Автор: zadkulisite

ПРИЯТЕЛКАТА НА ПЕЕВСКИ – МАЯ С ПРЕДИЗБОРНО „ДОБРО“ – ОКОНЧАТЕЛНО ОТВРАТИ ХОРАТА ОТ БСП, НАДУПЕНА В „БОСТАНА“

Мая Манолова запърха словесно по Нова телевизия, която изобщо няма нищо общо с Бойко Методиев Борисов. Манолова, която преди всяко тв участие звъни на пожар, за да се консултира с пиар, гравитиращ в обръча на Делян Пеевски – какво да кажела, как да го кажела и защо изобщо да го кажела, направи едно „добро“ на българския избирател преди местните избори.
Манолова окончателно отврати избирателите от БСП, която надупена, вместо да е опозиция, прави метани, да не кажем други някакви движения, на ГЕРБ и на ДПС едновременно.„Признавам, че обмислях предложението да се кандидатирам за омбудсман. Отдавна партийно-политическата роля е отживяла в мен. Влязох в политиката с идеята да защитавам хората. Десет години съм парламентарист и съм защитавала всякакви каузи. Убедих се, че партийно-политическата дреха е тясна, за да бъдат защитавани ефективно гражданите…. Историята „Костинброд” е приключила и не е остави белег върху отношенията ми с ГЕРБ. Бяха получени сигнали, в рамките на предизборната кампания, ме в една печатница има половин милион бюлетини. Вие като честен журналист бихте ли пуснали сигнал до прокуратурата? Това направих аз. С това се изчерпа моето участие в този случай. Моята цел е да бъдат ограничени предизборните манипулации. Атаката ми не беше срещу ГЕРБ, а срещи всички, които правят нарушения”.
Мая Амбициозната до непоносими предели не била ай, ай, ай, атакувала ГЕРБ, ти да видиш, и получила, ей тъй на, сигнала за Костинброд.
Манолова, нали се сещаш, че не всички са кретени, които разнасят щайги с череши?
Сигналът ти беше подаден от Делян Пеевски, когато играта на ДПС бе „удри“ срещу ГЕРБ и заедно с теб отигран от другата дружка на Пеевски – Бареков. После, както е ясно вече за всички, всите се овъртолихте в „БОСТАН“-а и пак по заръка на авера ти Пеевски, сега вече ти набутват пържолката – омбудсман. Верно, ще си тръскаш нервозно неадекватно косичката на кичури, „защитавайки“ българите. Айде, холан!Afera.bg

ВЛАСТТА МНОГО СЕ СТРАХУВА ОТ НАРОДНАТА ЛЮБОВ И ЗА ВЛАСТ ЗАКОНИ НЯМА

Тази вечер за пореден път се убедих в две неща: 1. Че властта много се страхува от народната любов и 2. Че за власт закон не важи.
Пътувам си от центъра към къщи и по бул. Руски се озовавам зад кортеж на МС – една кола с лампа и една без лампа. Този без лампата си кара що-годе нормално (ако изобщо управлявана от НСО-шофьор кола може да се движи нормално). Този с лампата, обаче, кара зад първия, но между двете ленти. И това не ме изненада кой знае колко, но ме впечатли съчетаването на функциите на шофьор и регулировчик, които управляващият МПС-то демонстрираше. Някъде около хотел „България“ човекът с лампата си извади ръката през прозореца и ми даде знак да стоя на разстояние, да не карам твърде близо зад него, макар че си карах на съвсем прилична дистанция – не му се бях покатерила на багажника (Смея ли? smile emoticon ) Та, човекът, докато си караше върху маркировката между двете платна, взе да маха истерично, за да поизостана, че… близостта на простосмъртните до богопомазаните явно не е желателна.
Отдалечих се леко, но упорито продължих да го следвам и да го наблюдавам. През целия път (до алея „Яворов“) човекът си пердашеше посредата и с впечатляващи криволичещи движения избутваше останалите коли от трасето.
Далаверата ми от цялата работа беше, че хванах зелена вълна, защото тя естествено стриктно му беше осигурена (властта на светофар не стои – и той е за простосмъртните).
Докато го наблюдавах как безпардонно нарушава всички възможни правила за движение по пътищата, си мислех колко много всъщност сме свикнали с подобни гледки и как почти не ни правят впечатление. А трябва! Ненормално е да приемаме за нормален факта, че за определени люде законите не важат.
Което пък ме подсети за една случка отпреди 1-2 седмици. Моя позната, която работи в МС, ми се нахвърли вербално, след като споменах, че смятам за нередно най-яростният защитник на тоталната забрана за тютюнопушене, любимият ни премиер ББ, да си пуши пурата в кабинета. Позволих си да кажа, че ще спра да пуша в офиса си, след като получа ясни доказателства, че ББ си пуши пурата около, но не в сградата на МС. Аргументът в негова защита беше (забележете!), че всички в МС си пушат в кабинетите (???). Те така процедират и в Народното събрание, впрочем.
Та, както е казал народът, рибата се вмирисва откъм главата. Докато родните управници не се научат да дават пример за спазване на закона, няма как да очакват и ние, простосмъртните, да станем по-дисциплинирани и по-отговорни към себе си и към околните.
Това е от мен… Хайде, останете си със здраве и не се престаравайте в спазването на законите – ролята им е само да пълнят джобовете на знайни и незнайни „органи“ с глоби и рушвети.
Ани Алашка

ЦАЦАРОВ, ПРОКУРОРИТЕ ВИ НЕ ЗНАЯТ ЛИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ САМОСЕЗИРАТ!

Г-н Цацаров, прокурорите ви не знаят ли, че могат и да се САМОсезират. Никой не ви е длъжен по цял ден и всеки ден да пуска сигнали, които бавите по 3-4 години и не се образуват досъдебни производства и пишат обвинителни актове.
Достатъчно е да се напише публикация, в която се съдържа информация подкрепена с доказателства за извършено престъпление по НК, а вие, и вашите подчинени по веригата, си имате пиари, които трябва да следят и да ви докладват. Прокурорите сте държавни обвинители, а също така и адвокати на държавата и хората в нея, плаща ви се за това от парите на данъкоплатците, и ще правите каквото ви казваме.
Знаете ли, че преписка 5310/2013 г., заведена в Окръжна прокуратура Бургас при прокурор Дарин Христов, все още се размятква и прехвърля между ОДМВР-Бургас и Окръжна прокуратура-Бургас.
По преписката, след проверка на Държавна агенция финансова инспекция в Община-ГЕРБ Поморие, се установява от финансовия инспектор, че Община Поморие е ощетена в особено големи размери, изплащани са на фирми суми над договорените и не са се провеждали обществени поръчки, според Закона за обществените поръчки, за близо 5 милиона лева. Скоро в „Зад кулисите“ излезе публикация със снимков материал как се асфалтират улиците в Поморие като не се спазват количествените стойности за обем асфалт и чакъл и вместо зададените 6 см асфалт и 35 см чакъл, се поставят 3 см асфалт и 10 см чакъл.
Изобщо не ме интересуват оперативките ви с премиера на ГЕРБ Бойко Борисов всяка сряда, нито благодарствените и възхваляващи телеграми до жълти сайтове, нито срещите ви с Беновска, Михнева, протестите, караниците и после прегръдките с правосъдния министър Христо Иванов. Искам да работите. Изпратил съм на посочения имейл адрес на сайта на Главна прокуратура въпросната публикация за асфалта в Поморие. Освен това искам лично да проверите какво става с преписка 5310/2013 в Окръжна прокуратура Бургас и защо след изтичането на 6-месечния срок след обжалване на постановлението на прокурор Дарин Христов за отказа за образуване на досъдебно производство пред Апелативна прокуратура – Бургас, която казва, че проверката на ОДМВР-Бургас е повърхностна, а мотивите на окръжния прокурор не са задълбочени и не е взел предвид много обстоятелства от изложените констатации на финансовия инспектор, прокурор Дарин Христов вместо да образува досъдебно производство, отново прехвърля топката на ОДМВР-Бургас.
Работете господин Цацаров и действайте! Затова сте на тази длъжност и това трябва да правите! Затова ви плащаме ние, българите!Стоян ТончевAfera.bg

СКАНДАЛ! ШЕФЪТ НА СТОЛИЧНИЯ КАТ ИЗВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА – „СКРИ” ПОСТРАДАЛ ПЪТЕН ПОЛИЦАЙ. БЪЧВАРОВА ХАБЕР НЯМА

През изминалата седмица при поредния опит на началника на КАТ – София Тенчо Тенев да докаже своето подлизурство към човека, който го държи на поста – главния секретар на МВР и негов братовчед Г. Костов, направи поредния гаф при който пострада служител на МВР.Ето и историята накратко:
В четвъртък 16.07.2015 около 18,30 часа, обичайното за този час задръстване в тунела към жк.”Люлин” забавя прибирането на главния секретар на МВР към дома. Това е повод същият да разпореди на Тенев по телефона да вземе мерки.Началника на Пътна полиция, поради непознаване на закона на движение по пътищата, издава най – безумната заповед в историята на КАТ- екипите на Пътна полиция да се насочат към тунела и да регулират и подпомагат движението вътре в тунела, като за целта им разпорежда да спрат служебните автомобили на трамвайните линии и да включат сините лампи.
За всеки, който не знае и за Вас, господин Тенев, който очевидно не знаете – съгласно ЗДвП спирането, престоят и паркирането в тунел, на мост и други е ЗАБРАНЕНО/ потърсете в ЗДвП /.
Забранено е, защото е опасно и както доказва практиката, която Вие нямате, специфичните условия в тунела са предпоставка за опасност в движението. Вие сте създал условия за възникналото ПТП с полицай, блъснат от лъскав джип с шуменска регистрация, избягал от произшествието и вместо да организирате издирване, Вие организирахте укриване.
Вие сте виновен, защото не познавате нормативната уредба, която е основа за работата на Вашия отдел и сте виновен, защото в опита си да се натегнете на Гл. секретар на МВР – Ваш братовчед изложихте на опасност живота и здравето на служители на МВР и допуснахте да пострада полицай.
Не стига, че допуснахте да се случи инцидент, но Вие най – нагло се опитахте да го скриете и разпоредихте на подчинените си да го не го регистрират. Опитахте се да го скриете, защото зад инцидента стои разпореждането на вашия братовчед и Главен секретар на МВР, опитахте са да се скриете, защото издадената от Вас неправомерна и направо казано глупава и опасна заповед е в пълен разрез със закона за движение по пътищата и показва вашата неграмотност и абсолютен непрофесионализъм. Истината излиза наяве единствено и само благодарение на професионалните действия на главния дежурен и директора на СДВР.По случая към момента няма образувана проверка и вероятно няма и да има, защото Вие, Тенчо Тенев, най – нагло поискахте защита от братовчед си само ден след инцидента / за справка записан ли сте в дневника на МВР за посещението си при главния секретар на МВР на 17.07.2015 сутринта?/ и демонстрирахте тържествуващо и парадно поведение след срещата с брад’чеда Костов. И този път „Шматката“ или „Бъчвата“, както наричате Министърката на МВР, остана не информирана и пренебрегната.
Ние сме наясно, че братовчед Ви ще Ви скрие, независимо колко нарушения и гафове допуснахте и ще допуснете, защото все пак продаването на регистрационни номера в канцеларията, носи достатъчно дивиденти. Затова, Вие ще получите пълната подкрепа на гл. секретар на МВР и ваш братовчед, а здравето и живота на един обикновен полицай всъщност не Ви интересува.
За Ваше сведение и в заключение ще кажем, че проблема за задръстването на тунела към жк.”Люлин” е в светофара на бул.”Добринова скала” и бул.”Царица Йоанна”, но за да се справите с него е необходимо да имате технически познания за да можете да го изключите и да се регулира в кръстовището.Валери Иванов
Afera.bg

КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ-2“ НЯМА ДА ИЗКАРА ПЪЛЕН МАНДАТ, А „РУСКОТО РЕСТО“ ЩЕ Е ЗА ДЕСЕРТ

Българското правителство е обречено на провал още от „инвитро“ зачеването си.
Нека Борисов не издува шушляка, а признае пред гласоподавателите си, че основният партньор на ГЕРБ са ДПС, а не РБ, ПФ или пък АБВ. Те са само „смокиновото листо“ на тази срамна коалиция.
Нека го направи, а не да се впуска като адвокат на правосъдния Христо Иванов, все едно някой е изправен пред Великата Инквизиция и очаква да бъде изгорен на клада или гилотиран, или пък Христо Иванов е малък да се защити пред журналистите. Не сме и забравили какво му е мнението за Бойко Борисов и Цветан Цветанов на „уличен език“. Както оправда самият Христо Иванов думите си като протестър. Нещо за мафия беше. Едва ли и те са забравили.
Напълно излишен цирк се разиграва за пореден път пред българското общество. Протести. Контрапротести. Промени в конституцията. Съдебна реформа. Кому е нужно всичко това??
Съдебната власт играе по свирката на изпълнителната власт, защото не е независима от нея, а напротив. Политическите лица трябва да спрат вмешателствата в работата на съдебната власт и да не си избират прокурорите в Банкя. Всичко друго са тънки сметки и договорки.
Радан Кънев и Лютви Местан да кажат за кое по-точно не могат да се разберат!
Има много по-важни въпроси за българския народ, които трябва да са на дневен ред. Какво значение има какви реформи ще се правят и дали ще се правят изобщо, след като те ще обслужват лични, чисто партийни, партийно-клиентелски и корпоративно-олигархически интереси?!
Проблемът са хората. Хората във властта.
Недопустимо е в държава-член на ЕС да не може да бъде осъден депутат, политическо лице, министър или кмет на ГЕРБ! Недопустимо е за една уж правова и демократична парламентарна република!
Проблемът е, че България е такава само на хартия, докато всъщност е изпълнителна република. Изпълнителната власт изпълнява, коли и беси, според повелите на САЩ и ЕС.
ГЕРБ бързат за Шенген и се страхуват да не би Румъния да бъде приета, а България да изостане. Отделно се притесняват от резултатите на местните избори и да не би „кафетата“ им с ДПС да се отразят негативно на октомврийския вот. От друга страна коалицията им с РБ ги позиционира пред евроатлантическите „партньори“ като „десни“.
Много тънки и елементарни сметки, които обаче минават само пред „простите, които се разбират с простия“. Дано по-скоро осъзнаят обладаните, че ГЕРБ и ДПС са скачени съдове и това не е защото много им се иска да делят „пая“, а защото отвън бе заповядано да се имитира стабилно правителство пред населението, за да текат нормално европейските пари по нечии джобове и определени фирми.
Съдбата на РБ е ясна.
Кабинетът „Борисов-2“ няма да изкара пълен мандат.
А „руското ресто“ ще е за десерт.Стоян Тончев, ZADKULISITE.COM

В БЪЛГАРИЯ СЪЩЕСТВУВА МАФИЯ, МНОГО ПО-ЗЛОВЕЩА ОТ СИЦИЛИАНСКАТА И ИМПЛАНТИРАНА В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ!

