Автор: zadkulisite

Прокуратурата като масонска ложа

По дело срещу висш прокурор съдът призна, че прокуратурата може да бъде използвана за рекет
След близо 8 месеца без титулярен ръководител Софийската градска прокуратура вече има началник. Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува доверие на предварително известния фаворит за поста – Христо Динев, който от около десет месеца ръководеше най-голямата районна прокуратура в страната – Софийската. Освен че бе очакван, изборът протече и при необяснимо мълчание за въпросите, които в последната година възникнаха около прокурор Динев. Един от тях – за присъствието на името му в списък с членове на масонски ложи, не бе и загатнат, макар членовете на ВСС да имаха възможност да го направят поне два пъти през последната година – веднъж при конкурса за шеф на СРП и още веднъж – в конкурса за шеф на СГП.
А за това колко опасна за прозрачността на процеса на вземане на решение може да бъде принадлежността на магистратите към тайни общества и какви зависимости създават те, красноречиво говорят доказателствата в кориците на делото срещу бившия прокурор от Върховната касационна прокуратурата Ангел Дончев. Паразитирането на „приятелските” масонски кръгове върху и без друго оплетената в тайни форми на влияние йерархия в прокуратурата е описано безпощадно в мотивите на Софийския апелативен съд (САС), с които беше потвърдена осъдителната присъда срещу Ангел Дончев, и с които „Съдебни репортажи” разполага. Делото би следвало да предизвика скандал в прокуратурата и Висшия съдебен съвет, но това не се случи. Тъкмо обратното – институциите се правят, че става въпрос за частен случай и нито веднъж по никакъв повод делото не беше определено като доказателство за огромен структурен проблем и за завладяване на прокуратурата от частни интереси. Липсата на внимание обаче сама по себе си също е скандал.Изнудване и взаимопомощ между братя-масони
През 2007 година обвинителят от Върховна касационна прокуратура Ангел Дончев е арестуван в момент, в който приема 20 хиляди евро от друг прокурор – Емил Милев, който тогава работи в Районната прокуратурата в Сливница. Четири години по-късно Дончев е признат за виновен, че е принудил Милев да му даде парите, като го е заплашил с прокуратурата и службите – казал, че в дома му ще бъдат изпратени барети, които ще потрошат имуществото на семейството, ще използват физическо насилие, а срещу него и съпругата му ще бъде образувано досъдебно производство. Първоначално съдът осъжда Дончев, че е извършил принуда, но втората инстанция коригира формулировката и го признава за виновен за изнудване.
В мотивите на САС съдиите Галина Захарова, Невена Грозева и Пламен Дацов излагат аргументи за промяната, като подробно обсъждат обстоятелства, свързани с йерархията в прокуратурата и как може тя да бъде използвана извън закона. Впрочем разбиране за това колко опасни могат да бъдат тъмните страни на йерархията в прокуратурата показа и главният прокурор Сотир Цацаров точно година, след като стъпи в длъжност: “Прокуратурата е тежка институция, защото е йерархична. Йерархията, от друга страна, е някакъв плюс. Но ако йерархията в нея бъде доведена до крайност, тази машина се обръща срещу себе си, срещу този, който я ръководи и срещу тези, заради които тя съществува. Така че това не бива да се допуска”.
Делото срещу Ангел Дончев, което бе частично и прилежно засекретено (виж в. Капитал), е трудно за решаване, защото е трудно да повярваш на когото и да било – по него трудно се откриват честни персонажи. Подсъдимият е обвинен, че е изнудвал с употребата на прокуратурата, а пострадалият е повярвал, че заплахата е осъществима, с което като човек отвътре признава, че хич не е невероятно прокуратурата да се ползва като престъпна шпицкоманда. Решението на САС показва и че пострадалият Милев не е беззащитна жертва. На свой ред той включва противозаконна мрежа от влияния по линия на масонското братство, в което участва – мобилизират се адвокати, прокурори, бизнесмени, дори член на ВСС, които правят всичко по силите си, за да помогнат на своя „брат” – Емил Милев, срещу когото текат проверки във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и тогавашния ГДБОП. Братята го предупреждават за действията на разследващите срещу него. Първоначално Милев е уведомен за проверките срещу него и съпругата му (също прокурор от СРП) Розалина Михайлова от колегата си от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев, с когото освен приятелството и колегиалните отношения го свързва и членството в масонска ложа.
Впоследствие Милев търси съдействие от Вежди Рашидов, който пробва да го свърже с главния прокурор Борис Велчев. След неуспешен опит за контакт с Велчев Рашидов свързва Милев с Георги Гатев – по онова време член на Висшия съдебен съвет, а сега член на Бюрото за контрол на СРС, по предложение на ДПС. Гатев не остава безучастен – лично проверява на какъв етап са „проблемите” на районния прокурор, като директно пита за това прокурора от ВКП Магдален Маринов, който се занимава с казуса. В крайна сметка Милев се обръща за помощ към бившия апелативен прокурор на София Иван Петров (уволнен заради връзки с Красимир Георгиев – Красьо Черния), който му урежда исканата среща с главния прокурор. На срещата е изслушан запис, направен от Милев на срещите му с Дончев със специално купено от него устройство. Пред съда той свидетелства, че е искал да събере доказателства, че е изнудван, и едва тогава да сезира компетентните органи. На срещата записът е изслушан, а главният прокурор (според публикация във в. Труд – също масон, замразил членството си преди да оглави прокуратурата) позвънява на бившия вътрешен министър, който отрича да има нещо общо със случая и дава зелена светлина да се работи. Така се стига до ареста на Ангел Дончев малко преди коледните празници през 2007 г. Версията на Дончев пред съда е, че парите, намерени у него, са били заем, обещан му от Милев месеци по-рано.
В сложните взаимоотношения между приятели, колеги и масони са намесени и имената на адвокат Тошко Тенев (бивш следовател и масон), адвокат Константин Симеонов (масон), на Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков и тогавашния вътрешен министър Румен Петков. В показанията си Емил Милев на няколко пъти разказва, че Ангел Дончев (също масон и близък негов приятел) иска парите, които, по думите му, били предназначени за Румен Петков. И уточнява, че и вътрешният министър е член на масонска ложа и близък приятел с Петьо Пенков.Прокурори извън закона
САС подробно мотивира решението си да признае подсъдимия Дончев за изнудване, като подчертава, че действията, с които е заплашил Милев, „без съмнение имат противозаконен характер”. „Специално внимание следва да бъде отделено на съдържанието на отправената заплаха към свидетеля Милев, свързана с образуването на досъдебно производство и изпращането на барети в дома му”. САС намира, че заплахата е била обективно възможна – да, подсъдимият – прокурор от ВКП, наистина е имал възможност противозаконно да образува дело срещу Милев и съпругата му и да изпрати барети в дома им.
По-нататък съдът казва, че образуването на досъдебно производство срещу Милев и съпругата му сериозно би засегнало личната сфера и правата им и несъмнено би имало крайно негативни последици за тях – би довело до уронване на доброто им име като магистрати, би засегнало кариерата им, би довело до образуване на дисциплинарни производства, до отстраняването им от работа „и, в крайна сметка, до уволнение”. В мотивите не е отбелязан един важен детайл за личността на изнудвания – резултатите от проверките на ВКП срещу Милев по-късно са предадени на Софийската градска прокуратура за образуване на дело.
Съдът припомня, че когато образуването на досъдебно производство не следва правилата и закона, „то престава да бъде инструмент за разкриване на извършено престъпление, а се трансформира в средство за упражняване на психологическо въздействие върху лицето, срещу което се образува”. С други думи, дори разследването да има основание – изнуденият да е извършил престъпление, ако наказателното преследване се инициира срещу него като способ за рекет, полза за правосъдието – няма. Ефектът на противозаконното въздействие още повече се засилва заради правомощията, които притежава един прокурор от ВКП „в системата на единната и централизирана прокуратура”.
Обсъждайки поста, който заема Ангел Дончев, САС заключва, че заплахите, отправени от него към свидетеля Емил Милев, са съставомерни – тоест представляват престъпление. Обяснението се крие в позицията, заемана от подсъдимия – той е „разполагал с пълния обем от властнически правомощия, включително и с възможността да образува досъдебно производство”. Според съда високопоставената длъжност на Дончев в йерархичната структура на прокуратурата и правомощията му „обективно следва да се преценяват не само стриктно на плоскостта на закона и субординационните отношения в прокуратурата, но и на базата на установените в тази система практики, включително отрицателни”. Така например, се казва в мотивите, не е било задължително Ангел Дончев „лично да осъществи заплахите си”. „Достатъчно е той да разполага с възможности да влияе върху тези процеси – чрез контактите си и позицията, която заема в прокуратурата и в други сфери на обществения живот…”, мотивира се САС.
Съдът счита, че отношенията между подсъдимия и пострадалия „задължително следва да се разглеждат на плоскостта на субординационните отношения в системата на прокуратурата, в която и двамата са работили”. „Тези отношения се характеризират с подчиненост и зависимост на по-нисшестоящия прокурор от по-висшестоящия, какъвто е бил подсъдимият Дончев, поради което пострадалият Милев с основание е възприел отправените към него заплахи като възможни и реално осъществими. Те са предизвикали страх от осъществяването им именно поради длъжностното качество на подсъдимия”, казва съдът.
Така САС официализира обществената тревога, че в най-силната репресивна институция съществуват практики, при които висшите прокурори могат да използват служебното си положение, за да изнудват свой колега от по-ниските нива в държавното обвинение, могат да задействат с контактите си службите, които иначе би следвало да се непробиваеми за такива въздействия, защото по закон преследват организираната престъпност. Ако прокурорите могат да правят това с други прокурори, какво остава за другите граждани?Масонската връзка
Заплахите към Милев са били реални и заради отношенията на двамата прокурори в масонската ложа, разсъждава съдът – Дончев е бил поръчител на Милев при приемането му в ложата. А „съгласно правилата в масонската ложа, подсъдимият се е ползвал с особен статут, стоял е по-високо в нейната йерархична структура”, също както и в йерархията на държавното обвинение. Подобно на прокурорските си правомощия, Дончев разполагал и с „масонски” такива. „Пострадалият Милев е бил длъжен да поеме определени ангажименти към своя поръчител, едно, от които било да се съобразява с волята и напътствията му. Подсъдимият Дончев е ползвал тези свои преимущества, които са му осигурявали влияние над свидетеля Милев”, се казва в мотивите на съда.
САС отбелязва, че „контактите и информацията, с които подсъдимият Дончев е разполагал в масонската ложа (където са членували и лица, близки до министъра на вътрешните работи, в чиито правомощия било включено използването на баретите), както и длъжността му – прокурор във ВКП, осигуряваща пряко или косвено възможности за започване на досъдебно производство, са оказали психическо влияние над личността на свидетеля Милев”.
С други думи съдът приема, че масонството е зависимост и йерархия, която не отстъпва по сила на лоялността към прокурорската професия. Припомняме – тази констатация на съда засега не е интересна нито на главния прокурор, нито на ВСС.
Съдът оправдава Дончев само за заплахата срещу Милев, че ще му бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. Обяснението е, че според „професионалните познания на Милев в областта на наказателното право, обусловени от длъжността му – действащ прокурор”, той е имал съзнанието, че подобна заплаха не може да се изпълни – задържа съдът и никой прокурор, дори и от ВКП няма правомощие да влияе на този процес. Това е и единственото успокоение, което идва от мотивите на САС – засега очевидно никой не може да заплашва другиго и това да хване вяра с влияние на прокуратурата в съда.
Вън от сюжета на масонско-прокурорските отношения на принуда и използване на връзки за самозащита между подсъдим и свидетел, от мотивите към присъдата разбираме и още няколко факта. Малко преди да бъде арестуван на 19 декември, по време на срещата между него и Милев, Ангел Дончев казва на прокурора от районната прокуратура в Сливница: „А значи мангизите са си мангизи. Това е положението, знаеш как е… значи не знам за какво става дума, ама директно си ми казаха, че Румен е партийна каса и си ги събира. Дали събира за партията? Просто събира за него си.”
Бившият министър е споменат многократно в показанията на Емил Милев, но разпитът му пред съда протича бързо и не изяснява почти никакви факти, защото свидетелят твърди, че не си спомня много за случая.
САС се доверява в голяма степен на показанията на свидетеля Милев, тъй като те се подкрепят от свидетелите Вежди Рашидов, Георги Гатев и Иван Петров. Не приема обаче обясненията на Дончев, че предадените пари са били заем, предназначен за ремонта на наскоро наследен от него имот в лошо състояние. „Версията му е и житейски недостоверна, тъй като подсъдимият е нямало как да приеме безкритично предложение на свидетеля Милев за заем на крупна сума, при положение, че е знаел че свидетелят Милев е в полезрението на службите и се проверява от МВР и НС БОП…”, казва съдът. Показанията му не са приети за достоверни и в онази част, в която Дончев твърди, че е говорил с Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков, който е поел ангажимент за съдействие пред тогавашния вътрешен министър, а Милев е поискал да знае дали при разговора с министъра и Пенков „ще бъдат поставени някакви конкретни условия, включително и финансови”.
Крайният резултат за Дончев е осъдителна присъда и наказание от три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за пет години изпитателен срок. Последната дума ще има Върховният касационен съд, който трябва да се произнесе по казуса.
Крайният резултат за съдебната власт от това дело не е така ясен – случаят разкрива скрити връзки и паралелни мрежи на влияние, които на практика подменят задкулисно законовите механизми в държавата. Оказва се, че не е само съмнение опасението, че лоялността към братята масони може да надхвърли лоялността към професията на магистрата. Представяме като илюстрация за съществуването на паралелна власт цитати от свидетелските показания по делото:Разпит на свидетеля Емил Милев от 20 декември 2007 г. пред съдия от досъдебното производство
„Беше мисля някъде в края на месец юни или началото на месец юли 2007 г., когато се видях с мой колега от СГП и същият в частен разговор ми заяви, че срещу мен е започнала предварителна проверка в СГП… Благодарих му за проявената колегиалност…”
„Разговорът продължи в следната насока – г-н Дончев ми засвидетелства приятелство към мен и ми каза: „Момче, ние тебе няма да те оставим. Ние сме едно цяло и не е хубаво да ни мачкат и да ни създават проблеми.”
„Нормално е когато ти кажат, че жена ти ще бъде задържана, „всеки един нормален човек ще потърси някаква защита и закрила било от адвокат, било от приятел или използване на връзки.”
„Предложението на Вежди Рашидов беше следното: „Аз мога да говоря с главния прокурор на Р България, мога да говоря и с други влиятелни хора…”
„Решихме да извикаме Георги Гатев, който също ни е приятел от доста отдавна. …въпросът му беше кой ти извършва проверката във ВКП.”
