Ако въобще има коалиция, по-вероятно е тя да се казва „Южен поток“ или КТБ. Или нещо, достатъчно голямо, което да обедини „на широка основа“ поредната порция от партии, които се осъществиха със задкулисна финансова протекция

Ако въобще има коалиция, по-вероятно е тя да се казва „Южен поток“ или КТБ. Или нещо, достатъчно голямо, което да обедини „на широка основа“ поредната порция от партии, които се осъществиха със задкулисна финансова протекция

Борисов иска максимум власт с минимум отговорност
Още веднъж Бойко Борисов за тези, на които не им стигна първия път. Още веднъж „Бистришки тигри“, „калинки“, васално подчинение и непрекъснато променящи се становища. Не знам как се излиза от криза с такава рецепта, но хората очевидно го искат. Цяла година слушахме, че той е станал по-диалогичен, че си бил направил изводи от първия провал и недовършения мандат… Нищо подобно.
Сега ни се сервира същото ястие, малко поизстинало и залиняло по краищата. Какво инак значи, че ГЕРБ не ще коалиция или че иска само подкрепа за кабинет на малцинството срещу раздаване на отделни министерски постове? Какво значи правителство на споделената отговорност? Защо простичко не е наречен коалиционен кабинет? Ясно е, че Борисов иска просто да консумира властта, а отговорността да я носят други. Нима не помните, че за гафа „Ало, Ваньо“ му беше виновен Георги Първанов, за енергетиката Трайчо Трайков беше наречен „грешка“, за финансите – Симеон Дянков… Няма случай, в който Борисов да носи отговорност за нещо освен за успехите. Та защо се бяга от споразумения? Нима отговорност се носи тайно или Борисов просто си търси алиби за неуспеха
Къде е президентът да му напомни онези приказки за прозрачността и задкулисието?
Апропо така мина и цялата предизборна кампания. Никой с никого не се срещна в пряк дебат, а услужливи медии се топяха в сладки спомени и силикон за времената на ГЕРБ. Кампанията именно е времето, когато публично се влиза в спор „лице в лице“, за да научат хората какви политики и програми се предлагат. Но това не стана и отговорността е именно на „големите“ от ГЕРБ, БСП и ДПС. Днес същите, които анонимно прекараха изборите, искат да ни убедят, че щели да си говорят прозрачно, „в името на България“. И защо трябва да им вярваме? Как точно ще си говорят прозрачно? Или ще разберем резултата от някое прессъобщение или сладки изявления със съответната глазура, според изхода на пазарлъка. В единия случай – „имаме различни ценности“ (това ще е украшението при неуспех), а в другия вариант – „националните интереси надделяха“…
Май на никого не му е направило впечатление колко малко хора гласуваха? Абсолютен антирекорд по повод 25 години от 10 ноември 1989 година. Ако махнем от бройката корпоративния и купения вот, ще излезе, че до урните по своя воля са отишли около 30% от имащите право на глас. Сега си представете каква част от тези 30% ще са дали доверие на бъдещото правителство. А дали и тази мизерна бройка би се доверила, ако подозираше комбинацията, която ще й предложат? Съмнявам се. Забележете думите, които са изписани по много от невалидните бюлетини. Някога един известен политик каза, че ще гласува с отвращение. Днес хиляди български граждани гласуваха с отмъщение. Това е „дребната“ разлика. Дано властта я види.БСП така и не знаят как да спрат разпада си
и са заели позата на обидени деца, които с никого не искат да си играят. Но потриват ръце със злорада усмивка, която гласи: ха да те видим сега теб с правителство на малцинството. Не знам защо някой на „Позитано“ мисли, че нещастието в чуждия двор ще им даде приток на сили.
Борисов като опитен политрекетьор вижда, че част от реформаторите го чакат с изплезен език. Патриотите се държат кооперативно, старият му приятел Бареков е объркан, а на Първанов може винаги да се разчита. Затова играе вабанк, с идеята да изстиска максимум власт с минимум отговорност за него самия. Всичко сякаш му се подрежда. Но дали е така? Можеш да избягаш от собствената си пресконференция и да се размине. Може да си уредиш някакъв Лукарски да излъже предизборно електората си, че не те иска, за да печели гласове, които после пак ще ти предоставя. Но какво ще правиш с евроатлантическата ориентация, за която дебне ДПС? С писъмца от Меркел не минава. Времената са такива.
Затова е по-вероятно, ако въобще има коалиция, тя да се казва „Южен поток“, или КТБ… Или нещо, достатъчно голямо, което да обедини „на широка основа“ поредната порция от партии, които се осъществиха със задкулисна финансова протекция. А ние пак да се приготвим да плащаме сметката, защото ние ги избрахме – всичките осем партии, от първата до последната (б.а. – това за информация на всички умни, красиви, ранобудни и протестиращи граждани). Явно така ни харесва. Иначе нямаше да повтаряме същото ястие.Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и ПРв. СЕГА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.