ЛЪЖАТА – АНАЛИТИЧНА ЦЕННОСТ?

ЛЪЖАТА – АНАЛИТИЧНА ЦЕННОСТ?

Преди студентът по медицина от Калифорнийския университет Джон Ларсън да изобрети полиграфа (1921 г.), хората изнамерили други, доста по-прости методи за установяване на лъжа. В Африка например слагали нагорещен съд на корема на заподозрения и се считало, че ако кожата му изгори, той със сигурност не казва истината. Далеч по-хуманно постъпвали в Китай и Индия, където използвали… ориз. Ако някой не успеел да сдъвче ориза или да го преглътне, също се смятало, че лъже. Този метод бил и най-близък до съвременните психофизиологични изследвания, тъй като активацията на симпатиковия дял на вегетативната нервна система при лъжа води до ограничаване на слюнкоотделянето. В резултат се ограничава и възможността за нормално преглъщане, което допълнително е затруднено от сухия ориз.
В този ред на мисли имам предложение: тъй като влаченето на полиграф от министерство на министерство и от парламент в президентство ще е твърде трудоемко, а африканският метод е садистичен, при всяко изказване на наш политик в устата му да се слага шепа ориз.
Хубаво ще е също около някои да се дежури постояно, тъй че слюнкоотделянето им да секва още преди да са слюнкоотделили поредната опашата лъжа.
Да, сигурно ви се струва жестоко, но пък вижте какъв резил си докарахме, след като не взехме мерки овреме:
На 7 юли генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде интервю за БНР, в което изобличи двама министри и президента по въпроса за „натовските“ танкове в България. Досега тримата твърдяха, че разполагането на военна техника у нас било в рамките на споразуменията за учения на алианса, постигнати на срещата в Уелс през септември м.г. Столтенберг обаче направо ги попиля: „НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Решението на САЩ да предислоцират тежко въоръжение е взето на двустранна основа, а не на ниво НАТО.“
Че техниката е на САЩ, а няма да дойде по линия на целокупния отбранителен съюз, беше ясно още преди месец, когато в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Щатите планират да я разположат в Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България. На 22 юни и американският военен министър Аштън Картър го потвърди в Талин, уточнявайки, че и шестте посочени държави вече са одобрили двустранни военни споразумения. У нас обаче „след възгласите „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!“
всички се втурнаха в суматохата
(по Радичков), вместо веднага да кажат: вярно е, така и така, съгласихме се, „майка му стара“.
Нещо повече, военният министър Николай Ненчев дори ни преметна, че не е постъпвало официално искане от Вашингтон, а върховният главнокомандващ Росен Плевнелиев се измъкна с усукването, че към момента все още „следим процеса на вземане на решение във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено тези по източната граница“. Ден по-късно външният министър Даниел Митов пък ни се скара, че истерясваме за „нещо, което е обявено предварително, нещо, което имаме като план“. Преди да се сетят, че със САЩ имаме споразумение от 2006 г., подписано от тройната коалиция, тримата водещи политици се захванаха да се оправдават с договореностите от Уелс и по същество накиснаха НАТО. Наложи се, да повторя, лично генералният му секретар да ги опровергава, което си е огромен скандал.
С такива приятели евро-атлантизмът просто няма нужда от врагове, понеже увъртането, ошумоляването и мишкуването на ревностните му следовници е не по-малко отблъскващо от яростната противникова пропаганда. Те са даже по-неприятни, ако към лъжите прибавим апломба и клишетата за ценности, които по никакъв начин не се различават от едновремешната помпозност.
Доста смешен фалш – особено щом прочетем какви дитирамби се пишат за военния министър в сайта на оглавяваната от него партия БЗНС. Първият евро-атлантик на републиката, повел и хвърковата чета от русофобстващи активисти, които разясняваха на населението ползите от превъоръжаването ни до зъби, там е представен като „демократ, подготвен за битката с Русия“. Още: „Има силна воля и идеологическа чистота.“ И още: „Реформаторските министри са на полевата линия и се бият, но ГЕРБ ще трябва да докажат, че са демократи. РБ… провежда собствена национална политика, най-силно отстоявана от министър Ненчев.“
Ти да видиш! Най-развеселяващо обаче беше прозрението не толкова за идеологическата чистота, колкотоза дългата ръка на Путин
забъркала конфликтите в… Гърмен и Орландовци. „Какво се появи на хоризонта днес – да се разпали етнически конфликт, и то не българи срещу роми, а „славяни срещу цигани“. Колко му е на Путин панслависта да хукне да ни освобождава. Такова напрежение се нагнетява: вчера в Гърмен, днес в Орландовци, утре в друг смесен етнически район. Изкарват децата ни на улиците, а медии държани от руски пари, „спонтанно“ започват да излъчват директно, последвани от другите.“
Изводът, че американските танкове идват заради такива пъклени планове, е направо прелестен. Ако си позволя да перифразирам Уди Алън, който твърдеше, че боклукът в Лос Анджелис не отива на сметището, а се преработва в телевизионни програми, бих казала, че някои сайтове постъпват по същия груб начин и с евро-атлантическата идея…
Затруднена съм да предложа метод срещу писането на глупости и лъжи, но продължавам да смятам, че има спешна нужда да се навъртаме около говорещите глави с повече ориз в джобовете. И веднага давам примери с тримата ни герои, при това само от последната седмица:
Прокуратурата прекрати разследването за предлаган подкуп и отправени смъртни заплахи към министъра на отбраната Николай Ненчев, тъй като думите му не се потвърдили. В края на април в интервю за в. „Сега“ той заяви, че са му предлагани „сериозни проценти“, за да се съгласи да бъде подписан договор за поддръжка на руските военни самолети МиГ-29. От твърдението му се разбираше, че договорът е на стойност 80 млн. лв., а след като не се съгласил, били отправяни заплахи за живота му.
След интервюто обаче прокуратурата започна разследване и в крайна сметка установи, че въобще не е имало договор за 80 млн. лв., а два договора с РСК МиГ на обща стойност около 7,5 млн. лв. Те били подписани от българската и руската страна, но заради интервюто на министъра стояли заключени в служебната каса на зам.-министър в МО. Пред разследващите Ненчев няколко пъти променял версиите си, които ставали все по-абсурдни. В крайна сметка се спрял на разказа, че на някаква конференция имало много хора и в коридора го доближилнепознат за него мъж
който го попитал дали щял да приеме да се срещнат във връзка с поддръжката на МиГ-29. Казал, че Ненчев щял да остане доволен, защото процентът бил добър. Министърът заявил, че не приема, и го отминал, а непознатият, естествено, не си дал телефона, нито визитната картичка…
Ако Ненчев си беше напълнил устата с ориз, надали щеше да разправя такива врели-некипели, но признавам си, късно се сетих. Иначе щях да помоля колегите, които съпровождаха президента и външния ни министър при визитата им в Украйна, също да вземат няколко пакета. Така Плевнелиев нямаше да произнесе смайващата реплика: „За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа“, нямаше и да възхвалява домакините си за тръгването по пътя на смелите реформи и демократичното развитие. Крим в Украйна? Президентът ни нещо се беше объркал! И в Украйна имало демокрация, при положение че в навечерието на самото му посещение във Върховната Рада беше внесен законопроект за забрана на наименованието Русия, който предвижда 12 години затвор за нарушителите?
Ето затова ви казвам, че ако наблизо имаше ориз, държавният ни глава щеше да е по-сдържан в изказванията, както и да намери повече време да се хвърля на врата на колегата си Петро Потрошенко. Но пак добре, че в делегацията бешеи министър Даниел Митов
който успя да го засенчи, като направо каза на черното бяло. Той отрече в навечерието на посещението на българския президент да са разкъсани 15 наши знамена, въпреки че съобщението за това беше публикувано в официалния сайт на киевската управа. В него градските власти предположиха, че злосторниците са им посегнали, тъй като ги помислили за руски, след което поднесоха и извинения „на ръководството и народа на България за този досаден инцидент“. Митов обаче не просто не ги прие, той дори не ги поиска, а си позволи да излъже. Което надали щеше да се случи, ако руските сепаратисти бяха посегнали на наш трикольор, още повече пък на американско знаме…
Извинявайте, ама кога лъжата се настани сред евро-атлантическите ценности? А може и да има друго обяснение: слагачеството се представя за държавна политика, докато предаността обслужва лични дневни редове. Успокоителното е поне, че при толкова преданост в полето на националната сигурност България не е ядрена държава.Любослава Русева
в. „Преса“