ЗАЛУДО СТОЙ, ЗАЛУДО НЕ РАБОТИ…

ЗАЛУДО СТОЙ, ЗАЛУДО НЕ РАБОТИ…

Лято е. Слънцето, спряло, изумено пече. Защото и то е разбрало за срамливите истини от най-новата ни социална статистика. Например, че за издръжка на четиричленно семейство, за месец, са необходими 2248 лв. Минималната работна заплата е 380 лв. А 2,5 млн. българи живеят под прага на бедността, с по 295 лв, ако въобще ги имат. Все още водещи учени от цял свят не могат да обяснят как точно го правят тези нашенци. Психиатрите – защо го правят, а писатели-фантасти разработват идеи за заселването им в космоса. Където ще обменят с хуманоиди от близки и далечни планети опита си върху битовата престъпност. Върху поуките от тегленето на бързи кредити, черпенето на ток от чужд електромер и игрите на жмичка със съдия-изпълнител. Не по-маловажни са правилата при надбягване с наказателните инкасаторски бригади от „Водоснабдяване и канализация“. От Топлофикация, от Агенцията по приходите и разбира се, с кварталния бакалин-сребролюбец.
Къде, щом си пушач, се намират по-големи фасове, къде се продава метилов алкохол с етикет на уиски и къде пейките в парка са най-меки. Ако някой от марсианците трудно вдява спецификата на българските земляни, на помощ идва художествената самодейност. На сцената ще се поставят разтърсващи, емблематични драми: „Крадецът на буркани“, „Защо комшията вместо домашно вино пи гола вода“, „Ако си взел пенсия – дай ми я доброволно, иначе…“ и т.н. Борбата с дистрофията сочи, че тези правила са полезни и за увеличаващите се безработни у нас. Официално те са 13%. Но колко ще станат след новото увеличение на електрическата енергия? Отделно – колко фирми ще фалират? Как ще се контролират цените на стоките от първа необходимост? Въпрос с понижена трудност – ами, никак. Медиите ще се повайкат, бюрата по труда ще се сдобият с нови клиенти. Страшно е, че 67 хил. неволници са млади хора, а от тях 43 хил. се водят „потомствени безработни“. Към общата маса, засега с половин уста, официални източници прогнозират още 100 хил. българи, пребиваващи сега в Гърция. На които също щели да се предлагат работни места. Откъде ще ги вземат държавните оптимисти? Дали не са слънчасали, или се дрогират? Ами работните места, обещавани на пребиваващите у нас емигранти? На завършващите студенти? На инвалидите, на човеците над 55 г.? Работни места, още повече нови, няма да има.
Няма инвеститори, прогонени от грозната корупция. Няма и национално стопанство. Затова пък законите от 1001 нощ в Народното наказание са с изумителна „далновидност“. За която вносителите им трябва да бъдат мазани с катран, валяни в перушина и разкарвани по улиците за назидание. Поредната гърбава хрумка е с възрастовата граница при пенсиониране. За мъжете – на 65 г., при 40 г. стаж и за жените – съответно 60 и 37 г. Как ще стане? На кой трудов фронт? И докато едните набират необходимото време, идващите нови попълнения трябва да чакат ли? Какво именно? В тихата новогодишна нощ дядо Коледа да донесе фабрики, заводи и фирми. Или, което е по-реално, някой без време да умре, та да му заемат работното място. Звучи грозно, но е така. Затова пък цялата картина дава ясен отговор някога ще спре ли емиграционният поток от България към света. Категорично не… При очевидната разруха и зле прикриван хаос е напълно разбираемо желанието на всички да живеят спокойно, в социална сигурност и спазвани законови порядки. Да осигурят образование и бъдеще на децата си, а на себе си – достойна старост. Причините защо у нас след повече от четвърт век не е така, са известни и няма нужда да бъдат повтаряни. Към тях нека припомним само демографската криза, постепенно заличаваща ни от географската карта. Химера е, че някога българските политици ще получат озарение свише и ще обърнат поглед към народа. Химера – че ще станат нормални. И напразно се залъгваме, че бъдещото време ще ни покаже друго, освен обичайния среден пръст. Е, вече сме му свикнали и няма да има изненади. От изумление пред които някой да получи и инфаркт…
Здрави като неокастрените сопи, дето им се падат ежечасно, се оказаха и бащите на съдебната реформа. Партийните кавги в Парламента засенчиха която и да е махленска кръчма, след петата ракия на разгащените й фенове. Взаимните псувни стихнаха при гърбав консенсус: „разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, увеличаване на ролята на инспектората и пряк избор на членовете на съвета от съдийската и прокурорската колегии. Това са и трите точки в новия проект. Не е изяснен обаче въпросът какво ще е съотношението между членовете от парламентарната и членовете от професионалната квота“ – по данни от националната преса. Основният замисъл тук е вплетен в две взаимно допълващи се тези: „Лъжи ме, че да те лъжа и да минава времето“ и „Празна Мара тъпан била“. И на зрящите у нас е ясно, че пиеската е режисирана за Брюксел. Балканските ни номера обаче, там се гледат изпод вежди. Санкции за забавянето на реформата ще има. Но аз се питам друго. Дори тя да е блестяща в мазната си лакировка, какво ще стане с човешкия фактор? Кой ще промени начина на корупционно мислене сред съдии и прокурори – те ще си останат по местата и пак ще са същите. Как от любители на едрия бакшиш ще се преквалифицират в ангели небесни? Как ще изтрият фекалните петна от физиономията на професията си, щом години и години са я дрискали? И други още „провокационни“ и „антидемократични“ мисли. И спомени – пак за съдии и тем подобни. Дето преди години, уж крайно нуждаещи се, получиха петна за строеж на хотели точно до морето. Историята се размириса, защото бе прекалено дебелашка дори за у нас. И, както става именно у нас, бързо се покри с дрипите на късата памет. Държавата – строга майка, размаха пръст към протестиращите и им каза да си гледат работата. На юристите-палавници каза същото, но с тона на любящ родител . И още – за нищо да не се безпокоят, като друг път по-хитро да лъготят обществото. Така ще е и занапред. На управляващите у нас реформи са им нужни колкото на кучето пети крак. В здравеопазването и в образованието. В туризма, масовата култура и в търсенето на Атлантида. За тях е важно да векуват във властта. Но най-важната реформа: постигането на свръхвисока смъртност сред населението, е успешен факт…
Все пак, докато още има у нас живи, и президентът иска да свърши нещо. Провеждането на референдум по три въпроса: подкрепяме ли част от народните представители да се избират мажоритарно, подкрепяме ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми и какво мислим за електронното гласуване. Грандиозното, по определението на официалните клакьори, начинание, бе бламирано. Пък и ние нищо не мислим, защото дертът ни е да оцелеем физически.
На изборите през октомври пак ще се вихри купуването на гласове и маршируването към тъмната стаичка в стегнати партийни редици. Който чинно си пусне бюлетината за несменяемите Фантомас, Мунчо, наш Иван и стрина Проклетия, ще получи награда: кулинарна книга за ценители-клошари. Пълна с лесни рецепти: сняг натюр, прясна шума, диетични фантазии „Дай да ям!“ и за десерт – ледени топки по антарктидски. С тях можем и да си замерваме празните глави, щом слугуваме на политически кърлежи. Но това – после. Сега да видя, като всеки пети българин, останало ли е нещо в шишето от снощи. А като си глътна, ще осветля жената, съседите и дошлия да ме арестува за нарушаване на обществения ред патрул на МВР, че „така било е и ще бъде“. И за това, ако правилно сте ме разбрали – после. Някога. Но не сега…Георги Н. Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.