За Ломоносов, Толстой и още нещо… Или тюрлюгювеч по министерски. Да дойдат танковете не, да дойдат санитарите!

За Ломоносов, Толстой и още нещо… Или тюрлюгювеч по министерски. Да дойдат танковете не, да дойдат санитарите!

Коледа. Коледата като състояние, като дълга почивка, като връщане към себе си. Едни се завръщат по родните си места, други си подаряват туристическа авантюра зад граница, трети намират време за себе си и любимите си занимания, намирайки покой след динамични събития. Пишейки това, съм на етапа хубава книжка, спокойствие и хубаво питие.
Толстой. Не знам дали го знаете – един руски драскач, дето комунистическата пропаганда го е направила велик и изкуствено го е популяризирала у нас. Знаете, комунизмът колко „герои” създаде с пропаганда. Нищо, че за някои той е най-великият романист в световната история, чак пък. Това Достевски, това Пушкин, Ломоносов, Менделеев –посредственици и предци на комунисти, и популяризирани от такива. Какво толкова са направили –този Толстой има издадени всичко на всичко 5 романа, и само два от тях са по-известни на широката публика. То всеки втори български писател има повече, нищо че и за тоалетна хартия не стават. Това е един сериозен минус на българските издателства – трябва да издават книгите на по-мека хартия, за да имат все пак някакво полезно приложение, но това е друга тема Думата ми е за Толстой и други съмнителни с популярността си особи.
„Фалшиви авторитети, насаждани и преповтаряни в учебниците на българските деца вече много десетилетия инертно се възпроизвеждат в училищните програми. Въздигнати от съветската пропаганда и прославяни като велики учени и творци по идеологически причини незначителни или скромни имена, продължават да заемат статус на недосегаеми икони”, възмущава се „красивата и умната” част от българите тези дни. Поводът за възмущението е подкрепа към образователния министър проф. Танев, според когото такива имена са Михаил Ломоносов, Фредерик Жолио-Кюри, Асен Златарев.
Златаров не е направил нищо особено – просто е ходил до Съветския съюз по време, когато тук е било фашизъм, и е казал, че е много хубаво и интересно работническо място, казват защитниците на Танев. Самозванец някакъв. С какво е известен, освен че е завършил химия в чужбина и че е обичал да пише литературни творби? Ми то сега всеки четвърти абитуриент завършва сега в чужбина и всеки втори пише литературни творби – има блогове, има Фейсбук. Хората и книги издават с мислите си, пуснати межди две кафета и две изпразвания на главата. Нищо, че няма кой да ти прочете книгата, или че за последно си чел книга миналия век, важното е че си издал. Някакъв Асен Златарев ще ти прави конкуренция, чак и да го почиташ. Всичко старо, закостеняло да се заличи, да дадем път на младите! Дори улицата с негово име трябва да се преименува. Може да я кръстим Криско. В съзвучие с героите на съвремието ни.
И този Фредерик Жолио – Кюри, дето от комплексарщина взел фамилията на съпругата си – дъщерята на Пиер и Мария Кюри, с тиренце, за да се фука. Иначе е бил пълна нула като учен, казва Танев. Нулата дори получила нобелова награда но сигурно защото е бил добър съпруг на жена си. А една жена знаете, реши ли да подкрепи мъжа си, има силата земята да обърне, камо ли да му уреди една нобелова награда. Ех, сега някои домакини тайно ще завидят на госпожа Кюри за подвизите на мъжа й в леглото, а може би е правел хубави палачинки и мусака, и затова е имал безрезервната й подкрепа, никога не ще узнаем. Щото, според официалната история, той има спечелена Нобелова награда по химия. Спомогнал е за откриването на неутрона, и е оглавил ядрената агенция на Франция, като е създал и първия ядрен реактор в страната. Самият Айнщайн в писмото си до американския президент го споменава като един от водещите учени в ядрената наука. Но то пък кой беше и Айнщайн. Ако попитате проф. Танев, вероятно ще разберете, че мнението на Алберт не е никакъв комплимент за този Кюри. А и щом е носител на Сталинска награда за мир, не ни го хвалете.
Следващият. Някой си Ломоносов. Само един гениален учен и основоположник на хиляда неща в Русия, които никой преди него не е могъл да направи, защото прогресът още е бил в зората си и всичко тепърва е трябвало да се открива. Будните умове като Ломоносов допринесли с малките си открития за развитието на химията, астрономията, металургията, геологията, метеорологията… А освен това, се е борел срещу мракобесието на висшето духовенство и е популяризирал сатирата. Но понеже се случил да живее и твори по време на руските императори, затова признанието му автоматично става спорно и съмнително. Още повече, че истинското признание получава по времето на Сталин, тоест превръща се част от „пропагандата” на Съветския Съюз срещу постиженията на западните учени. Всички, които са имали нещастието да се родят, творят, постигат по време тоталитаризма и силната руска империя, трябва да бъдат отречени. Защото всичко с руски корен е проказа, пропаганда и пречи – на свободата, демонокрацията (от демонология и крада), на капитализма и фашизма – по модерному – неолиберализма. Един Толстой остана неоспорен…докога ли?