„Ще отворя една скоба, че аз до този момент не съм правил опит да търся никой от моите приятели, познати и бивши колеги, които да работят в София, имал съм такава възможност, но не съм го направил.”
„В следващия момент репликата на Дончев беше: „Проблемът е, че Румен Петков, министъра на вътрешните работи е спрял тръгналите към вас барети.”
„От този момент в процеса на този разговор за мене беше от ясно по-ясно, че Ангел Дончев ме рекетира… Човекът е с положение в средите на ВКП, аз съм прокурор в РП Сивница, той е прокурор във ВКП. Разликата в класите е много голяма.”
„Конкретен отговор ми е мъжката приказка, аз след една седмица ще съм ги събрал тези пари и ще ти ги дам на теб и ти ги предавай на Румен Петков или, на който решиш.”
„Уговорката беше да си говорим по телефона с пароли. Аз трябваше да му се обадя…и да му кажа: „Многоуважаеми, работих усърдно цяла седмица и направих градежа, който ми беше поръчал. Това са термини, които аз много ти разбирам тези термини и Дончев ги разбира, за непросветени хора, тези, които не се занимават с тази технология нямат логично обяснение.”
След въпрос на прокурора дали счита, че парите са за Румен Петков: „Не, не считам, че парите са били за за министъра на вътрешните работи. Имам някаква правна култура. Министърът на вътрешните работи не е човекът, който би могъл по някакъв начин да образува наказателно производство срещу мене, срещу семейството ми, срещу мои близки… имал съм вътрешно убеждение, че така отправените заплахи от Дончев могат да бъдат осъществени с оглед неговите позиции във ВКП и с неговото лично познанство по негови данни с г-н Маринов, който към настоящия момент ми водеше проверка срещу мен…”
Отговор след въпрос на подсъдимия Дончев дали свидетелят Милев счита, че Ангел Дончев е имал възможност да влияе върху хода на проверката: „Да считам, че е имал такава възможност.”
На въпрос на защитата дали е масон: „Какво общо има масонството в тази цялата история?”Разпит на свидетеля Емил Милев пред прокурор в досъдебното производство, проведен на 19 февруари 2008 г.
„Уточнявам, че не съм предполагал, че въпросната сума е за г-н Петков и Пенков, но въпреки това заплахите, които Дончев отправяше към мен с оглед служебното му положение и познанствата му в съдебната система, приемах за основателни.”Разпит на Емил Милев пред СГС в съдебна фаза, проведен на 15 юли 2009 г.
„При което Ангел Дончев ми каза: „Знаеш ли, че днес е неделя, ти в петък трябваше да си арестуван. Той ми каза: „Това не се случи, защото баретите ги върна Румен Петков. Румен Петков беше министър на вътрешните работи тогава. И тогава Ангел Дончев ми отговори: „Дължиш тази чест на мен и на Петьо Пенков. Петьо Петков тогава беше Велик майстор на Масонската ложа в България. Ангел Дончев беше Председател на върховния братски съд на Великата ложа. Това са хора, които имат конкретни срещи и връзки с Масонската ложа и Румен Петков е масон”.
„Тези пари бяха сигурно за Ангел Дончев и за няколко лица във ВКП. Определено ви казвам за ВКП”
„Много хубаво щеше да бъде да кажат, ето това е корумпирания прокурор, да ми повдигнат 5,6 обвинения и след това да доказвам пред съд, че не съм ги извършил тези престъпленя. Имах сериозни опасения, че ще ми навредят на доброто име и ще ме набедят в престъпление.”
„Те (прокурорите от ВКП б.а.) ще предприемат незаконни действия, увити във формата на закон.”Свидетелски показания на адвокат Тошко Тенев пред СГС от 21 октомври 2009 г.
„Може би преди около десетина години станах гарант на Ангел Дончев, за да бъде приет в една неформална организация, в която членувах от преди това. Не мога да кажа как се казва тази организация. В тази организация хората, които членуват в нея, са положили клетва за дискретност във взаимоотношенията си. Тя е с предмет на дейност, който не е забранен от закона – положили сме всички клетва да си помагаме в живота, в работата.”
„Малко назад се връщам – септември, след като се прибрах от морето в нашите кръгове се чу, че около Емил има някаква проверка. Нито знаех каква е тази проверка, на какво ниво е – от полицията, следствието или прокуратурата – чу се.”
„Тогава те ми казаха (Ангел Дончев и Венцислав Андреев), че около Емо наистина има проблеми, че има някаква проверка по линия на ГДБОП…Казаха, че тази информация я имат случайно. „чули от колеги”. Казаха, че са му казали на Емил за това нещо, от което той много се притеснил. Те са му обещали ако имат някаква възможност да му помогнат да реши проблема.”
Дончев и Андреев го молят да предаде на Милев да не търси контакти, за да се оправя: „Аз се съгласих да направя това. Целта беше да се окаже братска помощ на един закъсал наш брат, които има проблеми.”
„След няколко дни по телефона ми се обади Ангел и ме извика. Каза ми: „Тошко, ние те помолихме да предадеш на Емо да не вдига шум, да не занимава никакви хора, а още на следващия ден в Главна прокуратура е пристигнал Георги Гатев и е занимавал прокурорите, водещи проверката, с проблема на Емил.”
„Искам да вмъкна, че беше често срещано явление да си помагаме с пари.”
„Към този период Ангел имаше ръководни фунции в нашата братска организация и имаше пряк контакт с ръководителя на организацията. В този разговор Ангел ми каза, че в помолил Петьо Пенков да се срещне с тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, с когото са изключително близки, тъй като и двамата са от Плевен.”Разпит на Петьо Пенков пред СГС, проведен на 21 октомври 2009 г.
„Аз съм стар велик майстор в Масонската ложа. Членувам там повече от 10 години. Познавам ангел Дончев. Само Ангел Дончев може да отговори дали е член на Масонската ложа. Не познавам Емил Милев. Познавам Румен Петков. Само Румен Петков може да заяви дали е член на Масонската ложа.”
„В една среща Ангел Дончев искаше да му съдействам да осъществи среща с тогавашния вътрешен министър…Категорично не съм искал помощ от Румен Петков за помощ на друг магистрат.”Разпит на Венцислав Андреев пред СГС на 23 април 2010 г.
„Ако не ме лъже паметта може би 2005 г. мой приятел, който имаше възлови позиции в една от службите в НСБОП, на мен ми е състудент, а на Емо е съученик от милиционерското училище, ми звънна през 2005 г., пожела да се видим и каза, че срещу Емо има проверка в БОП. Каза да му предадем, да си стои кротко и мирно, нямало нищо съществено.”
„…вече вторият случай. …Срещата направихме на Владая и той (същият приятел ба.а) каза, че има дошло постановление от прокурора Тони Близнакова, в което се указва на БОП да извърши цялостна проверка на Емил Милев…”
„В нашата компания, във връзка с поведението на Емил, такава практика съществуваше, ако някой е недоволен от нашата компания, веднага поставяме достояние този въпрос пред всички… Ако беше дошъл при мене и беше казал: „Абе, Ангел ме гърби”, ние щяхме да го решим този въпрос, без да се стигне до тук….Установена е такава практика, след като сме приятели да си споделяме всичко. Ние щяхме да го решим този въпрос, ако беше споделен този проблем. Щяхме да викнем Ангел, да го навикаме, ако трябва да го напсуваме, да крещим, да се караме, нямаше да допуснем, ако имаше такова нещо, да стане.”Разпит на Константин Симеонов пред СГС на 23 април 2010 г.
„Казусът за конкретния случай с отношенията между Милев и Дончев сме разглеждали в нашето формално сдружение. Ако сме гледали казуса Дончев-Милев в тази светлина, то е било нещо от типа „Съд на честта” и въобще не сме се занимавали с казуса на наказателно правния и гражданско правния смисъл…Аз бях член на Масонския съд.”Разпит на Емил Милев пред СГС от 1 ноември 2010 г.
„Аз доколкото разбрах от Ангел Дончев цената за оправянето на моето и семейното положение е само заради това, че съм член на масонската ложа и цената ще бъде по-ниска, ако не съм бил член на масонската ложа, цената ще е по-висока. Така възприех нещата, че ми се прави отстъпка, като член на масонската ложа. Отделно ми беше изтъкнато, че тези пари ще отидат за партийни каси, за БСП става въпрос.”
автор: Галина Гиргинова, Съдебни репортажи

Три кризи

Димитри Иванов
Димитри Иванов
Живеем в три кризи: българска, европейска и световна. Българската е между управлявани и управляващи; европейската е между страните основателки на ЕС и нас европейците второ качество; световната е за Украйна между Русия и САЩ.
САЩ – условно казано, защото не са САЩ, а са транснационални корпорации, базирани в САЩ; САЩ отдавна са на биг бизнеса и ще продължат да са негови.
Русия – условно казано, защото не е Русия, а Путин и неговите хора, които не се знае доколко ще бъдат негови, ако столът му се заклати, но повечето рускини и руснаци засега са възторжено негови. Аз не знам да има еднополюсен магнит. Съмнявам се да има еднополюсен свят.
Който иска да е политолог, първо да прочете Тукидид. Аз не можах да го прочета в оригинал. Тукидид живял в 5 век преди Христа и писал на старогръцки. Баща му бил заможен, имал златни мини в Тракия. Тукидид бил военачалник, написал 8-томна „История на Пелопонеската война“. Тя е ключ към разбиране на политиката във всички времена, понеже Тукидид открил формулата, наричана „баланс на силите“. Поради това „Пелопонеската война“ е тълкувана от Хобс, Хамилтън, Фон Клаузевиц, а в по-ново време от Ханс Моргентау, Джордж Кенън и Хенри Кисинджър.
8-томната история на „Пелопонеската война“ е преведена на английски от Инок Пауъл (Enoch Powell). На 25 години той бил най-младият хабилитиран професор по антични езици в Кеймбридж. През Втората световна война постъпил във военното разузнаване. На 30 години се сражавал като действащ бригаден генерал. След войната влезе в политиката, обвини желязната лейди Маргарет Тачър, че гледа света през американски очила (реки от кръв ще донесе напливът на мюсюлмани и черни на острова, напливът на сексуално различни в армията, политиката и дипломацията).
Тъй наречените политолози и военни експерти не са такива, ако не са прочели превода на „Пелопонеската война“ на Инок Пауъл; не искам от тях да са го анализирали като Кисинсжър.
САЩ стоят по-стабилно от Русия. По-лесно е да разглобиш, отколкото да сглобяваш. Зная го от малък, когато разглобявах играчки и часовници и после не можех да ги сглобя. Всеки помисъл, че СССР може да бъде сглобен, след като бе разглобен, е илюзия. Но и еднополюсният свят е илюзия, опакована в друга илюзия – че САЩ са победили и могат да хазяйничат на територията на „победения“, без действията им да предизвикат противодействие.
Крим се присъедини към Русия. Да, присъедини се, не бе завладян. Защо казват анексиран? Защото журналистите не знаят български и казват на кмета градоначалник, не знаейки, че градоначалникът не е кмет, а командващ градски гарнизон? Или защото повтарят като папагали политици, които са си плюли в устата да казват, че Крим бил анексиран? Или защото това е „Нато спийк“. Българските пишман анализатори говорят „Нато спийк“, както персонажите на Оруел говорят „Ню спийк“. Присъединяването на Крим към Украйна предизвика:
1) Закани към Путин, как той ще пострада, ако не слушка САЩ и НАТО. Заканите бяха на всякакво равнище – от президента на САЩ до най-дребния политически пигмей в България.
2) По-трезва оценка на присъединяването дадоха реалисти като Кисинджър, който за разлика от българските професоря има несравним международен опит и е изучавал Тукидид. „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“ казаха (прибързано), че Путин е победил.
Горните „1“ и „2“ са като плюс и минус. Summa Summarum минус. Плюс и минус правят минус, както ни учеха, когато разкриваме скоби в час по алгебра.
Дори да приемем, че присъединяването на Крим е червена точка за Русия, то е черна точка за нас. Защото присъединяването отложи естествената и заслужена смърт на анахронизма НАТО. Казано на френския дипломатически език, НАТО отдавна нямаше „raison d’etre“. Казано на английския дипломатически език, присъединяването на Крим към Русия даде на НАТО „a new lease of life /on life“.
Украинската криза – уви! – ревитализира НАТО. Швеция, която никога не е била в НАТО, сега, покрай Украинската криза флиртува с идеята да влезе в НАТО. Швеция отдавна има самолетостроене. И да влезе в НАТО, Швеция не рискува като България да се превърне в Dumping ground за US изтребители трета ръка, чието място е във военните музеи. А България ще ги купи за един милиард, както навремето министър Савов и принц Кирил, съблазнени от комисионната, купили от Круп пребоядисани полски оръдия. Западноевропейските държави, основоположнички на НАТО, също няма да станат Dumping ground, защото те отдавна са в EADS, European Aeronautic Defense and Space Company. А България, най-бедната европейска страна, е беззащитна от свои и чужди. САЩ атакуват веригата европейски страни в най-слабото й звено. България. Като с шистовия газ. Ако България не се съгласи Добруджа да бъде отровена чрез добив на шистов газ, „Шеврон“ може да осъди България за пропуснати ползи.
Ще купувате стари самолети, ще купувате ГМО домати, въпреки че през 60-те години България стана първа в света по износ на домати и доматено пюре, задминавайки Италия.
С престъпленията, които извърши по света, налагайки „демокрация“ с бомбардировки, със своите наемници от компании субконтрактори (Halliburton, чрез Дик Чейни, военен министър и вицепрезидент на САЩ при Джордж Буш-син, Greystone в днешна Украйна) НАТО се покри с позор.
НАТО е от 1949 г. за да противостои на съветската заплаха. Варшавският договор е от 1955 г. като противотежест на НАТО и бе разтурен през 1991 г. През 1968 г. СССР със символично участие на съюзниците си, за да е операцията привидно международна, извърши нашествие в Чехословакия, за да стъпче Пражката пролет за социализъм с човешко лице. Беше блестяща, безкръвна военна операция и политическо фиаско. НАТО гледаше със скръстени ръце. Както през 1956 г., когато съветските танкове стъпкаха въстаналите унгарци. Утвърди се съветски модел на военна интервенция от името на „социалистическата общност“. САЩ копират, интервенирайки от името на „международната общност“.
Лошо е, че украинската криза ревитализира НАТО.
Аз вярвам на САЩ и НАТО, когато те казват, че не искат война. САЩ – разбирай транснационалите – искат севън. Хем душата в рая, хем кракът им в Русия. Севън е Seven, седем:
1) Безредици в Украйна чрез подстрекаване и финансиране на фашизоиди в Полша и Украйна 2) Дрънкане на оръжие, „Lip service“ – pro forma заплахи, но без военна намеса, за да не затънат САЩ, както в 20-годишната Виетнамска война, която завърши с фиаско за САЩ през 1975 г. З) Запориране на задграничните авоари на руските и украинските олигарси без тези, които финансират антируското брожение, с което привличат и други олигарси да го финансират. Когато и ако САЩ постигнат война между Украйна и Русия 4) Войната да се проточи с пари от ЕС и оръжие от САЩ до взаимно изтощаване на Русия и Украйна 5) Путин да бъде елиминиран поради вътрешно недоволство или „другояче“ 5) Изоставяне на употребените вече кафяви фашизоиди, подпомагане на Украйна да се справи с тях; US (транснационалите) слагат ръка върху природните богатства на Русия 5) Украйна повече не е нужна, тя има само жито, въглища, метал, самолетостроене, ракетостроене, които само се пречкат на световния пазар 6) Западна или цяла Украйна е оставена да увисне на шията на ЕС и да й тежи като воденичен камък 7) Summa Summarum тройна победа над Украйна, Русия и ЕС.
„Планът Севън“ е хубав.
„Seven …That’s the time we leave at seven …I’ll be waitin’ up for heaven …“
Зная ли я аз тази песен? – Да. Пее я Дорис Дей. – Нали е приятна музиката. Music for ambiance. – Да. Музика за атмосфера. – Нали е по-приятно да закусваме заедно, отколкото всеки сам на масата си. Макар че не е закуска, а брънч. – Да – съгласих се отново. – Щом сливаме breakfast с lunch, значи е brunch. – Сега чуваме Росини. Аз обичам ли Росини … Какво най-много от Росини? – Турнедо Росини. – Ха-ха. Турнедото е вкусно. Но е за вечеря, не за брънч. – Да.
Защо все казвам „да“. Йесман такъв! Вече ще казвам „не“.
Искам ли той да ме заведе в Монс? Не, не искам. Ще плувам ли? Не, няма да плувам в това сиво белгийско море. Но той ме принуди пак да казвам „да“.
Вярно ли е, че съм тук с официална покана от най-високо място, защото съм превел автобиографична книга на Джорж Буш-баща? – Да, вярно е … Да, зная, че той е бригаден генерал, понеже едно рохко яйце… Ако беше генерал с четири звезди на пагона, щеше четири яйца… Да, на френски е Oeuf a la coque. Не, не така, а рохкото яйце, както е на столчето – черупката с отсечено движение на ножа …не към мен, ще ме опръскате …не към вас, ще си опръскате хубавата униформа. …Да, ям. Но много е дълго да ви обяснявам как се правят яйца по панагюрски …Да знам как е яйца по каубойски. Каубоят плюе в тигана и ако тиганът го наплюе обратно, if the pan spits back, каубоят счупва яйцата. Вие много яйца по света счупихте … Напротив, ям. Мога да изям сто яйца. Двеста яйца. Триста яйца. Руският хайвер, и червеният, и черният е рибешки яйца, помислете.
Еднозвездният стана, после се върна и отново седна срещу мен. Усмихваше се. След малко поставиха на масата червен и черен хайвер. Това ли е? – Йес, принуден бях да съглася. Нямаше блини, но аз в свободен превод на ум си преведох брънч като руска закуска и си казах, че България трябва да излезе от НАТО.
в.“Сега“