Понеже продължава внушението от политолози, социолози и политици, че мафията е ДПС, моля всичките си приятели да разделят прокарването на определен вид политика от реалността! Онези, които го правят са партийно ангажирани хора или срещу заплащане.
Мафията е изключително сложен феномен. В България НЕ СЪЩЕСТВУВА реално антимафиотско законодателство, нито има легално определение на тази дума. Това е причината много хора в политиката или срещу заплащане да развиват публично въображението си!
В България съществува мафия, много по-зловеща и мощна от Сицилианската в този момент. Работи в абсолютна тъмнина и завоалираност и е имплантирана в дъжавната власт! Притежава собствен капитал, банкова и политическа протекция. Убиват хора, отвличат и източват националния капитал чрез законодателство, написано в тяхна полза т.е. престъпленията им са законни откъм формална страна. Контрабандата и източването на държавни средства са основен донор! Мафията има ръка във всички парламентарно представени партии и съответните зависимости! Няма политически цвят.
България може да продължи да живее само чрез антимафиотско законодателство и преследване на тези хора докрай в България и извън нея! Всяко друго говорене е празно!Полк. Николай Марков
Колаж: www.slideshare.net

ТИКВО, КАТО СМЕ ТОЛКОВА ПЕКАНИ, ОБИЧАНИ И УВАЖАВАНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ, ЩЕРКА ТИ ВЪРНА ЛИ СЕ ОТ САЩ ИЛИ ОЩЕ Е ТАМ?

„Борисов: България е сред най-лоялните в НАТО и ЕС“
Тоя след преговорите за „реформите“ май здравата е предозирал …
Тиквун, кат сме най-лоялните на НАТО, що тия не ни подариха 10-20 самолета? Нали имали 14 ХИЛЯДИ ?
Кат сме най-лоялните в ЕС – що не идват европейските фирми у нас? Или където дойдат и почват с циганските номера – ниски заплати, които даже не се изплащат?
Кво го топли обикновенния човек, че сме най-лоялните в НАТО и ЕС ???
А, тикво – кат сме толкоз пекани, обичани и уважавани от цял свят, щерка ти върна ли се от САЩ или още е там?Владимир Мицов
Колаж: Георги Динев

КАК УБИХ МАЙКА МИ, ВКАРВАЙКИ Я В БЪЛГАРСКА „РЕНОМИРАНА“ БОЛНИЦА

Не знам защо пиша това. Час преди полунощ. След 16 часов ден на физическа, психическа и душевна мъка, безсилие, граничещо с озлобено смирение /да ме прости Господ за този израз!/, и с жестока болка в гърдите, дори и при вдишване. Даже не се питам дали е мускулна болка или друга, вече ми е все едно. „Първи“ ден от жестоката битка – да върна мама отново. ТУК. Защото бездушниците пак я пратиха ТАМ. Без да им мигне оченцето.
Приемете го като терапия. Приемете, че ви пише човек, който след приключване на ИЗПИТАНИЕТО, продава всичко, заличава всички следи, стяга куфара и завинаги тръгва по Пътя, напускайки тази шлякана, мръснишка, мафиотска, безчовечна, непознаваща думата състрадание, лайняна, еснафска, крадлива, тарикатска, педерастка, унизяваща и унизителна държава.
Мама има мозъчно – съдова деменция. Диагнозата и поставих аз, още когато започнаха първите натрапчиви симптоми. Достатъчно четяща и интелигентна съм за да го направя, въпреки т.нар. родна медицина. Мама е на 84 година и е много интелитентна жена, чувствителна и на практика доказа онази стара максима, която, когато сме млади, хвърляме в кошчето на сърцата си пренебрежително – точно от това, което най-много те е страх, то те връхлита. Началото бе с халюцинации, проявяващи веднага след събуждане. Изострено състояние след операция на смяна на ставата преди близо пет години, петнайсет дни след която от този свят внезапно си отиде татко – просто сядайки, изхърквайки и полетявайки към своята звездичка. Преодоля шоковата загуба на мъжа, когото бе обичала 58 години, заради мен. Научи се да ходи. Напълно адекватна, четяща, коментираща всичко, което се случва в държавата, до момента, в който започна да усеща, че нещо се случва с нея. Сама поиска да и намеря психиатър. Защото те са онези, които уж разбират от „халюцинации“ и „губене“.Нищо, че и тя, и аз знаехме, че нищо не разбират. Защото няма такъв, роден на тази планета, който да разбира повече от 10 процента от онова, което се случва в мозъка ни, компютъра на Господ.
Доведох психиатър у дома. Предписа и онова, което много по-късно щях да разбера, че предисват всички и с него лекуват „всичко“. Респилукс, който има своите производни – сперидан, рисперидон, рисполепт, рисполуск… Доверявам се на лекарите. И тя го пи близо седмица. Пред очите ми мама полудя за шест дни до степен, в която не можех и да си представя, че може да се случи. Пълна дезориентация, объркване, преплитане на спомени, абсолютен блок в отделни части на съзнанието, халюцинации, далеч по-страшни и силни от онова, което уж „лекувахме“. На втория ден се обадих на лекаря и разтреперена обясних, че това, което виждам е ужасяващо скоротечно развитие на болест, която уж „борим“.
Психиатърът спокойно ми обясни, че нямало нищо страшно, изобщо не можело да се случва всичко това от лекарството, защото било в много малки дози. Пак се доверих. Той беше лекар. Аз в очите му – поредната истерична близка, която разбира от всичко. Н се случваше. Точно онова, което го нямаше в учебниците му.
На петия ден нещата станаха зловещи. И отрязах от раз. Спрях лекарството без да питам никого. Защото никой, освен мен, която бе денонощно до мама, нямаше представа какво се случва. А аз следях всяка промяна ежечасно. Коства ми поне два месеца да я „изчистя“ от последиците. И досега мама ме пита защо е била „в Бургас“ и помни инстинктивно ужасяваща промяна, която настъпи с нея. Цяла зима бе в прекрасна кондиция. Пиеше си сермиона за оросяване и витамини. Пролетта отключи ново развитие на деменцията. Пак с халюцинации. Внезапни. И понеже през останалото време бе в адекватно личностно състояние, нямаше как да си обясни защо има някой в апартамента и и логичния и анализ водеше към мен – аз съм ги пуснала, аз съм в заговор с тях… След три остри кризи, сама усети и поиска да се махне, и да отиде в болница.Ако си мислите, че и това става лесно, не сте от тази кретенска държава.
Потърсих връзки да лежи в неврология. Един лайнар, без никакво извинение, на когото съм правили десетки услуги, колебливо ми рече, чакай сега ще проверя и след малко подаде телефона на някаква си невроложка, която като чу „халюцинации“, с тон на оператор на свинска единица в кравеферма, ми разясни, че задължително трябва да осигуря 24 часов придружител, защото – „тя може да тръгне нанякъде в коридора…“. „Тя е за психиатрия“ отсече „краварката“ без дори да е видяла очите на мама. Затворих телефона. Пак с връзки след настояване на мама да влезе в болница, стигнах до „хотел „Калифорния“, иначе казано „психиатрията“. Приеха я. Отидохме двете. Мама бе в пълна адекватност, на собствен ход, вечерта преди да отидем в болницата дори си направи маникюр, защото моята майка и на 84 години е дама. Не съм афиширила коя съм. Дори се подразних, когато една от болните ме позна и ме засипа с комплименти. Четвъртък на обед приключваме с приемането. Обяснявам подробно на лекарката кои са най-големите ми страхове – от реакцията на лекарството, което я е разсипало преди половин година. Тогава нямам и представа, че точно с този медикамент лекуват „на ред“. Подписвам документ, в който е описан редът в клиниката. Свиждане – в неделя от 14 часа, консултации с лекар – в четвъртък, а ползване на мобилни телефони от болните – от 18 до 20 часа. В четвъртък около 17,30 часа мама ми се обажда. Говорим си нормално, всичко е наред. Тя дори е впечатлена, че клиниката изглежда добре, в сравнение с нейно посещение при приятелка там преди много години. Междувременно, тъй като имам второ зрение за нещата, нещо като че ли ми подсказва какво ни чака. И мен. И нея. Петък. От незнайно колко време не помня да съм излязла някъде с приятели. Правя го. Но треперя от нерви. Мобилният терефон на мама не отговаря. На санитарката също. Кълбо от нерви съм, докато уж разпускам с приятели. На следващата сутрин – събота – се изстрелвам в клиниката.
Бомба е паднала. Отваря ми санитарката. Никой не знае къде и е телефона. Мама е видимо неадекватна. Замотана. Лекар? Ами… – отговаря сестрата – не знам къде е… Как не знаете, бе? – реввам. Ами… сигурно има спешен случай, или е някъде по сградите…
Оказва се, че събота и неделя ТАМ има само един дежурен лекар, който обслужва около четири отделения. На всичкото отгоре лекарят, когото трябва да намеря да питам какво става с мама, е „детски“. Не го дочаквам. Няма никакъв смисъл. Неделя. Мама е омотана, но върви сама с бастунчето из коридора. Виждам точно онези скорострелни промени, които изживях тогава, когато пред очите ми се сриваше психически след „рисполукса“. Стискам зъби. Все пак не съм лекар. Раздирам се от вътрешната битка – какво да направя – да я взимам ли от болницата или не… В понеделник пак съм в клиниката. Разговарям с лекарката, завеждащата. Обясняват ми как мама има „лека“ до „умерена“ деменция, как е добре да стои още „един – два дена, за да умерят точно дозата на лекарството“ и … споменават точно медикамента от който знам какво се случи с мама преди шест месеца. Щели да я наблюдават, защото понякога този медикамент давал скованост в движенията, тя санитарката щяла да я наблюдава и да им каже, ако има нещо… Вторник вечерта санитарката ми звъни и ми казва, че мама вече е агресивна и че няма нищо общо със състоянието, в което е приета. Не искала телефон, за да разговаря. В сряда пристигам в болницата да си я взема. Обясненията, че не е адекватна са от типа „смяната на обстановката“. „Смяна на обстановката“ обаче тя нямаше, когато взимаше същия препарат вкъщи и когато изживях ада, от който с неистови усилия я върнах. Аз си знам какво ми костваше. Натоварвам багажа. Мама не може да върви нормално. Тътрим я до входа на болницата с мой приятел. Виждам как сковано едва върви, почти се свлича. В колата говори, има проблясъци, но е „омотана“, точно така, както аз вече я бях виждала. Междувременно съм изчела всичко за лекарството. И съм си обяснила всичко. И най-важното – че при възрастни в напреднала възраст може да даде злокобни нежелателни реакции. И че не само всеки организъм е различен, но и всяка психика и всеки мозък реагира различно. В българските болници никой не се интересува от „индивидуалност“, тук всичко е „матрица“. Едва я докарваме до дома и. Осем часа спи като пребита. За малко се събужда. После пак цяла нощ. Обсъждаме с мой приятел да спра ли пак рязко лекарството. Сама решавам – в четвъртък сутрин на половинката на 0,5 само за да не го спра рязко от следващия ден. Днес мама не може да ходи. Лежи. Едва сяда. Едва, защото пада назад. Не знае защо не може да се движи. „И аз не знам, питай лекарката…“. Опитвам всичко. С неистови усилия и сменям памперси. В един момент мисля, че ще колабирам. Не мога да я обърна встрани, движенията и са ограничени. Влиза в неадекватното си положение, което ми е до болка известно. Докато имам усещането, че гърдите ми ще се пръснат от усилието да я вдигна за да седне и за да хапне поне мъничко, подпирайки я отзад с малко столче и възглавница, не издържам. Разплаквам се. Вия. И питам Господ, какво го питам и аз не знам. Гневна съм. Бясна съм.Внезапно мама ме поглежда с толкова мъдър поглед, че се стряскам. И изрича равно, като че ли е проводник на нечий друг глас: „Децата, които гледат възрастните си родители, не трябва да губят присъствие на духа, затова АЗ ти казвам: „Вземи се в ръце!“.
Замирам. „Мамо, каза ли ти го някой това?“. Натъртено на „АЗ“ изрича: „АЗ ти го казвам“. Бог ми отговори. Моля и да ми прости, че допуснах да я вкарам в болница, а тя хрисимо ме погали: „Нали го направихме у за добро?“. От клиниката иначе ми се обадиха любезно да ме питат – имам ли нещо против и да не се стряскам, че щели да пишат в епикризата, че имала съдова деменция и алцхаймер, въпреки че нямала алцхаймер, че да съм можела да си взема нам си какво по-евтино и въобще не чух какво точно ги терзае, за да си натъкмяват писанията.Пишете каквото искате! Епикризата още не съм отишла да я взема, защото трябва да ми мине момента да искам да разстрелям някого.
Спрях лекарството. Мама вече е в епизода на „последствията“ – напълно объркана, бърка мен, пита ме коя съм… Преди шест дни, заедно тръгнахме към клиниката. И дори, търсейки някоя дума, тя бе събеседник. Днес я върнахме у дома и – „парцал“. Който дори не може да се движи. На всичкото отгоре – държейки и ръцете установих, че „гори“ и че има 37,5 градуса температура. В клиниката, разбира се, хабер нямаха. Аз съм от онези, които водят битки докрай. С пълно съзнание знам, че тази битка е обречена. Снощи се помолих на Господ да ми прости, че искам да контролирам, да се бия докрай за мама, и че е грешно, че не оставям всичко на смирението и в Негови ръце… А днес мама смирено, в един откъс от време ми каза: „В живота има и хубави, и лоши неща, трябва да ги приемем и да се справим…“. И понеже не можех да дишам, докато я вдигам, се разплака, че може да „си отида“ и да „я оставя сама“…В тази държава не лекуват човеци, „лекуват“ „зеленчуци“.
И ми дават акъл за хосписи и как да избера жена, която да я гледа. Неща, за които съм чела вероятно повече от тях. В тази държава, в една „реномирана“ болница, с един политически „комплексар зинал за власт“, който е шеф на борда на директорите и авер на ментора на здравния министър, ще се претрепят да се фукат иначе с „постиженията“ на болницата си. Чиновници. Бездушници на работно време.Простила съм им. На всичките до един. И съм ги оставила да се оправят с Господ.
Аз нося своя кръст. И ще го нося дотогава, докогато е писано. Оттам нататък – не искам да имам нищо общо с държава, в която сърцата на управлящите са в лайна увити. Аз нямам място тук. Жестоката ирония бе, когато самата мама днес, вглеждайки се в мен, пророни: „Аз трябва да си отида… Не се вписвам нещо тук…“. Сълзичката и ме опари.Веселина Томова
Afera.bg

ЩО Е БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ И ИМА ЛИ ТОЙ МЯСТО У НАС? БЪЛГАРИЯ БЕЗ ПОЛИТИЦИ МОЖЕ, НО БЕЗ СВОИТЕ ДУХОВНИ ВОДАЧИ – НЕ!

Да си писател у нас (с очевадни изключения), е въпрос на несигурно физическо оцеляване. На безработно съществуване, чиновническо загърбване и просия на пари за издаването на книги. Така е в столицата, още по-грозно: в „провинцията“. Жалко животуване под присмеха на властимащите: „А бе, остави го. Няма пари за хляб, седнал книги да пише…“ Именно до държавните институции, защото не се търпи вече, е подготвено Обръщение, което идната седмица ще бъде оповестено и във Фейсбук. Настина не се търпи вече!!! Докога?Въпросът-заглавие е традиционно риторичен. Творците на словото, от много време вече, са оставени „сами да се спасяват”. Непотребни са, защото притежават особено неприятна за обществото ни черта – могат да мислят. Могат вярно да анализират процесите в гражданската пирамида и пак така вярно да предскажат къде отива нашата страна. Защо умира пред очите ни, лишена от историческа памет, развиваща се духовност, културни традиции. Лишена от обич към ближния и от християнско милосърдие. За жалост, не притежават и атавистичния инстинкт за самосъхранение: споделят прозренията си открито, в прав текст. Повярвали, че мястото им е в първата редица на гърчещото се общество. Лице в лице с неговите убийци и коректив за нещо по-добро. Също лоша черта, за която се полага наказание…
То, впрочем, за разлика от увеличени заплати, пенсии, майчински придобивки и животоспасяващи лекарства, не закъснява. Изразява се в правото на българския писател, за да опознава по-добре делника, да е трайно безработен. Или да бъде пазвантин, охранител, интелектуален ваксаджия, момче за всичко. Общ работник, озеленител, продавач на личната си библиотека. В някой закътан уличен ъгъл, за да не бъде глобен за незаконна търговия и участие в сив сектор. Писателите-пенсионери могат да посветят свободното си време на броене. Пенсията им е от жълти стотинки и броенето отвлича от неради мисли, докато дойде време за отвъдното. Край тях в галоп отминава животът. Накичен с мис „Мокри фланелки”, милионери-мародери и „грамотни” политици, можещи дори да се подписват под тлъстите си ведомости. Галопират и псевдоавтори. Към държавни учреждения, където са „съветници”. Към отворени общества с притворни задачи и към силните на деня. Те са малко. Затова пък, имунизирани срещу презрението на истинските творци и на критиките, отговарят мълком, сочейки сития търбух. Но, слава Богу, те наистина са малко.С какво пречи българският писател на собствената си страна днес? С обичта си към нея и към човека в пределите й. С болезнената си привързаност към родна стряха, бит, социални копнежи. С опитите да спаси българския език, да коригира книгоиздаването, да съхрани творческите традиции и да ги развива на ползу роду. Много от тези начинания, във вид на законопроекти, изгниха от чакане в Народното събрание. Под покрива му се приеха всякакви текстове – за залесяване на пустинята Сахара, за ланшния сняг и за увеличаване популацията на краставиците на търкалета. Не се намери един парламентарист да внесе законопроектите, дело на нашите писатели, езиковеди… българоведи. Явно щафетата на безхаберието се предава и на новите избраници.
А бе, кой го е еня за някакви си книжки? България е залята от плодовете на страшна културна инвазия. Не говорим за телевизионни сапунки и чалга. А за откровени преводни боклуци. Но финансирани от собствените си страни от превода и книгопечатането, до масовото разпространение. С тази лавина беднягата – български писател не може да се конкурира. Може само да се моли на спонсори. Или да си отиде от този свят без време – така е по-полезно. Или, в тон с нашето здравеопазване – да си наляга парцалите… Химера звучи създаването на профсъюз на българските писатели и издатели. Химера – подпомагането на безработни автори. Химера – финансовото им подпомагане по общини и на висше държавно ниво. За хала на съвременния български писател май химера е всичко. Но не и за кръговрата на историята…
Независимо от всичко, българската литература е жива и ще живее. Опазиха я, съхраниха я и я развиват в най-добрите български традиции Драгомир Шопов, Георги Константинов, Христо Ганов, Весела Люцканова, Боян Ангелов, Петър Андасаров, Надя Попова, Георги Ангелов. Не е потребно да изреждаме още. Но трябва да запитаме: кога ще се чуе гласът на българския писател?
Без него България загива, отива си. Тя може без политици, но без своите духовни водачи – не. Време е да се събудим и да запитаме има ли място за българския писател в собствената му родина. Защото светът го цени. Ние, поради типична нашенска завист, го загърбваме и се правим, че не съществува. В столицата… и в „провинцията“. Или го кичим с нелицеприятни епитети. Или го разстрелваме за пореден път.
Българският писател трябва да стъпи на пиедестала си сега, приживе. Или просто българската държава да обяви публично, чрез президентство, министерства и учреждения, че й е време да заспи в мъртвата история. Без творческия дух тя и няма друг избор. Уверихме се вече след безплодното присъствие на безброй наши правителства от 1991 г. насам.
Отче Паисие, ела и ни заплюй – нали виждаш отвисоко, че нехаем за своя род и язык?..Георги Николов

