ЗАПАЛКАТА НА БОКО И ПРОВАЛЪТ НА БЪЛГАРСКАТА „МИСИЯ“ В КИТАЙ

ЗАПАЛКАТА НА БОКО И ПРОВАЛЪТ НА БЪЛГАРСКАТА „МИСИЯ“ В КИТАЙ

Премиерът Борисов заведе 7 министри в Китай с намерението да ни пласира с печалба на азиатския пазар. Въпреки възмущенията от прекалено обемната делегация, трябва да бъдем наясно, че днешният истерясал свят наложи свободната борба като основен стил за оцеляване. Всяко усилие на страната ни в тази посока трябва да бъде подкрепено.
На връщане обаче багажът на нашата делегация бе обърнат с хастара навън, както се случва с обикновени туристи, тръгнали да се селфнат с Китайската стена. Случаен гаф, лоша организация на българския екип и посланика ни в Китай, или завоалирано тенденциозно отношение?Ще разгледам едната възможна причина.
Нашите политици не се интересуват много, да не кажем изобщо, че всяка тяхна изява се следи под микроскоп от чужди правителствени служби. Медийният „шпионаж” е най-разпространеният и си използва не само към нас. Но май само у нас не се обръща внимание на политическия бекграунд, въпреки че открай време единствено той има значение. Полезните международни партньорства отдавна не се изграждат на масата на преговорите, а започват с формиране на предварителни впечатления.
На японците каквото и да предложиш като оферта, винаги ще кимат утвърдително, но докато не кажат с думи, че е постигнато споразумение, нищо не се е случило; може да чакаш с години написано на хартиен носител, парафирано с подпис и печат съгласие.Какви знаци ние даваме на света за себе си към днешна дата?
Най-вече сигнали за хроничен разнобой между трите власти, липсата на ясна визия към какво друго се стреми България, освен оставането в НАТО и ЕС. Извън този аспект тече нестройно и разнопосочно говорене, а то не ни носи име на стабилен и ПРЕДСКАЗУЕМ партньор. Все още нямаме национална доктрина, работим на парче, и при всяка смяна на правителствата се променят външните и вътрешни приоритети.Светът не знае какво е официалното становището на днешна България по няколко основни теми, важни и за международния инвеститорски таргет. Например: припознаваме ли Русия като личен враг, а Турция като верен и надежден приятел?
Ако позицията на правителството е, че Русия е агресивно настроена и може да ни нападне по всяко време, както твърди медийна агитка от „Ордена на ранния Костов”, има ли смисъл да прокарваме пътища до Минск, например, след като априори може да се предположи, че всичко ще приключи с протоколни снимки?
Малката тежест на България в европейски и глобален план изисква разумно поведение, без рязко затръшване на врати или широко отваряне на порти. За тази цел човечеството е измислило езика на дипломацията – легитимният начин да се постигне ефекта на българското „И вълкът-сит, и агнето-цяло”. Не е невъзможно, но се изисква добра информираност и политическа култура, правилно степенуване на целите, последователност и единна позиция, без свободни медийни импровизации по взривоопасни теми.Какви знаци дадохме на Китай в контекста на комплицираната международна обстановка?
Президентът не спира да провокира Москва с фриволни обвинения, но Китай се води комунистическа държава и предпочита Кремъл за партньор пред Вашингтон.
Това бе първата черна точка в куфара на нашата делегация и последвалият номер със запалката.
Премиерът пък пришпори Фалкона към Брюксел да защити и бъде гарант по проекта на Ердоган за свободната бежанска зона. И всичко това, само защото турският президент спря бежанците на българо-турската граница. На Борисов толкова му трябваше да се разнежи и да се втурне да връща жеста, влизайки във фабула, чийто край се знае само от автора – в този случай Ердоган.
Освен това правителството предложи самолети на Турция да се включат в охраната на въздушното ни пространство.
Не съществува и минимална вероятност китайските власти да са изпуснали от вниманието си тези обстоятелства –антируските настроения на Плевнелиев и протурските совалки на премиера.
Китайците може да ядат ориз, но не го ядат с люспите.
Световната информационна мрежа изобилства от публикации за турската следа в обучението и въоръжаването на сирийските бунтовници, плюс търговия с петрола на ИД. А след военната намеса на Русия на страната на Асад, се забеляза и охлаждане на отношенията между Анкара и Москва.
Традиционно Пекин и Анкара поддържат добри търговски връзки, но през лятото на тази година отношенията отбелязаха срив. На 9 юли Реджеп Ердоган направи изявление в подкрепа на уйгурското мюсюлманско малцинство в Китай, чиито сепаратистки отряди създават проблеми в Западен Китай.
Пак през юли в центъра на Истанбул бе ограбен китайски ресторант, и по ирония на съдбата, единствените служители, присъствали на инцидента, са етнически уйгури. В допълнение, разярени тълпи в Анкара нападнаха китайски туристи и Китай препоръча на своите граждани да се въздържат от пътувания до Турция.
Успоредно с това САЩ не спира с опитите да внесе раздор между Китай и дефинираната от президента Плевнелиев като наш враг Русия.
С други думи – българската делегация се качи на „трена” за Пекин като верен приятел на Турция и САЩ и враг на Русия.
Другите пост социалистически страни отидоха на срещата на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа също с пагоните на НАТО и ЕС, но проблемната с геополитическите си амбиции Турция, не фигурира в техните „визитни картички”.
Колкото и харизматични да са нашите министри, това са големи черни точки пред Китай, за което свидетелстват и приетите на срещата решения. Видно от уеб сайта на Министерството на външните работи на Китай, България фигурира в протокола на събитието само с подписания двустранен меморандум, който има повече куртоазен характер, отколкото твърд ангажимент за разширяване на икономическото сътрудничество.
Антируското говорене, активната подкрепа за Ердоган, турската охрана на българското въздушно пространство, правят България опасна не само за китайските инвеститори зона.
След инцидента с руския Су-24 в очите на китайците ние сме повече поддръжник на страната, която за 17 секунди присъствие на руския бомбардировач в собственото й небе, успя да сътвори истинско „чудо”: екипажът на турските изтребители установи връзка с Ердоган, получи разрешение за свалянето му и го уцели успешно. „Чудото” навежда на планирана „засада” по граничната въздушна полоса, с предварително дадено разрешение за отстрел на руски самолети.
Този извод съдържа огромен заряд за тревога, след като турците ще бъдат и наши въздушни пъдари. Съдбата на руския самолет може да сполети всеки, преминаващ по граничната ни въздушна линия с Турция, ако е под флага на вражеска за Анкара държава.
А в тази сложна международна обстановка, ще рискува ли Китай обвързване с България със сложни проекти, след като имаме такъв кибритлия съсед, който отгоре на всичко варди и родното ни небе?
Надеждите са минимални.
Забравена запалка в сакото на премиера на друга държава, присъствал на срещата, дали щеше да доведе до обиск като на терористи, издирвани от Интерпол?
Само ако по предварителна преценка не е поставен в таен списък със знак „внимание!” В такъв случай ще преброят и пломбите по зъбите му за назидание.
Оправданието на китайците в нашия случай звучи сравнително приемливо, но българските власти трябва да си извадят правилната поука най-накрая. Време е да се приземят в реалността и да започнат да играят за интересите на държавата, а не за чужди амбиции.Президентът следва да очисти речника си от всички антируски фразеологични съчетания, а премиерът да се отучи да използва думата „приятел” за някои европейски лидери; тази дума винаги се приема буквално.
Толкова буквално, че подпали „копринената” му мисия с една обикновена запалка.
Автор: Мира Асенова, www.mejdu-redovete.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.