Държа любимата си „Анна Каренина”, и си мисля, че професор Танев, за когото, освен студентите му, никой не е чувал, всъщност превъзхожда Толстой , освен Ломоносов и Фредерик Жолио-Кюри. Най-малкото има повече издадени книги от руския драскач. Танев е учен от световна величина, и ако не знаете за него, то е поради единствената причина, че сте невежи, нечетящи зомбита, с промити от комунистически идеологии мозъци.
Танев, този титан на научната мисъл. Нищо, че никой не е чувал за него. Така е с учените от завидна величина – у нас никой не ги признава, не са популярни. Освен ако не са свързани с комунистите и номенклатурата. Всичко с тях е свързано, дори и климатичните аномалии и непостоянните настроения на жена ви. Истината е, че в този несправедлив свят за съществуването на светила на науката като професора никой не би разбрал, ако не е запомнящата им се публична изява, оставяща трайни следи в умовете и сърцата на подрастващото поколение и телевизионните зрители.
В крайна сметка, това е смисълът на образованието и възпитанието на младите хора – да оставят трайна следа, която да променя и формира модела на поведение и подражание, на мислене и осъзнаване. И тук идваме до абсурдността на поведението му. Не става дума само за твърденията му относно този или онзи учен – всеки има право на мнение, и всеки авторитет може да бъде оспорван, критикуван. Друг е въпросът, че това трябва да става с факти и аргументи. Когато говориш за световно наложени имена, трябва да се съобразяваш и от позицията на какъв си позволяваш да ги критикуваш – от позицията на международно признат авторитет, от позицията на учен със значими постижения, или?
Освен всичко друго, това, което казваш, трябва да бъде съобразено с мястото, което заемаш в социалната йерархия и институцията, която представляваш. В качеството си на министър не може да говориш като нискообразован примитив в местна кръчма. Като представител на официалната власт, следва да пазиш авторитета и достойнството на институцията , която представляваш, а това предполага уважение към аудиторията и към себе си. В неглижираното, арогантно ларж поведение, което професорът си позволи, такова уважение няма. Когато говориш на ученици, не може да го правиш фамилиарно, като че си техен по-голям съученик, на кафе в междучасието. Скъсяване на дистанциите – да, но с мярка и авторитетност. Защото фриволното поведение легитимира чалга манталитета, простотията и липсата на уважение към властта, научната мисъл и нейните постижения.
Именно с това поведението му се превръща в опасно социалното послание – с него той официализира простотията и наглостта като допустима норма на поведение на елита на властта. И ако мъжете, облечени във власт, лицето на законодателната и изпълнителната власт, лицето на образователната система дават такъв пример, може да зачеркнете образованието. Възниква и въпроса – как такива хора стават професори и как намират място в образователната система, като даже не умеят да комуникират адекватно и уместно на положението си. Преподавателят е учител и пример във всеки смисъл. И ако това е поведението на един преподавател и министър на образованието, можем само да гадаем за реформите в сектора, който му е поверен, по точно да се молим да не предприема такива.
Може би образователно-научният език в учебниците ще бъде заменен с рап и чалга жаргон? Комунистически образи като Вапцаров и Смирненски пък ще бъдат махнати от учебниците, както и Вазов, който е много досаден в убежденията си, че е имало турско робство, когато то не е било друго, освен многовековно пълноценно партньорство между съседски народи.
Като се има предвид тази тенденция на подмяна на историята и поставянето под съмнение на делото на Апостола, както и баташкото клане, не след дълго можем да очакваме, че Ботев всъщност ще се окаже руски агент, който е работел против националните интереси. Затова полицията го е заловила, преди да продължи да върши подривната си антинационална дейност. Така пише в учебниците за подрастващи – полицията. И за Левски ще измислят легенда. Какво пък толкова е правил? Левски всъщност е бил един бедняк, който обикалял селата и е използвал наивността на хората да отсяда и яде в домовете им на аванта, правейки се на будител. Накрая на хората им писнало, хванали го и го обесили. Ако ви звучи цинично, не бързайте да се възмущавате, след някоя и друга година нещо подобно ще е част от историята. „Вярната” история, не досегашната „комунистическа пропаганда и лъжа”. Дотогава нищо чудно да имаме и нов университет. Щом догодина ще имаме Лувър, защо да няма и УНМ (Университет за нов морал) „проф. Танев”…а от морала, на който той ще учи, ще ви се иска да закриете държавата.
Да дойдат танковете не, да дойдат санитарите!
Светлана Велева
Източник: Поглед.инфо
Колаж: Матей Димов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.