Задължителният вот в ЕС

Задължителният вот в ЕС

От всичките 28 държави в ЕС гласуването е задължително само в Австрия, Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург. Ако и у нас бъде наложена тази норма, ще сътворим шестица.
Това означава в деня на изборите хората, имащи право да гласуват, задължително по закон да дадат своя глас. Или ще им бъдат наложени глоби или наказания.
Ако са извън страната си белгийците могат да гласуват в посолство на Белгия или да упълномощят друг човек, който да пусне бюлетината вместо тях. В Гърция тези, които не са гласували, нямат право да получават нови документи за самоличност или шофьорска книжка.
В Австрия гласоподавателите са задължени да се явят в изборната си секция, но имат правото да си тръгнат, без да гласуват, само трябва да бъдат отбелязани в изборните документи. При неявяване се налагат парични санкции, а ако откажат да заплатят глобите, може да попаднат и в затвора, посочва британският вестник „Гардиън“.
В Холандия се гласува задължително от 1917 г. до 1967 г. В Испания задължителен вот има в продължение на 16 години, от 1907 г. до 1923 г.
В Белгия задължителното гласуване може би е въведено поради напрежението между фламандци и валонци. А и все пак страната е центърът на ЕС. Белгийците приемат като неизбежно задължителното гласуване. В света само двадесетина страни имат задължително гласуване. В ЕС го правят пет.
В Белгия има глоби за тези, които не спазват закона – от 5 до 1000 евро. Но парадоксът е, че от 2003 г. никой не е олекнал в материалната плоскост, защото прокуратурите отказват да се занимават с този вид нарушители. Друга изненада в Белгия, за разлика от положението у нас, е, че социалното осигуряване се извършва от социални и здравноосигурителни каси, свързани с партиите. В Белгия няма една държавна каса както у нас, но има много частни. И хората дават гласа си за партията, която стои зад тяхната осигурителна каса. В столицата на Европа не се гласува като у нас с хартиени бюлетини, а с компютри в избирателните секции, с докосване на телевизионен екран със специален писец. Така хем броенето приключва с края на изборния ден, хем фалшификациите са невъзможни.
Идеята да се въведе задължително гласуване у нас си проправя път не от вчера, защото вече има европейски страни, в които в избора на национален парламент участват под половината от имащите право на глас граждани. Но най-много катастрофират европейските избори – от 62% при първите избори през 1979 г. до 43% на тези от 2009 г. И почти същата през 2014 г.
За да влезем в „задължителната шестица“, у нас трябва да се свърши много работа. Имаше идея това да стане с одобрението на референдум. Но тази идея е мъртво родена – да си спомним резултатите от референдума за АЕЦ „Белене“. Т.е. всенародното допитване е обречено на провал, тъй като пред урните няма да застане задължителният брой хора.
И въпросът е как ще стане у нас, ако изобщо стане? И кой ще има полза – политиците или народът? /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *