Тя е всяка жена вече 60 години и завинаги
Светът я загуби много рано. Количеството музика и сърце, които ни остави обаче стигат за хилядолетия. Как така – не е ясно, magic. А може би именно заради сърцето. Влага го в всяка дума, всеки звук, доставени с този извънземен глас – говорим за нея не в минало време, защото някои артисти са белязани да бъдат вечни.
Ранното ѝ оттегляне от този свят, на 48 години, ѝ спести още една мъка в нелекия ѝ живот – дъщеря ѝ Боби Кристина си отиде три години след нея.
Уитни Елизабет Хюстън се ражда на 9 август 1963 година в Нюарк, Ню Джърси. Майка й е госпъл/R&B певицата Сиси Хюстън, а нейна братовчедка е Дион Уоруик. Тя наследява гласа си от майка си, а елегантния си външен вид и силната си воля от баща си Джон Хюстън, който работи като шофьор на камион и който по-късно ще управлява кариерата на дъщеря си.
Когато Уитни е на четири години, родителите й местят нея и двамата й братя в предградието Ийст Ориндж, Ню Джърси, където много черни семейства се нанасят след бунтовете в Нюарк. Хюстън е срамежливо дете – директорът на началното училище си спомня как Уитни стои на опашка, здраво държейки ръцете на съучениците си, с наведена глава. Когато кръстницата на Хюстън, певицата Дарлийн Лав, остава в дома на семейството по време на турне, тя споделя легло с „Нипи“, както наричат Уитни. „По това време бях бременна и тя толкова искрено ме питаше: „Какво искаш, какво искаш?. Имаше магазин на ъгъла, тя тичаше по улицата и ми купуваше плодове. Толкова очарователно дете, от Ден първи“.
На 11-годишна възраст Хюстън е солист в младшия госпъл хор в нейната баптистка църква. Като тийнейджърка тя започва да акомпанира на майка си на концерт (както и в албума „Think It Over“ от 1978 г.) и да пее с изпълнители като Лу Ролс и Шака Хан.
„Когато гледах как майка ми пее в църквата, това чувство, тази душа, това нещо – това е като електричество, което преминава през теб,“ каза Хюстън пред „Rolling Stone“ през 1993 г. „Ако някога сте били в баптистка църква, когато Светият Дух започва да се движи и хората наистина да усещат какво правят, това е невероятно. Това исках.“
Тя разцъфтява в слабичко, красиво момиче с широка усмивка. Неин приятел, Ричард Грегъри, я завежда на абитуриентския й бал, но едва след като я убеждава упорито – Уитни не е много по срещите. Но гласът ѝ вече привлича вниманието на всички.
По време на сесия за диско продуцента Майкъл Загер, една от беквокалистките се разболява. Когато Сиси предлага 14-годишната й дъщеря да я замести, Загер мисли, че Сиси се шегува. „Нипи“ се появи облечена в бяло-синята си училищна униформа и изпява безупречно партиите, на които Загер я учи. „Почти паднах от стола си“, спомня си Загер. Хюстън е толкова впечатляваща, че Загер й дава важна роля в неговия диско хит „Life“s a Party“.
Първата й сингъл изява е дует с Теди Пендърграс, „Hold Me“, който достига номер пет в R&B класацията през 1984 г.
С майка си Сиси
Дебютният едноименен албум на Уитни, е издаден през февруари 1985 г.
„You Give Good Love“ – вторият сингъл от него, става първият хит на Хюстън, оглавявайки R&B класацията и достигайки номер три в „Hot 100“. Следващите три сингъла – „Грами“ спечелилата балада „Saving All My Love for You“, ярко танцувалната „How Will I Know“ и вдъхновяващата „The Greatest Love of All“ – всички оглавиха „Hot 100“. Уитни Хюстън стана номер едно в класацията „Billboard 200“. В крайна сметка се продадоха 22 милиона копия в САЩ, което го направи най-продаваният дебют на изпълнителка по онова време.
Хюстън затвърди статуса си на суперзвезда в следващия си албум „Whitney“. Той стана първият албум на изпълнителка, който дебютира на първо място и продаде над десет милиона копия в САЩ. Първите му четири сингъла – „I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me)“ (друг носител на „Грами“), „Didn ‘T We Almost Have It All“, „So Emotional“ и „Where Do Broken Hearts Go“ – всички хитове номер едно, невероятна, рекордна поредица!
Наградите „Soul Train“ от 1989 г. разтърсват света на Уитни Хюстън по неочакван начин. Същата вечер Хюстън среща с Боби Браун. Израснал в бостънския квартал Роксбъри, Браун, тогава само на 20, самият е звезда, след като се разписа с хитове като член на „New Edition“. Неговият мултимилионен солов албум от 1988 г., „Don’t Be Cruel“, го утвърди като краля на ню-джак суинга. А той вече е и баща на три деца от две жени.
С Боби Браун през 1998 г.
Както по-късно Хюстън разказа пред „Rolling Stone“, Браун отначало бил груб с нея: „Той пламтеше. Аз и няколко мои приятели седяхме зад него. Прегръщах ги, смеехме се и все удрях Боби в тила. Наведох се и казах: „Боби, толкова съжалявам.“ А той се обърна и ме погледна сякаш казва: „Да, добре, но да не се повтаря!“. Е, винаги ми е любопитно, когато някой не ме харесва“.
Следва третия албум, „I’m Your Baby Tonight“, през 1990 г. По-ориентиран към R&B стила, той незабавно изстреля в звездната орбита два хита номер едно – заглавната песен и „All the Man That I Need“ и продава над четири милиона копия.
В крайна сметка Браун е този, който кани Хюстън на среща. Двамата стават двойка почти веднага. Хюстън отхвърля първото му предложение за брак – не в плановете ѝ. След около година се влюбва в него. Те се женят през 1992 г. За мнозина са странна двойка. „Когато обичаш, обичаш“, отбелязва Уитни. „Знаеш ли, ние с Боби идваме от едно и също място. Боби има двама много силни родители, аз имам двама много силни родители“. По-късно тя споделя на Опра Уинфри, че по това време са били „лудо влюбени“ и са правили секс постоянно. Преди него е излизала за кратко с Еди Мърфи.
През 1993 година се ражда дъщеря им с Боби Браун, Боби Кристина.
с Боби Кристина
Първият й пълнометражен филм, романтичната драма с Кевин Костнър, „Бодигард“, беше пуснат в края на 1992 г., точно след като се омъжи за Боби Браун. Мега хит от саундтрака стана песента „I Will Always Love You“, написана от Доли Партън. Междувременно саундтракът в крайна сметка продаде удивителните 18 милиона копия и също така спечели „Грами“ за албум на годината. Самият „I Will Always Love You“ спечели „Грами“ за запис на годината и най-добро поп вокално дамско изпълнение.
След 8 години пауза тя издава „My Love Is Your Love“ през 1998 година. Албумът стана четирикратно платинен и получи най-ентусиазираните отзиви. Докато работи върху албума с Хюстън, колегата ѝ Уикълф Джийн усеща нейното нарастващо разочарование от очакванията, възложени й от всички страни. „Говорихме за църквата, защото оттам започна. След като можете да се изправите и да разтърсите църковното събрание, всичко останало е лесно. Но когато си човек на вярата, хората очакват да се държиш по определен начин“, разказва Джийн. Когато промотират албума и всички чакат Уитни за автографи, намират я в книжарница малко по-далеч, където е седнала с книга с мръсни вицове и се киска от сърце.
На турне, промотиращо албума, през 1999 г. тя отменя пет концерта – включително един в родния й град Нюарк, 15 минути преди началото. След време ще каже на Опра, че са купували килограми марихуана с Браун и изобщо не мислела за пеене.
Гласът е мускул, ако не го тренираш, не става – тя вдигаше 100 кг от вратата образно казано и това вероятно навреди на гласа си, казват нейни близки.
През 2000 г. беше обявено, че Хюстън е подписала нов договор с „Arista“ на стойност 100 милиона долара, изискващ шест албума от певицата. „Just Whitney“ излезе през 2002 г., последван от „One Wish: The Holiday Album“ през ноември на следващата година.
