България е една от четирите държави в ЕС без антираков план

България е една от четирите държави в ЕС без антираков план

Всеки трети случай на онкологично заболяване е предотвратим при добре работеща система.
Ракът отнема живота на над 17 000 българи годишно.
А разболява други 36 000 души всяка година.
В същото време 1/3 от случаите на онкологични заболявания могат да се предотвратят, стига битката да се води на всички фронтове – човек да е отговорен към здравето си, а държавата да има единен национален антираков план. Уви, България е една от четирите държави в Европейския съюз, които нямат такава програма (за нея се говори от близо десетилетие, но нито едно правителство досега не я е гласувало).
Това съобщава Европейската комисия в последния си доклад за борбата с тежкото заболяване от 23 септември т. г., съобщава в. „Труд“.
Антираковият план представлява платформа от мерки, които ще подобрят диагностиката, лечението, последващите грижи и психо-социалната подкрепа на пациентите с рак, а само така може да бъде постигната целта на ЕК – до 2020 г. раковите заболявания да се намалят с 15%, или с цели 510 000 по-малко случая на година.
Докладът на ЕК, както много други евродокументи, подчертава различията в начините на лечение и отделяните за онкотерапията средства в страните от ЕС. Така например средният разход за здравното обслужване на болни от рак е 102 евро на жител, като най-малко се отделят в България – 16 евро, а най-много в Люксембург – 184 евро на жител, съобщава докладът. Подобни данни дават обяснение защо всеки ден в медиите ни четем поредния зов за помощ за набирането на средства за спасението на малко дете, млада жена или мъж с онкозаболяване.
ЕК предвижда серия от мерки, с които ще „стопи“ със 70% до 2020 г. неравенствата в грижите за раковоболните в страните от ЕС. Ще бъдат разработени насоки какви модели за най-добри практики в диагностиката и лечението да се наложат, като се вземат предвид националните и регионалните специфики. А влязлата в сила евродиректива за трансграничното лечение на пациентите гарантира още повече възможности за спасение от тежкото заболяване.
Комисията подчертава, че само 10 държави в ЕС имат специално отделен бюджет за психо-социални грижи. Ние не сме сред тях.
Тази европрепоръка или която е да било друга – примерно, че трябва да се разработят специални алгоритми за грижите на децата с рак, изглежда някак далечна, тъй като един от основните проблеми за онкоболния българин продължава да е лутането му из дебрите на системата. Абсолютно неясен е пътят, по който трябва да мине, след като му бъде поставена диагнозата. А от този момент нататък пациентът изпада в още по-голям шок – първо започва да търси за съвет близки и познати, а след това и техните доктори, за да намери най-добрия за него онколог.
Още през 2009 г. Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели издаде полезно ръководство за българите с рак и техните близки. То посочва звената и специалистите, през които преминава пациентът, за да бъде успешно излекуван. „И в момента ръководството продължава да стои на сайта на организацията ни. А стъпките в него биха могли да бъдат нормативно заверени и с фиксирани срокове за преминаване им, което би облекчило болните“, каза председателят на АПОЗ Евгения Адърска.
Понякога от поставянето на диагнозата, извършването на операцията и след това до прилагането на лъче- или химиотерапията минават 6 месеца. Докато в САЩ например прицелният срок е максимум 8 месеца. Това неотдавна съобщи пред „Труд“ доц. Харолд Бърщайн, един от топ лекарите на Америка за 2013 г. и водещ изследовател зад океана в разработването на иновации в лечението на рака на гърдата.
Докладът на ЕК завършва с препоръката да продължи развитието на активни национални планове за борба с рака. Да се въведе нова директива за тютюневите изделия, с която да се намали пушенето, а така и да се понижат случаите на рак. Ще бъдат разработени и нови изисквания за скрининга на рака и как да се стимулират иновациите в лечението, пише още в. „Труд“.
Много трудни задачи ни поставя ЕК. Особено на фона на дупката в бюджета на здравната каса и липсващото електронно здравеопазване, което би изсветлило много сиви практики в сектора. Така би се сложил край на доста фиктивни разходи, а това значи повече пари за болните българи. И за тези с рак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.