Автор: zadkulisite

Fiat E-Scudo счупи рекорда за пробег на електрически бус

Електрическият автомобил Fiat E-Scudo е сравнително евтино предложение в сегмента на търговски микробуси, които не са оборудвани с двигатели с вътрешно горене. Наскоро моделът счупи рекорда за пробег в своя сектор.

Тестът е проведен на територията на Великобритания. Пътуването отне 13 часа и 9 минути по комбиниран маршрут. Както селски пътища, така и градски райони. Всичко за пресъздаване на условия, максимално близки до реалността.

Електрическият автомобил Fiat E-Scudo участва в рекордното пътуване в изцяло фабричен вариант, с енергоспестяващи гуми Bridgestone Duravis. Редуват се трима пилоти, които вече са поставяли и други рекорди за разход на гориво.

Електрическият ван Fiat E-Scudo измина 500,8 км с едно зареждане по време на рекордното шофиране. В същото време производителят обявява официален пробег от 330 км с едно зареждане на батерията.

Така E-Scudo показа 51% по-добър резултат. И счупи рекорда на GM BrightDrop Zevo 600, който преди това изминава 415 км. Fiat оборудва модела си с батериен блок с капацитет 75 kWh и електрически мотор с мощност 136 к.с. Цената е около 40 хиляди евро за базовата версия.

 

Източник Fakti.bg

Какви руски оръжия залавят украинците: най-ценните находки

„Русия се конкурира със западните страни, които доставят оръжие на Украйна“, шегува се полковник Олександър Саруба от Центъра за изследване на заловените оръжия към Генералния щаб на армията. Той има предвид руското въоръжение и оборудване, което е било пленено от украинските военни. И което те използват в момента. Киев разполага с над 800 подобни оръжейни единици.

Хиляди „малки“ оръжия

Сред тях има артилерийски системи, танкове, бронетранспортьори и други транспортни средства. В „арестуваната“ съкровищница има дори и мобилна сауна. Както и технологично оборудване, което Украйна използва във военните операции, например при електронната война и противовъздушната отбрана. Най-многобройни са „малките“ оръжия като картечници и гранатомети. Те са буквално хиляди.

Най-често оръжията се залавят по време на настъпление. Колкото по-бързо украинската армия напредва, толкова по-голяма е вероятността тя да намери изоставено оборудване, което е съвсем малко повредено. Това е така, тъй като руските войници често го изоставят – например заради незначителни дефекти, пояснява Саруба. Всичко зависи от състоянието на конкретното оръжие. Ако може да се използва, то се регистрира и се пуска за употреба на бойното поле. Или пък се ремонтира преди това. Ако военнослужещите нямат опит в използването на подобно оръжие, те първо преминават през обучение.

Гаубици, боеприпаси и стотици танкове

При освобождението на Изюм в Харковска област украинската 95-а въздушно-десантна бригада е успяла да плени руска система за залпов огън „Град“. Войник от въпросната част разказва, че първо се е наложило тя да бъде ремонтирана. В момента тя вече се използва на бойното поле. В Изюм бригадата се е сдобила и с модернизирана руска гаубица от типа 2А65 „Мста-Б“ от времето на Съветския съюз. Войниците са пленили и стотици боеприпаси за нея, след като са прекосили река Оскол.

Значителна част от заловените оръжия са руски танкове. В момента са на разположение над 300 от тях – достатъчно за снабдяването на 10 танкови батальона, посочва Олександър Саруба. 92-ра механизирана бригада е успяла да отнеме и няколко танка Т-72 при офанзива край Купянск, също Харковска област. Сред тях са били и най-новите модели от типа Т-72 В3М, които са били модернизирани през 2014 г. и 2015 г., разказва танкист на бригадата с прякор „Чикаго“: „В сравнение с нашите Т-64, с които все още воюваме, техните танкове са по-подвижни и по-бързи. Т-72 е много по-добър по отношение на характеристиките си, по-маневрен е и има по-силна броня.“

В битка украинските военни използват всички танкове, с които разполагат – и собствени, и пленени, обяснява той. „Т-64 бучи толкова силно, че можеш да го чуеш на 3-4 км., а Т-72 е по-тих. Така можеш да се приближиш до врага, който няма да те забележи чак до първия изстрел“, казва „Чикаго“.

В търсене на последните технологии

Но годните за употреба пленени руски оръжия не са единствените ценни военни трофеи. Унищожената военна техника, остатъците от ракети и бойни дронове също са ценни. Както и ръководствата за тяхната употреба. Накратко – всичко, което дава възможност оръжията на противника да бъдат изследвани, след което познанието да се използва за създаването на тактики, методи за настъпление и мерки за противодействие.

Руската разузнавателна система „Стрелец“ е сред интересните „арестувани“ находки. Това е компютърно система, свързана с далекомер, предавател и дигитална система за изпращане на информация. „Стрелец“ може да бъде използвана директно на бойното поле за разузнаване на целта и предаване на данни в реално време към други оръжейни системи. Руски разработчици твърдят, че с помощта на въпросния компютър могат да се локализират около 40% от целите в конкретното обкръжение, обяснява Олександър Саруба.

Интересни неща могат да се намерят не само в електронните устройства, но и вътре в самите бронирани машини. Тъй като преди 2014 г. Москва си е сътрудничила с много държави за модернизацията на своето оръжие, сега руските танкове и бронетранспортьори разполагат с най-новата и модерна електроника, произведена в други страни, посочва Саруба.

В руските ракети също често се срещат чуждестранни компоненти и най-вече микроелектроника, оптика и електрически двигатели, продължава украинският военен. Той дава пример с ракетата KH-101, която най-често се използва срещу Украйна. В нея „има около 53 компонента като микрочипове и други части, произведени в чужбина. Това важи за цялата гама крилати и балистични ракети. Компоненти, произведени в чужбина, наистина се съдържат във всички вражески артилерийски системи, средства за електронна борба и за противовъздушна отбрана“, подчертава Саруба.

Документация за допълнителни санкции?

Украинският Център за изследване на заловените оръжия е установил, че Москва адаптира ситуативно производството си спрямо компонентите, които притежава или получава. Независимо дали става въпрос за пералня или за ракета. Така например в разузнавателните дронове „Орлан-10“ са вградени обикновени камери, които всъщност са били предназначени за домашно видеонаблюдение.

„Тъй като светът е глобализиран, елементите са стандартизирани. Производителите на тези електронни компоненти са взаимозаменяеми“, обяснява Саруба. Центърът за изследване на заловените оръжия, за който той работи, многократно е откривал компоненти с чуждестранен произход в руските оръжия. Всичко това се документира. Според Центъра това представляват доказателства, на които могат да се основават следващите санкции.

Автор: Дария Нинко

 

Източник Fakti.bg

Доц. Александров: Един наръчник за съдебна медицина може да блокира разследванията и правораздаването

Съдебните лекари, които отказаха да направят повторна експертиза на 18-годишната Дебора, най-вероятно са си дали отвод от страх. Това коментира директорът на Съдебна медицина в Александровка болница доц. д-р Александър Александров. По думите му в момента у нас няма стандарт за съдебна медицина и критикува готвените от Министерство на здравеопазването правила за работа на съдебните лекари. 

„Нямам никакви данни, както и моите колеги, за мотивите на отвода на колегите, които са били назначени да извършат допълнителната съдебномедицинска експертиза по случая с Дебора от Стара Загора. Но знаете много добре какво е излез в медиите по отношение какво се е случило на колегата, който е извършил първоначалната експертиза. Той беше временно отстранен. И може би от страх да не им се случи и на тях същото, колегите са си направили самоотвод“, заяви доц. д-р Александър Александров, коментирайки самоотвода на експертите, които трябваше да извършат повторна експертиза по случая с обезобразеното 18-годишно момиче.   

„Лично мое мнение – аз не знам как може да бъде временно отстранен един лекар. Съгласно Кодекса на труда и по-скоро член 199, работодателят може да отстрани временно даден служител, само ако той е в състояние, което не му позволява да се извършва служебните си задължения или ако употребява алкохол, наркотици и други упойващи вещества по време на работа. В случая не може да кажем, че колегата е бил повлиян или е в състояние, при което не може да си извършва основните задължения. Така че остава да е бил или уволнен по взаимно съгласие или съответно уволнен дисциплинарно“, допълни той. 

Обвиняемият за обезобразяването на Дебора обжалва оставането си в ареста (ВИДЕО)

На въпрос, ако се докаже, че експертизата, която съдебният лекар в Стара Загора е направил, е грешна, може ли да му бъде повдигната съдебна отговорност доцент Александров отговори: „Той е действал тогава най-вероятно в качеството си на вещо лице при първоначалния преглед на момичето, още когато е било в Бърза помощ и са му били обработени раните. Следователно, неговото заключение също е в действието му на експерт. Има си закони, член 291 урежда това при невярно дадено заключение, може да се потърси на обязателна отговорност на всяко вещо лице“, посочи той. 

И допълни: „Нямаме абсолютно никакви данни, какво точно се е случило. Знаем, че колегата, от това, което е излязло по медиите, към момента на обработването на раните е бил там и е присъствал. В смисъл, установил е тези рани. Ние не знаем към кой момент той е отишъл там и по чие нареждане. Той е описал нараняванията и на базата на това описание е дал своето заключение“.

Дебора с първи думи: Белезите ще избледнеят, но подкрепата ви ще остане завинаги (ВИДЕО)

Доцент Александров обясни и по какъв начин се пише и изготвя съдебномедицинска експертиза. „Към момента стандарт по Съдебна медицина няма. Има утвърдени вътрешни наши правила, които могат да се нарекат стандарт, при описанието на всяко едно травматично увреждение. А именно, точната негова морфология, локализация, размери. Съгласно така наречената словесна фотография. И така се описва всяко увреждене, че след това всеки последващ колега или юрист, който го прочете, да може да си го представи и дори да го нарисува. И това нещо се спазва от всички колеги и се преподава включително и на студентите по „Медицина“, студентите по „Дентална медицина“, по време на упражненията и лекциите по „Съдебна медицина“, подчерта той. 

Доцент Александров коментира и въпроса ще улесни ли работата на съдебните медици един наръчник и въвеждане на стандарт за изготвянето на съдебномедицинска експертиза. „Аз лично мога да отговоря само от мое име. Не съм съгласен с така предложения проект, тъй като в него грубо казано се прекръстосва медицинската дейност на всеки един съдебен лекар с неговата експертна дейност. Докато не се изчисти този момент, за мен този стандарт най-много ще доведе до блокиране на съдебномедицинската дейност в България и като резултат, респективно, може да доведе и до блокиране на разследванията и правораздаването“.

Целия разговор гледайте във видеото. 

 

 

Източник Nova.bg

Цветелина Пенева: Скептично съм настроена, че депутатите ще намерят сили и воля за поправки в Изборния кодекс

Планирано е да има материален стимул за включване в обучение на членовете на СИК, обясни пред БНР Цветелина Пенева, председател на Обществения съвет към ЦИК. „Те ще получат и допълнително възнаграждение“, обясни тя.

На 29 октомври българите ще отидат до урните, за дадат гласа си за кандидат за кмет, за общински съветници и за кмет на община.

„Най-големите трудности ще възникнат от факта, че отново ще гласуваме по два начина – с хартия и машина. Най-големият проблем е, че законодателят остави ръчното преброяване на машинните бюлетини. Нашият призив беше да се върне машинното отчитане на гласовете от машинно гласуване“, каза още Пенева.

ЦИК излезе с анализ на проведените избори през 2022 и 2023 г. и даде препоръки какво трябва да се коригира в Изборния кодекс, отбеляза още Пенева в „Хоризонт за вас“.

„Скептично настроена съм относно възможността народните представители да намерят сили и воля за поправки в Изборния кодекс“.
В големите градове – София, Пловдив и Варна, ще се гласува и за кмет на район, отбеляза Пенева.

„В приобщените населени места към Столична община ще се избира също кмет на кметство – там ще се гласува с четири бюлетини“.

Изборът трябва да е един – хартиено или машинно гласуване, посочи тя в предаването „Хоризонт за вас“.

„Ако гласоподавателят избере машината, ще трябва да премине през няколко екрана, за да валидира своя избор. Ако избере хартия – ще има няколко различни бюлетини, с които да изрази своя вот“.

Най-голяма вероятност за допускане на грешки има при сумиране на двата потока данни – от хартиените и от машинните бюлетини в общ протокол, отбеляза Пенева.

„Комисията ще трябва да отваря последователно урните и да преброява бюлетините. Където се гласува за общински съветници, ще трябва да се отчитат и преференциите. Ще се попълват различни видове секционни протоколи“.

Трябва да се направи нова модификация на софтуера за гласуване, обясни тя. Посочи и че бюлетините ще бъдат със специална защита.

„Местните избори са доста по-различни от парламентарните. При тях всеки глас е важен. С няколко гласа може да се избере кмет или да се отиде на балотаж. Те се обжалват често. Най-важно е отчитането на резултатите. Ролята на членовете на СИК е важна“.

ЦИК предложи на законодателя да се увеличи времето между първи и втори тур от 7 на 14, каза още председателят на Обществения съвет към ЦИК.

 

Източник Fakti.bg

„Случаят „Дебора“ бръкна в раната. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието“

 

Случаят с насилието над 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора предизвика вълна от граждански демонстрации в цялата страна. В резултат депутатите прекъснаха ваканцията си и се събраха на извънредно заседание на 7 август, на което приеха законодателни промени, свързани с домашното насилие. Казусът повдигна въпроса не само за насилието, но и за работата на институциите.

Какви теми активират общественото недоволство, в каква степен институциите се съобразяват с протестите и как гражданското общество влияе на политическите решения – по тези въпроси БТА потърси мнението на социолога от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова и на политолога Атанас Радев.

Боряна Димитрова: Непосредственият повод за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на извършителя с безочливата неадекватност на институциите и засилващото се убеждение у хората, че подобни случаи се прикриват чрез престъпен сговор от анонимни лица. Да припомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов случаят дори не е влязъл в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкова „незначителен“ трябва да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по обществена опасност на цинизма на мъчителя, взриви общественото мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят поне три процеса, за които като социолози многократно сме говорили, но те са били повече или по-малко неглижирани: домашното насилие, което избуя особено по време на ковид пандемията, но колчем се заговореше за него, беше пакетирано като елемент на „джендърската“ Истанбулска конвенция и със самото това – обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга голяма язва, също често посочвана, но удостоявана с медийно внимание само като въпрос за „рейтингите“, а не като блокаж или саботаж на действията на държавните институции срещу гражданите, които с данъците си плащат тяхната издръжка. И на трето, но съвсем не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия господство на мутренските и силиконови модели на подражание, които въздигат татуирания мачизъм в код на поведение, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна „западняшка“ ценност.

Атанас Радев: Този казус показа много сериозно отсъствието на чувство за справедливост в българското общество. Последвалите протести опровергаха тезите в резултат на протестите от 2020 г. за апатия в обществото по отношение на голяма част от проблемите и политическата криза. Тези социални недоволства са породени от конфликта между отношенията на отделни хора от обществото с чувство на недосегаемост и на безнаказаност поради връзки с конкретни личности, които оказват съответната подкрепа за извършване на нелегални дейности. Вижда се ясно, че дневният ред, който се опитват да поставят политическите представители, се различава от активността на обществото в рамките на последните две седмици.

И преди българите са изпълвали площадите заради недоволство или с искания за оставки, но са оставали нечути. Този път протестите дадоха бърз резултат – депутатите прекъснаха ваканцията си, за да гласуват промени в НК и Закона за защита от домашното насилие. Каква е причината за това?

Боряна Димитрова: В чисто политически план виждам две основни причини. Първо, едната част от управляващата коалиция, ПП-ДБ, е тясно свързана с протестните движения в последните години, особено тези с искания за защита правата на личността и реформите в правосъдието. Да не вземе бързо отношение по казуса би означавало да отнеме част от основанията на собственото си съществуване и да отблъсне много симпатизанти. Второ, само преди няколко месеца бяхме свидетели на мащабни протести в съседна Сърбия след серия от стрелби в училища. Със сигурност управляващите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните действия или бездействия засегне екзистенциално всеки гражданин. Гледайки обаче не само назад, но и напред, е добре да си извлечем важен урок – докато политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като „джендъризъм“, „трети пол“ и пр., хората ще загиват от съвсем реални проблеми – насилие по пътя или в дома, дрога и пр. Вниманието на хората съвсем съзнателно се отклонява от същинските злини, за да се запази „чадърът“ над техните покровители.

Атанас Радев: Фактът, че Народното събрание, което беше във ваканция, се събра, за да приеме конкретни законодателните текстове, показва, че политиците всъщност малко са се стреснали от гражданската активност, защото тя има възможност да прерасне в сериозни протести с политически искания. Протестите от началото на 2013 г. бяха по повод цените на електрическата енергия и бяха предизвикани отново от социални теми.

Доколко тези законодателни промени са подходящата и желаната от протестиращите реакция?

Боряна Димитрова: Редица юристи вече посочиха, че набързо скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на насилие и да оказват превантивно въздействие, каквато по презумпция трябва да е целта им, могат да направят още по-неефективна тази защита. Към това бих добавила, че недокоснат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки обикновен гражданин – начинът на прилагане на законите. Разпадът на институционалните правила, оттеглянето на професионалната почтеност и закърняването на човешката добросъвестност в упражняването на институционални правомощия, независимо дали от съд, прокуратура, МВР, болници и пр. е най-зловещият социален проблем в България. Най-зловещ, защото завърта хората в порочен кръг, от който не могат да излязат. Няма публично известен случай с фатален край, зад който да не прозират поредица от безобразия и неработещи системи – дали ще става дума за закриляния от полицаи извършител на катастрофата на бул. „Черни връх“, за Дебора или някой друг, това не е случайност, а резултат от системно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години безизходица изкара хората на улицата.

Атанас Радев: Освен този случай, през последните дни се натрупаха и други теми, обвързани конкретно със сектора на образованието, които касаят и младежката политика. Към миналата година е имало опасност 120 000 деца да отпаднат от образователната система. Има тежко неразбиране за включването на младия човек в обществото и усвояването на добрите принципи на общуване и ценности. Един нормален млад човек с добро образование и ценности и интегриран в обществото не би могъл да направи подобно нещо.

Друг проблем е свързан с разбирането на правата на човека, за което, и в рамките на образователната система, не си говорим чак толкова много. Това повдига точно тези теми на разговор по отношение на това какви млади хора имаме. Не съм привърженик на мерките, които се взимат в „12 без пет“, притиснати от обстоятелствата.

Протестната реакция по случая с Дебора е хубав пример за гражданска активност и показва, че гражданското общество все пак е стълб на демокрацията и когато индикира за проблем, политическите представители трябва да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, но експертите предупреждават, че тези промени реално няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е превенцията на това поведение, както и лостовете за реакция в подобен тип ситуации. Не си даваме сметка в каква среда живеем, защото след случая в Стара Загора започна една лавина от споделяния на подобен тип ситуации, за това колко жени са бити, колко жени генерално са възприети като собственост. Това повдига въпроса по отношение на Истанбулската конвенция за регламентирането на насилието върху жени и мъже.

Кои теми активират гражданското общество в България?

Боряна Димитрова: През годините гражданското общество се е активирало около различни теми – замърсяване, екология, презастрояване, катастрофи и насилие по пътя, защита на хора с увреждания, здравеопазване, справедливо правосъдие и пр. Същевременно се създадоха много смислени местни сдружения, които работят по конкретен проблем и без много шум помагат на хората – с благотворителни инициативи, с доброволчество, със съдействие пред институциите. Проблемът е, че тези усилия рядко стават видими, рядко проблемите се дискутират публично или обсъждат в медиите, за да бъдат решени, преди „да се обърне каруцата“. Ето, в момента в медиите всеки ден излизат поне по три случая на насилие. Преди казуса с Дебора, три месеца – почти нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се активира гражданското общество, без промяна в работата на институциите и без механизми за контрол и отговорност, нищо съществено няма да се промени.

Атанас Радев: Чувството за несправедливост. Казусът от Стара Загора нашумя месец, след като съдът трябваше да влезе в своята роля и да го реши. Един от големите ни проблеми като общество е точно това – как една институция разрешава отношенията помежду ни. Видя се през последните седмици, че обществото има непоносимост към това и към насилието.

Повдига се и темата за отношението към жените. Нашумя случаят за нарязаната жена в куфар и редица такива казуси, които показват, че има проблем, колкото и да се опитваме да го замитаме под килима и някой да излиза и да обяснява за „джендър“ идеологията. Тук не се говори за трети пол, а за отношението между мъжа и жената.

В каква степен е развито гражданското общество спрямо другите европейски държави? Какво различава гражданските протести у нас от тези в Западна Европа и САЩ?

Боряна Димитрова: През последните години и в Западна Европа, и в САЩ протестните движения, макар и доста разнородни, придобиват все по-голям размах. Да си припомним Me Too, Black life matters, жълтите жилетки във Франция, скорошните протести пак там след убийството на чернокож младеж от полицай. Насилието във всичките му форми предизвиква все по-силни обществени реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас – ако има нещо позитивно около случая „Дебора“, то е, че бръкна в раната и все повече жертви ще се осмеляват да говорят. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието, особено при липсата на институционална реакция.

Атанас Радев: Гражданското общество е доста сериозен коректив по отношение на демократичния процес. Протестите през последните години са в резултат на конфликти в обществото. Трябва да се отбележи, че се изгражда това чувство предвид промяната на генерацията на активните граждани. Голяма част от политическия елит също се промени. Важен фактор са гражданските организации, които подкрепят и изграждат капацитета на гражданското общество и индикират, когато нещо се случва.

Гражданското общество в България е резултат след промените от 1989 г. и наблюдаваме възходяща тенденция по отношение на гражданското участие и познаването на демократичния политически процес. Не е удачно да сравняваме със западните държави, тъй като при тях има достатъчната демократична традиция на участие и на еволюция на институциите и по-скоро бихме могли да правим паралели с Източна Европа. Бих искал да съм оптимист, макар че статистиката говори нещо по-различно. Предвид цялостната концепция по отношение на превенция, говорейки си за насилие и толерантност, сме по-назад спрямо Източна Европа.

Доколко гражданското общество влияе на политическите и управленческите решения в България?

Боряна Димитрова: Не съм нито голям песимист, нито голям оптимист. От една страна, политиците се принудиха да се съобразяват с реакциите на гражданското общество, но от друга – намериха начин да ги обезсилват. Няколко срещи с протестиращи, няколко набързо скрепени законови промени, или разпоредби… и толкова. До следващия случай. Затова, освен протестите, изключително важна е ролята на гражданските сдружения, на застъпническите и неправителствени организации, на медиите – да изискват информация, да проследяват, да упражняват контрол над действията на институциите. Само така би имало реален смисъл от гражданските действия и протести.

Атанас Радев: Гражданското общество има своите механизми за участие през различни обществени съвети – към министерствата, към парламентарните комисии, към министрите, към общините, към училищата. Друг е въпросът дали държавата и политиците го признават като добра практика. Пример за припознаване на гражданското участие като коректив и възприемане на идеите, които се предлагат от гражданите през гражданските организации, е ролята на Националния младежки форум през 2021 г. по отношение на процеса по приемането на Националната стратегия за младежта.

 

Източник Dir.bg

След 5-месечно отсъствие Бела Хадид се върна на работа

Моделът Бела Хадид зарадва почитателите си като публикува бекстейдж видео от фотосесия, която засне след като си взе 5-месечна работна пауза.

26-годишната брюнетка беше принудена да се отдаде на почивка, за да може да завърши лечението си от лаймска болест, с която се бори почти едно десетилетие. От клипчето, което беше публикувано в профила ѝ в TikTok, се вижда, че Бела е в добра форма, презаредена и готова за нови професионални ангажименти.

First day back on set in 5 months!

Само преди няколко дни Хадид сподели с почитателите си снимки от дългогодишното си лечение на лаймската болест, като не се посвени да се покаже не като супермодел, а като нормално момиче, изправено пред трудност и борещо се за здравето си.

Тя публикува серия от кадри, на които се вижда как ѝ слагат системи с лекарства, като не пропусна да разкрие и моментите, в които е била слаба и безпомощна, припомня dir.bg.

A post shared by Bella 🦋 (@bellahadid)

 

Източник Fakti.bg

Брус Дикинсън чупи стъклен глобус с писък

Брус Дикинсън е най-известен като фронтмена на „Iron Maiden“, но освен това се занимава с още толкова много други неща, че и пръстите на двете ръце не стигат, за да ги изброим. Той попада сред най-легендарните изпълнители в рок и метъл музиката.

Роден е на 7 август 1958 г. в графство Нотингам, Англия като Пол Брус Дикинсън, в семейството на механик от армията и продавачка на обувки. През по-голямата част от детството му, баба му и дядо му се грижат за него и неведнъж се налага да сменя училища, което го превръща във „вълк единак“ сред връстниците му. Сред тях е и един пансион, в който по-големите деца системно са го тормозели. Въпреки това именно там той открива любовта си към рок и метъл музиката.

В края на 1981 г. Брус се присъединява към „Iron Maiden“ като техен фронтмен. Това, което му прави впечатление е, че в тази група всичко е по-организирано и професионално за разлика от предишната му група Samson, което много му харесва. Първите албуми с него жънат огромен успех, но Дикинсън не може да бъде кредитиран за голяма част от текстовете на песните поради юридически проблеми със Samson.

Турнето след „Powerslave“ е началото на пораждащото се напрежение между Дикинсън и групата, тъй като до днес то е най-дългото им турне и неведнъж той си е мислел да се прибере у дома по средата му.

„Мисля, че това беше първия момент, в който си помислих не само да напусна групата, но и да зарежа музиката въобще“ казва Брус по време на турнето.

След поредица креативни различия, звездата напуска групата през 1993 г., за да преследва солова кариера.

Всъщност издава соловия си дебют още, докато е в групата и той е успешен, както и вторият му албум „Balls to Picasso“ (1994 г.), който включва и сигурно най-известната му соло песен „Tears of the Dragon“. Като цяло, феновете го подкрепят извън групата и песните му се приемат добре от критици, въпреки че никога не оглавяват музикалните класации.

Брус се завръща в „Iron Maiden“ през 1999 г. и продължава да е техен фронтмен и до днес.

Дикинсън е най-познат като музикант, но всъщност е всестранно развита личност. Биографията му е пълна с интересни подробности и случки от неговия живот, затова си позволихме да представим няколко от тях:

5 са песните, които променят живота му

Случайно чува тази песен от стаята на свой съученик, докато още пребивава в пансион. Известно време по-късно попада на училищна разпродажба, където успява да купи албума на Deep Purple – „In Rock“ за 50 цента.

„Обожавах го и си го пусках постоянно. Мисля, че продъних стереоуредбата на родителите ми с него.“

За Брус това е един от най-добрите албуми в историята, а едноименната песен свързва със спомена как веднъж се наложило да ѝ направи кавър. Според него се получил отвратително, чак срамно.

„Това доказа, че не трябва да се опитваш да правиш кавъри на легендарни песни. Нека просто си останат легендарни.“

Чува я на първия концерт на Артър Браун, на който ходи още в училище. Шоуто е странно, откачено, все едно те дрогира, без дори да посягаш към наркотик, а стилът му също е меко казано необичаен. „Fire“ пък е песен, която описва как един човек пропада към ада и вече се намира пред портите му.

„Имаше прекрасен глас, просто невероятен. Приложих много от неговата фразеология и стил в своето пеене.“

Когато започва да се занимава с музика, Брус дори не мисли да бъде вокалист. Вместо това искал да стане барабанист. Основал група със свои съученици в училище, а за вокал избрали негов приятел, който пеел в училищния хор. Тъй като момчето не се справяло добре с височините, Брус се включил да му помогне, което не останало незабелязано. Оттогава не е спирал да пее. А как от хора не са забелязали, че може да пее? Нарочно пеел фалшиво, за да не влезе, защото това значело да похаби единствения свободен ден от седмицата, който имал.

За всички рок фенове е голямо събитие, когато Ричи Блекмор напуска „Deep Purple“ и създава Rainbow, включително и за младия Дикинсън. Един ден той е в един гараж и слуша предаването от рок фестивал по радиото, когато чува звук от мотор. Майсторът от гаража му предлага да се повозят и докато го правят слушат именно „Stargazer“ на Rainbow.

Години по-късно Брус получава обаждане с предложение да стане вокал на „Rainbow“, което той с радост приема, но така и не получава повторно обаждане. Когато сам ги търси по телефона, за да разбере какво става, му казват, че са го обсъждали, но са се отказали от идеята заради панталоните, които Брус носел.

Песните, които пише, крият истински истории

Това едва ли е изненада. Всеки творец влага част от себе си и живота си в своето изкуство и фронтменът на „Iron Maiden“ не е по-различен в това отношение. Примери са: „Born In ’58“ е песен за баба му и дядо му, които го отглеждат, „Tattooed Millionaire“ е вдъхновена от изневярата му на тогавашната му съпруга с Ники Сикс от „Motley Crue“, а „Tears of the Dragon“ е за тъгата, която изпитва след като напуска „Iron Maiden“.

Изключват го от училище по „необичайна“ причина

Брус винаги е бил бунтар и непослушно хлапе, типично за много момчета на тези години. Всеки би предположил, че е бил изключен заради повтарящи се случаи на лошо поведение. Е, всъщност в неговия случай чашата прелива, когато се изпикава във вечерята на директора.

Три връзки и три деца

Първият му брак е с Ерика Бърнет, който трае от 1984 г. до 1987 г. С втората си жена се разделя след 30 години брак и от нея има три деца – Остин, Грифин и Киа. Днес живее с приятелката си Леана Долчи в Париж.

Получава 2 прякора през годините

И двата ги получава, когато е още млад. Първият е Брус Брус, който се появява в скица на Монти Пайтън. Вторият е Сирена за въздушна атака, тъй като успява да счупи стъклен глобус с писък.

Не си отстъпва центъра на сцената

По време на първите си концерти с „Iron Maiden“, Дикинсън често мести Стив Харис с все поставката за микрофона, за да не бъде в центъра на сцената. Това място е само за фронтмена.

Всестранно развита личност

Както казахме в началото, Брус Дикинсън не е само музикант. Завършва две висши образования (история и литература).

Когато е млад, е шампион по фехтовка и дори влиза в Топ 10 на Обединеното кралство. Създава собствена компания за екипировка, кръстена на песента „The duelist“.

През 90-те години получава лиценз за пилот на пътнически самолет и дори участва в операции за евакуирането на британски граждани от рискови зони.

Издава няколко книги, пише сценарии за телевизионни драми и участва в документални филми за „Discovery Channel“. Освен това от 2002 г. до 2010 г. води вечерното петъчно предаване за рок музика по радиото на BBC.

Говори идеален френски.

През 1992 г. записва кавър на песен на Алис Купър „Elected“ с Мистър Бийн.

По-късно същата година участва заедно с редица легендарни музиканти в кавъра на „Smoke on the Water“ на „Deep Purple“ като част от хуманитарната кампания в помощ на пострадалите от земетресението в Армения през 1988 г.

Брус Дикинсън е може би единственият изпълнител, който може да се похвали с толкова умения и интереси в множество различни области, които заслужават не по-малко внимание от музиката му. Вече посрещнал своите 65 години, със сигурност може да се обърне назад и да се чувства горд от постигнатото. А музиката му? Тя е за вечни времена!

 

Източник Dir.bg