Импийчмънт или оставка. Росен Плевнелиев трябва да осъзнае, че това е неговата дилема

Импийчмънт или оставка. Росен Плевнелиев трябва да осъзнае, че това е неговата дилема

Росен Плевнелиев не само че ще влезе в историята като пример за това какво не трябва да прави един президент, но вероятно и като първия, чийто мандат може да бъде прекратен предсрочно заради негови противоконституционни действия. Той може да си мисли, че е недосегаем в момента, защото няма достатъчен брой депутати, за да се гласува импийчмънт. Но това никак не е сигурно, като се има предвид повратливостта на неговия патрон. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократно е доказал, че няма скрупули, когато трябва да се освободи от близки съратници. Това, че не го е направил досега, се дължи единствено на сляпото подчинение от страна на Плевнелиев. Но и това не е гаранция. Ако Борисов получи добра оферта, едва ли ще пропусне да се потопи в червено-синята мъгла на крилете на поредната си жертва, дори тя да е протежето му от “Дондуков” 2. Известни са такива негови договорки като например онази през 2006 г., когато не се яви като конкурент за президентския пост и Георги Първанов с лекота спечели втория си мандат. Представете си например, че детронирането на Плевнелиев се свърже с възкачването на Борисов на този пост.
Едва ли кукловодите са доволни от сегашния нефелен президент
Заради непрестанното му противопоставяне на сегашните управляващи той не може да бъде дори посредник в евентуалните задкулисни договорки – нещо, което другите президенти владееха добре. При това го правеха майсторски, без да дразнят своите. Не че сегашният държавен глава не е двойствен. Самият факт, че скри за офшорките и за членството си в БКП, ни кара да не го подценяваме. Затова и клоунските му прояви, паднали до степента да разказва клюки от срещата си с британската кралица, не разсейват вниманието ни. Напротив, приемаме за верни твърденията, че клепа пред дипломати не само политици, но и страната ни. Нека си припомним как гузно си замълча за срещата с Путин в Сочи. И досега не е признал за нея, нито какво са си говорили. Може да го попитаме също защо като голям противник на руската намеса в Украйна реши все пак да уважи олимпийските игри, организирани от Русия. И дали сегашните му позиции не прикриват тайни договорки, станали при това посещение. Няма как при това положение да не се усъмним в подкрепата му на ядрения проект на “Уестингхаус”, обясняваме си също и защо не се срещна, нито награди героя от първата война в Ирак ген. Уесли Кларк, който беше наскоро тук.
Непрестанните негови атаки срещу правителството, както и връщането на закони в парламента с несъстоятелни, дори противоконституционни мотиви също ни убеждават, че има нужда от стесняване на неговите правомощия поне до приключването на мандата му.
Би било странно Плевнелиев да не разбира защо не минават номерата му
Обясняваме си го единствено с онази лекота, с която е приел да бъде маша в ръцете на фалиралия вече икономически кръг – като в онази приказка: веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. И това е основната причина да не чува народните тегоби, а услужливо да се отзовава само там, където сочат интересите на неговите патрони. Ако беше президент на място, какъвто не е, той тутакси щеше да прояви съчувствие, когато се случи трагедията със затрупаните миньори в рудник “Ораново”. Щеше да прояви загриженост и за вълната бежанци, заляла страната ни. И не само да свика незабавно Съвета по национална сигурност още през миналото лято, но преди това да посети някои от центровете за настаняването на чужди граждани. Свика съвета едва преди месец, а и досега не се е срещал с бежанци.
Истината е, че националните интереси на страната го интересуват единствено за популистки цели.
И, разбира се, да вдига пушилка, дестабилизираща правителството. Напразни илюзии. Видя се как утихнаха протестите, които Плевнелиев също се опитваше безуспешно да яхне, а избирателите все повече не му вярват. И как да му вярват, след като той ги раздели на свои и чужди. Фатална политическа грешка. Тя със сигурност ще навреди на предстоящите избори и на неговата партия ГЕРБ. Ще навреди и на Реформаторския блок заради шумните му срещи с тях. Те издават единствено неистовото желание на държавния глава да демонстрира пред обществеността, че има широка подкрепа. Само че
подкрепата от страна на “червената кукувица” Меглена Кунева показва единствено, че са от едно котило
че са рожба на едни и същи инженери на криминалния преход. И обяснява защо мимикрирането им вече не трогва избирателите, които се канят за пореден път да оставят десницата извън борда на класиралите се.
В края на миналата седмица в парламента беше прието да се обсъди предложение за създаването на анкетна комисия, която да разследва всички съмнителни дела, свързани с президента. Засега това предложение се бойкотира единствено от депутатите на ГЕРБ. Сигурно е обаче, че ще бъде прието през тази седмица. Но сме убедени също, че и този знак ще мине покрай ушите на Плевнелиев като лек пролетен ветрец. Най-много да предизвика онзи лицемерен плач, с който вече сме свикнали. Ще припомним как дори в Брюксел той проплака, че правителството го бойкотирало. Но се надяваме скоро да разбере, че дните му на държавен глава са преброени. А след тях със сигурност ще се наложи да се срещне с Темида.
Би било добър знак за нормализирането на политическия живот, ако ГЕРБ проявят разбиране и помогнат това да стане по-бързо. Няма да обясняваме и защо на Борисов може да му се помогне по-бързо да достигне до този извод. Повратливостта му е най-малкото нещо, което може да се използва като мотив.
Затова е по-добре Плевнелиев най-после да разбере, че не е достоен за този пост. И че се е провалил. Ако наистина му светне този извод, самият той ще почувства облекчение, когато сам си подаде оставката.
Иван Тропанкев, в. Монитор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *