Защо късото кино е „непоказвано“ и какво правят „Кинематограф“ по въпроса
Защо късото кино е „непоказвано“ и какво правят „Кинематограф“ по въпроса
© Кинематограф
„Кинематограф“ е първата платформа в България, която си поставя за цел да събере най-доброто късо кино на едно място
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
От самото си зараждане киното е било късометражно и дълго време е съществувало само в този формат. През 40-те години започва да се установява стандарта за пълнометражен филм, какъвто го познаваме днес, а именно около 90 – 100 мин. Оттогава показът на късометражно кино плавно намалява, докато се стига до феномена, в който то съществува, но е почти „непоказвано“. За близо 70 години единственият стабилен канал за показ на кратките филми са филмовите фестивали, и то не всички, а спорадично някой друг телевизионен канал също ги показва, но по-скоро за запълване на ефирно време.През последните 20 години ситуацията се променя заради интернет и по-конкретно свободните платформи за видеосподеляне. Изглежда като че ли късометражния формат си намери перфектното място да разцъфне – интернет с огромната си постоянно растяща аудитория, която по начало не обича дългото съдържание. С времето обаче там възниква друг проблем. Интернет е толкова пълен с всичко, че кратките (особено добрите) филми някак започнаха да се губят из необятността от съдържание. © Кинематограф Най-новата инициатива на „Кинематограф“, която тече в момента, е пътуващото им лятно кино, което се концентрира върху места, където въобще няма кина или няма късо кино
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
А защо е важно късото кино да се гледа? Защото там е пространството, където кинотворците прохождат и се изграждат, а това невинаги е свързано с неопитност или грешки. Понякога става точно обратното – именно в тази си фаза на развитие, заснемат някои от най-гениалните си неща. Затова и късото кино далеч не може да се обобщи като аматьорско, с по-лошо качество, или недостъпно за голяма публика, то е също толкова наситено и богато на всичко, както и „голямото кино“. А някои обичат да го наричат и „младото кино“, което му дава свобода да бъде различно, екстравагантно и иновативно.С точно тези проблеми се заема организацията „Кинематограф“. Основана през 2012 г., тя е първата в България, която си поставя за цел да събере най-доброто късо кино на едно място, да го срещне с голямата публика и да му даде възможност отново да „тръгне по кината“. И до ден днешен „Кинематограф“ няма аналог в България, не само заради конкретната кауза, но и специфично техния си подход на работа.Най-новата инициатива на „Кинематограф“, която тече в момента, е пътуващото им лятно кино, което има много интересен (и амбициозен) маршрут. Започва от Кюстендил, минава през Гоце Делчев – Чепеларе – Панагюрище – Трявна – Дряново – Севлиево – Плачковци – Полски Тръмбеш – Русе и завършва в Кула. Целта им е умишлено да не се концентрират в големите градове, а да минат през места, където въобще няма кина или няма късо кино. © Кинематограф Кадър от турнето на „Кинематограф“ Тази поредица от събития не само среща местни публики с качествено българско и световно кино, но и са безпрецедентен подем за късото кино, даващ достъп до киноекран на много кинотворци, което е и мисията на „Кинематограф“. Ето и някои от акцентите в програмата им за пътуващо кино:“Под един покрив“ (2020) е филм на режисьора Симеон Цончев и сценариста Христос Захаракис. Историята ни запознава с грък, който живее в България и не се свени всяка вечер да свири на своето бузуки без да се съобразява с часа и съня на съседа от долния етаж. Това са двама мъже, които живеят самотно и намират утеха в собствените си светове. Прекрасна ситуация за разразяването на скандал. Съдбата разбира се е подготвила изненада и за двамата. Филмът е с номинация на „София филм фест“, както и на други престижни фестивали.Сюжетът на анимирания филм „Лист хартия“ (2019) на Ася Кованова разказва за приключенията на двама първокласници – момче и момиче – още плахи калпазани и училищния учител, надвиснал над тях и смръщен като буря, която заплашва да разкъса ефирната хартиена тъкан на крехките им души. Вместо да ги учи, той ги тества, вместо да ги ръководи, той се опитва да ги дисциплинира, вместо да ги мотивира, той ги сплашва с „величината“ на своя въпрос – колко прави 1+1?! Но именно тук се случва чудото на анимацията. Цялата сериозност се изпарява пред необятния полет на въображението и хуморът, разгръщащи се в илюстрациите. Няма никакво място за сложни абстрактни изчисления или страх, понеже на всеки трябва да е ясно, че правилният отговор е 3. Една поетична и приказна история, изпълнена с нежност, много фантазия и носеща се като хвърчило над тъмнината, съмненията и разочарованията, присъщи на сериозния свят на възрастните хора. Чудесен пример за достъпна визуална метафоричност и деликатен рисунък, съчетани с красив разказ. Сценарият е дело на неповторимия Христо Ганев. © Кинематограф Кадър от „Лист хартия“ „Книга за хората“ на режисьора Владислав Лаков ни разказва историята на Славина (Моника Иванова), която кара последната седмица от летния си стаж в библиотеката на малко село, където всички книги са застрашени от изчезване. Но дали тя ще успее да ги спаси? Един свеж и забавен поглед върху литературата като светиня на индивидуалността и силния характер, на смелостта и вярата, които се втъкават в нас, също така, както и наследствената памет в нашите клетки. Филм за съзидателното начало и несломимостта на хората, когато се обединят. С елементи на магически реализъм и приятна доза хумор, Владислав Лаков предлага един светъл, на моменти наивистичен, но все пак изключително хуманен разказ за магията на словото и извечната му борба с несправедливостта, лицемерието и злобното невежество.“Глад“ (2021) е филм на режисьора и сценарист Петър Крумов. Абстрактно съновидение, средновековна антиутопия или пък саркастично иносказание, това е една история, която трудно може да се тълкува еднозначно. Сюжетът се разиграва в едно забравено от бога царство, където властва безцеремонен и оскотял деспот (Калин Арсов), който се оплаква, че умира от скука, определя се като беден и както изглежда и двете не са лъжа. Неговите приближени всячески се опитват да спечелят благоразположението му и да задоволят прищевките му, но нищо не е достатъчно. Безрадостните му поданици са оглупели от глад, страх и липса на надежда. Някъде там се появява едно странстващо момче (Александър Тонев), но дали хитростта ще му помогне да заработи поне един черпак супа? „Глад“ е смел и ексцентричен филм, който ни понася из дивите времена, приютявали хората сред мизерия, камъни, кал и мрак.Пълната програма може да следите тук. © Кинематограф Кадър от „Глад“ Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“, община Кюстендил, община Гоце Делчев, община Чепеларе, община Панагюрище, община Трявна, община Дряново, община Севлиево, община Полски Тръмбеш, кметство Плачковци, Художествена галерия – Русе, Сдружение „Северозапазване“, Кредит Център и биомагазини Zoya.bg