„Вдъхновението е загадъчна сила“. Милен Русков и неговото книжовно възвишение
„Вдъхновението е загадъчна сила“. Милен Русков и неговото книжовно възвишение
© Дневник
Той е един от най-забележителните съвременни български писатели
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Текстът е препубликуван от „Свободна Европа“.
„Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но на мен ми ся чини, че главна е невежество. Не толкоз себелюбие или овчедушие, или тесногръдие или друга някоя черта карактера (табиета), а главно невежество… Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия… Широта светосъзерцания в него няма никаква“.
Ако има нещо, което противодейства на невежеството, това са книгите. А това са думи от една най-четените български книги в последните години – „Възвишение“. Нейният автор Милен Русков е тазгодишният носител на наградата „Добри Чинтулов“ на Община Сливен за 2023 г., съобщиха оттам на 29 август. Милен Русков е носител на наградата „Добри Чинтулов“
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Отличието се дава за високи художествени резултати в литературата и изкуството на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.Причина е, че историята на града и региона е свързана с две от книгите на Русков -„Възвишение“ и „Чамкория“. В първата той описва града и околностите и прави препратки към лица и събития от Сливенския край. Например с „Рибния буквар“ на Петър Берон, родом от Сливенско, който според Русков го е вдъхновил да напише „Възвишение“. Или към „Горски пътник“ на Георги Стойков Раковски, роден в сливенското село Раково, и забавните истории, свързани с дейността на видни сливенски възрожденци като Сава Доброплодни.И всичко това на малко трудния, но пъстър, дори сочен език от възрожденските времена, пресъздаден с ирония и сатира. Историкът и издател Христо Блажев казва:“Пише ли Русков, пише зверски силно, използвайки пъстрата хаотичност на възрожденския език като добре наточено оръжие за постигане на целите си – дали да разсмива, дали да разстрелва умове и души с немислими откровения“.Самият автор дава рецептата за това.“Вдъхновението е загадъчна сила, като писмо с неясен подател“, казва през 2018 г. Русков пред изданието „Култура“. Но вярва, че е „достатъчно наблюдателен, за да може то да му „проговори най-добре“.Съдбата му го казваМилен Русков е роден на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г.Сам казва за себе си, че писателската му история започва с поредица неуспехи във всички други сфери, в които опитва да работи. Няма намерение да става писател, макар че като малък е искал това. Смята да се занимава с лингвистика, става докторант в Института за български език към БАН, където пише дисертация по езикознание. Но не може да си намери работа.
„Аз съм човек, който е склонен да търси скрит смисъл в това, което става, и си казах: „Какво иска да ми каже съдбата, може би трябва да опитам да се върна към младежката си мечта да стана писател?“, разказва още той.
Джобна енциклопедия на мистериите С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеТака започва да пише първата си книга „Джобна енциклопедия на мистериите“. Написва две глави и сякаш животът му се отпушва – намира си работа като преводач на книги, а скоро излиза и първата му публикация – на една от тях, в списание „Страница“ през 2001 г. Три години по-късно романът е публикуван и веднага той става един от най-известните нови писатели. За него той е отличен с наградата „Южна пролет“ за литературен дебют.През 2008 г. Русков издава втората си книга – „Захвърлен в природата“. Действието на тази изключително интересна история се развива през ХVІ в. в Испания, а героите са лекари, които вкарват в Европа тютюна, който тогава е смятан за лечебно средство. Три години по-късно книгата е издадена в САЩ под заглавието „Thrown into nature“ в превод на Анджела Родел. Анджела Родел получи награда за принос в развитието на културатаРусков си спомня, че думите, които е прочел за своя книга и най-много са го поразили, са именно по адрес на „Захвърлен в природата“. В американски сайт за книги излиза добра рецензия за нея, в която пише: „В тази книга има жесток възглед за света“.
„Гледах се известно време и реших, че наистина има жесток възглед за света в моите книги, но той не е зъл, той е по-скоро продиктуван от скептицизъм, от недоверие и разочарование от грамадното зло, което властва в света“, казва писателят.
За „Захвърлен в природата“ той е отличен с награда ВИК за Роман на годината (2009). През същата година литературният критик Светлозар Игов му връчва своята награда „Дъбът на Пенчо“.“Направо жаден да науча едно или друго“Възвишение (меки корици)С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеГолемият успех обаче идва с третия му роман – „Възвишение“ (2011 г.). За него той получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата, Националната награда за литература „Христо Г. Данов“ и Наградата за литература на Европейския съюз (2014).Чамкория С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКнигата се базира на исторически факти, в които авторът вплита и малко художествена измислица. Тя разказва за Арабаконашкия обир, извършен по време на османското владичество в България през 1872 година от революционера Димитър Общи и сподвижниците му. Двама от тях получават задачата да открият Васил Левски и да му предадат писмо и това се превръща в истински интересна и забавна приключенска история написана със сатира и дори гротеска.“Възвишение“, както следващата му книга – „Чамкория“ (2017 г.), са създадени с огромен труд. За да напише книгите си, Русков чете спомените на съвременници, вестници, историческите книги и всякакви други източници от епохата. Също като историк, който пише дисертация.“С тази разлика, че е обикновено много по-широка и обхватна, понеже ме интересуват цялостния дух, образ и атмосфера на времето. Аз всъщност извършвам огромно количество работа през този период, но тя не ми тежи, понеже пиша само за неща, които са ми много интересни, и съм направо жаден да науча едно или друго“, казва Русков в интервю за „Българска армия“ през 2018 г. И споделя, че може да чете или проверява различни неща по 15 часа на ден.Например обирът на Котленската банка в „Чамкория“, в която действието се развива в 20-те години на миналия век, е описан изключително точно по архивни рапорти, които се пазят в мазето на Музея на Раковски.През последното десетилетие творбите на Русков излизат и отвъд книгите. Режисьорът Виктор Божинов вече засне игрален филм по романа „Възвишение“, а в момента работи по филмирането на „Чамкория“, който трябва да излезе през 2025 г. Театралният режисьор Явор Гърдев вече направи постановката „Чамкория“.Собствената оценка на автора е, че първата книга, в която е наистина художествено зрял писател, е „Възвишение“.
„Като казвам художествено зрял, имам предвид завършен естетически. Аз много трудно мога да напиша по-хубави книги от „Възвишение“ и „Чамкория“… Нещо повече може да достигне вече само друг човек“, казва Русков.
Захвърлен в природатаС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеИ добавя: „Не се къпя нито в слава, нито в пари. Но изкарвам от тиражите си достатъчно, за да бъда свободен и да разполагам напълно с времето си“.Не само писател, Милен Русков е превел над 20 книги от английски език. Сред тя са „Как да гледаме философски на живота“ на Джеръм Джеръм, „Изповедите на един английски пушач на опиум“ на Томас де Куинси, „Пари“ на Мартин Еймис, и др. Носител е на наградата „Кръстан Дянков“ за превод от английски (2009).Наградата „Добри Чинтулов“ ще бъде връчена на писателя на тържествена церемония в рамките на програмата за отбелязване на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден.Тя е връчена за пръв път през 1967 г., когато неин носител става писателят Константин Константинов. По-късно отличени са били и Елисавета Багряна, Филип Кутев, Дамян Дамянов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Дечко Узунов, Радой Ралин, н Дончев, Александър Морфов, Теодосий Спасов, проф. Ивайло Христов и още много имена от българската култура.