ЗАВЕТИТЕ НА СИНИТЕ БОЛШЕВИКИ

ЗАВЕТИТЕ НА СИНИТЕ БОЛШЕВИКИ

Винаги, когато на хоризонта на злободневното политическо пространствa изплува някоя останка от някогашното СДС, ме налягат мрачни мисли. Едни такива досадни мисли за революцията и децата й, за далечната 1990 г., когато много хора си въобразяваха, че са свидетели или участници в някакви процеси, които ще доведат до фундаментални промени. При мен тоя по юношески наивен ентусиазъм премина някъде в периода 1990-96 г. При други се задържа значително по-дълго. А трети така се отвратиха, че не искат и да си спомnят за ония мръсни времена. Останаха останките – ненужни и захвърлени хора, които продължават да се мислят за влиятелни и способни да променят света и човечеството дори. Останките винаги изплуват внезапно и неочаквано, като мина, изоставена в морските води във времето на последната война. Тия мини, макар и твърде стари, ръждясали и със съмнително боеспособност, се смятат за опасни. От сто такива мини поне половината могат да гръмнат.
Нашите останки, слава Богу, нямат такава разрушителна способност. Затова те непрекъснато се озъртат и гледат да се присламчат към някоя политструктура, фондация или каквато и да е друга хранилка. И отдавна са забравили първоначалната си функция – да бъдат заплаха за живата сила и техниката на врага. Те знаят само едно: трябва на всяка цена да имат враг. Дори с цената на това, че са изневерили тотално на първоначалната си същност. Ето, видяхте какви и кои са последните подкрепления на „десния“ Борисов – разни флагмани на синята идея и първите демократични пулсации. Пристрастяването им към общественото внимание е болезнено състояние. То като наркотичната зависимост – неизлечимо е.
Най-важното в тоя объркан пейзаж е, че новите „десни“, бивши членове на БКП и останалите клонинги на тая клика, сега се легитимират с помощта на останките, като разчитат на късата памет и наивитета на хората. Може да се каже, че номерът е успешен. Може да се каже още, че никой не направи и опит да спре тоя циничен експеримент с хорското търпение.
Гледам, че Сугарев отново е изпълзял от гардероба със скелетите и фокусира хорското внимание с някаква легенда за покушение срещу крехкото му тяло. Гледам и си спомням комисарския блясък в очите му, когато по болшевишки командваше редакторите на в. „Демокрация“ и им спускаше правилната партийна линия. Около него се навъртаха още едни болшевици, евангелисти и пр. емисари на чуждата воля. В резултат на титаничните усилия на тия типове в. „Демокрация“ е отдавна забравено дело и горчив спомен за много хора.
Все пак, Едвин е оптимистична личност – до каквото се е допрял, унищожил го е. В тоя смисъл, позиционирането му като иидеолог на „десния“ Борисов и шайката му, ми дава основания да очаквам, че и ОПГ няма бъдеще и направо бяга към бездната на забвението.
Дерзай, Сугарев! Ако успееш, това ще бъде най-значимата ти житейска и политическа победа!
Забележка:
За казаното по-горе посочвам за основен свидетел Волен Сидеров, също жертва на синия болшевизъм.
Винаги, когато на хоризонта на злободневното политическо пространствa изплува някоя останка от някогашното СДС, ме налягат мрачни мисли. Едни такива досадни мисли за революцията и децата й, за далечната 1990 г., когато много хора си въобразяваха, че са свидетели или участници в някакви процеси, които ще доведат до фундаментални промени. При мен тоя по юношески наивен ентусиазъм премина някъде в периода 1990-96 г. При други се задържа значително по-дълго. А трети така се отвратиха, че не искат и да си спомnят за ония мръсни времена. Останаха останките – ненужни и захвърлени хора, които продължават да се мислят за влиятелни и способни да променят света и човечеството дори. Останките винаги изплуват внезапно и неочаквано, като мина, изоставена в морските води във времето на последната война. Тия мини, макар и твърде стари, ръждясали и със съмнително боеспособност, се смятат за опасни. От сто такива мини поне половината могат да гръмнат.
Нашите останки, слава Богу, нямат такава разрушителна способност. Затова те непрекъснато се озъртат и гледат да се присламчат към някоя политструктура, фондация или каквато и да е друга хранилка. И отдавна са забравили първоначалната си функция – да бъдат заплаха за живата сила и техниката на врага. Те знаят само едно: трябва на всяка цена да имат враг. Дори с цената на това, че са изневерили тотално на първоначалната си същност. Ето, видяхте какви и кои са последните подкрепления на „десния“ Борисов – разни флагмани на синята идея и първите демократични пулсации. Пристрастяването им към общественото внимание е болезнено състояние. То като наркотичната зависимост – неизлечимо е.
Най-важното в тоя объркан пейзаж е, че новите „десни“, бивши членове на БКП и останалите клонинги на тая клика, сега се легитимират с помощта на останките, като разчитат на късата памет и наивитета на хората. Може да се каже, че номерът е успешен. Може да се каже още, че никой не направи и опит да спре тоя циничен експеримент с хорското търпение.Любо КОЛЬОВСКИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.