повече от 5000 души успяват да избягат на Запад.
До издигането на Берлинската стена, в периода от 1949 г. до 1961 г., броят на избягалите от ГДР във ФРГ е 2,7 млн. души.
Събитието е проследено с много информации в бюлетина „Международна информация“ и в Служебния бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА). Първата информация, която се открива в Служебния бюлетин на БТА за затварянето на границата между Източен и Западен Берлин, е на Ройтер:
Коментар на Ройтер за положението в Берлин
Берлин /източен сектор/ 13 август 1961 г. /Ройтер/ Днес Източна Германия затвори границата между Източен и Западен Берлин рано призори и оповести, че на гражданите на Източен Берлин се забранява повече да работят в Западен Берлин.
По „Унтер ден Линден“ тръгнаха дълги колони моторизирана пехота и малки оръдия. Посоката: Бранденбургската врата.
На около 100 метра от вратата военните колони пресякоха полицейския кордон, разположен там предварително. Когато кореспондентът на Ройтер се опита да премине с колата си през вратата /часът беше около 3 след полунощ/, един полицай му каза: „Преминаването забранено. Заповедта получихме преди 1 час“. Преустановено е движението и на подземната и надземната железници, които свързват Източен и Западен Берлин.
Бързите мерки за запечатването на границата със Западен Берлин дойдоха непосредствено след като в полунощ Варшавският пакт съобщи, че около Западен Берлин трябва да бъде поставена охрана поради „провокационната кампания“ на Запада.
След затварянето на границата източногерманското правителство издаде комюнике, в което се казваше, че отсега нататък гражданите на Източен Берлин ще пресичат границата само ако притежават специален пропуск. Това нареждане ще засегне хиляди жители на Източен Берлин, които работят в Западния сектор на града.
В комюникето на източногерманското правителство се казва, че въведеният пограничен контрол е нещо обикновено за всяка суверенна държава. Декларацията на Варшавския пакт, публикувана от агенция АДН, пояснява, че граничните мерки имат за цел да спрат бягствата от Източен в Западен Берлин. Напоследък ежедневно се отбелязва по около 1000 случая. Декларацията признава, че тези мерки ще предизвикат „известно неудобство за населението“, но твърди, че вината за това носи изключително Западът.
Необходимостта от такъв контрол ще престане да съществува с подписването на мирен договор с Източна Германия.
Отсега не може да се каже дали границата ще бъде затворена за дълъг период или само за кратко време. Затварянето на границата дойде съвсем неочаквано, макар че от миналата седмица се очакваха известни мерки за ограничаване на бягствата.
Беше невъзможно да се различи дали войските, приближаващи Бранденбургската врата, са съветски или източногермански. В някои камиони имаше полиция и униформени части, които много наподобяваха бойните групи и организациите за съдействие на армията.
Кореспондент на Ройтер от Западен Берлин съобщи, че на гражданите от западния сектор било разрешено да преминават в източния, но това не се отнасяло до населението в източния сектор.
Темата е проследена в много информации на самия ден под заглавието „Положението в Берлин“:
Берлин, 13 август 1961 г. /Ройтер/ Представител на западноберлинската полиция съобщи, че на няколко места в Източен Берлин е било забелязано движение на съветски и източногермански войскови части. Трафикът между двата сектора на града е бил преустановен в период от 1 до 3 часа след полунощ. Засилена е била граничната охрана, на места до 20 души на пункт. Другаде е била издигната преграда от бодлива тел.
От бежанския център в Мариенфелде съобщиха, че притокът на бегълци от Източен Берлин е спрял към 2.30 ч. тази сутрин. Съобщава се също, че кметът на Западен Берлин е напуснал конгреса на Социалдемократическата партия в Нюрнберг и е отпътувал за Берлин.
***
Берлин, 13 август 1961 г. /Франс прес/ През нощта беше поставена ограда с бодлива тел, за да се затвори границата между Източен и Западен Берлин. На практика пътят е прекъснат за бежанците. Повечето от пунктовете за преминаване между двете части на града са преградени от сутринта и се пазят строго от полицейски части. Отворени са само 13 гранични поста, контролирани от войници и въоръжени полицаи.
По-голямата част от станциите по линията на метрото, свързваща Западен с Източен Берлин, са затворени. Никой германец от Източен Берлин не може да премине в западната част на града без специално разрешение. Контролът е изключително строг. Трафикът на корабчетата по берлинските езера от единия в другия сектор е прекъснат.
Притокът на бежанци от Източна Германия беше спрян изведнъж през нощта с взетите мерки. Само няколко бежанци се явиха в лагера „Мариенфелд“, Западен Берлин, в първите часове на деня.
В наредба на министъра на вътрешните работи на ГДР се посочват имената на дванадесетте улици, по които отсега нататък ще става движението между двата сектора на Берлин. Тя съдържа още следните разпоредби във връзка с движението: забранява се на жителите на Източна Германия да отиват в Берлин, ако не работят там; жители на Източен Берлин, които желаят да отидат в Западен Берлин, трябва да са снабдени с разрешение от полицейския комисариат в местожителството им; гражданите от Западен Берлин могат да преминават в Източен Берлин само с карта за самоличност; няма промяна в режима на преминаването на жителите от Западна Германия, които искат да отидат в Източен Берлин; няма промяна и за чужденците и дипломатите.
В наредба на министерството на транспорта се дава дълъг списък на спирките на метрото и на градската жп линия, които ще бъдат закрити или преминаването през тях ще бъде ограничено.
В Служебния бюлетин на БТА се откриват и специални кореспонденции, като тази на Адам Келет Лонг, който разказва за случващото се в града и за опитите си да премине границата между двата сектора на Берлин:
Положението в Източен Берлин
От Адам Келет Лонг
Берлин /източен сектор/, 13 август 1961 г. /Ройтер/ Днес новият обръч, който Източна Германия постави по границата между Източен и Западен Берлин, започна да действа с пълна сила в момента, в който преминах с кола с източноберлински номер през полицейския кордон в Западен Берлин. След това, малко след полунощ, започна да действа контролът. Бранденбургската врата – главният пункт за преминаване между двете половини на града, бе заобиколена от източногерманска полицаи, въоръжени с автомати и от членове на полувоенизираните „работнически бойни отряди“.
Коли от Западен Берлин и от Западна Германия преминаваха в Източен Берлин в съгласие с новите правила. Противно на първия ми неуспешен опит да премина в Западен Берлин веднага след като границата беше временно затворена, този път моята специална зелена карта ми позволи свободен пропуск и ми спечели махане с ръка от страна на любезния, усмихващ се полицай. Той ми каза: „В продължение на един час около полунощ на никого не бе разрешено да преминава докато ние не заемем определените ни позиции. Сега нещата се развиват, както ние възнамерявахме и на хора като вас със зелена карта /обикновеният гражданин на Източен Берлин има червена карта/ не ще се правят пречки за преминаване отвъд. Но в никакъв случай не трябва да взимате източногерманци със себе си“.
Отвъд огромната врата работници копаеха канал в пътя, който води към границата с Източен Берлин. Нямаше почти никакви признаци от войски или оръдия – както изглежда те са били изтеглени след завършването на първата фаза от операцията.
Един западноберлински полицай не вярваше на очите си, когато аз насочих колата към западноберлинския проверочен пункт, отстоящ на около 100 ярда от Бранденбургската врата. „Вие сте първият човек от Източен Берлин, който минава отсам, откакто всичко това започна“, ми каза той. На другите 13 проверочни пункта коли и пешеходци биваха пропускани. Три полицейски кордона проверяваха моя паспорт. Първият кордон беше въоръжен с пушки или автомати, вторият с пистолети, а третата група беше невъоръжена.
Предохранителните мерки за сигурност имаха масов характер. Навсякъде по протежението на границата на около 100 ярда навътре въоръжени полицаи и фабрични работници охраняваха сградите. Забелязах един въоръжен полицай да наблюдава от прозореца на най-горния етаж на една сграда близо до границата. По будките имаше опашки, които купуваха отпечатаните набързо брошурки с новите правила. Съобщението за новите мерки пристигнало много късно, за да излезе във вестниците.
Извън района, непосредствено до границата, малко неща говореха, че се е случило нещо драматично. Оживена дейност имаше около полицейските участъци, пред които младежи се товареха на камиони, за да поемат охраната от полицаите, които са били на пост през цялата нощ.
Кореспондент на Ройтер, който пристигна със самолет на летището на Източен Берлин непосредствено извън града, е забелязал няколко полицаи с автомати и каски на главите да патрулират около сградите на летището. Контролът на граничния пункт, от който се влиза от летището в Източен Берлин, бил строг. Обикновеният брой на граничните полицаи очевидно бил увеличен. Непосредствено вътре в Източен Берлин кореспондентът видял конвой от полицаи с каски, една бронирана кола, 6 камиона, натоварени с въоръжени с пушки и автомати полицаи, около 6 мотоциклета с кош, всеки с по двама въоръжени човека и с картечница, монтирана на коша и около шест камиона с решетки на прозорците за пренасяне на затворници. Конвоят бил на път към центъра на града, където са разположени пунктовете за преминаване в Западен Берлин.
Според сведения на очевидци, на главната източноберлинска сточна гара били разтоварвани танкове от влакове. Не се знае дали войските са източногермански или съветски. Една тълпа от около 200 души била отблъсната от полицията на около 600 ярда от граничната линия и според очевидци срещу тях били докарани 10 танка. Други 22 танка били разтоварени от влаковете на гарата.
Берлинската стена е съборена на 9 ноември 1989 г., когато са отворени граничните пунктове между Федерална република Германия (ФРГ) и Германската демократична република (ГДР).
На пресконференция след заседанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) Гюнтер Шабовски, секретар по информацията на партията, попитан за новите правила за пътуване, регламентирани в нов закон, започва да ги чете от бележката, която му е дадена от държавния и партиен ръководител Егон Кренц минути преди пресконференцията, без да е запознат с тях, защото не е присъствал на съвещанието. Следва въпрос от репортера на в. „Билд“ Петер Бринкман кога влизат в сила промените, на който той, след няколко секунди колебание, отговаря: „Доколкото знам, веднага“. Не е знаел също така, че официално новите правила трябвало да бъдат обявени по националното радио в емисията в 4 сутринта. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъд стената, без да посочват защо отиват там и без да доказват, че имат роднини в Западна Германия. Прието било и визите и разрешителните за пътуване да се издават по-бързо, дори на гранични пунктове. Думите на Гюнтер Шабовски са последвани от щурм на източногерманците към моста на „Борнхолмер щрасе“, излъчван по световните телевизии.
В 21.00 ч. министърът на Държавната сигурност Ерих Милке получава от държавния и партиен ръководител Егон Кренц указания, граничните пунктове към Западен Берлин да бъдат отворени, а един час по-късно и всички пунктове към ФРГ.
Източник Dir.bg
