Краят на енергийния гнет

Краят на енергийния гнет

Ако с нещо нашите управляващи трябва да бъдат похвалени, то е с последователността, с която притискат ЕРП-тата да влязат в правия път на добрите бизнес практики.
С публикувания днес одитен доклад за нарушенията в този пазарен сегмент, стана ясно, че подозренията как ЧЕЗ, EVN и Енерго Про тероризират потребителите не са някакви си празни усещания на хората, а реални злоупотреби с господстващото положение на пазара.
Като някакви пладнешки разбойници трите ЕРП-та са сгазили законите на страната цели 2657 пъти. Спирали са без предупреждение и са пускали тока, при това с по-високо напрежение и са ни горили уредите вкъщи. Отчитали са неправилно електромерите и са надписвали сметките ни. Писали са наизуст потребена енергия на отдавна съборени селски къщи. Отчитали са тока на периоди, по-дълги от установените от ДКЕВР. Лъгали са като дърти циганки за инвестициите, които нашата изпокъсана електропреносна мрежа тъй и не видя. Изобщо – правили са каквото си искат, естествените енергийни монополи, само за да гарантират ония 16% печалба, които им гарантира правителството на НДСВ с подписването на приватизационните договори.
Като казваме естествени, трябва да е ясно, че нищо естествено няма в монополното положение на енергото. Просто защото станаха монополи по най-неестествен начин – в резултат на сбъркана приватизация.
Трите ЕРП-та са част от мрежов монопол, образно казано – касичките на нашата електро енергийна система. И правителството на Сакскобургготски вместо първо да раздържави монопола, пък тогава да се огледа на кого да подарява „касичките“, буквално зароби всички ни да гарантираме по 16 % норма на печалба на новите им собственици.
И ако някой се съмнява в това, нека бръкне в Гугъл и тия цифри ще го пернат почти веднага през очите. Днес токът за домакинствата е средно е 17,2 стотинки – и тази цена, макар и държавно регулирана, е непосилна за повечето българи. Но от всичко най-непосилно е идиотското поведение на енергото. Оня ден една сграда в центъра на столицата пак остана изненадващо без ток, защото някакви служители ръчкаха из трафопоста. Никой не беше предупреден, на дежурния телефон на ЧЕЗ дори нямаха идея за случващото се. А на въпроса – какво правите, бе, хора?, ония в червените гащеризони отговориха – ей сега ще ви го пуснем, госпожа, няма страшно.
Не ги питахме с какво напрежение ще го пуснат, просто изключихме всички уреди, за да не гръмнат.
Да не припомняме как крият приходи зад доста интересни договори със свързани лица в родните си държави. Как подкупваха членове на ДКЕВР, както писаха по вестниците. А пък за главният енергетик в държавата – Митко Каратиста и дума няма да обелим. То е ясно.
Не става така, господа. И с отнемането на лицензите – на което се надяват повечето българи да промени сегашните отношения между енергото и потребителите, пак няма да стане.
Първо, защото процедурата може не просто да се обжалва, но и да стигне до арбитраж. А не бива да имате съмнение, че приватизационните договори са писани в полза на интереса на частника, а не на държавата или потребителите. Т.е. не само може да отнеме време, но тая сага има неясен край.
Единственото решение е въз основа на одитния доклад да се повдигнат обвинения срещу ръководството на ЕРП-тата, ако това е възможно. Втората стъпка е монополното положение на трите ЕРП-та да бъде преустановено възможно най-скоро. Стъпките са известни – обратно изкупуване на ЕРП от държавата, раздържавяване на монопола и чак тогава може отново да се огледаме за нови частници. Да сменяме едни с други собственици на ЕРП може не просто да няма положителен ефект, но дори и да задълбочи кризата в енергетиката. За да има бизнес, все пак трябва да останат и живи българи с по някой лев в джоба, та да плащат сметките за ток.Нора Стоичкова, журналист и енергиен коментаторАгенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.