НА ВНИМАНИЕТО НА МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА! ДИСЦИПЛИНАРНИЯТ ЕФЕКТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦАЦИТЕ ЩЕ Е ОГРОМЕН, ЗАЩОТО СЪДЪТ ЩЕ Е КОРЕКТИВ!

„Прокуратурата е господар на досъдебното производство!“
Знаете ли кой го е казал? Браво на позналите – Андрей Януаревич Вишински! Генерален прокурор на сталиновите публични процеси. Създава тази законова теория, използвана от Йосиф Сталин при провеждането на Големия терор 30-60 години на миналия век.Прекарва година в Баиловския затвор, където дели килия с Йосиф Сталин.След Февруарската революция от 1917 г. е назначен за комисар на полицията на Якимански район, тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като германски шпионин на Владимир Ленин.От 11 май 1931 е прокурор на РСФСР. От юни 1933 е заместник-прокурор, а от март 1935 до май 1939 – прокурор на СССР и правен ръководител на сталиновата Голяма чистка. Той е широко цитиран за принципа „признанието на обвинения е кралица на доказателството“.На неговите процеси обясненията на обвинените неизбежно придобиват характер и значение на основните доказателства, като най-важни и решаващи.
Някаква разлика от Цацаратурата?На вниманието на г-н Христо Иванов, министър на правосъдието:
Уважаеми г-н министър, предлагам на вашето внимание предложение за изменение на НПК, част трета ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО, Глава шестнадесета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, чл.200, изречение второ се изменя така: „Постановленията на прокурора, включително и тези, одобрени от него по реда на чл.219, както и по чл.212, подлежат на обжалване в тридневен срок от деня на узнаването им от заинтересованата страна, пред съответния първоинстанционен съд. Жалбата се подава чрез прокурора или директно пред съда, който незабавно изисква делото от прокурора. В 24 часов срок от постъпване на жалбата при прокурора или от поискването на делото от съда, прокурорът е длъжен да предаде делото на съда. Съдът се произнася в 24 часов срок, от постъпване на делото, по основателността на жалбата. Определението на съда е окончателно.“Малка промяна, с огромно значение за съдебната реформа!
После правете изменения в Конституцията колкото пъти и време си искате! Който разбрал, разбрал! Цацароний със сигурност ще подскочи!Може и: чл.200 изречение второ се заличава. Създава се нова ал.2 с посочения текст. По-нататък се променя номера на алинеите.
Предлагам, ако не разбира – да пита. Нали говореха,че рИформата трябва да върви успоредно – изменения в К и изменения в процесуалните закони. Ето им предложение, да видим как ще реагират. Ако искат и могат – нека ме оборят!
По 212 НПК е образуването, което не подлежи на съдебен контрол, по 219 е привличане като обвиняем, също необжалваемо, сега по чл.200 вървят на инстанционен контрол, освен обжалваемите по съдебен ред. Искам ВСИЧКИ да подлежат на съдебен контрол.
Сега, когато се иска задържане под стража или се обжалва гаранцията, съдът проверява дали е налице обосновано предположение за извършено престъпление(най-общо казано) т.е. проверява дали има достатъчно данни лицето да е извършило деянието, като първо условие да му се определи МНО. Защо да не се направи втората стъпка, съдът да прави тази преценка не само по отношение на МНО, но и въобще за основателността на привличане на лицето като обвиняем.
Оставането в сила ще бъде на база материалите по делото към момента, а оправдателната присъда към приключване на съдебното следствие. А я си представи многобройните случаи на образуване, което също искам да се обжалва, привличане като обвиняем и досъдебно 5-6 години, накрая прекратено, а съдът може да го отреже веднага при обжалване.
Дисциплиниращия ефект по отношение на цаците ще е огромен. Отделно се премахва възможността за „указания“ и нареждания отгоре, защото съдът ще е коректив!Иван Петров – адвокат, прокурор на столична апелативна прокуратура /1998 – 2005/