За защита на журналистите вече има междуведомствена работна група към правителството
За защита на журналистите вече има междуведомствена работна група към правителството
© Юлия Лазарова
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Междуведомствена работна група за защита на журналистите е започнала работа към българското правителство. Тя ще работи по ключови препоръки на международни организации.За нея се споменава в съобщение на „Репортери без граници“, в което се припомнят препоръките на Европейската комисия отпреди две години за безопасността на журналистите и се напомня, че държавите следва да предприемат бързи действия в тази насока.България е една от десетте страни, които организацията е избрала, за да провери какви мерки са предприети в отговор препоръките на комисията, а кабинетът е един от четирите, които са поели да изпълнят и нови ангажименти (останалите са Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словакия, Малта, Испания, Швеция). От отговорите на въпросите на „Репортери без граници“ (цитирана като „говорител на правителството“ е Константина Маркова) се разбира, че работната група е започнала работа през лятото.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
От организацията оценяват това положително и в „унисон с вълната от положителни сигнали, които българското правителство вече изпрати през юли и август“.“Въпреки че приветстваме новите ангажименти на някои правителства, няма какво да празнуваме втората годишнина от препоръката на Европейския съюз относно безопасността на журналистите. Съжаляваме, че националните власти са си взели малко поуки от убийствата на четирима европейски журналисти и многобройните заплахи, които тегнат над работещите в медиите. Призоваваме правителствата да ускорят прилагането на препоръката от 2021 година“, казва Павол Шалай, директор за Югоизточна Европа и Балканите.Създаването на групата е заложено в управленската програма за периода 2023 -2024 година. В нея е записано, че към Съвета за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е създадена работна група „Група за медийна среда и достъп до информация.““Мерките, свързани с медийната среда, имат хоризонтален характер, в тях компетенции имат множество институции и затова съвместната работа би дала най-значим резултат. Участието на всички заинтересовани страни ще позволи да бъдат предприети всички законодателни и незаконодателни инициативи, за да бъдат изпълнени препоръките на Европейската комисия и в българското законодателство да бъдат въведени препоръките за защита на журналистите и защитниците на правата на човека от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“ – SLAPP’s делата)“, е записано в документа.“Държавите от Европейския съюз трябва да предприемат бързи действия за защита на журналистите и за борба с безнаказаността на насилствените престъпления срещу тях“, се казва още в позицията на организацията. Те припомнят препоръките от 2021 година на Европейската комисия, издадени заради убийствата на четирима журналисти в Европа – Дафне Каруана Галиция в Малта, Ян Куциак в Словакия, Гиоргос Караивас в Гърция и Петер Р. де Врис в Нидерландия.“Две години по-късно става ясно, че конкретните нови мерки за защита на работещите в медиите все още са твърде рядко срещани в четирите приоритетни области, анализирани от „Репортери без граници“: напредък в разследването на престъпленията, свързани с насилие срещу журналисти; сътрудничество между властите и медийната общност; услуги за подкрепа на журналистите; мерки за гарантиране на тяхната безопасност по време на отразяване на протести“, пишат още от организацията. От „Репортери без граници“ припомнят, четири препоръки за защита на журналистите, които следва държавите членки да предприемат: Да провеждат независими, ефективни и прозрачни разследвания на престъпленията, свързани с насилие срещу журналисти. Докато Франция, Германия, Испания и Швеция до голяма степен спазват този принцип, нивото, на което се преследват тези престъпления, е умерено в Италия, ниско в Гърция, Малта, Полша, Словакия и не съществува в България. Въпреки известен напредък в съдебната система, всички подбудители на убийствата на Дафне Каруана Галиция през 2017 г., Ян Куциак през 2018 г. и Гиоргос Караиваз през 2021 г. все още не са осъдени. Да се създадат или да се подкрепят механизми за сътрудничество с журналисти с цел подобряване на тяхната безопасност. „С насърчението и подкрепата на „Репортери без граници“ такива инициативи са започнали в няколко държави от 2021 г. насам, включително Франция, Гърция, Словакия и Испания. Такива системи вече съществуваха в Германия, Италия и Швеция, преди Европейската комисия да издаде своята препоръка. Системно сътрудничество между властите и журналистите не съществува в България, Малта и Полша“, отбелязва още организацията. Създаване или поддържане на специализирани служби за подпомагане на застрашени журналисти. Макар че такива услуги се предоставят – често с прякото участие на неправителствени организации като „Репортери без граници“ – във Франция, Германия, Италия, Словакия и Швеция, те не се подкрепят в достатъчна степен от властите. „Още по-лошо е, че журналистите в България, Гърция, Малта, Полша и Испания не разполагат със специална система и на национално равнище могат да се обръщат единствено към правозащитни организации“, уточняват от организацията. Да се предприемат специални мерки за защита на журналистите, докато отразяват протести. „Националните органи следва по-специално да организират обучение за полицаи, прокурори и съдии, да изготвят стратегия за намаляване на риска за журналистите и да осигурят ефективна комуникация между полицията и журналистите по време на протести. Въпреки че тези препоръки бяха приети до известна степен във Франция, Германия, Италия, Словакия и Швеция, те не предотвратиха насилието срещу репортери. От 2021 г. насам във Франция десетки репортери са били нападнати от полицаи и протестиращи, докато в Германия и Италия репортерите са били атакувани предимно от екстремистки групи. Доколкото е известно на „Репортери без граници“, в България, Гърция, Испания, Малта, Полша и Словакия не е прилагано обучение или стратегия за намаляване на риска“, добавят още от организацията.