Картографираха къде чувстваме емоциите

Картографираха къде чувстваме емоциите

Картографираха къде чувстваме емоциите

Изследователите са картографирали къде и колко силно изпитваме различни видове любов, обхващайки всичко от романтичната любов до любовта към страната си.

Изследването показва и колко силни са различните видове любов. Учените от университета Аалто във Финландия са картографирали и емоции, като гняв, срам, гордост, тъга и други.

Как е станало картографирането?

Доброволци са били помолени да оцветят силуети на тела, за да покажат къде изпитват телесни усещания, когато изпитват определен тип любов. Те също са попитани колко приятно е усещането, колко интензивно е било физически и психически и как е свързано с докосването. Накрая участниците са били помолени да оценят близостта на различните видове любов.

Изследователите открили, че всички видове любов се усещат в главата, но се различават по начина, по който се усещат в други части на тялото; някои се разпространяват в гърдите, слабините или в цялото тяло.

„Когато преминем от по-силно изпитани видове любов към по-малко изпитани типове, усещанията в областта на гърдите стават по-слаби“, констатират финландките учени.

„Любовта между хората се дели на сексуална и несексуална. Типовете любов, които са особено близки един до друг, са тези, които имат сексуално или романтично измерение. Те са доста различни от родителската любов“, допълват изследователите.

„Също така беше интересно да се намери силна връзка между физическата и умствената интензивност на емоцията и нейната приятност“, казва водещият изследването учен Партили Рине. „Колкото по-силно се усеща един тип любов в тялото, толкова по-силно се усеща в ума и толкова по-приятно е.“

Картографирайки данните, изследователите установиха, че любовта и щастието предизвикват активност на почти цялото тяло, докато депресията има обратен ефект, намалявайки чувствата в ръцете, краката и главата. Опасността и страхът създаваха силни усещания в гърдите, а гневът е една от малкото емоции, които активират ръцете.

Изследването е публикувано в списание Philosophical Psychology.

 

Източник Dir.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *