Българите са най-големите оптимисти в ЕС, че Русия и Китай вървят в правилната посока
Българите са най-големите оптимисти в ЕС, че Русия и Китай вървят в правилната посока
© Велко Ангелов
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Българите изглеждат относително оптимистично настроени за развитието на ситуацията в Европейския съюз. В същото време, в сравнение с останалите държави членки на блока, те са най-оптимистично настроени в оценките си за развитието на ситуацията в Китай и Русия, като учудващо висок процент (най-високият в ЕС) мислят, че в двете страни нещата вървят в правилната посока.Това показа проучване на Евробарометър, проведено между 24 и 31 август 2023 г., в което се изследват въпроси от отношението към войната в Украйна до мнението за ролята на ЕС на глобалната сцена. То е разпространено в началото на седмицата, в която в сряда Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, ще изнесе годишната реч За състоянието на съюза. В нея тя ще отчете какво е постигнато от обещанията и ангажиментите, поети миналата годитна, и кои ще са основните приоритети до ноември 2024 г.В него всеки пети (19%) от анкетираните българи казва, че в Русия нещата вървят във вярната посока и още толкова (21%) – че не отиват нито на добре, нито на зле. Над половината преценяват, че управляваната от Владимир Путин страна не се движи в посоката, която смятат за правилна, а 8% казват „Не знам“.
Средният резултат за ЕС е 5% за „вярната посока“, 9% – за „нито добре, нито зле“, 81% – „Русия се движи в грешната посока“ и 5% не знаят какво да отговорят.За Китай оптимизмът на българите е над три пъти по-голям от средното за ЕС: 39% казват, че страната се движи във вярната посока (срещу 12% за 27-те страни членки); всеки четвърти (24%, почти колкото е и средното в ЕС, 25%) – че се движи нито във вярната, нито в грешна посока, а 17% (срещу средно 48% средно за ЕС) смятат, че Китай се движи в грешна посока. Всеки пети (20% срещу 15% в ЕС) не знае какво да избере.Отношение към войнатаПовече от осем на всеки десет анкетирани в ЕС са съгласни, че нахлуването на Русия в Украйна показва, че съюзът трябва да гарантира своята енергийна и икономическа сигурност. Освен това общо над седем от десет анкетирани са съгласни, че: Руските власти трябва да носят отговорност за настоящата ситуация в Украйна (53% „напълно съгласни“ и 24% „склонни да се съгласят“). В България общо съгласни са 52 на сто, а не са – 40%. Инвазията на Русия в Украйна показва, че ЕС трябва да увеличи военното сътрудничество между държавите членки (42% „напълно съгласни“ и 34% „склонни да се съгласят“). Общо съгласни в България с това мнение са 58%, не са – 34%. Общо седем от всеки десет анкетирани заявяват, че ЕС трябва да продължи да проявява солидарност с Украйна (38% „напълно съгласни“ и 32% „склонни да се съгласят“). В България – 49% „за“ срещу 44% „против“. Във всички държави членки повече от седем на всеки десет анкетирани споделят мнението, че нахлуването на Русия в Украйна показва, че ЕС трябва да гарантира своята енергийна и икономическа сигурност (от 74% в България и Словакия до 93% във Финландия, Полша и Португалия) и мнозинството са съгласни, че нахлуването на Русия показва, че ЕС трябва да увеличи военното сътрудничество между страните членки (от 58% в България и Словакия до 86% в Естония, 87% в Португалия и 90% в Полша).Във всички държави членки с изключение на една (Кипър), мнозинството от анкетираните мислят, че руските власти трябва да носят отговорност за настоящата ситуация в Украйна (от 45% в Кипър до 91% в Полша и Португалия).Има малко повече различия между държавите в съгласието с твърдението, че ЕС трябва да продължи да показва солидарност с Украйна. В Кипър 45% от анкетираните са „напълно съгласни“ или „склонни да се съгласят“. За разлика от тях два пъти повече анкетирани са съгласни с това твърдение в Естония (87%), Финландия (88%) и Португалия (90%).В България общо съгласните са 49%, като по-нисък е процентът само в Кипър и Гърция. © Евроберометър До каква степен сте съгласни или не с твърдението, че ЕС трябва да продължи да проявява солидарност с Украйна (%)? Подкрепа за мерките на ЕСАнкетираните са запитани и за степента, в която са съгласни с поредица от мерки, предприети от ЕС в отговор на войната в Украйна.Повече от осем на всеки десет заявяват, че ЕС трябва да продължи да предоставя хуманитарна подкрепа на хората, засегнати от войната, включително 47%, които са „напълно съгласни“ и 39%, които са „склонни да се съгласят“ с тази мярка. В България „за“ това са 78%, „против“ са 20 на сто.Около три четвърти са на мнение, че ЕС трябва да продължи да приема хора, бягащи от войната в Украйна – 36% са „напълно съгласни“ и 40% са „склонни да се съгласят“. В България мярката подкрепят 60 на сто, против нея са 36 на сто.Резултатите показват и подкрепа за интеграцията на Украйна в ЕС. Около две трети от респондентите мислят, че ЕС трябва да продължи да подкрепя Украйна по пътя ѝ към европейска интеграция (29% „напълно съгласни“ и 37% „склонни да се съгласят; в България общо „за“ са 51%, а „против“ – 44 на сто) и подобно ниво на съгласие се наблюдава за подкрепата на интегрирането на Украйна в единния пазар (26% „напълно съгласни“ и 39% „склонни да се съгласят“; подкрепата в България възлиза на 54%, а „против“ са 41 на сто).Около седем от десет анкетирани подкрепят мнението, че ЕС трябва да продължи да налага икономически санкции срещу Русия (46% „напълно съгласни“ и 25% „склонни да се съгласят“). В България мярката подкрепят 46%, а против са 49%.Освен това на ниво ЕС има подкрепа за икономическа и военна помощ за Украйна. Близо две трети от анкетираните са съгласни, че ЕС трябва да продължи да подкрепя Украйна финансово и икономически (26% „напълно съгласни“ и 38% „склонни да се съгласят“). В България това одобряват 43%, против са 51%.По-малък дял са на мнение, че ЕС трябва да продължи да финансира покупката и доставката на военно оборудване и обучение на Украйна (24% „напълно съгласни“ и 33% „склонни да се съгласят“). В България „за“ са 39%, а „против“ – 56 на сто.Предизвикателства и приоритети за ЕСАнкетираните са попитани и за мерките, свързани с енергийните предизвикателства, производството на чисти технологии и отбранителната стратегия на ЕС.Повече от осем на всеки десет души са „напълно съгласни“ (46%) или „склонни да се съгласят“ (40%), че газовите хранилища в ЕС трябва да бъдат запълнени, за да се избегнат рисковете от недостиг за следващата зима.В същия дух, около осем от всеки десет са „напълно съгласни“ (38%) или „склонни да се съгласят“ (41%), че мерките на ЕС трябва да са насочени към намаляване на потреблението на енергия.Повече от осем на всеки десет интервюирани са „напълно съгласни“ (46%) или „склонни да се съгласят“ (39%), че ЕС трябва да стимулира производството на чисти технологии в своите държави членки.И накрая, на въпрос дали ЕС трябва да финансира съвместни отбранителни проекти за разработване на стратегически отбранителни способности и технологии, три четвърти от анкетираните са „напълно съгласни“ (35%) или „склонни да се съгласят“ (40%).Във всички държави общо три четвърти – или повече – от анкетираните са съгласни, че газовите хранилища в ЕС трябва да бъдат запълнени, за да се избегнат рисковете от недостиг за следващата зима (от 77% в Швеция до 92% в Португалия). В България съгласни с това твърдение са 86%.Делът на съгласните, че мерките на ЕС трябва да са насочени към намаляване на потреблението на енергия варира между 67% в България и 91% в Португалия. © Евроберометър До каква степен сте съгласни или не с твърдението, че мерките на ЕС трябва да са насочени към намаляване на потреблението на енергия (%)? Най-малко девет от всеки десет души в Португалия (94%), Малта (93%), Хърватия (91%), Унгария (90%) и Полша (90%) споделят мнението, че ЕС трябва да стимулира производството на чисти технологии в своите членове държави. Най-ниското ниво на съгласие с това твърдение се наблюдава в Словакия (74%). В България така мислят 83%.Във всички държави с изключение на една (Австрия) мнозинството от респондентите са съгласни, че ЕС трябва да финансира съвместни отбранителни проекти за развитие на стратегически отбранителни способности и технологии (от 45% в Австрия до 91% в Португалия; в България – 72%).Значимост на някои инициативи на ЕСНа респондентите е даден списък с инициативи, предприети през последната година от ЕС в отговор на енергийните и други предизвикателства. За всяка инициатива те са попитани дали я смятат за важна или не. За всяка от инициативите, изброени в проучването, огромно мнозинство от хората я оценяват или като „много“ или като „сравнително важна“. По-конкретно, около три четвърти – или повече – от анкетираните споделят мнението, че е важно: предприемане на мерки на европейско ниво за ограничаване на непосредственото въздействие на нарастващите цени на енергията върху потребителите и компаниите (49% „много важно“ и 38% „сравнително важно“); в България – общо важно – 86%; не е важно – 10%; насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси, например намаляване на отпадъците, увеличаване на рециклирането и насърчаване на повторната употреба и ремонт на стоки (48% „много важно“ и 38% „сравнително важно“); България – общо важно – 88%, не е важно – 9%; улесняване на съвместното закупуване на газ от държавите членки на ЕС, за да се гарантира сигурността на доставките (39% „много важно“ и 42% „сравнително важно“); България – общо важно – 79%, не е важно – 16%; изграждане на партньорства с други глобални участници, като Обединеното кралство, САЩ, Япония и Австралия, за намаляване на прекомерната търговска зависимост от страни като Русия или Китай (42% „много важно“ и 39% „сравнително важно“); България – общо важно – 69%, не е важно – 23%; диверсифициране на енергийните доставки от Русия към надеждни доставчици (48% „много важно“ и 32% „сравнително важно“); в България – общо важно – 65%, не е важно – 26%; повишаване на конкурентоспособността на чистата индустрия в Европа (38% „много важно“ и 42% “ сравнително важно“); България – общо важно – 79%, не е важно – 15%; предприемане на мерки за ускоряване на цифровата трансформация, като същевременно се защитават потребители (32% „много важно“ и 45% „сравнително важно“); България – 77% общо важно срещу 17% – не е важно; повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС (34% „много важно“ и 42% „сравнително важно“); България – общо важно – 85%; не е важно – 10%; предоставяне на финансиране на държавите членки за ускорени инвестиции във възобновяеми енергийни източници чрез REPowerEU (33% „много важно“ и 42% „сравнително важно“); В България – важно – 75%; не е важно – 15%. ЕС на световната сценаАнкетираните са питани дали според тях нещата вървят в правилна или грешна посока в момента в Европейския съюз, Съединените щати, Китай и Русия.За ЕС средно 26% отговарят, че нещата вървят в правилната посока, а 39% твърдят обратното, т.е. че вървят в грешна посока. Около трима от десет анкетирани (31%) отговарят, че нещата не вървят нито в едната, нито в другата посока, 5% от респондентите казват „не знам“.Докато повече респонденти отговарят, че нещата като цяло вървят в грешна посока, отколкото в правилна, интервюираните са най-положителни в оценката си за текущата ситуация в ЕС (26% „правилна посока“ срещу 39% „грешна посока“ ).За сравнение, попитани за САЩ, 20% отговарят, че нещата вървят в правилната посока, в сравнение с 39%, които отговарят, че като цяло нещата вървят в грешна посока.Сред българите 31% смятат, че в ЕС нещата вървят в правилната посока, а на обратното мнение са 39%, нито едното, нито другото заявяват 25%. Четири процента дават отговор „Не знам“. © Евроберометър В момента, бихте ли казали, че като цяло нещата вървят в правилната или в грешната посока в ЕС (%)? Че САЩ вървят в правилна посока мислят 19% от българите, а че са в грешна – 46 на сто.
Всичко, което трябва да знаете за:
Войната в Украйна (5415)