За да получиш, трябва да дадеш!

За да получиш, трябва да дадеш!

Всяка държава има своите политически представители, които по дефиниция защитават интересите на обществото. Единствено България има неполитици. Това са индивиди, които са формирали своето светоусещане въз основата на политическият клиентелизъм (система от взаимоотношения между политическите лидери и местния елит, типична за страните с неразвито гражданско общество и неизградена правова държава, при която местните активисти и подкрепящите партията граждани получават облаги срещу засвидетелстване на лична преданост към определен политик или партия). Причината за тази ситуация трябва да се търси в миналото ни.
Преди 1989 година, издигането в политическата и професионална йерархия задължително минаваше през прякото подчинение на една политическа сила. След 1989 година, въпреки широко прокламираните промени, нищо не се промени. Психологията на българските неполитици си остана същата. Единственото, което трябваше да се промени, беше новият господар на когото нашите неполитици трябваше да се кланят, за да запазят своите привилегии. Ето защо в България няма политици. Защото не можем да очакваме решения, продиктувани от нашия национален интерес от хора свикнали да изпълняват заповеди. Това е извън техните възможности. Всички знаем, че човек не може да надскочи себе си. За да се провежда самостоятелна политика са необходими интелект, смелост и принципи, в които вярваш. Нашите неполитици дори не могат да си представят поведение различно от послушанието. Те са откърмени в среда, където послушанието е единственият начин за получаване на материални блага, привилегии и издигане в кариерата.
„За да получиш, трябва да дадеш“!
Имаше един български филм, в който героят-политически лидер постоянно цитираше този девиз. Това беше неговото верую! Трябва да целуваш задници, за да се издигнеш. А след това с цинична радост да подлагаш своите задни части, на тези под теб! Сякаш това ще те реабилитира в собствените ти очи.За да получиш, трябва да дадеш!
В това вярват нашите неполитици. Всичко се дава, стига цената да си струва. Индустрия, икономика, дори независимост! Всичко е на тезгяха! Всъщност, слугата най-лесно продава своята и чуждата независимост. Защото те не му трябват. Важна е единствено цената! А след тях…потоп.
Психологията на слугата, търсещ своята изгода, се е превърнала в национална политика. Просмукала се до битово ниво. Тържествено шества по националните медии, където послушните журналисти са се превърнали в рекламни агенти и говорители на поредната власт. Вече свикнахме с посланията на нашите неполитици, които гордо ни обясняват, че трябва да направим еди какво си, защото така изискват от Брюксел! Нито дума дали това е в наш, национален интерес, въпреки че по дефиниция ЕС е съюз на суверенни държави. Нещо повече – нашите неполитици мразят политици, защитаващи интересите на своите държави. Справка: Виктор Орбан и Ципрас. Мразят ги, защото не ги разбират. Мразят ги, защото подсъзнателно усещат своята нищожност. Мразят ги, защото се страхуват, че хората може и да осъзнаят, че ние нямаме политици, а чиновници.
Такива са нашите неполитици! Не бихме могли да очакваме нещо друго от тях. Те толкова могат.
Въпросът е дали ние искаме такива политици. Дали припознаваме себе си в тези неполитици и затова ги избираме.Тодор Галмадиев
ZADKULISITE.COM

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.