ШАМАРЪТ ПО ВЪОБРАЖАЕМОТО НИ ДОСТОЙНСТВО
Мечтата да управляваме роботи, които разбират само онова, което се харесва на властта
Днес посланиците на Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания и Люксембург, заедно, в пакет ни показаха, че държавата ни, висшите държавни органи, какъвто е нашият парламент, нямат никаква стойност. Демонстрацията на отношение и показната „оценка” бе подкрепена и от посланиците на Норвегия и Швейцария. Причината за това общо изявление е отхвърлянето на т.н. „законопроект за борба с корупцията по високите етажи на властта”.
Днес нашите медии, нашите политици, нашите НПО-та, забравиха, че сме държава, че следва да имаме поне малко достойнство. Днес всички забравиха да кажат, че законите, тяхното приемане, тяхното предлагане, тяхното обсъждане е НАШ въпрос. Забравиха да кажат на самозабравилите се посланици, че нямат право на такава намеса. Защото и за слепия е видно, че реакцията е заради провала на послушната и изпълнителна „любимка”.
Защото ако някой си направи труда да проучи как се борят с корупцията в държавите, посочени в изявлението, но само след като прочете законопроекта, лесно ще констатира, че закон с текстове като тези на Меглена няма. Законът е форма на имитация на борба с корупцията, придружена с гръмки фрази. И не само това, законът е заплашителен, но само за тези извън властта. За хората във властта има достатъчно гаранции, че ако са послушни, няма да попаднат под ударите на закона „Кунева”. Достатъчно е да видите текстовете за назначаване и освобождаване на директорът, заместниците …Сякаш ме върнаха петдесет години назад. Единственият страх от закона бе онзи страх, който води до неодобрение на ЦК на БКП, на Политбюро, на партийния комитет…
Днес мечтата за завръщане на този вид страх е мечта на всички управляващи. Едни, защото си мислят, че са вечни /като управляващи/, други, защото искат да се харесат на вечните, а трети, защото не си дават сметка, че с подкрепа на тъмно /без да се чели одобреното/, унищожават и малкото останало усещане за промяна. Имитацията на борба с корупцията, показва, че самозабравилите се политици, не само мечтаят, те реализират фашизъм. Мечтата на Хитлер също е била на вид обществено полезна, правилна, променяща обществото положително…Колко бързо се забравя този ужас.
Днес Меглена и нейните поддръжници узаконяват доносите, узаконяват незаконното насилие, узаконяват окончателното смазване на съдебната система. Защото съд, който ще образува и гледа дела, при това за корупция, по анонимни доноси, не е съд. Защото съдия, който ще допусне такова дело, не е съдия. Но онзи който ще ползва законът, той чудесно ще знае защо го прави. И големият въпрос /или страх/ е в това, дали „осмелилият” са съдия, ще продължава да бъде такъв, ако не отговаря на закона.
И сега конкуренцията на власт имащите е жалка, тя трудно оцелява. Но утре, когато както казва Борисов, заедно с Кунева внесат „новият много по категоричен закон”, тогава „други” просто няма да има. А корумпираните ще бъдат само онези, които „не ни трябват”. С други думи, нищо ново под слънцето.
И няма нужда господа посланиците да казват, че „ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона”. Върховенството на закона е в неговото спазване, в неговото прилагане, в неговата цялост, по всички етажи на системата. Върховенството на закона не се гарантира с друг закон. Върховенството на закона не се гарантира със заплахи, с анонимки, с подставени лица. Защото този модел може да даде единствено нова възможност злоупотреби от страна на прокуратурата и изпълнителната власт с механизмите на анонимни доноси, прокламирани като надеждно средство с неприетия закон.
Изкушавам се да завърша с нещо на пръв поглед странично. Тези дни широко се тиражира как Европейската комисия „на простичък и разбираем” език, на своята страница ни запознава със това как ще изглежда един или друг закон /например този, който урежда икономическите отношения между ЕС и САЩ/. Но самият закон го няма. Ние според умните европейци, не можем да го разберем. И това ми напомни как един автор – Д. И. Розенберг беше написал Коментари към „Капиталът“ на Карл Маркс. И това беше достатъчно да не се чете „Капиталът”. Изпитът /и в живота/ се вземаше само с коментарите. Те са проверени, те са гарантирани, те са разбираеми, те са правилни.
Та и законът на Кунева. Май много малко хора не са го чели, особено от тези, които го подкрепят. Нека си спомнят, а ако са млади, да прочетат до какво води това.Любо КОЛЬОВСКИКолаж: Матей Димов
