Иван Шишиев: Имаме много писателки, но нямаме музей на нито една от тях
Иван Шишиев: Имаме много писателки, но нямаме музей на нито една от тях
© Стопкадър от YouTube
„Всеки ден хващам фотоапарата и обикалям по булевардите, улиците, площадите, малките дворчета, големите мечти“, пише в предговора към албума фотографът
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Иван Шишиев (32) е фотограф, публицист, пътешественик и библиотекар. Автор е на най-големия проект за фотография в България „Етюд-и-те на София“, следван от над 340 000 души в социалните мрежи, който управлява заедно с видеографа Екатерина Калугина.През 2020-а е отличен с грамота на Столична община за принос в развитието на културата в София. В началото на септември излезе и новата му книга – фотографският албум „Етюд-и-те на София: 24 часа“ („Колибри“).“Дневник“ препубликува от „Портал Култура“ интервюто на Оля Стоянова с Иван Шишиев. Заглавието е на радакцията.
„Тик-так Градът е жив! Всеки ден хващам фотоапарата и обикалям по булевардите, улиците, площадите, малките дворчета, големите мечти. Търся красотата във вратите, тухлите, прозорците, пощенските кутии, лицата на фасадите. Измервам времето по часовниците и музикалните бедуини, свирещи Бетовен, Бах, Стравински, Синатра, Бийтълс“, пише Иван Шишиев в предговора към албума.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Етюд-и-те на София: 24 часа в градаС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКак изглежда вашата „литературна“ София? Какво може да се види по улиците на София днес?- Целта на тази книга не беше: „хайде да разкажем историята на литературата, да кажем кой е Иван Вазов, да обясним откъде е взет камъкът на гроба му“. Не че го нямам и това вътре, но исках да покажа колко литературни истории могат да се видят днес по улиците на града, сред хората, които срещаме. Стигнах до идеята за тази книга, защото в действителност София е град на литературата, а идеята за някои снимки съществуваше повече от две-три години в главата ми. Много материал имам и много фотографии не успях да включа в книгата. Доволен съм от това, което имаме, но в същото време не съм доволен, че в София все още няма музей, посветен на нашите големи жени като Дора Габе или Вера Мутафчиева. Ние всъщност нямаме нито един музей на писателка.Дора Габе има къща.- Но тя не може да се посети. Имаме музеи на Вапцаров, Вазов, Яворов. Отворена е отново къщата на Смирненски, която е много красива.Музеи, библиотеки, кафенета, това са спирките по пътя. Имате много стрийт фотография, но в същото време разказвате и специфични истории – като онези ръце, които с бели ръкавици разгръщат внимателно „Рибния буквар“.- Националният литературен музей ми даде достъп до някои изключителни артефакти. В книгата обаче не успях да намеря място за фотографии на Видрицата – красива ръкописна книга от XIX век, писана в продължение на 50 години, на Добрейшовото евангелие от началото на XIII век. Мога да кажа, че е страхотно чувството да държиш такава книга в ръцете си. Книга, която е съществувала по времето на цар Калоян.Това пътуване по литературните следи в града успя ли да ви изненада?- Честно казано, нямах представа къде ще ме отведе това приключение. И то надхвърли очакванията ми. Продължи почти една година работата по този проект, това беше време, в което се опитвах да открия и да преоткрия за себе си литературата в града.В София има много литературна история, но вие търсите и съвременните литературни места. Кои са те?- В началото бях сигурен, че искам да снимам в Националната библиотека, специално Османския отдел и страхотните османски ръкописи, но в крайна сметка само един ръкопис влезе в изданието. Четох, че там работят „лекарите на книгите“ – реставраторите, които спасяват ценните издания с една четчица. Изключително преживяване е да ги видиш какво правят и как работят. Помня, че когато влязох вътре, миришеше на болница. Тези хора са с бели престилки, точно като лекари. За мен е важно да знам, че съществуват такива хора в София, които лекуват книгите.Литературна София. През обектива на „Етюд-и-те на София“С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеСпециално място е и One book store на Йордан Радичков-внук, например. Отиваш и там има само една-единствена книга и цялото внимание е съсредоточено върху нея. В началото нямах намерение да снимам хора, но те постепенно се появиха и станаха част от тази литературна София – Стопан, последният наш книговезец, един изключителен човек. Включих и литографския отдел на Националната художествена академия, включих и Георги Господинов, и Георги Бърдаров, и Георги Гавраилов от Хралупата. Много ми се искаше да покажа тези места, защото бързо свикваме с места като Хралупата, като Читалнята, а дори не знаем колко време ще съществуват. Има ги, да кажем, от десет години, но не знаем дали след десет години ще са тук.По какви други сюжети тръгнахте?- Снимах не само в София, но се качвах и на Витоша, снимах и на Черни връх една библиотечка с книги, която за съжаление се беше разпаднала. Снимах графити и стенописи по улиците на София – търсех истории, свързани с литературата, които почти никой друг не знае. Като историята с хербариите на цар Борис. Когато бях студент в Софийската духовна семинария, видях няколко оставени албума, приготвени за изхвърляне. Много интересни албуми – отворих ги, от едната страна са с подписа на цар Борис III, отпечатани през 1900 г. от издателство във Виена, което и до ден днешен работи. Цар Борис III е бил естествоизпитател, обикалял е много по планините, търсил е ендемични видове.