ДА УСЕЩАШ БОЛКАТА НА ДРУГИЯ

ДА УСЕЩАШ БОЛКАТА НА ДРУГИЯ

Опит за диагноза на случващото се от доц. Ходор Факих, роден в Бейрут, избрал да живее в България.
Доц. Ходор Факих, ДМ, е преподавател във Факултета по дентална медицина, катедра „Орална и лицево-челюстна хирургия”, автор на множество публикации, на учебни филми. Съавтор на много учебници и монографии по орална и лицево-челюстна хирургия, член на Нюйоркската академия на науките, председател на Съвета на арабските асоциации в България. Почетен председател на асоциацията на ливанците в България.
Днес, когато ни е трудно да си обясним случващото се – атентатите, агресията по света, започваме за изпитваме уещане за нарастваща заплаха, страх от другия, от различния от нас и това усещане започва да ни парализира, а омразата е на път да завладее всичко. Сега говорим с човек, произхождащ от място, наречено от Жерар дьо Нервал „Люлката, от която са се зародили всички религии по света” – земи, дали живот на голяма част от гръцката митология и библейските сюжети, дали на човечеството както финикийските знаци, така и фонетичните знаци – азбуката, земи на мореплаватели, допринесли за развитието на търговията и на културата – хора, наричани дори от някои учени мисионери на цивилизацията.-Какво се случва докторе, с нас – хората, днес?
-Като човек, който се занимава и с подрастващи, преподавам основно на на млади хора, търся дълбочинната връзка на нещата. Когато дойдат при мен и ги усетя, формирани от новите технологии, често ги питам дали са гледали филми, които биха ги върнали в тяхното детство, към онова светоусещане на детската игра, на приятелството, взаимопомощта, филми като „Куче в чекмедже”, книги като „Мечо Пух“ и „Малкият принц“, например. И ми е много мило, когато се окаже, че родителите са ги запознали с този свят далеч от тежката артилерия на сегашния виртуален живот. Защото интернет ги извежда отвъд нормалното мислене, лишава ги от щастието да узреят, докосвайки се до нещата по един човешки начин, какъвто някога културният свят представяше на децата , запознавайки ги чрез културата с всичко човешко.
За съжаление, в днешно време първото нещо, което загина, е милосърдието. Причина за това, което става по света и е загубата на Нейно величество Културата.– Жан Моне, бащата на идеята за обединена Европа, признава със задна дата , че ”ако сега бих започнал обединението, бих започнал с културата”.Само технологиите ли са причината за обездушаването на света?
-Нищо не се ражда от нищото. И причинно-следствената връзка за това, което се случва, трябва да се търси по-дълбоко, защото тиражираният битовизъм и популизмът отдалечават човека от съществените неща в живота. Културата на побеждаването, а не на убеждаването води до деградиране на човечеството и го връща към първобитното общество.
Според асоциацията на бившия американски прездент Джими Картър, след Втората световна война от 247 войни и конфликти по света 201 са продукт на американската политика и никой до ден днешен не смее да й търси отговорност за това.
Живеем в една безизходица, а държавите, които водят света, поради дефицит на личности, не могат да изведат човечеството до обетованата земя.– Икономическите интереси и борбата за власт от най-древни времена са определяли съдбите на хората. Ако се върнем на тази древна територия – Ливан, ще видим корените на тези противоборства.
Няма нищо ново под слънцето. Винаги разчертаването на териториите по света е било за сметка на онеправданите и слабите. Сега и демокрацията е израз на упадък, когато се изнася с помощта на бомбардировачи и военни кораби. Това не я прави по-ценна, но я прави по-скъпа за цялото човечество. Да добавим към нея и двойния стандарт, който се упражнява във всички насоки на държавен, институциален и личен аспект. Именно това са симптоми на дълбоко заболяване на човешкия мироглед. И то се усеща от хората по света. Живеем в една култура на консуматорство, при която маратонът на материалното, водейки човека нагоре, всъщност го препраща надолу в морално и ментално отношение.– Страхът е най-лесният начин да се манипулират хората, като се стъпи на различията да се сочи врага.