Поморие на воден режим и разкопанo през лятото. Ще има ли туристически сезон?

В Поморие започва реконструкция на ВиК мрежата с европейско финансиране за близо 100 милиона лева. Градът ще бъде разкопан в началото на месец май. „Ще има тежкотоварни машини, затворени за движение улици и прекъсвания във водоснабдяването“, предупреждава кметът Иван Алексиев и очаква разбиране от съгражданите си. Ремонтните дейности трябва да приключат до края на 2014г., каквито са изискванията на ЕС. В противен случай Община Поморие подлежи на сериозни финансови санкции за сметка на общинския бюджет, сиреч – на данъкоплатците.Няма как проект, предвиден за 2 години, да бъде изпълнен за 7 месеца, смятат експерти.
Местните жители са настръхнали, всяко второ семейство разчита на краткия туристически сезон (в Поморие реално е месец и половина)за попълване на семейния бюджет. Неудобството от водния режим, шумът от тежкотоварни машини, както и разкопаните улици ще прогонят туристите, притесняват се хората. В други черноморски общини този вид проекти са вече финализирани.Ще бъде ли това поредният провал на кмета Иван Алексиев от ГЕРБ?Да върнем малко времето назад…
На 15.11.2012 г. кметът на община Поморие Иван Алексиев тържествено подписва договор с Управляващия орган на ОПОС, на стойност 96,7 милиона лева, за Реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПОСВ). Ексминистърът на околната среда Нора Караджова дава оценка „отличен“ за одобрения проект, финансиран по европейска програма и от републиканския бюджет.
На срещата с нея, кметът на община Поморие Иван Алексиев категорично заявява:“Няма да позволим туристите да усетят неудобство, затова обещавам, че до 6 май, когато е празникът на града, улиците на Поморие ще бъдат запечатани, за да открием подобаващо летния сезон“.
Вече е 2014г. Подмяната на ВиК мрежата е в ембрионална фаза. А Алексиев се оправдава пред поморийци, че стартирането на проекта се забавило с повече от 7 месеца, заради заведено дело от неодобрена фирма.Дали не е изгубено ценно време в търсене на точната фирма-изпълнител? – Вече имаше подобен прецедент.
След допуснати нарушения при провеждане на обществени поръчки от община Поморие, на 11.05. 2012г. Комисията на защита на конкуренцията(КЗК) отмени решение на кмета на община Поморие Иван Алексиев за класиране на участниците и определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие“.Проучването установи, че възложителят е изменил състава на оценителната комисия не по установения ред, с което грубо е нарушил императивна разпоредба на ЗОП. Промяна в състава на комисията се извършва само при наличие на изрични законови предпоставки, с цел приемственост, поради което възложителят е следвало да изложи съответни мотиви към решението си. В тази връзка неспазването на процедурните правила налага отмяна на решението по същество. Комисията връща преписката за продължаване на процедурата от етап назначаване на нова комисия, съобразно изискванията на закона.ЗАД КУЛИСИТЕ.coм

Партиите крадат личните ни данни и фалшифицират подписите ни Прочети цялата статия тук: Партиите крадат личните ни данни и фалшифицират подписите ни

По-рано днес от Централната избирателна комисия за пръв път пуснаха онлайн система за проверка за това дали наши лични данни не са използвани неправомерно от партии и коалиции.
Почти веднага стана ясно, че стотици хора са били употребени от политиците.
В електронната поща на ЦИК също са постъпили около 50 сигнала за злоупотреба.
Без знанието на гражданите, почти всички партии, регистрирани за вота през май, са използвали ЕГН-та, подписи и имена, без знанието на уж подписалите се.
Онлайн системата за се намира ТУК.
Какво да правим, ако сме попаднали сред тези, с чиито данни е било злоупотребено?
Ако открием злоупотреба с нашите лични данни в подадените списъци от партиите и коалициите за евровота, трябва да подадем жалба към Комисята за защита на личните данни или прокуратурата. Това заяви пред Offnews.bg Камелия Нейкова, говорител на ЦИК.
Жалба в прокуратурата може да подадете в устен или писмен вид, а към Комисията за защита на личните данни може да го направите и по електронен път на този линк.
Съществува малка вероятност проблемът да е технически – в самата система на ЦИК. Съмнения в тази посока се повиха, след като при въвеждане на десет единици в полето за ЕГН, излиза съобщение, че лицето е регистрирано в списъците не един, а цели 6 пъти
Поглед Инфо

Григор Здравков: Наркотрафикът минава през Борисов

За да хванете големи количества кокаин, търсете къде отиват парите, призова шефът на Легия Антимафия от ефира на tv7.
Бойко Борисов е шапката на наркотрафика в България. Той и неговият приятел Пашата. Не се заблуждавайте, че големи парични потоци през България могат да бъдат изчистени без тяхното разрешение, заяви в Гореща точка шефът на Легия Антимафия Григор Здравков. Той допълни, че няма голям трафик на наркотици и без участието на Сретен Йосич.
Здравков отбеляза, че за автокъщата на Орлин Алексиев е имало разработка още през 2006 – 2007 г., но е била спряна в ГДБОП. По това време шеф е бил Ваньо Танов.
Той беше категоричен, че няма как у нас да се вкара голямо количество кокаин, без да има политически чадър. Няма как да се изперат и парите без отчет пред управляващата партия, визирайки ГЕРБ.
За да хванете големи количества кокаин, търсете къде отиват парите. Това винаги може да се хване по нерегламентираните финансови потоци, каза Григор Здравков. tv7

КС допусна единодушно дело за указа на Плевнелиев за ЦИК

Конституционният съд (КС) допусна единодушно за разглеждане по същество конституционно дело по искането на БСП и ДПС за установяване на противоконституционност на указа на президента Росен Плевнелиев за ЦИК, предаде репортер на БГНЕС.
Делото на КС, което е под № 6 от тази година бе образувано на 3 април. Искането е за обявяване противоконституционност на указа на президента от 20.03.2014 г. за назначаване на членове на ЦИК. Определението на съдиите за допустимостта е прието с единодушие. Предстои съдиите да го разгледат по същество и да установят дали указът на президента противоречи на Конституцията.
БГНЕС припомня, че ден преди да бъде образувано делото 117 народни представители от БСП и ДПС внесоха в КС искане за обявяване на противоконституционност на указа, с който държавният глава Росен Плевнелиев назначи състава на Централната избирателна комисия. В искането твърдим, че с указа си президентът е нарушил два конституционни принципа – на правовата държава и на разделението на властите, обясни тогава Манолова. Според управляващото мнозинство президентът е нарушил императивен текст на Изборния кодекс, което нарушава принципа на правовата държава. Със своя указ Плевнелиев вменява на Народното събрание критерии за избор на ръководството на ЦИК, които не са записани в Изборния кодекс, като по този начин, според Манолова, той се е изявил като законодател и е нарушил и принципа на разделение на властите.
От изказването на Росен Плевнелиев на 1 април е станало ясно, че той напълно разбира онова, което законът му налага, обясни Манолова. То не му харесва и той не го спазва, защото според него не дава достатъчно членове на неговата партия – ГЕРБ, добави тя и бе категорична, че с изказването си Плевнелиев сам е признал, че смята балансите в ЦИК за нарушени и поради тази причина си позволява да даде на ГЕРБ един член повече. /БГНЕС

Богомил Бонев: Сидеров, помниш ли, че те арестувах с белязни пари за рекет?

Сидеров, ти помниш ли книжарницата на Магурата през 1986 г.?! Помниш ли, че те арестувах с белязани пари за рекет и откраднати фотообективи, бе?! И делото отиде по подсъдност за изнудването в 3-о РПУ. Но някой от ДС пое случая. И случайно се резмина без дело.
Време беше да ти припомня Като отчитам, че си прав за последните външнополитически позиции, не считам, че си годен да си годен…
Време ти е да слизаш от тази стълбица. Като останалите недоразумения. Боко, Цвъко и нахалните номинации на ДПС. И лично ще участвам във всяко антифашистко движение. Особено, където ти си мюре

ПИАР „КОКАИНОВИ ЛАЙНА” – МНОГО ПРИКАЗКИ, НИКАКВО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. ЩОМ ПРОКУРАТУРАТА НИЩО НЕ Е НАПРАВИЛА, ЗНАЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СА „ОПЕРАТИВЕН” ГЮВЕЧ.

Голяма дунанма! Секретно заседание на парламента, ах, Цветлин Йовчев отишъл на пожар да „докладва”. И от цялата пиар кокаинова какофония, Цветлин Йовчев рекъл онова, което бил казал в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и прочие пиар предизборни „кокаинови лайна”. Йовчев, като един виден библиотекар, изнесъл лекция кога и как прокуратурата образува досъдебно производство, като че в тая държава всички са въртящи малоумно очички по негов почин.
Йовчев повтаря едно и също навсякъде, обаче голям бум тресе пиарната предизборна машина –ах, Борисов ще го арестуват, ох, Чуколов от Атака направо ще получи инфаркт, как престъпници бъкали в парламента и се чуди защо аджеба още не били арестувани от Цацаров. Филмът бил „Сопрано” и Цацаров да не се занимавал с Атака, ами с кокаиновияБорисов.
Сега една седмица – баш по Великден по твстудията ще реват кой е по-кокаинов.
Има обаче тънка „подробност”.
След като още няма образувано досъдебно производство от прокуратурата, това означава на прост, чист български език, че няма достатъчно заковаващи доказателства, които да са изнамерили от МВР-то на „бастуна” Цветлин Йовчев и ДАНС-а на Владимир Писанчев, за да се пристъпи към … арести, за които зоват надулите предизборно панталони, политици.
Това, което им е разказал Цветлин Йовчев е „оперативната” справка, а и не цялата!, вервайте ни, която може и да е истина, може и да е голямата работа, но за да се пристъпи към наказателно производство и арести, трябва да има ДОКАЗАТЕЛСТВА!
Очевидно полицейските корифеи от типа на Цветлин Йовчев отново са на етап „доклади”, така усърдно прилаган в миналото, когато Цветлин беше при бат си Бойко.
Така че, айде по-полека, охладете предизборните кокаинови страсти.
Нито Борисов ще бъде арестуван, нито ще има операция „арести” на ОПГ.
Защото залогът е много голям. И в „кокаиновите лайна” са оплетени всите. Не само Бойко Борисов.И знаете ли защо? Защото ОТ ГОДИНИ СИ МЕНКАТ КАНАЛИТЕ ЕДИН НА ДРУГ И СЕ ОТКУПВАТ КОГАТО СИ СМЕНЯТ МЕСТАТА КАТО ВЛАСТ И ОПОЗИЦИЯ.
Afera.bg

Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието

На 14 март няколко телевизионни камери отразяват получилата трагична известност акция на МВР по обезвреждането на барикадиралия се в дома си в Лясковец Петко Петков. Точно десет дни по-късно камерите отново ще заснемат поредния епизод около Петков, чието име в новинарските заглавия е заместено със „стрелеца от Лясковец”, „психопатът”, „лудият”. Този път телевизионните екипи ще снимат как обградена от служители на „Съдебна охрана” носилката, на която лежи Петков напуска болницата във Велико Търново, за да бъде транспортиран обвиняемият за убийството на полицая от СОБТ Емил Шарков в затворническа болница (по нареждане на прокуратурата). Микрофоните са долепени до главата на мъжа, който е в безпомощно състояние, а кратка справка в новинарския поток показва, че от тази срамна гледка медиите създават заглавия от типа: „Стрелецът от Лясковец проговори”. Веднага следва и развръзката – “Не, няма какво да кажа”, „проговаря” Петков, цитиран от „24 часа”.
Извън въпросите за журналистическата етика и причините за провала на акцията, превърнати в политическо надцакване дали сегашните или предишните ръководители на МВР са по-виновни за смъртта на един полицай и за още трима ранени, остана неосветена от медиите зона. В интервала между акцията по задържането на Петков и заснетото напускане на болницата във Велико Търново мъжът е задържан под стража. Наложена му е най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в процесуалния закон, която се прилага, когато има опасност обвиненият за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, да избяга или да извърши престъпление. Това събитие не предизвика журналистически интерес, въпреки че осветлява същите симптоми на тежкия проблем, който стои в основата на трагичния случай “Лясковец” – общественото равнодушие и бездушната посредственост и безхаберие на държавните органи.
На 14 март Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден – прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница “д-р Ст. Черкезов“, където претърпява тежка коремна операция – изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март прокуратурата повдига обвинение на мъжа за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. Ден по-късно в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов и секретар – протоколист. В реанимацията на болницата, където по правило не се допускат дори и роднини на пациентите, влизат и служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров. Всички те обуват калцуни и обличат сини болнични престилки преди да бъдат допуснати до отделението, където според съобщение на Окръжния съд Велико Търново „заради влошеното здравословно състояние” на мъжа, ще бъде проведено делото по искането на прокуратурата за задържане под стража.
Не само според минималните стандарти на правото на защита съгласно Европейската конвенция за основните човешки права, но и според изискванията за минимална човещина, няма как да се иска от човек в реанимация да участва в съдебно заседание. Съдът, прокурорът, адвокатът, пациентът, охраната и лекарите, допуснали “нахлуването” в неприкосновеното за външни лица болнично място, са участвали в нещо, което както и да го наричат помежду си, на практика не е съдебно заседание. А още по-малко някой може да има илюзията, че същият опериран може да упражнява каквото и да било право на защита. Въпросът е сведен до физическо оцеляване, не може да става и дума за интелектуално усилие за изграждане на защитна позиция, нали? И това е така за всички, не само за Европейския съд.
Пред „Съдебни репортажи” служебният защитник на Петков Димитър Димитров разказа, че по време на цялото „изнесено” съдебно заседание обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Делото продължава около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: „Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента”.
Няколко логични и гадни въпроса
Според НПК предпоставките, които съдът преценява, когато налага мярка за неотклонение, ако има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, какъвто е настоящият случай, са дали може да се укрие или да извърши престъпление. Ако човек е в реанимация и неподвижен след прекарана преди ден тежка коремна операция и самата прокуратура, която иска задържането му, съобщава на медиите, че здравословното състояние на обвиняемия е такова, че не позволява той дори да бъде транспортиран до затворническата болница, защо й е трябвало на същата прокуратура да иска да бъде задържан в това състояние, което очевидно му пречи да бяга или да върши престъпления? Защо не е изчакала прокуратурата обвиняемият да излезе от реанимация, за да бъде задържан без да се налага да се създава такъв безсмислен, а същевременно толкова антихуманен прецедент? Защо съдията не се е притеснила, че влиза в реанимацията на болница, в която съдът няма място, и не само не изпълнява функциите си на гарант за човешките права, но и сама се превръща в опасност за здравето и живота на лежащия болен с белезници?
Мотивите, с които съдия Павлова задържа Петков, остават тайна. Определението на съда не е качено на сайта на Великотърновския окръжен съд и до днес. Потърсени за коментар, оттам обясниха, че в съда няма практика определенията по частните производства да се качват на интернет страницата. За да разберем какво е накарало съдия Павлова да отиде до областната болница и да проведе съдебно заседание в реанимацията на болничното заведение, „Съдебни репортажи” изпрати официална молба за достъп до определението на съда. Повече от две седмици отговор от председателя на ОС-Велико Търново Мая Маркова не беше получен – нито дали исканата информация ще ни бъде предоставена, нито аргументи за липсата на публичност на акта на съда.
Въпреки това и така, без определението, по случая могат да се направят няколко категорични извода – обвиняемият е бил лишен от право на защита и публичност на процеса. Фрапантните нарушения по делото са забелязани от Български адвокати за правата на човека (БАПЧ), които миналата седмица изпратиха писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) с настояване да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса.
В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защита. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, сочат правозащитниците.
Това, според правозащитниците, „не е и не може да бъде справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), който изисква на обвиняемия да бъде гарантирана реална възможност за ефективно участие в процеса”.
„Притеснение буди и изнесената от служебния защитник на Петков информация, че подзащитният му е бил прикован към болничното легло с белезници на ръцете и каишки на краката. Ако тази информация е вярна, то Петко Пеков е бил обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската Конвенция за защита правата на човека. В случай, че обвиняемият е бил обездвижен по този начин по време на съдебното заседание, това е още едно самостоятелно нарушение на правото му на справедлив процес”, се казва в писмото на Български адвокати за правата на човека.
В заключение адвокатите поддържат, че случилото се „представлява грубо нарушение на законовите и етични правила от страна на участвалите магистрати”. Пред „Съдебни репортажи” председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров посочи, че предстои писмото на БАПЧ да бъде разгледано в комисията на заседанието в понеделник „за да се прецени какво може да се направи”. Попитан дали преди сигнала на правозащитниците съветът се е самосезирал за действията на прокуратурата и съда, Тодоров заяви, че Етичната комисия не е обсъждала казуса. В Етичния кодекс на магистратите изрично е записано, че съдията, прокурорът и следователят трябва да гарантират справедливост за всеки от участниците в процеса, както и прозрачност на своите решения. А че казусът не би могъл да остане незабелязан от кадровия орган на съдебната власт и без напомняне е повече от ясно – в последните няколко седмици той бе във фокуса на вниманието на обществото и медиите.
Дежа вю
Три дни след делото в реанимацията съдиите от Апелативния съд във Велико Търново дават нов повод за съмнения, че действията на магистратите и от двете съдебни инстанции са резултат от криворазбрана целесъобразност, като считат, че общественото мнение ще бъде доволно, ако “лудият” от Лясковец бъде задържан жив или мъртъв. Въззивният съд потвърждава определението на долната инстанция и оставя Петко Петков в ареста. Заседанието е проведено в съдебната палата във Велико Търново, по жалба на Петков, но в негово отсъствие. Отново – състоянието му не му позволява да присъства на делото, на което е представляван от служебния защитник Димитър Димитров, който пледира за по-лека мярка за неотклонение – „домашен арест”. Димитров изрично настоява съдебният състав с председател Бончо Бончев (зам.-председател на АС-Велико Търново) да нареди белезниците, с които Петков е прикован към леглото, да бъдат свалени. Категоричен е, че от тях ръцете му се подуват. Димитров обаче не настоява заседанието да се проведе, когато обвиняемият може да участва в него, нито оспорва справедливостта на първия болничен процес.
Съдия Бончо Бончев постановява, че не може да каже на лекарите как да провеждат лечението на пациента. Но пропуска една съществена подробност – белезниците не са средство за лечение и не лекарите ги поставят, а служителите на „Съдебна охрана”.
В определението си съдът записва, че има предположение (б.а. това е законното понятие), че Петков е извършил тежкото престъпление, в което е обвинен, има реална опасност да се укрие или извърши престъпление, ако му бъде наложена по-лека мярка. Съдът не коментира как е възможно това, ако обвиняемият не може още да ходи.
Строгостта на съдебните състави, разглеждали мярката за неотклонение, непонятните им изводи и действия не могат да бъдат оправдани с притеснение – било от МВР, било от прокуратурата, било от настървеното обществено мнение. От съда се изисква да осигури хуманно правосъдие – това означава на първо време реанимацията да не се превръща в съдебна зала, а всички обвиняеми, дори и тези, към които трудно обществото проявява разбиране заради тежестта на престъпленията им, да получат еднакво отношение и справедлив процес, в който ги третират като хора.
Галина Гиргинова, Съдебни репортажи

Импийчмънт или оставка. Росен Плевнелиев трябва да осъзнае, че това е неговата дилема

Росен Плевнелиев не само че ще влезе в историята като пример за това какво не трябва да прави един президент, но вероятно и като първия, чийто мандат може да бъде прекратен предсрочно заради негови противоконституционни действия. Той може да си мисли, че е недосегаем в момента, защото няма достатъчен брой депутати, за да се гласува импийчмънт. Но това никак не е сигурно, като се има предвид повратливостта на неговия патрон. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократно е доказал, че няма скрупули, когато трябва да се освободи от близки съратници. Това, че не го е направил досега, се дължи единствено на сляпото подчинение от страна на Плевнелиев. Но и това не е гаранция. Ако Борисов получи добра оферта, едва ли ще пропусне да се потопи в червено-синята мъгла на крилете на поредната си жертва, дори тя да е протежето му от “Дондуков” 2. Известни са такива негови договорки като например онази през 2006 г., когато не се яви като конкурент за президентския пост и Георги Първанов с лекота спечели втория си мандат. Представете си например, че детронирането на Плевнелиев се свърже с възкачването на Борисов на този пост.
Едва ли кукловодите са доволни от сегашния нефелен президент
Заради непрестанното му противопоставяне на сегашните управляващи той не може да бъде дори посредник в евентуалните задкулисни договорки – нещо, което другите президенти владееха добре. При това го правеха майсторски, без да дразнят своите. Не че сегашният държавен глава не е двойствен. Самият факт, че скри за офшорките и за членството си в БКП, ни кара да не го подценяваме. Затова и клоунските му прояви, паднали до степента да разказва клюки от срещата си с британската кралица, не разсейват вниманието ни. Напротив, приемаме за верни твърденията, че клепа пред дипломати не само политици, но и страната ни. Нека си припомним как гузно си замълча за срещата с Путин в Сочи. И досега не е признал за нея, нито какво са си говорили. Може да го попитаме също защо като голям противник на руската намеса в Украйна реши все пак да уважи олимпийските игри, организирани от Русия. И дали сегашните му позиции не прикриват тайни договорки, станали при това посещение. Няма как при това положение да не се усъмним в подкрепата му на ядрения проект на “Уестингхаус”, обясняваме си също и защо не се срещна, нито награди героя от първата война в Ирак ген. Уесли Кларк, който беше наскоро тук.
Непрестанните негови атаки срещу правителството, както и връщането на закони в парламента с несъстоятелни, дори противоконституционни мотиви също ни убеждават, че има нужда от стесняване на неговите правомощия поне до приключването на мандата му.
Би било странно Плевнелиев да не разбира защо не минават номерата му
Обясняваме си го единствено с онази лекота, с която е приел да бъде маша в ръцете на фалиралия вече икономически кръг – като в онази приказка: веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. И това е основната причина да не чува народните тегоби, а услужливо да се отзовава само там, където сочат интересите на неговите патрони. Ако беше президент на място, какъвто не е, той тутакси щеше да прояви съчувствие, когато се случи трагедията със затрупаните миньори в рудник “Ораново”. Щеше да прояви загриженост и за вълната бежанци, заляла страната ни. И не само да свика незабавно Съвета по национална сигурност още през миналото лято, но преди това да посети някои от центровете за настаняването на чужди граждани. Свика съвета едва преди месец, а и досега не се е срещал с бежанци.
Истината е, че националните интереси на страната го интересуват единствено за популистки цели.
И, разбира се, да вдига пушилка, дестабилизираща правителството. Напразни илюзии. Видя се как утихнаха протестите, които Плевнелиев също се опитваше безуспешно да яхне, а избирателите все повече не му вярват. И как да му вярват, след като той ги раздели на свои и чужди. Фатална политическа грешка. Тя със сигурност ще навреди на предстоящите избори и на неговата партия ГЕРБ. Ще навреди и на Реформаторския блок заради шумните му срещи с тях. Те издават единствено неистовото желание на държавния глава да демонстрира пред обществеността, че има широка подкрепа. Само че
подкрепата от страна на “червената кукувица” Меглена Кунева показва единствено, че са от едно котило
че са рожба на едни и същи инженери на криминалния преход. И обяснява защо мимикрирането им вече не трогва избирателите, които се канят за пореден път да оставят десницата извън борда на класиралите се.
В края на миналата седмица в парламента беше прието да се обсъди предложение за създаването на анкетна комисия, която да разследва всички съмнителни дела, свързани с президента. Засега това предложение се бойкотира единствено от депутатите на ГЕРБ. Сигурно е обаче, че ще бъде прието през тази седмица. Но сме убедени също, че и този знак ще мине покрай ушите на Плевнелиев като лек пролетен ветрец. Най-много да предизвика онзи лицемерен плач, с който вече сме свикнали. Ще припомним как дори в Брюксел той проплака, че правителството го бойкотирало. Но се надяваме скоро да разбере, че дните му на държавен глава са преброени. А след тях със сигурност ще се наложи да се срещне с Темида.
Би било добър знак за нормализирането на политическия живот, ако ГЕРБ проявят разбиране и помогнат това да стане по-бързо. Няма да обясняваме и защо на Борисов може да му се помогне по-бързо да достигне до този извод. Повратливостта му е най-малкото нещо, което може да се използва като мотив.
Затова е по-добре Плевнелиев най-после да разбере, че не е достоен за този пост. И че се е провалил. Ако наистина му светне този извод, самият той ще почувства облекчение, когато сам си подаде оставката.
Иван Тропанкев, в. Монитор