Любо Кольовски: Демокрацията не живее в България

Любо Кольовски: Демокрацията не живее в България

“Само веднъж съм виждал жив вълк, но ще помня очите му до края на дните си.“ Любо Кольовски е роден на 2 октомври 1955 г. в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работил е във вестниците „Земеделско знаме“, „Народна младеж“, „Априлско дело“, „Кооперативно село“, „Свободен народ“, „Начало“, „Демокрация“, „Подкрепа“ и „Пари“. От 1996 г. е в частния бизнес. Занимава се с консултантска дейност. Неосъждан, женен, има един син и двама внуци.- Любо, кои лъжи предпочиташ – тези, с които елегантнтно те будалкат, или другите, които виждат очите ти и те вбесяват дотам, че изригваш в социалните мрежи с острото си перо?
– Приемам като приятни шеговитите лъжи. Дразнят ме политическите лъжи. Въпреки много добре да знам, че политиката е система от твърде сложни взаимовръзки и обещанията на политиците в голямата си част са неизпълними. И мултиплицират условия за нови, следващи лъжи.
– Откриваш ли умни хора във Фейсбук и твои съмишленици, че и в другите такива мрежи?
– Умните хора са навсякъде по света. Светът е една социална мрежа, само че не е виртуална. Фейсбук е изкушение и суета. Това не пречи и тук да се срещат умни, интелигентни и ерудирани личности. Поддържам някакъв санитарен минимум на връзките си в социалните мрежи.- Често пишеш почти с бяс за дупките по пътя, но това ли са истинските „дупки”, които трябва да пълним в живота си?
– Пътувам много из цялата страна. Дупките по пътищата са проекция на безхаберието, в което затъваме все повече и повече. Пиша за тях, защото са ми всекидневен дразнител. Реакцията ми е първосигнална. Всеки шофьор би ме разбрал. Не мога да си обясня защо пътищата в Гърция, да речем, са в идеално състояние. Не ми е ясно и защо там правилата се спазват, а у нас – не. Всъщност, дупките са именно в съзнанието ни като народ. Ние се самопрезираме, като не уважаваме правилата и йерархията.- Къде е и как изглежда лицето на демокрацията днес?
– Лицето на демокрацията? Демокрацията не обитава нашата територия и никога не е била жител на България. Дори в годините на просперитет, колкото и малко да се те в историята ни. Мразя този пример, но държавата ни е била най-добре след деветнадесетомайския преврат – без партии, без пропаганда и агитация… Не мога да проумея тази абсурдност.- Ако трябваше да избираш – къде би живял – Атлантида, Рим, Египет?
– Не си представям живота си в условията на древността. И трите места, които ми предлагаш, са империи. И трите са класически робовладелски структури. Следователно, във всяка една от тия империи рискът да се събудиш роб някой ден е съотносим към всеки човешки индивид. Перспективата да бъда робовладелец не бих могъл да си я представя по никой начин.- Постига ли се възпитание чрез наказание?
– Ако приемем, че затворът е място за изтърпяване на наказания, не виждам как това място би превъзпитало някого. Имам предвид българските затвори. Това са места за изтезание, а не за превъзпитание. Ако наказанието е превенция, каквото е катаджийския фиш за някакво нарушение – да. Това действие съдържа елементи на възпитание. И има оздравителен ефект. При нас, обаче, и това е порок. Защото поддържа нивото на корупцията и на най-ниските нива на общуване между хората.- Какъв е критерият за добри и лоши хора?
– Оценката за един човек е твръде сложен и комплексен проблем. Критерии са, разбира се, делата на човека. Едва ли съществуват някъде хора, извършили само добрини. Човекът е част от природата. Животът му минава в отнемане на чужди животи. Една стъпкана тревичка е убийство на един организъм. От дълги години съм ловец и имам много грехове, макар че от десет сезона насам нося пушка в гората, за да не ми се смеят приятелите.- Вълкът е символ на много неща, но е почти винаги самотен и без глутница не може да оцелее?
– Само веднъж съм виждал вълк. На разстояние повече от изстрел. Гледах го през бинокъла и видях очите му. Тая единствена среща не ме направи самотник, но не мога да скрия, че адски силно ми въздейства. Ще помня погледа му до края на дните си. Всъщност, тогава проумях, че не бива да посягам на дивите животни и да внимавам, когато паля огън в гората. Оттогава внимавам повече и с хората. И във връзка с предишния ти въпрос, смятам, че вълкът ме направи по-човечен. Явно Бог го е пратил на това място, за да ми подскаже нещо.- Имаш ли чувството, че омразата лека-полека си тръгва от нас, но защо още не сме готови да бъдем добри?
– Омразата е неизбежно състояние за българина. Не мога да си представя, че някой ден ще осъмнем по-добри. Вината за това ни състояние е постоянната криза, в която живеем. Кризата ни е не само стопанска. Тя е преди всичко нравствена.- Медиите са тежка история, но от там ли идват лъжите?
– Лъжите са дело на хората, а медиите само ги тиражират. Това, разбира се, не оправдава журналистите, които в съучастие с политиците и бизнесмените създават интриги и подвеждат общественото мнение в удобна за интригантите посока. Българските медии са изключение от всички правила. Особено през последните десетина години. Отговорни за това са не журналистите, а собствениците на изданията и електронните медии. Те се съвокупляват с бизнес и политика. Ако би ми се наложило сега да съм репортер или редактор, не бих приел на никаква цена.Димитър Генчевhttp://www.artrandom.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.