Албумите бяха приготвени за изхвърляне и аз писах на тогавашния ректор, че тези издания трябва да бъдат запазени, и така те бяха съхранени. Това са уникални издания, не съществува друго копие и в този смисъл са безценни, но за тяхната консервация трябват адекватни грижи.И сега отново се върнахте към тази история?- Да, минаха повече от 15 години оттогава, но и днес библиотеката на Софийската духовна семинария е пълна с интересни открития. Част от царската библиотека се намира там. През Втората световна война и бомбардировките над София библиотеката на семинарията е евакуирана. Големите семинаристи се включват във войната, а малките, заедно с книгите и всичко друго, се местят в Габрово. След края на войната комунистите идват на власт и естествено не позволяват на Семинарията да се върне в сградата, построена за нея. Превръщат сградата в Дворец на пионерите, а семинаристите са изгонени в Черепиш, но по този начин всъщност оцелява библиотеката, защото хората я взимат със себе си и така я спасяват. Ако е била оставена тук, сега най-вероятно щеше да бъде унищожена, защото говорим и за царската библиотека. И нещо невероятно – там се намира пълното издание на „Български книжици“, цялата периодика е съхранена по три пъти. Толкова неща могат да се открият вътре, но за съжаление не всички снимки, които направих, успях да включа в книгата.Етюд-и-те на СофияС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеИмате дори снимка на незавършена икона на Исус Христос от Антон Митов.- Да, тази икона, която виждаме, е на Антон Митов. Тя не е завършена, защото когато се е правил иконостасът на църквата, са работили двама – той и Иван Мърквичка. Имало е конкуренция между тях и в крайна сметка са решили да поставят Христос, нарисуван от Иван Мърквичка. Тогава Антон Митов явно се е ядосал, неговата икона е останала незавършена, той не се връща никога повече към нея. Това е много интересна история, защото като застанеш между книгите, имаш усещането, че Христос от тази икона все едно ги пази. Изображението от иконата те гледа.Следи те зорко какви ги вършиш в библиотеката.- Да, и те предупреждава да не крадеш. Защото като видя тези стари книги на едно място и ме засърбяват ръцете. Искам да ги имам, да. Те са на най-различни езици – на френски, на английски, много семинаристи са ги събирали. Много хора са правили дарения, тази библиотека е голямо богатство и сред нашите училища и университети със сигурност няма втора такава. Може спокойно да се конкурира с някои по-големи библиотеки по света, както и с библиотеката на Богословския факултет, която е всъщност библиотека на Светия синод, и с библиотеката на Нов български университет. Иван Шишиев, „Етюд-и-те на София“: Тези снимки са за хората, които не си харесват градаТ.е. историята на литературна София не може да бъде разказана без историята на софийските библиотеки, така ли?- Да, те са много важни места. Снимах и в Столичната библиотека, там много бързо откликнаха на молбата ми да снимам. „Ако искаш още днес ела“, ми казаха. А Столичната библиотека има наистина нелека съдба, защото губи сградата си по време на бомбардировките на София. Сегашната сграда на площад „Славейков“ е била Министерство на пътищата първо, после я взимат комунистите и чак след това става библиотека. Но за мен това място е емблематично. Сякаш винаги си е било място за библиотека. Книгите се чувстват там у дома си и те са наистина у дома си. Честно казано, силно се надявам някой да не тръгне да строи нова библиотека с идеята да бъдат преместени, а пък това място да бъде нещо друго.И все пак градовете се променят, вие като че ли се опитвате да направите моментна снимка на София, каквато е сега.- Градовете се променят, понякога по-бавно, друг път – по-бързо. И понеже говорим за площад „Славейков“, преди да започнем да го наричаме на името на Петко Славейков, в района се е намирало Кафене баши, построено през XVI век, което е съществувало близо четири века. Било е легендарно кафене, което не само е дало името на площада, но и на целия турски квартал, наричали са го „Квартала на кафето“. Било е абсолютна легенда, но когато започва да се променя обликът на града и да правят новите улици, го унищожават, което за мен е убийство на култура, вандалски акт. А паметта за кафенето не е изчезнала толкова бързо, защото дори когато вече го е нямало, кварталът е продължавал да носи името му.До момента, в който Петко Славейков пристигнал заедно с челядта си, купил една турска къща малко по-нагоре към улица „Солунска“ и постепенно хората започнали да казват на това място „Площада на Славейкови“. През 1900 г. е първата промяна в картите, когато е отбелязан Славейковият площад. Това също е доста интересно, защото ако се казваш Пенчо Славейков и си обикаляш в района и някой да те пита: „Добре де, тоя площад да не ти е бащиния?“, какво да отговориш? Изглежда, че му е бащиния. Ето такива интересни истории, свързани с историята на града ни и литературата, търсех. „Етюд-и-те на София“ на Иван Шишиев (откъс)И непрекъснато откривате нови.- Да, затова исках да направим една карта на града, къде са живели Валери Петров, Павел Вежинов Къде има паметни плочи, барелефиТова тук плочата на Яна Язова ли е?- Не, барелефът на Яна Язова за малко не успя да влезе в книгата. С редакторката Николета Руева и дизайнера Наталия Чайкина направихме стриктна селекция кое може да влезе и кое не, за да дадем по-пълна представа за София, за съжаление не успяхме да включим много снимки. Там, където е живяла Яна Язова, наистина има страхотен барелеф. Но къщата ѝ не е музей и пак се връщаме на темата, че имаме много писателки, но нямаме музей на нито една от тях. Фотогалерия: София и нейните „етюди“ през погледа на Иван Шишиев