Върху хартиените криле на българските вестници

Върху хартиените криле на българските вестници

Върху хартиените криле на българските вестници

Тошо Тошев създаде цяло поколение журналисти. Имаше главна роля в това промяната да дойде „върху хартиените криле на българските вестници“, както сам пише в една от книгите си. За три десетилетия, като зам.-главен и в най-силните години – главен редактор на в. „Труд“, през школата му са минали много от авторитетните имена в гилдията. Един от последните мохикани на българското вестникарство приключи земния си път на 80 г. днес, а още в първите часове след скръбната вест учениците му започнаха да споделят следи, който е оставил в съзнанието им.

Незабравими снимки на фотожурналиста Иван Григоров от живота на Тошо Тошев ВИЖТЕ ТУК >>>

Бойко Пангелов: „Починал е Тошо Тошев, един от последните мохикани на българското вестникарство. Работил съм два пъти с него в „Труд“ – и преди 89-та, и след 2000-та години, а в „Преса“ бях един от заместниците му. Беше работохолик. Беше и мъжкар и си държеше на думата. Имало е не един и два случая да се счепкаме, но винаги бързо стигахме до съгласие. Едно от най-ценните му качества беше, че преди да вземе решение, питаше другите за мнение и често се съобразяваше с него. Имаше невероятен нюх да се ориентира в „разстановката“ на силите в политиката. Светла му памет“.

Валерия Велева: „И Тошо Тошев си отиде! Институция в журналистиката. Университет в професията! Приятел и учител! Създаде цяло поколение журналисти, беше главен редактор на най-влиятелния, авторитетен и тиражен вестник „Труд“. С него беше най-прекрасното време, в което репортерите имаха тежест и влияние. Беше приказка, в която живеехме, обичахме и творихме. Бяхме сила. Даваше ни стимул и защита. Беше строг и взискателен. Караше ни да мислим, да вадим аргументи и да защитаваме позицията си. Никога не предаде професията! Не се огъна! И ни научи да вървим като него с изправен гръб. Предизвикваше уважение. Голям! С него се съобразяваха власт и опозиция. Политиците правеха пътека пред кабинета му. Изпълни с присъствието си цяла епоха. Тошо Тошев остава легенда на вестникарския занаят. Последният! Истинският! Благодаря ти, Шефе, за уроците, за приятелството, за респекта, който създаде около нас! Дълбок поклон! Да е светъл Пътят ти!“

30 октомври 2011 г. Заедно с Валерия Велева на пресконференция в президентската изборна нощ в НДК

Мариета Николаева: „Зимата на далечната 98- ма година. Аз – 19 -годишна студентка. Избрала съм вече какво искам да правя, даже имам и шест месеца стаж в малък столичен вестник. Решавам, че е време да скоча в дълбокото. С бодра стъпка и свито сърце се отправям към сградата на ‘Труд’. Не познавам никого. Самоуверено влизам и моля охраната за среща с главния редактор. Качват ме. Срещам се с Тошо Тошев, а тъкмо започва и сутрешната оперативка. Започват да се събират едни от най-добрите в журналистиката. Тошев радушно ме приема, кани ме да седна и уважително ме изслушва. Всички слушат. Нямам спомен какво говорих. Само сянката ми беше там в онзи момент. На следващия ден започна стажа ми в криминалния отдел. Светла ти памет, Тошо Тошев! Благодаря за шанса да се уча от едни от най- добрите.“

Горан Благоев: „За него мога да кажа само добро! Въпреки че бях телевизионер, понякога пишех за „Труд“, благодарение на поканите на моя боен другар Диана Петровa, Diana Stefanova , а и на други колеги. Знам, че Тошо Тошев харесваше материалите ми, макар да не го познавах лично. Много по-късно ми протегна ръка в труден за мен момент в БНТ. Благодарение на него, макар и на граждански договор, за известно време бях част от екипа на „Преса“. Тошо имаше усет за истинската журналистика и публицистика. Чест е, че макар и не за дълго, се докоснах до професионализма му. Бог да го прости!“

Веселин Желев: „Постъпих на работа в „Труд“ през 2005 година, когато Тошо Тошев вече го беше направил най-големия и най-влиятелния всекидневник в България. Той ми гласува доверие да стана редактор, завеждащ на международния отдел, кореспондент в Брюксел и винаги ме е подкрепял. Колко е важно това за един кореспондент знае най-добре този, който е бил на такава длъжност. Тошо никога не е шикалкавил, за нищо не ме е излъгал, на думата му можех винаги да разчитам 100 процента. Извън журналистическия си талант той имаше още най-малко един, по-рядък – умееше да работи с хора. (Аз съм напълно лишен от такова умение.) Затова Тошо създаде железен екип, голяма част от който днес прави Клуб Z. Светла му памет.“

Мария Стоянова: „Загуба за българската журналистика. Тошо Тошев беше ценител – на истинската новина, на качествената работа, на вкуса, на живота. Благодарение на него получих възможност да напиша, а не само да запиша, репортерския си разказ от Ирак за последния рожден ден на диктатора Саддам Хюсеин. Изключителен професионалист. Радвам се, че имах шанса да се докосна до неговия „Труд“.

6 март 1993 г. На кушия на Тодоровден заедно с колегата си Захари Главчовски

Съболезнования изказа и Христо Стоичков: „Българската журналистика е създала велики имена! Един от тях е Тошо Тошев! Почивай в мир, Тошо! И при теб, и днес вестник Труд е този, който винаги ще уважавам!“

Тошо Тошев е роден на 7 декември 1942 година в Дриново (област Търговище). Близо 20 години е главен редактор на ежедневния вестник „Труд“. Председател е на Съюза на издателите в България (2000-2011). На 3 декември 2002 г. е награден с орден „Стара планина“ (първа степен), припомня БТА в биографична справка.

Пише първата си дописка 15-годишен

Първата си дописка написва през 1958 г. във вестник „Средношколско знаме“. Тогава е 15-годишен и учи в техникума по силни токове „Киров“. В рода му няма журналисти, от които да се учи. Но никога не е искал да стане нещо друго освен журналист, въпреки че през лятото на 1964 г. 21-годишен започва работа като глиномешалкаджия в нефтена сонда в село Крушовица край Плевен. На 22 години, когато е във втори курс „Българска филология“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, му предлагат работа във в. „Средношколско знаме“, където дотогава сътрудничи. От 1965 до 1967 г., когато завършва висшето си образование, той работи като литературен сътрудник във вестника. Първите му учители в журналистиката са Петър Панов и Марин Цеков. През 1968-1970 г. работи във в. „Вечерни новини“, през 1970 -1972 г. завежда отдел във в. „Народна младеж“. От 1978 г. до 1982 г. е главен редактор на програмата в БНТ.

21 октомври 1991 г. Тошо Тошев заедно с Румяна Узунова и други колеги журналисти на пресконференцията, която Тодор Живков даде под домашен арест във вилата си на ул. „Секвоя“.

29 години с „Труд“

Двайсет и девет години Тошо Тошев е във в. „Труд“, от 1982 г. – като заместник-главен редактор, а от 1991 до 2011 г. е главен редактор на вестника. „Опитвам се да внушавам и да налагам убеждението, че, образно казано, писалката не е тояга за бой“, казва той.

От 1992 до 2011 г. Тошо Тошев е изпълнителен директор на „Медиа холдинг“ АД. „Нямам хоби. Хобито ми е вестникът. Най-добре се чувствам в редакцията на вестник „Труд“, казва Тошев през 2002 г.

От 7 януари до август 2011 г. той е вицепрезидент на издателския борд на „Вестникарска група България“. Основател и главен редактор е на вестник „Преса“ – от 3 януари 2012 до 31 юли 2015 г. През 2000-2011 г. е председател на Съюза на издателите на национални всекидневници в България.

15 декември 2010 г. Главните редактори на „Труд“ и „24 часа“ Тошо Тошев и Венелина Гочева заедно с новите собственици на вестниците Огнян Донев (горе вляво) и Любомир Павлов

Книги и признание

Автор е на книгите „Истина за лично ползване“ (1984), „Времето за умиране стига“ (1988), „Китай в годината на Дракона“ (1989), „Страх“ (2001), „Лъжата – Жан, Иван и другите“ (2003), „Лъжата – Жан, Иван и Величеството“ (2004), романа „Политическа орда“ (2017).

Орден „Стара планина“ получава за изключителни заслуги в областта на журналистиката и медийния бизнес. На 5 юни 2005 г. е удостоен с голямата награда на Международните медийни събития в Албена.

7 декември 2011 г. В „дебат“ с Бойко Борисов на рождения си ден…

6 юни 2011 г. ….и в „дебат“ и със Симеон Сакскобургготски в столичния хотел „Радисън“, където бившият ни еврокомисар Меглена Кунева, обяви че влиза в борбата за президентския пост.

7 декември 2011 г. На рождения си ден с Васил Божков и Цветан Василев в ресторант на ЦУМ

Поклонението на Тошо Тошев ще се състои на 26 септември от 12 ч. в църквата „Света София“.

 

Източник Dir.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *