Добромир Банев: Приятелите винаги има за какво да вдигат тостове. Любовта между тях идва от същия онзи кладенец на душата, който може да бъде бездънен.

Добромир Банев: Приятелите винаги има за какво да вдигат тостове. Любовта между тях идва от същия онзи кладенец на душата, който може да бъде бездънен.

(Не)тайната вечеря на душите“Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…”
Това е поуката от една арабска легенда за приятелството. Напоследък все по-често си припомням тези думи. Легендите са хубаво нещо и обикновено са изчерпателни за истината.
Кой не е бил разочарован от близък приятел! Кой не е бил способен на прошка в името на любовта, която градим с най-близките си хора през годините!
Камъкът на сърцето е като кладенеца на душата. Водата в него помни всичко, а написаното върху камък е нашето обещание за вечност. Добре е да не забравяме и верността, защото именно тя се доказва единствено с времето.
Да събереш най-добрите си приятели на масата, е едно от най-прекрасните неща на света. Поводи – колкото искаш. През целия декември, та чак до края на януари, календарът изкушава с безброй празници, които чакат да бъдат почетени. С тях, ръка за ръка, вървят подаръците – израз на уважението, на доверието, на благодарността. Само че най-добрите приятели нямат нужда от нарочна причина, за да изпият заедно шише с ракия. Виното се услажда повече, ако е отворено ей така, заради теб самия или заради друг някой приятел, също част от миниатюрното общество, което те кара да се чувстваш щастлив. Точно на такава трапеза бях гост наскоро. Вечеря, дадена предпразнично от приятел за приятели в името на приятелството.
Разговорът се лее сам. Никой не се напъва да бъде интересен с умна приказки. Вицовете категорично отсъстват, което е сигурен знак, че за скуката място на масата няма. Грижливо подредените съдове и прибори и вкусните ястия, приготвени от домакина, единствено подчертават важността на всеки от нас – апостолите на дружбата, седнали един до друг, гледащи се право в очите със следващото „наздраве“.
Приятелите винаги има за какво да вдигат тостове. Любовта между тях идва от същия онзи кладенец на душата, който може да бъде бездънен. Наистина може.
Подаръците нямат за цел да отчетат отиващата си година, а да почетат всеки един от нас, независимо от социалния ни статут, независимо от нашите финансови възможности. Това са подаръци, които оценяват човека в нас. Как да не гравираш подобно нещо върху камъка на сърцето си!
Снимките запечатват чудните няколко часа на седмина души, които не се страхуват от вятъра и не водят битки с него. Тези снимки няма да бъдат публикувани във фейсбук, защото са предназначени само и единствено за паметта на апостолите, споделили виното и радостта, ястията и възторга да бъдат заедно на масата.
Вчера се навършиха 185 години от рождението на Емили Дикинсън, та се сещам за нейното брилянтно стихотворение, в което казва:
„Душата си избира свое общество –
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.
Тя не се трогва, че от каляската
някой към нея е тичал –
нито, че пред леглото й
император е коленичил.“
Императорите могат да имат всичко. Масите им са богато отрупани с какви ли не блюда и питиета, но за божественото мнозинство на душата никак не е достатъчно. Понеже много императори ще се почувстват засегнати, нека отбележат това върху пясъка. Останалото ще свърши вятърът.Добромир Банев, специално за BIG5.BG

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.