Категория: Uncategorized

Земетресение от 4,7 по Рихтер разтърси Румъния

Земетресение от 4,7 по Рихтер разтърси Румъния. По данни на Националния сеизмологичен център към БАН то е регистрирано през нощта в района на град Търгу Жиу, Румъния.

Трусът от 00:39 часа българско време е с епицентър на 260 км от град София. Земетресението е част от поредицата трусове, започнала на 14 февруари 2023 г. Най-силното земетресение тогава беше с магнитуд от 5,8 степен.

Земетресение в Гърция

Мъж е ранен след падане на скала

Земетресението е усетено в България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Косово, Черна гора, Румъния, Словакия и Сърбия. Няма данни за жертви и разрушения.

Източник Btvnovinite.bg

Топюристът Румяна Ченалова за граничните огради: Няма нужда да посочвам коя е нашата

Само да припомня:
Това са оградите на гръцко-турската и българо-турската граница. Няма нужда да посочвам коя е нашата.
Но пък 1 метър ограда с прилежащ път в България струва 500 евро, а в Гърция цената е 250 евро.
Досега са платени над 250 млн лева… за това нещо, което може само да разсмее мигрантите. Европари.
Преди 6 години Елена Йончева направи филма “ Граница“.
Прокуратурата продължава да спи.

Източник Liberta.bg

Беше почетена 1106-годишнината от прочутото сражение край река Ахелой

На 20 август през 917 година Симеон Велики разбива византийците при река Ахелой. Начело на тежката конница, българският владетел взема лично участие в боевете. Изтласкана към морето, византийската войска е обкръжена и почти напълно унищожена. Ахелойската битка става едно от най-тежките поражения за Византия. След нея българската държава добива пълно военнополитическо надмощие в Югоизточна Европа. За княз Симеон това е решаващото и най-прочутото сражение, защото след 20 август 917 г., той приема титлата “цар на българи и гърци”.
Днес в Ахелой беше почетена 1106-годишнината от битката, известна като най-грандиозното сражение за цялото европейско Средновековие. Тържеството започна с шествие, в което взеха участие възпитаници на местното ОУ „Христо Ботев“ и НЧ „Светлина 1934“. С маршова стъпка, под звуците на духов оркестър, шествието премина разстоянието от читалището до паметника на Цар Симеон в градския парк. В памет на загиналите герои бе прочетена заупокойна молитва, а проф. Димо Чешмеджиев – преподавател в Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски“ представи интересно експозе на тема „Ахелойската битка в историята на Европейския Югоизток“.

Думи за великата победа, имаща историческото значение за българската държавност, бяха изказани от кмета на община Поморие Иван Алексиев и кмета на Ахелой Иван Георгиев. Значимата годишнина бе уважена от председателя на Общински съвет – Поморие Адам Адамов, заместник – кмета Янчо Илиев, общински съветници и общественици. Празникът продължи с концерт на откритата сцена в парка с участието на професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ и с цветна заря.
Великата победа на цар Симеон е велика и в наши дни, защото има силата да събира и обединява стотици българи, вдъхвайки им вяра и национално самочувствие.

Източник Liberta.bg

Експерт: Търси се „изкупителна жертва – човек, който да опере пешкира“ за убийството на Алексей Петров

С това престъпление се влияе на обществено-политическия живот в страната
Докъде стигна разследването на убийството на Алексей Петров? Темата в „Здравей, България” коментираха криминалистът Иван Савов, криминалният психолог Калин Гайдаров и бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов.
Според Савов полицията си върши добре работата, въпреки че до медиите не стига много информация за хода на самото разследване. Той обаче сподели свое опасение – че ще се търси „изкупителна жертва – човек, който да опере пешкира”. „За съжаление, общественият натиск колкото е полезен, толкова е и вреден”, подчерта криминалистът.
„Поръчителят на това деяние може да бъде много широк кръг от хора, защото уважаваният бизнесмен, доцент и научен работник всъщност е бивша мутра. Като такъв той не си е стоял мирно и кротко в кабинета толкова много десетилетия. За него има една камара разработки, които са водени през годините”, посочи Иван Савов. Според него спекулирането с имена на политици е силно преувеличено.
По думите на криминалния психолог Калин Гайдаров с това престъпление се влияе на обществено-политическия живот в страната.

Източник Liberta.bg

Новите поръчки на АПИ са пълни със съмнителни условия

Пътната агенция е завишила изискванията така, че само големи фирми ще могат да подадат оферти
Въпреки обещанията на „Продължаваме промяната“ и регионалния министър Андрей Цеков да промени порочните практики в пътното строителство, на практика се случва точно обратното. Много от клаузите в новите поръчки за ремонт и поддръжка на пътища ограничават конкуренцията и оставят поле за субективна преценка, която обикновено е съпроводена с корупционен риск, пише в.“Сега“.
В новите поръчки Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ максимално е завишила изискванията към кандидатите. От тях се изисква да са изпълнили 400 км. идентични или сходни дейности по зимно поддържане на автомагистрала или пътища за последните 3 години, и 400 км текущ ремонт или поддръжка за последните пет години. Освен това те трябва да имат и доста голям специализиран оборот от идентични или сходни дейности – 70 млн. лева за ремонт или строителство на автомагистрали например.
„Това на практика отново ще изгони малките фирми и ще ги принуди да са само подизпълнители. Големите фирми, които години наред бяха абонирани за парите за пътища, защото са близо до властта, пак получават предимство“, написа по този повод във „Фейсбук“ бившият регионален министър и депутат от ИТН Гроздан Караджов. Той даде за пример, че по негово време АПИ е свалила изискванията до 150 км изпълнени идентични дейности по автомагистрала или пътища и изобщо е премахнала условието за доказване на оборот от специфична дейност. „Един от най-големите проблеми за пътното строителство е липсата на конкуренция – в повечето поръчки участват едни и същи фирми и се подават малко на брой оферти за всяка обособена позиция. Затова и печелившите са предварително известни, а цените – силно завишени. Точно тези големи фирми ПП громеше месеци наред, наричайки ги „касички на ГЕРБ“. След като облекчихме изискванията, за всеки от регионите оферти подадоха десетки фирми“, добавя той.
Вестникът вече писа, че АПИ реши изцяло да смени подхода при провеждането на новите обществени поръчки за пътно поддържане. АПИ ще се възползва от законовата възможност първо да отвори техническите и ценови оферти на кандидатите и чак след това да гледа кои от фирмите всъщност отговарят на условията за допускане до поръчката. Обичайната последователност е обратната – комисия решава кои фирми отговарят на условията за подбор и после допуска онези от тях, които покриват изискванията, до отваряне на ценови оферти.
Караджов посочва още странни моменти. „Пълна загадката е как са определени прогнозните стойности на поръчките за текущ ремонт и поддържка, при положение, че в тях липсват прогнозни количества за всяка една от 272-те дейности. Обективно – няма как! Затова и регионалното министерство е развихрило фантазията си – измислена е схема за оценка с теглови коефициенти, които са абстрактни и не отговарят на обемите работа, които впоследствие ще се възлагат. Т.е. сега се подават цени „за красота“, колкото да се формира най-ниска сборна цена, а после може да се окаже, че се възлагат само дейности, за които цените на победителя са най-високите. Чудесна корупционна схема, за която досега никой не се беше сетил“, пише той.
Има и цяла група дейности, за които каквито и цени да предложат кандидатите, те не се отразяват на общата цена. Обаче тези цени, независимо колко високи са, ще са задължителни за АПИ при възлагане на дейностите от въпросната група. „И колкото повече възлагания се правят по високите цени, толкова повече печалби ще има за изпълнителя. А това отваря огромен корупционен портал за изнудване и прибиране на рушвети“, пише той.
Караджов обръща внимание и на факта, че са прекратени всички процедури за текущ ремонт и поддръжка без една – тази за територията на област Велико Търново. „Поръчката е абсолютно идентична на прекратените – същите условия и същата методика! По нея обаче избраният изпълнител “магически” оцелява и с него предстои сключване на договор!“, чуди се той.
Подобен казус има и при процедурите за основен ремонт. „Те са обявени при абсолютно същите условия, както и тези за текущ ремонт и поддържка. Условия, които според министъра от ПП са незаконосъобразни и корупционни. Защо обаче едните поръчки са прекратени, а другите са „помилвани“? Как така всички поръчки за текущ ремонт (без една) са незаконосъобразни и с лоша методика за оценка, а поръчките за основните ремонти, където методиката и условията са 100% идентични, си продължават без проблем?“, пита той.
Бившият регионален министър твърди, че се залага бомба със закъснител – старите процедури са отменени с измислени основания и са масово обжалвани от засегнатите фирми в съда, а новите процедури са обявени в нарушение на закона, защото съдът още не се произнесъл окончателно по оспорванията. В Закона за обществените поръчки изрично е записано, че когато първоначално обявената процедура е прекратена, възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само ако решението за прекратяване е влязло в сила. „И се връщаме в ситуацията, в която заварих като министър преди година и половина – отменени стари процедури и липса на пълноценни договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Вместо да извличат поуки от минали грешки, управляващите от ПП безхаберно ги повтарят. Пак ли ще търсим извънредни и спешни варианти, за да се избавим от кризата, в която ПП ни хвърлят?“, пита той.

Източник Liberta.bg

Бай Ганьо – символ на изконната българщина?

Може да се предположи, че консервативните грубости съответстват на отколешните нашенски патриархални възгледи, според които жената трябва да си седи в кухнята и да гледа децата, а ако не го прави, да очаква най-малкото заслужено презрение
Днешните консерватори намират повече приемственост в изявите на бай Ганьо, отколкото в нравствеността на някогашните българи, пише Иво Беров.
Изведнъж, доста неочаквано, някои от самоопределилите се като консерватори влиятелни наши общественици (инфлуенсъри) по един или друг начин, повече или по-малко открито подкрепиха прочулия се със своите груби словесни изблици бивш почетен председател на Народното събрание и бивш български министър на културата Вежди Рашидов. Според тях Рашидов, макар и по свой начин, бил прям и откровен, наричайки насилените жени с обидни имена, докато други политици също споделяли неговото мнение, но си траели.
Това е не съвсем очаквана, но все пак обяснима подкрепа от страна на нашенските консерватори към едни отблъскващи прояви, доколкото най-яркият представител на съвременният консерватизъм – бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, също имаше груби и направо просташки изказвания по отношение на жените.
Може да се предположи, че консервативните грубости съответстват на отколешните нашенски патриархални възгледи, според които жената трябва да си седи в кухнята и да гледа децата, а ако не го прави, да очаква най-малкото заслужено презрение. Сякаш една консервативна приемственост. Но дали я има наистина?
„Ленче, дай на тоя тиквеник един тутманик“
Във великолепната книга на Димитър Маринов „Българското обичайно право“ нашенци от старо време свидетелстват, че е било осъдително и неприемливо мъжете да обиждат или закачат жени по какъвто и да било начин. Смятало се за прегрешение дори когато някой мъж се изкашля многозначително към жена. Ето какво още можем да прочетем в книгата: „Ако момък оскърби жена или булка – виновен е много, и такъв всякога е изедвал по задник няколко тояги за акъл“. И още : „Ако е мъж оскърби жена или булка – виновен е много – кобилицата играе, но после и старците го съдят“. Следователно истинските български консерватори биха предложили за такива като Рашидов и Тръмп не защита, а „няколко тояги за акъл“ по онова място, както и „игри на кобилицата“. Но изглежда нашите консерватори намират повече приемственост в изявите на бай Ганьо или в тези на социалистическата продавачка с нейното: „Ленче, дай на тоя тиквеник един тутманик“, нежели в нравствеността на някогашните българи.
И още едно поразително свидетелство от книгите на Маринов: „Имало е … по някой турчин хаймана – защото умните турци и бейове никога не са се подигравали с вярата ни, който си позволявал да се изсмее на вярата ни или да се подиграе с попа и църковните работи, но такива са били връзвани, хубаво набити и изпращани у град при кадията, който ги наказвал наново“ („Жива старина“, глава втора).
Разбира се, не така е било в смутни времена, при размирици и въстания. Но достатъчно често нашенските консерватори споделят простонародните патриотарски представи за „геноцид над българския народ“ по време на турското робство и се подиграват на немногобройната прослойка умни и образовани българи, които не споделят тези представи и ги определят като „откъснали се от народа си „жълтопаветници“.
Като никак не се притесняват от обстоятелството, че българските консерватори след Освобождението са били представители тъкмо на по-малобройната, но отбрана и образована част от населението. А и не притежват необходимия разум и далновидност да осъзнаят, че развитието на една държава е възможно единствено при условие посредственото множество да следва разбиранията на своите отбрани и образовани представители, а не обратното.
Противоречи ли възпитанието на българщината?
Така по един чудат начин българският консерватизъм се приближава до възгледите на левите партии. Но сходствата между ляво и консервативно не спират дотук. Известно е, че за левичарите държавата има предимство пред личността. Нашенските консерватори, за разлика от либералите, споделят приблизително същите начала. Освен това консерваторите, също като левичарите, одобряват намесата на държавата в икономиката на България (за разлика от либералите).
Въпреки тези неоспорими сходства между консервативното и лявото, нашенските консерватори се оплакват от „либералния фашизъм“ (явен оксиморон) и от „политкоректността“, защото тя накърнявала правото им на свободно слово, без да уточняват какви точно послания им забранява „либералната цензура“. Може би да наричат слепите „кьорави“. Но може би най-вече да наричат ромите „цигани“. Всъщност тази политкоректност не е съвременна, нито жълтопаветна – още навремето тя е била известна под наименованието „възпитание“. Което възпитание може би противоречи, според нашенските консерватори, на изконната българщина.
При всички случаи изобилието от противоречия във възгледите и посланията на българските консерватори няма как да не предизвика съмнението, че тези възгледи не са следствие на искрени убеждения, а търсене на удобна политическа ниша.

Източник Liberta.bg