Две години по-късно нейният личен живот стана съвсем публичен с телевизионния риалити сериал от 2005 г. „Being Bobby Brown“. В крайна сметка тя се развежда със съпруга си и постъпва за интензивна рехабилитация от наркотична зависимост.
С Боби Браун в Израел
Заради брака с Браун и тормозът от негова страна, Уитни често присъства в таблоидите, а „National Enquirer“ пусна снимка на банята ѝ, в която се виждаха принадлежности за ползване наркотици.
Пред Опра Уинфри през 2009 г., Уитни описва брака с Браун като страстен и след това бурен, помрачен от употребата на наркотици и от неговата професионална ревност, психологическо насилие и физически сблъсъци. „Не винаги съм в рокля с пайети. Аз не съм ничий ангел. Мога да падна и да се изцапам. Мога да стана груба. Боби ми позволи да бъда себе си“.
В Сентръл парк същата година, пеейки за „Good Morning America“, гласът й вече е различен, а по време на световното турне, последвало издаването на албума „I Look to You“ същата година, тя често трепери.
Саморазрушителното ѝ поведение вече не е тайна. През пролетта на 2011 г. Хюстън отново се върна в клиниката за лечение на наркотици и алкохол.
Последната й романтична връзка беше с Рей Джей от 2006 до 2007 г. и отново от 2009 г. до смъртта й през 2012 г.
„Както много артисти, Уитни изгуби пътя си, но го намери отново“, казва Франклин за изпълнението ѝ във филма „Sparkle“, римейк на продукцията от 1976 г.
Неповторима
Тъй като тя почина в нощта преди 54-те награди Грами (2012), водещият на вечерта, Ел Ел Куул Джей, откри шоуто с почит и молитва в нейна чест.
Нейното мощно изпълнение на „I Will Always Love You“ от „Бодигард“ (1992) е класирано на 65-о място в списъка на Американския филмов институт за „The 100 Years of The Greatest Songs“.
След като „Where Do Broken Hearts Go“ достигна номер 1 през април 1988 г., тя бе отличена като първия изпълнител в историята, който някога е имал седем последователни сингъла номер едно в „Billboard“. Наскоро я задмина само Тейлър Суифт.
Саундтракът на „Жената на проповедника“ (1996) е най-продаваният госпъл албум на всички времена. Саундтракът също така остана на първо място за рекордните 26 седмици в класацията на Billboard – „Top Gospel Albums“.
„I Will Always Love You“ е най-продаваният сингъл от жена изпълнител и най-продаваният неблаготворителен сингъл на всички времена, със световни продажби от близо девет милиона копия.
Държи рекорда за спечелване на най-много американски музикални награди, общо двадесет и шест.
Тя отбелязва над 220 милиона продадени записи по целия свят. Тази година „Rolling Stone“ я обяви за втората най-велика певица на всички времена, след Арета Франклин.
Хюстън повлия на много певци в популярната музика и беше известна със своите мощни, прочувствени вокали, умения за импровизация, всичко благодарение на техниките от госпъла. Виртуозен стил на пеене! Гласът ѝ се разхожда в 3 октави, плюшен, грандиозен, може да пее топло, сладко, или да бъде знойно дрезгав. Шесткратна носителка на „Грами“, Хюстън беше въведена в Залата на славата на рокендрола през 2020 г., осем години след трагичната й смърт.
Поставена е от списание „People“ сред „50-те най-красиви хора в света“ през 1991 г.
Прилежен професионалист в един момент, диво дете в следващия: това бяха противоположните страни на Хюстън през последните й дни – и, оказва се, голяма част от живота й.
Благословена с несравнима комбинация от „бравурна“ сила на белите дробове, перфектен външен вид на модел и имидж, който беше едновременно топъл и царствен, Хюстън беше поп рядкост: истинска кросоувър звезда, жонглираща с музика и филми, обичана от млада и стара публика, с всякакъв цвят на кожата.
На 11 февруари 2012 г. Хюстън е открита от неин роднина, потопена във ваната на хотелската си стая в хотел Бевърли Хилтън в Бевърли хилс.
Светът я загуби рано, но спечелиха онези, които са в Рая и ангелите – там тя пее, свободна от изкушенията на телесната обвивка.
Източник Dir.bg
