Въпреки смъртни случаи властта все така нехае за състоянието на гръмоотводите
Въпреки смъртни случаи властта все така нехае за състоянието на гръмоотводите
© Юлия Лазарова
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Инцидентът в Русе, при който гръмотевица удари две деца, играещи на футболно игрище, едното от които почина, отново повдигна въпроса за контрола на гръмоотводите в страната.Той е провокиран от изказванията на председателя на футболният клуб „Дунав“ Деян Димов, който каза пред журналисти, че има уверението от концесионера, че на изградения преди по-малко от три години комплекс има гръмоотводи и обезопасяване. Концесионерът д-р Симеон Симеонов посочи, че на сградите има два гръмоотвода, като и само осветление е заземено, така че и то да играе ролята на гръмоотвод.За по-малко от година това е трети инцидент с мълния в градска среда със сериозно пострадали. На 27 септември миналата година четирима души загинаха в градинката „Свети Никола“ на ул. „Пиротска“ и ул. „Опълченска“ в София. На 20 юли тази година мълния удари дете на плажа в Бургас, като то беше спасено от медици от местната болница.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
В действащата Наредба 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са определени три категории сгради за мълниезащита. Жилищните и обществените сгради са в третата, най-лека, в която се препоръчва проверка през три години. Собственикът на имота или ползвателят са посочени за поддържането на мълниезащитната уредба, но не са задължени да организират проверката й. Тя би следвало да включва визуален преглед за състоянието на мълниеприемниците и токоотводите и измерване на съпротивлението на заземителите. Може да бъде направена както от квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката, така и от персонала на собственика или ползвателя на обекта, или от външни специалисти. Извънредни проверки се правят при бедствия с нанесени поражение на сградата или съоръжението.Лаборатории, акредитирани за контрол на мълниезащитни съоръжения, извършват задължително проверка на мълниезащитата на сграда, когато е нова и трябва да се издаде Акт 16 за въвеждането й в експлоатация. Подписът на експертите е задължителен, но години след това същата сграда повече не се инспектира.“Няма законова уредба, която да задължава домоуправителя или собствениците на нова сграда в годините след това тя да се проверява за мълниезащита“, заяви пред „Дневник“ инж. Вълко Вълков, ръководител на такава лаборатория.През 2019 г. тогавашният директор на дирекция „Общински строителен контрол“ в София арх. Влади Калинов казва, че яснота за всички сгради извън новите и санираните ще има през 2022 г. когато трябваше те да получат технически паспорти. През 2021 г. обаче тогавашният регионален министър Виолета Комитова подписа промени в наредба, с които отпадна изискването жилищните сгради, построени преди 2006 г. да имат такива паспорти.Попитан защо отговорността за наличието на мълниезащита е оставена в ръцете на етажните собствености и защо никой не ги контролира, Калинов тогава отговаря, че до момента статистиката не е показала жертви от мълнии в сградите и затова законодателят не е обърнал особено внимание на тази тема.“Старите гръмоотводи вършат добра работа, но при повреда по кабела или лошо заземяване е възможно да създадат проблем, защото са „висока точка, която привлича мълнията“, добавя той. По думите му в квартал с 3-етажни къщи, ако има една 6-етажна, то тя непременно трябва да има надеждна мълниезащита, именно защото е висока точка.Мариян Балкански от специализирана фирма за мълниезащита и заземяване, посочва, че панелните блокове и старото тухлено строителство над 40-50 години нямат мълниезащита.“През годините живеещите в тях са ремонтирали покрива и майсторите, като са слагали хидроизолация, са изрязали металните въжета и кабели (на гръмоотводите). После в много от случаите не са ги възстановили. Така са 80-90% от старите сгради“, каза той след предишните инциденти пред „Дневник“. При цялостно саниране на панелните блокове обаче задължително се включва и подновяване на мълниезащитата. Експерт смята, че над 80% от сградите в София са без защита от мълнииКолегата му Христомир Иванов, експерт по мълниезащита, пояснява пред БНР, че мълнията избира пътя си по линия на най-ниското съпротивление и затова и при изправен гръмоотвод на една сграда, той не пази и съседните. „Ако мълния падне върху покрива на вашия блок и вие се къпете в банята, вероятността да бъдете поразени е много голяма, но хората това не го знаят“, коментира той и препоръчва по време на гръмотевична буря дори да не се простира на балкона, защото крие риск.Експертите не са единодушни дали при гръмотевична буря автомобилът е надеждна защита, но е по-добро място от скриване под дърво. Мобилният телефон трябва да се изключва в такива ситуации, както и да не се носят островърхи метални предмети. Телевизионните антени по покривите също може да са рискови, защото са метални „високи точки“ и не са заземени.
Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (5179)