Страхът може да води в една от следните две посоки – или към агресията, или към апатията. И двете са деградиращи посоки. Ние сме разделени вече на бедни и богати, на прости и учени, мъже и жени, свободомислещи и несвободно мислещи, вярващи и невярващи. Проблемът е в насадената омраза в съзнанието на хората и отделният човек се превръща във враг и на себе си… това го виждаме всеки ден – на улицата, в училището, в работата, има липса на адекватност у хората, за която със сигурност трябва да се търси обяснение.-Ето този Мохамед Далил, който е пребивавал в нашата страна и никой не е забелязал да е радикализиран, но изпълнен с омраза изведнъж става агресор, терорист. Как става това превъплъщение, вторичното заразяване с омраза?
-Той не е първият пример, за съжаление няма да е и последният. В Близкия Изток от години наред хората страдат от този терор, но сега се усеща по света. Симптомите трябва да се търсят във всичко, което е довело човечеството до тази тъжна фаза. 50-60 години толериране на диктатори, които потискат човешките права на своите граждани, изсмукването на богатствата на тези народи и държави от големите сили, изяждането на цялата пита с мед, а сега се задава въпросът кой пусна кошера.
Трябва да се осъжда понятието тероризъм, стига да може да се приеме една дефиниция от световната общност. Защото неговото определение е като махало, движещо се от единия край до другия. Тероризмът е нужен на неговите създатели и той носи техните генетични белези. САЩ и Саудитска арабия заченаха и отгледаха първите джихадистски групи в Афганистан, за да се борят срещу бившия Съветски съюз. От това съвкупление се родиха Ал Кайда и Талибаните.-Вие имате пълно основание да говорите така, тъй като произлизате от една култура, градена върху мирното съжителство на различни религии – християни, мюсюлмани…земи, преживели кръстоносците, османската империя, противоборствата на великите сили, така и до ден днешен …
-Това са земи на финикийците, които са носели корените на глобализацията, като са плавали по моретата, за да разпространяват постигнатото от тях познание. Ливан е свързан с християнската култура, разпространението на християнството започва от съседните на Ливан страни – Палестина и Сирия, а от днешните сирийски земи са тръгнали апостолите…Там са първите християнски манастири, а в Ливан се намира Кана Галилея, където Христос превръща водата във вино, на 20 километра от Бейрут, според легендата, Свети Георги е убил ламята. Всичко това прави тази земя извор на културно и човешко богатство, което със сигурност е дарено да се учим от него. И аз в моето детство съм ходил в християнско училище и съм ходил на църква с моите съученици. Брат ми до пети клас беше в християнски манастир. Това са неща, които ни правят по-богати с докосването на всичко ценно, което ни заобикаля.
– Ходор означава Георги, нали?
-Да, Ходор означава Георги .
-Трябва ли да преживеем като човечество болката, за да преосмислим себе си? Да намерим друг път за развитие.. Вие имате едно обръщение „Господа пътеводители”- към кого е?
– Ние, от ливанската общност, държим на традициите, когато някой е в беда, имаме сетивата да почувстваме неговата болка. В това отношение постенето и в християнството, и в исляма, няма за цел самото лишаване от храна, а именно каляването на душата да почувства глада и жаждата на другия. Със сигурност има хора, които движат големите неща в света и ние, обикновените, се надяваме за едно по-нормално съществуване на човечеството, защото това, което днес преживяваме, не води до нищо добро.
-Медицината не сте я избрали случайно.
– Разбира се, че не е случайно. И тя се стреми да облекчава човешките болки, дава смисъл на живота като помага в нужда. Има и още една насока, в която човек усеща, че е жив – когато предаде щафетата на своите ученици, в своя храм на познанието. Гордея се, когато излизам на международни събития като български представител. А от научните конференции и конгреси се радвам, когато се връщам с малко познание в кошница, което мога да предам на моите ученици .
Разговора проведе Паулиана НОВАКОВАwww.obache.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *