„Еротика и революция“
„Еротика и революция“
© Издателство „Авлига“
Откъс от книгата на Искра Ценкова „Между кръста и петолъчката“
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Дневник“ публикува очерка „Еротика и революция“ от книгата „Между кръста и петолъчката“ на журналистката Искра Ценкова. Той е посветен на Васка Емануилова и Мара Георгиева, които изработват централната склуптурна композиция на войник, работник и майка с дете на Паметника на съветската армия в София. Областната управа е готова с плана за безопасност за Паметника на съветската армия“Между кръста и петолъчката“ излезе през 2016 г. и е втората от поредицата „Непознати софийски истории“ на издателство „Авлига“. Книгата разказва за историите на къщите и хората в стара София. Искра Ценкова връща читателите в близкото минало и припомня делата на известни политици, обществени и културни деятели, като във всяка история има момент на откривателство, на факти и истини, които не са казвани досега. Искра Ценкова: Загубата на красотата на Стара София е необратимаИз „Между кръста и петолъчката“ на Искра Ценкова
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
„Еротика и революция“Винаги семпло облечена, нахлупила на глава избеляло таке, под което се развяват подстригани коси. Така описват Васка Емануилова тези, които са познавали отблизо първата световно позната българска скулпторка, автор на композиции с мъже, нарамили пушки, но и на голи жени в любовни пози. До края на живота си тя не изневерява на прическата от своята младост, стил 30-те години. Всяка сутрин излиза от дома си на ул. „Русалка“ №10 и поема с решителна крачка към бул. „Евлоги Георгиев“, след това се спуска по улица „Мизия“, после по „Цар Иван Асен II“ и се затваря до тъмно в ателието си. Това е всъщност мястото, където тече истинският й живот. Домът за нея е просто покрив, стени, зад които можеш да се скриеш за малко от любопитни погледи и да акумулираш енергия.Заедно с художничката до края на живота си живее и по-голямата й сестра Екатерина, която също като Васка не създава свое семейство. © Издателство „Авлига“ Васка Емануилова през 30-те години „В този дом никога не е имало телефон, хладилник… Това, което имаше в изобилие в него, бяха книгите“, разказва Елка Емануилова, племенница на скулпторката и дъщеря на Игнат, най-малкия от четиримата наследници на свещеник Емануил. Съседи на Емануилови са най-добрата приятелка на Васка – склупторката Мара Георгиева, и художникът Преслав Кършовски.Тримата са приятели от младежките години. Заедно купуват терена в работническия тогава квартал до канала, заедно построяват жилищната кооперация. Васка Емануилова и Мара Георгиева заплащат жилищата си с хонорарите си от Паметника на Съветската армия.Двете скулпторки изработват в съавторство централната бронзова композиция – покровителството на съветския воин. Монументът е открит в навечерието на десетгодишнината от деветосептемврийското въстание от 1944 г. Комплексът е изработен от творчески колектив с ръководител арх. Данко Митов. Още няколко български майстори на триизмерното изкуство свързват имената си с паметника, раздухал през последните години яростни политически страсти. Автор на барелефа от сцените с посрещането на Съветската армия в лявата и дясната част на ансамбъла е скулпторът Иван Фунев. В изработването на другите фигури от комплекса участват още Любомир Далчев, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Така в творчеството на най-чувствената ни скулпторка, извадила на показ съвършенството на голото тяло, си дават среща откровените лесболаски от еротичната й миниатюрна колекция и революционният устрем на вдигнатите победоносно пушки. © Издателство „Авлига“ Васка Емануилова и Мара Георгиева са не само колежки, двете остават неразделни до края на живота си. Родени са в една и съща година – 1905. Познанството им започва през 20-те години, а след това прераства в добро приятелство. Двете са сред съоснователите на Дружеството на новите художници, заедно по-късно решават и да го напуснат. Повод за това е едно тяхно скарване с Александър Жендов заради скулптора Драган Лозенски, за когото Емануилова и Георгиева се застъпват. В по-късните години двете не само живеят етаж над етаж, но и ателиетата им са съседски. Васка настанява инструментариума си в дюкянче на ул. „Цар Иван Асен II“, а Мара – на другия ъгъл на същата улица.“Ателието на леля ми беше винаги пълно с нейни приятели. Трамваят скърца по „Иван Асен“, а вътре се носят облаци дим. Всички пушеха. Обичах да ходя на това място. Винаги ми е било интересно как, след като моделира фигурата, леля ми я омотава с мокри парцали. Когато правеше големите теракоти, тя си играеше с часове, докато ги издълбае отвътре. След това отваряше пещта и трепереше – какво ще види вътре? Често фигурите излизаха на парчета“, разказва Елка Емануилова.Сред многобройните детски глави, изваяни от ръцете на скулпторката, са и портретите на тримата й племенници – Росица, Емануил и Елка. Два от тях могат да се видят в галерията на художничката на ул. „Янко Сакъзов“ № 15. Портретът на Елка Емануилова обаче е продаден през 1948 г. на Българското национално радио и съдбата му е неизвестна.“Васка Емануилова и Мара Георгиева бяха много близки, но и много различни. Васка – остра, неподправена, сурова и пряма в оценките си, жена без грим и козметика, а Мара – мека, сговорчива и много по-деликатна“, разказва художникът Светлин Русев, който има щастието да се сближи със скулпторката още през 60-те години и малко по-късно да стане автор на два от портретите на Емануилова. Той е и притежателят на ценната еротична колекция от малки пластики, която стана причина през последните години в публичното пространство да се появят съмнения относно сексуалната ориентация на авторката им.На своя 70-годишен юбилей в галерия „Райко Алексиев“ художничката взима решение да подари всичките си творби на Столичната община с условието те да бъдат поставени в постоянна експозиция, без да предполага, че години наред творчеството й ще има нерадостна съдба. Сред дарението са 90 ценни скулптури, 48 акварела, 35 рисунки и 15 маслени картини на художника Кирил Петров, рисувани от него по време на гостуването му в родната къща на Васка в Комщица.В този списък обаче не присъства ревниво пазената от чужди погледи теракотена сбирка на голи жени в любовни пози.“Един ден Васка Емануилова ме извика в ателието си. Я вземи тия работи, че ще дойде някой милиционер и ще стана за смях на хората“, разказва Светлин Русев. Той обаче е категоричен, че отношението на Емануилова към съвършенството на голото тяло не е нещо по-различно от чист античен възторг. Серията е правена в началото на 40-те години, когато художничката се завръща от първото си и единствено пътуване зад граница – петмесечното си пребиваване в Париж през 1939 г. Престоят й в световната столица на изкуството е осъществен благодарение на Белен, секретаря на френската легация в София. Белен е толкова очарован от портрета, който Емануилова прави на съпругата му, че в знак на благодарност й предлага стипендия в Париж. Френската столица среща отблизо българката с творчеството на Огюст Роден, под чието влияние се раждат интимните й пластики.“Васка се възхищаваше както от изящното женско тяло, така и от хармонията в мъжката физика. Мярката й за взаимоотношенията с хората обаче беше много точна и дори префинена. Не случайно връзката й с Кирил Петров не прекрачва платоничната граница, въпреки че между тях двамата имаше нещо повече от обикновено приятелство“, убеден е Светлин Русев.В годините на култа към личността Кирил Петров е сред групата художници, изхвърлени от редовете на гилдията с обвинения във формализъм. Единственият човек и колега, който не го изоставя в този труден момент, е Васка Емануилова. Така, както не изоставя и художника Александър Жендов в най-трудните за него години след изключването му от съюза.“Васка Емануилова идваше често в СБХ. Винаги молеше нещо за някого. Приличаше на човек, който няма свой живот, собствени грижи и живее единствено за другите“, внася още един щрих в портрета й скулпторката Калина Тасева. За аскетичния й живот говори и един случай, който напомня по-скоро на анекдот. Васка Емануилова и Кирил Петров отиват да хапнат в БИАД. Току-що някой от тях е получил хонорар. Сядат на масата и си поръчват по една порция агнешки главички. Чакат дълго, а поръчката все не идва. Когато се обръщат отново към келнера, за да разберат какво става с главичките, той поклаща глава, вперил поглед в дрехите им: „Ама, другари, агнешките главички са много скъпи. Като ви гледам, няма да можете да ги платите. Я си изберете друго нещо.“Един стар албум с мухлясали от влагата корици, открит случайно преди години в бащината й къща в село Комщица, хвърля нова светлина върху образа на известната българска скулпторка. Повечето от снимките са правени през 30-те години на миналия век. На гърба им няма надпис. Изкуствоведите тепърва ще разгадават чии лица са запечатани на ценните фотографии редом до талантливата художничка.