Димитър Луджев: Нафукани лидери, без капацитет, повтарят политическия модел

Димитър Луджев: Нафукани лидери, без капацитет, повтарят политическия модел

Оформя се поредната политическа криза в България, която е резултат от този нестабилен политически модел, който от години се превърта. Става дума, затова че в момента имаме две големи политически партии, но не толкова големи, че да могат да формират политическия живот и ДПС, която е решаващ фактор.
Сегашната позиция на ДПС е продължение на тяхната линия, на техния стремеж да бъдат доминиращ фактор в политическата обстановка. Местан много добре знае, че едни нови избори няма да доведат до политическа стабилност и ще създадат горе-долу същата конфигурация. Него точно това го интересува. Него го интересува – да има парламент, в който те да решават кой ще прави управляващата коалиция и на всяка цена те да са във властта.
Що се отнася до БСП, те трябва да решат въпроса със своето ръководство, с този самодоволен и нафукан лидер, без грам политически и обществен капацитет, те са обречени на по-нататъшна деградация. Ако не могат да сменят ръководството и да модернизират партията, така че една апаратна партия да е нещо ново, демократично и с визионерско партийно ръководство, което да има доверието на хората и на собствените си привърженици, те са обречени на бавно и постепенно залязване.
Що се отнася до ГЕРБ, за съжаление това е другото, което го има в бъдещия политически живот. Това е една популистка и недемократична по своя характер формация, с отявлен лидерски и авторитарен тип на политическо поведение. Те нищо ново не предлагат. Това е проблемът в България, че имаме политическа конструкция, в която основните политически сили нито предлагат идеологии, нито предлагат политики. Те са властови партии, т. е. формации, които се борят за власт, за да уредят своята клиентела и своя партиен блок.
Сегашната политическа ситуация е безизходна. Това се видя и на изборите, а по-голямата част от хората не гласуват, защото нямат избор. Те дори не могат да изберат и по-малкото зло. Няма някаква алтернатива, която действително да събори този модел и да отвори пътя към нещо по-модерно.
За оптимизъм почти не мога да говоря, а ако има някаква надежда, то е, че в тази перманентна нестабилност на българската държава, тази нарастваща доминация на ДПС, може би ще предизвика някаква реакцията и у избирателите, и у самите партии да потърсят някакъв вариант да излезе България от тази тежка политическа ситуация, в която се намира, и която води до икономически и социални последствия.
Но това е много малко вероятно да се случи, тъй като всичко се прави от хора. Водещи фигури в момента в политическия живот нито имат капацитет, нито имат желание да направят нещо смислено и обществено полезно.
Ако имат разум, биха излезли от тази схема на зависимост от ДПС и биха потърсили някаква друга форма на голяма коалиция или национално споразумение в името на общи цели. Но аз не виждам такива хора с подобно мислене. Не виждам такива хора, с такова мислене. Ние виждаме един фукльо, който се бие в гърдите. От другата страна е един друг фукльо, който така и не може да разбере, че е вреден и за партията, и за обществото. А пък някакви там новоизпечени лидерчета… Просто няма какво да говорим – хора без капацитет.
Вдясно няма никой. Т. нар. Реформаторски блок има същия проблем – някакви дребни фигури, които са с гръмко помпозно говорене, от което лъха на фалш и лицемерие. Те нямат никакъв кредит на доверие. Те просто не правят нищо смислено, не могат да направят една дясна радикална, либерална реформа. Само дето са се кръстили реформатори. А не поставят най-важния въпрос, че трябва да бъде променена тази централизирана партийно-административна система, която е наложена в България. Напротив – те със зъби и нокти драпат и те да се включат, да седнат на трапезата и те. Те, десните избиратели, и не са толкова много в България, да не си правим илюзии. Образованите хора с дясно мислене са твърде малко. Но по-големият проблем е, че по-голямата част от тях не гласуват, за жалост. Основната маса са хора, които се люшкат и лашкат между едни и други бабаити с основната мисъл как може да се вредим до власт – в парламент, в община или където и да е, само да може и ние да вземем пари от бюджета. За съжаление това е манталитетът на голяма част от българските избиратели, както и на техните представители.
Политическите партии не са в състояние да произведат позитивни резултат. Както виждаме в сегашното правителство има добри експерти, но те не могат да отидат по-далеч от палиетивните мерки, но не и да правят сериозни реформи, от които държавата се нуждае. И причината е много проста – те не могат да проведат реформи примерно в публичния сектор, защото трябва да посегнат на кадрите, на институциите, които ги подкрепят. Т. е. ако самата партия, която е управляваща няма желание и способност да извърши необходимите реформи, необходимите политики за борба с корупцията, то никое правителство не е в състояние да направи нещо. Чака ни поредица от кризи и докато не им уврат главите на партийните активи, или ако не се появят нови лица, които да успеят да се организират в нещо по-смислено и перспективно, ще е така.
––––-
Димитър Луджев, историк, бивш военен министър в правителството на СДСБГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *