Мониторингът на ЕК – ИМИТАЦИЯ, ШАМАР ИЛИ И ДВЕТЕ?

Мониторингът на ЕК – ИМИТАЦИЯ, ШАМАР ИЛИ И ДВЕТЕ?

Поредният мониторингов доклад на Европейската комисия за борбата с корупцията и организираната престъпност в България предизвика невиждана и дори нечувана еуфория в нашите политици и управляващи. Всички вкупом започнаха да ни заливат с измислени характеристики – мек или твърд, положителен или отрицателен, балансиран или неточен… На практика всичко това няма никакво значение. Защото докладът не казва нищо ново. Докладът дори не ни посочва кагоричния път, от който, ако се отклоним, просто ще изпаднем от композицията.За мен, като обикновен гражданин, докладът е поредния шамар, който високопоставените европейски страни ни зашлевиха. Този доклад показва само едно: ЕВРОПА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НАС! Докладът е имитация на интерес, докладът е политическият допинг за управляващите, на които обаче ние, простосмъртните, не вярваме. Този доклад всъщност обслужва интересите на днешните управляващи, които са безкрайно удобни за евробюрократите. Те са послушни в техните предвидими комбинации относно нашата територия, иронично определяна като държава-членка на ЕС.
Най-страшното е, че всички онези, от които пищим и от които се оплакваме, видяха в този доклад положителна оценка за себе си – и прокуратура, и ВСС, и съда и кой ли не. Защото, видите ли, реформата била поискана от 173-ма депутати (конституционно мнозинство!). И защото реформата вече се случвала. Къде и кога ли?
Опитвам се да оставя своето мнение настрани и да чуя онези около мен. Но там няма нито един, който да е повярвал, няма нито един, който да е приел казаното дори на 1% истина, няма нито един, който да приема, че реформата се случва, че реформата може да се случи, или че реформата в най-важната обществена система – съдебната ЩЕ СЕ СЛУЧИ. А това са хора юристи, магистрати, експерти, адвокати…
Тази вечер националния омбудсман Константин Пенчев определи проблема в съдебната система като ТУМОРИ. А туморите могат да бъдат и недоброкачествени. Тогава каква ще бъде ролята на един констативен, при това мек доклад, който дори не може да играе роля на профилактика. И след като сериозен човек като Пенчев, от ранга на достатъчно отговорния си пост, може да каже на целия български народ, че „съдебната система може да бъде прочистена само с много сериозни административни мерки”, тогава за какво ни е този доклад? Административните мерки не са работа на Европа, те са си наша работа и наистина са въпрос на ВОЛЯ. Защото нито случайното разпределние на делата, нито изчистването на една или друга гнила ябълка, нито разделянето на части на ВСС няма да доведе до реформа. Всичко ще е същото, само някои гнили ябълки ще се сменят с нови гнили круши.
Давам си сметка,че с казаното обиждам стотиците добросъвестни магистрати, които по-добре от мен знаят какво се случва, но просто нищо не могат да направят. И защо? Защото срещу съдебната номенклатура, както я нарече Пенчев, битката е почти обречена. И за да променим това, трябва на нас да ни писне от безсмислените доклади, а не да се оправдаваме, че Европейската комисия вече се изморила да ни оценява с доклади.
И тогава ще видим, че решение има. И решението е само в наши ръце, а не в думите на един или друг посланик, който не зачита нито държавата ни, нито нашето правосъдие (добро или лошо). Просто решението ще дойде, ако НЯКОЙ може да каже и да го наложи, че законът е един за всички. Просто НЯКОЙ трябва да припомни, че има текст в Закона за съдебната власт, който задължава съдилищата надолу (под ВКС и ВАС) да прилагат решенията задължително. Просто НЯКОЙ трябва да припомни, че инспекторатите имат специална роля, особено инспектората към ВСС. Той дори трябва да контролира и ВСС НЯКОЙ трябва да каже, че всички проверки на инспекторатите трябва да се публикуват на страниците на съответните съвети. При това веднага. Някой трябва да контролира системата административно. ПРОСТО НЯКОЙ ТРЯБВА ДА КАЖЕ, ЧЕ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ТРЯБВА ДА СТАНЕ ПРЕДВИДИМА! И едва тогава ще можем да си помислим, че може би ще започне реформа. Защото ще знаем, или поне ще предполагаме какво ще ни се случи ако…Въпросът е дали е налице този НЯКОЙ? Съмнявам се. Любо КОЛЬОВСКИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.