Дигиталните валути на централните банки – неизбежната следващa стъпка в еволюцията на парите?
Парите са обещание за стойност и хората търсят начини за по-бързата им, по-лесна и по-сигурна размяна, откакто са установили, че бартерът на торба ябълки за брадва невинаги е удачна идея.
В хода на вековете и хилядолетията парите еволюират както като конкретна форма, така и като начина, по който мислим за тях, разказва Дъглъс Елиът, партньор в международната консултантска компания „Оливър Уайман“ (Oliver Wyman), в подкаст на мозъчния тръст Форум на официалните парични и финансови институции (Official Monetary and Financial Institutions Forum – OMFIF).
Eволюцията на парите преминава през мидените черупки, среброто и златото и кредитните писма до съвременните сложни финансови продукти. Разочарованието от съвременната финансова система и действията на банките в контекста на световната финансова криза от 2008 г. доведоха до раждането и възхода на криптовалутите начело с биткойна като начин за „освобождение“ на парите от диктата на финансовите институции чрез децентрализация, макар светът на криптовалутите да се доказа като твърде непредвидим. Именно блокчейн технологията, залегнала в основата на криптовалутите, и бурното развитие на финтех сектора, наред със силния спад в използването на физически пари (особено в периода на пандемията от КОВИД-19) през последните години наведоха централните банки на мисълта да потърсят нова форма на пари.
Макар да не попада толкова силно в полезрението на общественото внимание, колкото криптовалутите, концепцията за дигитални валути на централните банки (Central Bank Digital Currency – CBDC) все повече се утвърждава като трайна посока в развитието на парите и финансовия свят – консултантската компания „Прайсуотърхаскупърс“ (pwc) я определя в свой доклад като „евентуално една от най-значимите иновации в еволюцията на парите“. А според неотдавнашно изследване на базирания във Вашингтон Атлантически съвет общо 130 държави, представляващи 98 процента от световната икономика, вече проучват възможността за разработване на дигитални версии на националните си валути, като близо половината са в напреднали проектни етапи, тестова фаза или вече са задействали използването им.
Под санкции от страна на по-голямата част от Западния свят, изолирана от големи части на световната финансова система, със сриващата се национална валута, Русия задейства преди седмица пилотната фаза на проекта си за дигитална рубла с надеждата да модернизира финансовата си система и да увеличи възможностите си за трансгранични плащания. Индия въведе дигитална рупия на 1 декември 2022 г. и към юни 2023 г. тя вече се използва от 1,3 милиона клиенти и 300 000 търговци, като целта е до края на годината да бъде достигнат прагът от 1 милион трансакции дневно. Китай тества в реални условия и огромен мащаб дигиталния юан от близо три години, достигайки вече 260 милиона потребители, като към края на юни са регистрирани трансакции на стойност 1,8 трлн. юана (249,33 млрд. долара) дневно, макар дигиталните юани в обращение да са едва 0,16 процента от паричното предлагане на страната. Американският президент Джо Байдън разпореди миналата година правителствените служби да направят оценка на рисковете и ползите от създаването на дигитален долар, а в Европа Европейската централна банка (ЕЦБ) работи по дигитално евро.
Дигиталните валути на централните банки са дигитална форма на емитираните от държавите пари, които не са обвързани с физически активи и се издават от централните банки, а стойността им е обвързана със стойността на националната валута. Те би трябвало не да заместят, а да допълнят „традиционните“ национални валути и са близки до „стейбълкойните“, опитващи се да осигурят стабилна цена чрез обвързване с реален актив, от които обаче ги отличава именно връзката им с централните банки и националната парична политика.
„От гледна точка на институциите, заинтересувани от намирането на нова форма на пари, мотивацията е търговска. Живеем в свят на бързо покачващи се лихви и в бъдеще икономическата стойност, произтичаща от генерирането и реализирането на плащания може да става все по-голяма…Освен това финансовата система като цяло може значително да се промени посредством новите и все по-бързо развиващи се технологии и това може да повлияе ликвидността, работата на пазарите и управлението на риска“, посочва Лариса де Лима, старши научен сътрудник в „Оливър Уаймън форум“ в подкаста на Форума на официалните парични и финансови институции.
Също толкова важен мотив за централните банки е и стремежът да не изостанат от технологичното развитие във финансовия сектор и все по-глобализиращите се платежни системи, предлагайки същевременно по-стабилна тяхна алтернатива, както и да обхванат потребители, останали досега встрани от системата – в обширни региони на света все още милиони хора нямат банкова сметка.
От гледна точка на практическата употреба използването на дигитални валути на централните банки чрез дигитален портфейл не би се различавало особено от използването на пари от сметка в търговска банка чрез платежна карта, смартфон или мобилно приложение, а се обмислят и редица варианти това да може да става чрез различни устройства в офлайн режим. Чрез тях би трябвало да се избегнат рисковете (а и разходите), обвързани със стабилността на търговските банки, тъй като дигиталните портфейли ще са отговорност пряко на централните банки, най-вече в модела за „централно банкиране на дребно“, който е особено привлекателен за страни с нестабилна банкова система и предвижда пряк достъп за бизнесите и широката общественост. В трансакците „на едро“ (обект на интерес за по-силно развитите страни) вниманието се насочва към разработване на системи за плащания между банки и централната банка, вероятно на основата на блокчейна – при този модел достъпът до дигиталната валута на централната банка може да бъде лимитиран до ограничена група търговски банки и клирингови институции. И в двата случая резултатът би трябвало да бъдат по-бързи и евтини трансакции, почти в реално време.
Има обаче още много въпроси, които централните банки трябва да обмислят, посочва Джеси Макуотърс, ръководител на отдела за глобално регулиране в „Мастъркард“ (Mastercard). Сред тях са ролята на частния сектор в издаването и функционирането на дигиталната валута, сигурността, защитата на личните данни и оперативната съвместимост – например как една дигитална валута на централна банка би могла да работи с повсеместно използван платежен механизъм, какви конкретни предизвикателства ще разреши този тип валута и дори дали той би бил подходящ за съответната задача.
Централните банки ще трябва да определят също така как биха могли да постигнат точния баланс между защита на личната информация и прозрачността, за да предотвратят незаконни дейности, като същевременно спазват правото на поверителност, отбелязват експертите на „Мастъркард“.
А как това би се отразило на банковата система? Търговските банки са в основата на съвременната финансова система още от възникването ѝ в ренесансовите градове на Италия като източник на кредити и „пазител“ на спестявания. Ако бъде премахната необходимостта гражданите и бизнесите да имат сметки в търговските банки, тъй като плащанията ще се осъществяват пряко чрез портфейлите с дигитални валути на централните банки, няма ли да бъде застрашена самата основа на банковата система, а и на другите платежни системи?
Не, според Елиът и Де Лима. Проучвайки концепцията за дигитални валути на централната банка, отделните страни обмислят различни модели, но според експертите колапс на банките и разклащане на цялостната финансова система е малко вероятно развитие. Въпреки екстремните сценарии, които се предлагат, бъдещето вероятно ще бъде на различни комбинации от централизирани и децентрализирани играчи, като централизираните посредници ще продължат да играят много важна роля, предлагайки разнообразни продукти и услуги, необходими за функционирането на системата, като сред тях банките ще запазят доминиращата си позиция.
До категоричните изводи все пак изглежда ще мине известно време. Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements – BIS) прогнозира, че до края на десетилетието в обращение ще бъдат 24 дигитални валути на централни банки, но над две трети от централните банки оценяват, че е малко вероятно да емитират дигитални пари в краткосрочен план.
Източник Fakti.bg
