Културата вече е само за големите градове и това е проблем
Културата вече е само за големите градове и това е проблем
© Facebook | Фабрика за идеи
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Иван живее в Делейна – село на 25 км от Видин, току до границата със Сърбия. Обича изкуството, но ако му се прииска да отиде на кино или да гледа театър, трябва да стигне до областния град. Автобус по линията Делейна-Видин има два пъти в седмицата, а автобусите пътуват само до обяд и следобяд. Така че Иван трябва или да организира собствен транспорт, или да си осигури място за преспиване. А това прави удоволствието твърде луксозно за жител най-бедния район на Европейския съюз.Проблемът на Иван и хората от Дилейна имат повечето села и по-малки градове у нас – за тях достъпът до събития, свързани с духовността, е ограничен както заради мястото, така и заради свитите финансови възможности.Представители на сектора на културата определят това като сериозен проблем, който държавата от години неглижира. Те дори приемат липсата на мерки като нарушаване на гражданските права, тъй като според чл. 54 от Конституцията „всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона“. Невъзможността за участие в културни събития има и други последствия като сегрегация, например. И докато неправителствени организации търсят частични решения, властите запазват мълчание дали и как смятат да се справят с проблема.Кой ходи по културни събития
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Всеки втори пълнолетен българин не е посещавал културно събитие през 2022 г., сочи проучване на „Маркет линкс“ от януари 2023 г. по поръчка на „Фабрика за идеи“ и финансирано от Национален фонд „Култура“. Според изследването, направено сред представителна извадка от 1024 пълнолетни граждани, над 60 на сто от хората не са стигнали през миналата година до театрална зала, изложба или музей, а над 70% – до библиотека или литературно четене. Графика на деня: Защо българите не посещават културни събитияРезултатите показват, че за преобладаващия брой хора – макар и с разлики в зависимост от населеното място и възрастта – причината не е нежелание, а невъзможност. Анализът на данните, направен от „Фабрика за идеи“, пък сочи, че всички публични инвестиции в култура са насочени към изключително малък кръг публика с идентичен географски, социален и икономически статус.Повече от половината запитани казват, че нямат финансова възможност да посещават културни събития, а 36% посочват, че нямат свободно време. След тях се нареждат тези, които нямат достъп до такива събития. Изследването е разделено на две групи: младите хора, живеещи в столицата, които с по-висок доход и достъп до култура и хората над 55 г., които живеят в малките градове и села и са с ниски доходи. По-големият дял непосещаващи културни събития са именно от втората група – защото нямат необходимите доходи, транспорт и са със затруднен достъп до културни събития.Над 75% от създаването и потреблението на култура е фокусирано в столицата, която е водеща в пъти над големите градове, потвърждава и официалната статистика. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват неравномерно разпределение на театри, кина и галерии в статистическите райони на страната.
В Югозападния регион, където освен Благоевград, Кюстендил и Перник, попадат столицата и Софийска област, броят на киноекраните е 87. За сметка на това в Северозападния (Видин, Враца, Плевен, Ловеч и Монтана) и Югоизточния (Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора) регион залите, в които можете да гледате кино, са съответно 14 и 26.
Подобна е ситуацията и с музеите. Според данни от НСИ броят на музеите в София е 11, а в Кърджали и Видин музейните зали са по два броя.Публичните финанси – само за избраниСпоред Янина Танева от „Фабрика за идеи“ проучването очертава хиперцентрализация без адекватен компенсаторен механизъм. Изследванията показват, че дори големи градове като Варна, Бургас и Пловдив са много далеч по потребление и създаване на културни продукти. Освен че се нарушават правата на гражданите за осигурен достъп до култура, се оказва и че публичните финанси за култура отиват при една определена група от хора. „Изследването ни показа, че финансите не се движат спрямо нуждите на хората, които плащат данъци, а спрямо един тесен жълтопаветен кръг, което е много тъжно“, казва Танева. Огромният проблем е, че започва да се разпъва голяма ножица на сегрегация и след това ще излезе много по-скъпо, за да бъдат въвлечени хората в колективни взаимодействия, ако това не се направи спешно сегаЯнина Танева, „Фабрика за идеи“ Освен сегрегацията, нарушаването на гражданските права и несправедливото изискване да се плащат данъци за нещо, до което хората нямат достъп и не употребяват, липсата на културен живот има и психологически измерения. По думите на Янина Танева хората се чувствам невидими, а техните проблеми, ресурси и решения остават незачетени като възможност.“Фабрика за идеи“ от 9 години работи в села в различни краища на България, като се опитва да осигури културни събития на жителите. По наблюденията на Танева местните общности всъщност имат нужда от това и участват с желание. „Каквото и да си говорим, читалищата са имали доста сериозен принос в участието в култура преди. Там са се създавали театрални пиеси, бендове, т.е. всеки, който е искал, е имал досег до изкуство. А това е много важно за духовното ни развитие“, казва тя. Обобщава, че по това дали културата и образованието са приоритет, може да се види дали има политика, която действително желае някакъв прогрес“. И напомня, че в държави като Франция и Германия културата, изкуството и артистите имат огромен потенциал да решават проблеми на скъсаните тъкани в обществото, причинени от поляризацията и радикализацията.Има ли решение © Facebook | Фабрика за идеи Подготовка за изложба в село Делейна За да се подобри достъпът до култура, са нужни различни и комплексни стъпки. Първата, според Янина Танева, е увеличаване на бюджета за сектор „Култура“, който е системно недофинансиран, независимо от това кое е правителството. За миналата година за сектора се отделяше 0.6% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата, а с новия бюджет той е намален на 0. 4%. В същото време приносът на културните и творчески индустрии към БВП е над 7%.Според Танева бюджетът трябва да се увеличи, но постепенно, тъй като Министерството на културата няма капацитета да усвои толкова много пари наведнъж. Причината е, че когато нямаш хора, които да управляват финансите, след това парите трябва да се връщат. Оттук и следващата стъпка – освен бюджетът да се увеличи капацитетът от кадри, които да работят в тази сфера.Апелът за постепенно увеличаване на парите за култура подкрепя и Обсерваторията по икономика на културата. Неправителствената организация от години работи върху Пакта за култура, чието приемане би осигурило постепенно увеличаване на финансирането в културния сектор. Какво е Пакт за култура и защо е нуженОбсерваторията препоръчва създаването на програма и национална карта „Достъп до култура“, която би развила културните събития навсякъде в страната. Според директорът на организацията Диана Андреева, която от години се е фокусирала върху темата за достъп до култура в малките населени места, е важно да се създадат целенасочени политики за развитие на аудиторията, за да не се нарушават правата на гражданите. Андреева подчертава, че неучастието на толкова голям процент от българските граждани в културни събития трябва да светне червена лампа за създаването на политики.Програмата „Достъп до култура“ включва мерки като въвеждане на диференцирана ценова политика във всички държавни и общински културни институции; ваучери за транспорт за участие в културни дейности; извеждане на диференцирана цена за пенсионери, ученици, студенти и хора с ниски доходи; развитие на аудиторията; създаване на методологическа рамка в общините за насърчаване на участието в културни дейности и др.
„В момента имаме много добри примери за включването на децата, някъде има намаления за ученици и студенти, но считам, че включването им във всички културни дейности би следвало да бъде приоритет, защото днес тези, които са на 6 г. или 26 г., утре в професионалния си път, следва да бъдат част от т.нар. рационално пристрастена аудитория, казва Андреева.
Допълва, че трябва да има намаления и за хората, които са трайно безработни, маргинализирани, без достъп до култура. А също и семеен билет, защото културата е съществен разход например при семейство с две деца.Неизползваният потенциал на читалищата © Facebook | Фабрика за идеи Изложба на млади артисти в село Делейна В препоръките и на „Фабрика за идеи“, и на Обсерваторията по икономика на културата централно място заемат читалищата, които продължават да съществуват като мрежа, но не могат да разгърнат напълно потенциала си. Според експертите трябва да се направи анализ и да се предостави подкрепа за възстановяване на цялостната инфраструктура на читалищата в страната, да се създадат резидентни програми и такива за работа с общности.Янина Танева посочва, че читалищата могат да изпълняват функцията на мост между класическото и съвременното изкуство: „Живеем в свят, който става все по-комплексен и се появяват различни интердисциплинарни форми, които Министерството на културата понякога трудно може да дефинира, но те трябва да бъдат подкрепяни и затова става все по-необходима културната медиация. Читалищата са били създадени заради нуждата за изграждане на идентичност, но в момента те могат да изпълняват ролята на културни медиатори и да бъдат подкрепяни в това“.Танева също така уточнява, че всички тези стъпки трябва да бъдат изпълнени с разбиране за промените в културата. Светът е все по-динамичен, появява се нужда от повече интердисциплинарни подходи и хората, работещи в културния сектор, трябва да разбират това. В това число влизат и самите артисти, които би следвало да преминат през различни програми за обучение за работа с общности. Тези програми биха могли да бъдат реализирани чрез евентуална програма за достъп до култура или чрез създаването на различни образователни програми.Положителните примериКато пример за положителното въздействие на културата върху малките населени места от „Фабрика за идеи“ посочват, артистичната резиденция в село Делейна, за което стана вече стана дума. По покана на сдружението артисти посещават периодично селото и заедно с местната общност възстановяват сградата на затвореното училище, правят изложби и други арт събития. Те споделят, че срещата с младите хора и културата е разнообразила живота им и е съживила селото. Повече можете да видите тук: Надалеч от Делейна, в разположеното на 40 км от София село Долно Камарци, художникът Вихрони Попнеделев и съпругата му Аделина Попнеделева създават галерията на мястото на изоставена и полуразрушена училищна столова. Финансирането за това идва от лични инвестиции и дарения от колекционери, с които семейството работи. Пред „Капитал“ Вихрони Попнеделев коментира, че се надява мястото да има образователна роля за местните общности и наблюдава вълна от интерес към селото. Галерията можете да разгледате тук.Още една добра инициатива е рок фестивалът „Мидалидаре“, който се провежда в село Могилово край Чирпан и събира хиляди фенове на музиката.Примери има, но до момента те са дело предимно на неправителствени организации и доброволчески усилия, не плод на целенасочена държавна политика. „Дневник“ потърси позицията на Министерството на културата по въпроса за достъпа до култура в малките населени места, но до публикуването на текста отговори не бяха получени.
Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (5107)