Мракобесие по Цветанов, Флоров, Цоновски и прокурор Георгиев. Делото „Гранити” – учебник за сатрапи

Мракобесие по Цветанов, Флоров, Цоновски и прокурор Георгиев. Делото „Гранити” – учебник за сатрапи

Автор: Веселина Томова за Гласове
„Нямам причини да се срамувам. Не съм извършил това, за което съм обвинен“, заявява бившият съдия Галин Костов на 19 октомври 2009 г. при гледането на първата му мярка за неотклонение, след като е арестуван за поръчителство на убийство на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов. Два дни по-рано тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обявява с патос, че МВР-то му е задържало „поръчител на убийство”. Медиите послушно и възторжено припкат след Цветанов и възхваляват „волята му” за разгромяване на организираната престъпност. Пет години по-късно Галин Костов е оправдан на първа инстанция като напълно невинен.
Така се ражда шокиращото дело „Гранити”, което е зловещ урок за това как полиция, ГДБОП и прокуратура могат, ако решат, да превърнат невинни хора в „килъри” и да съсипят живота и съдбата им.
Три години след ареста на Галин Костов и съпроцесниците му – на 9 февруари 2012 година, Бургаския окръжен съд за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ще прекрати производството по делото за убийството на бизнесмена Стоян Стоянов, популярно като делото „Гранити”, по внесения в съда обвинителен акт по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, и за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ще върне делото на етап досъдебно производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и изготвен смехотворен, позорно непрофесионален обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на НПК. Изготвен от бургаския прокурор Ангел Георгиев.
Близо ЧЕТИРИ ГОДИНИ Галин Костов и Нено Стоянов – обвиняеми като поръчители на убийството на Стоян Стоянов, ще лежат в затвора без промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража”. При строг тъмничен режим. Галин Костов ще бъде унизен и по недопустим и безчовечен начин, като не му е разрешено дори да изпрати майка си в последния й път, след като тя умира, съсипана от всичко, което стоварват върху сина й.
Години наред медиите, в огромната си част обслужващи Бойко Борисов и Цветан Цветанов, ще внушават и пласират купища публикации за „убийците” на бургаския бизнесмен и нито една от тях няма да зададе въпроса защо МВР, ГДБОП и прокуратурата не търсят истинските поръчители на престъплението и защо на практика със скалъпването на делото „Гранити” ги укриват.През цялото време докато екссъдия Галин Костов е затворен зад решетките, „ювелирно” разследвалите ГДБОП-аджии и прокурори не посочват какъвто и да е мотив, заради който го посочват като поръчител на убийството!
Делото „Гранити” е учебно помагало как корумпираната система може да скалъпи удар срещу всеки, който по някакъв начин не й е удобен. Всеки служител на съдебната система може да бъде натопен от недоволен клиент с връзки и възможности, и то защото системата е корумпирана и никой в нея не е защитен, че утре същата тази система няма да се обърне срещу него.
Галин Костов е един от блестящите съдии, които българската съдебна система е имала. Изключително подготвен, невероятен професионалист, като съдия той бе запомнен с безкомпромисността и истинската си независимост. По-късно напусна съда и стана частен съдия-изпълнител. Като знаково действащо лице в „разследването” по убийството на Стоян Стоянов се явява Валентин Цоновски от ГДБОП, бивш шеф на „Терор” в същата служба. По делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов лъсват безобразни действия на полицаите от ГДБОП, хванати ръка за ръка с определени прокурори.
Валентин Цоновски от ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов.
Стоян Петров участва активно в копаенето, защото Валентин Цоновски се уморил. Всякакви биологични и други следи от Стоян Петров попадат около и в гроба, което е абсолютен гаф, защото, ако Петров е заподозрян, по този начин (не)волно ГДБОП му помагат да се оневини на последващ етап. Всички тези действия са извършени без присъствието на дознател. От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото изравяне. Разкопаването се извършва без поемни лица, без съдебен лекар или какъвто и да е лекар, и без видеозаснемане. Дознателят почва огледи в 17,50 часа, а Цоновски и компания още в 14,50 часа са приключили.
По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?!
На следващия ден – 9.10.2009 г., Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура. Това става след нареждане по телефона плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров. До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаската окръжна прокуратура и Бургаската апелативна прокуратура?
Стоян Петров се намира необезпокояван в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненската окръжна прокуратура по друго дело за грабеж.Само тези действия показват пълна липса на професионализъм от страна на служителите на ГДБОП. С гореописаните им действия лъсва обаче не само непрофесионализъм, но и престъпления по служба или замитане на следи от престъпления.
Нататък става още по-брутално – следват обвиняване на невинни хора, подбуждане на свидетели да лъжесвидетелстват, да набедяват, извършване на сделки и договорки с криминално проявени лица.
По делото има и доклад, който бе представен веднага след ареста на Галин Костов и Нено Стоянов, адресиран до директора на ГДБОП, от който ясно личи как по нареждане от „горе” трябвало да бъде „елиминиран” Михайлов: „мотив за това не ни беше казан, но се разбра, че елиминирането на Михайлов е поръчано от горно ниво и е на икономическа основа”.
В доклада пише, че дело №63/08 е образувано на 7 март 2008, веднага след като е получен сигнал за изчезнало лице – бизнесмена Стоян Стоянов. В него пише още, че оперативната информация за наличен конфликт по повод парцел (конфликт, заради който екссъдия Галин Костов по-късно е въвлечен в делото) е постъпил още тогава, но „беше преценено, че не съставлява годен мотив за извършването на такъв вид престъпление”.
„На определен етап от разследването ни бе съобщено, че с делото се заемат и колегите от БОП – Бургас. По това време ни беше съобщено от колегите от БОП и че версията, по която ИМ Е РАЗПОРЕДЕНО И ТРЯБВА ДА РАБОТИМ, е отвличане на Стоянов по повод конфликт на Стоян Стоянов с Михайлов от Варна. Доколкото разбрахме, трябваше да се работи за елиминирането на Михайлов, като беше казано, че във Варна се работи срещу него по икономическото направление, а нашата задача беше да работим по версия поръчителството на отвличането на Стоянов. След това колегите започнаха да ни подават информация, която трябваше да обоснове версията по отвличане. Казаха, че ще оформим нещата със свидетелски показания.
Първо ни подадоха няколко лица от техния контингент – „НАШИ МОМЧЕТА”, както се изразиха, на които им е било обяснено какво точно да кажат.
Както се разбра впоследствие, това са лица с регистрации за грабежи, рекет, проституция, заплаха за убийство, наркоразпространение – (б.а. тук се изреждат имената на лицата). ВСИЧКИТЕ НИ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОРИ. Същите дадоха показания, че на първите двама е поръчано от третия отвличането на Стоянов, а той пък от своя страна действал по поръчка на задържания Стоян Колев. ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПОСОКА ТВЪРДЕНИЯТА ИМ НЕ БЯХА СЪБРАНИ… ДОКОЛКОТО СТАНА ЯСНО, СРЕЩУ ПОКАЗАНИЯТА НА ВСИЧКИ ИМ Е ОБЕЩАНА НЯКАКВА ФОРМА НА ПРОТЕКЦИЯ ОТ НАША СТРАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИЯ БИЗНЕС, КАТО НА ОСНОВНИЯ СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ТВЪРДИ ВРЪЗКАТА НА СТОЯН КОЛЕВ С ОТВЛИЧАНЕТО – ДИМИТРОВ, Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ИЗДИГНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА С НАРКОТИЦИ, КАТО ОТ РАЗПРОСТРАНИТЕЛ Е СТАНАЛ ВНОСИТЕЛ… (б.а. – главните букви са на автора на публикацията.
Нататък докладът до директора на ГДБОП става още по-шокиращ: „Отделно (б.ред. – посочват се две имена), тъй като не можеше по никакъв начин да бъдат свързани с обкръжението на Михайлов, бяха засекретени като анонимни свидетели по делото, с оглед придаване на допълнителна тежест на показанията им и избягване на нужда от обосноваване на такава връзка”.
На базата на тези менте „свидетелски” показания е наредено да бъдат ползвани СРС за Михайлов и други лица, „с оглед пригаждането на получените резултати към версията”.
В доклада се описва как ЕДНА ГОДИНА подслушването и външното наблюдение срещу Михайлов и другите лица не довело до нищо и прокуратурата негодувала. „По никакъв начин не можахме да обосновем връзка между Михайлов с евентуалното отвличане на Стоянов или да го уличим в извършване на някакво друго престъпление”. А такава е била и задачката – покрай това да „излезе нещо друго”.
И понеже срокът на разследването напредва, се получават нареждания да бъдат задържани лица, за които се има информация, че подържат контакти с Михайлов. „Целта беше да бъдат респектирани и с оглед получаване на показания от тяхна страна в подкрепа на разработваната версия. БЕШЕ РЕШЕНО това да са Стоян Колев и Нено Атанасов”.
Нататък се описва как „паралелно с това ни бе подадена информация, че задържаният през 2008 година за серийно убийство Недялко Димитров – Момата „е намекнал в провежданите с него беседи за съпричастност към още някои случаи, включително и изчезването на Стоян Стоянов”.
В доклада до шефа на ГДБОП обаче пише, че Момата е социопат и „съпричастността” му към случая със Стоян Стоянов е само въз основа на „дочути” реплики от една от жертвите му.
„Разбрахме, че той се опитва да изтъргува получаването на по-лека присъда за деянията си…
След задържането на Колев и Атанасов ни беше казано, че НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да обосновем обвързаност като посредници на същите между Михайлов и евентуалните извършители на отвличането… ЧЕ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СВЪРЖЕМ ТОВА С МИХАЙЛОВ.
На въпроса дали в оперативната информация няма нещо да ни свърши работа в тази посока, НИ БЕШЕ КАЗАНО, ЧЕ НЯМА.”
Сега четете много внимателно! „Разпоредено ни беше да се наблюдават лицата, които посещават задържаните и евентуалното им използване за изграждане на връзка в подкрепа на тезата за обвързаност на Михайлов и задържаните лица със случая. При извършените наблюдения бе индикиран като редовен посетител Галин Костов – бивш адвокат от Варна, за който ни бе предадена информация от Варна, че е икономически свързан с Михайлов. И ПО ВЪЗМОЖНОСТ СЛЕДВА СЪЩО ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАН ЧРЕЗ ОБВЪРЗВАНЕТО МУ СЪС СЛУЧАЯ СТОЯНОВ.ПОРАДИ ЛИПСА НА НЯКАКВО ДРУГО КАЧЕСТВО, В КОЕТО БИХМЕ МОГЛИ ДА ГО ОПРЕДЕЛИМ, БЕШЕ РЕШЕНО В РАБОТНАТА ВЕРСИЯ И ГАЛИН КОСТОВ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН ЗА ПОРЪЧИТЕЛ.
Въпреки извършените арести и оказания натиск върху лицата, включително и чрез използване на камерници в следствения арест, не можахме да свържем и обосновем версията, по която ни беше възложено да работим. Най-голямата слабост – ЛИПСАТА НА МОТИВ за извършване на такова престъпление от тези лица, продължава да е налице по това дело, както и липсват всякакви данни за обвързаност на лицата със случая, с изключение на свидетелските показания, ПОДАДЕНИ НИ ОТ КОЛЕГИТЕ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЛОТО ЧРЕЗ ПОСОЧВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ОТ „ПРИЯТЕЛ” НА РОДНИНА НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ.”
Нататък в доклада пише, че се предполага и че заради това прокуратурата отива на сделка със серийния убиец Момата.
„За избягване на скандала от ползването на такъв човек като „свидетел” се реши по същия начин, като при част от другите „ВЪВЕДЕНИ” свидетели – ВЪВЕЖДАНЕТО МУ КАТО АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ.”
„На базата на сключената сделка Момата показва мястото, на което е заровил тялото на убит човек… Доколкото ми е известно, на дадената пресконференция е БИЛО УКРИТО ОТ МИНИСТЪРА чия точно „достоверна информация” ни е помогнала да разкрием случая, чии точно „свидетелски показания” цитира и как са получени, като пак е използвано това, че е „анонимен” свидетел – ключовият анонимен свидетел №3. ПОДАВАНЕТО НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ СЕ НАДЯВАМ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОРГАНИТЕ И МЕДИИТЕ върху случая, като по този начин се предотврати осъществяването на сделката с Недялко – Момата.Категорично не мога да се съглася с това да се сключват сделки с най-зловещия сериен убиец на България, по силата на които да бъде на свобода след няколко години, срещу която той да дава показания, че собствените му убийства са извършени и поръчани от други, ЗА КОИТО Е ПОРЪЧАНО НА БОП ДА БЪДАТ ЕЛИМИНИРАНИ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Не е редно заради борба на икономически лобита категорично установеният сериен убиец и психопат да получава индулгенция…”, завършва докладът до шефа на ГДБОП, написан от служител, който се идентифицира с номер.Този доклад е илюстрация за това как ГДБОП „разкриват организираната престъпност” и как по нареждане ЕЛИМИНИРАТ лица, заради икономически интереси.По делото „Гранити” скандализират поредица от шокови безобразия и на прокуратурата.
В протокол за разпит от 16.10.2008 г. майката на убития бизнесмен Стоян Стоянов заявява следното: „Притеснява ме фактът, че още на третия ден след изчезването на Стоян, както и до настоящия момент, Христев е уверен в това, че Стоян няма да се върне и по никакъв повод не допуска да се случи обратното. През месец юли тази година на една от срещите ни с Христев последният ми каза, че е разговарял с някакъв прокурор, който му е казал, че скоро ще правят разпит на някакъв задържан пред съдия, който трябвало да си признае, че Тодор е извършител на отвличането на Стоян”.
Защо един от основните заподозрени е разполагал с вътрешна информация за хода на разследването? Възможно ли е този заподозрян да е насочвал разследването и да е имал механизми за влияние в Бургаската окръжна и апелативна прокуратура, за да върви разследването в желаната от него посока?
Кой от прокурорите е информирал заподозрения за хода на разследването?
Прокурор Емил Христов, който в качеството си на Окръжен прокурор на гр. Бургас още на другия ден след изчезването на Стоян Стоянов – 07.03.2008 г., е образувал дело за отвличане, без да са били налице никакви данни, че Стоян Стоянов е бил отвлечен. Защо е дело за отвличане?
Същият прокурор – Емил Христов, на четвъртия ден и първи работен ден след изчезването на Стоян Стоянов – 10.03.2008 г. е издал документ, който е послужил за неправомерното и незаконосъобразно прехвърляне на дяловете на Стоян Стоянов от лица, които не са негови наследници. Защо се издава такъв документ на четвъртия ден от изчезването?
Възникват въпроси и около прокурора от БОП (или разследващият полицай от ОД на МВР – гр. Бургас, който на един по-късен етап е встъпил като разследващ полицай по посоченото ДП), към когото се е обърнала за съдействие жената, с която друг заподозрян (Борис Кръстев) е живеел на съпружески начала. Към онзи момент тази жена е била районен прокурор на гр. Асеновград. Самата тя е разказала за неправомерните си контакти с прокурор от Бургаската окръжна прокуратура и разследващ полицай в протокол за разпит от 10.12.2008 г., когато вече е била наясно, че разследващите са разполагали с разпечатки за провежданите разговори (нейни и на заподозрения й приятел), а вероятно и със СРС-та, които са изчезнали от делото или са унищожени.Стои въпросът и за някой от разследващите или от наблюдаващите прокурори, който е предупредил похитителите на Стоян Стоянов, че телефонът, от който се изпращат есемеси към майката на Стоян Стоянов, е известен на полицията и по отношение на него ще се прилагат СРС-та.
В протокол за разпит от 01.04.2008 г. Петко Скарлев, служител в „Гранити” ООД, заявява: „Днес, 01.04.2008 г., ме извика Мария Димитрова, беше изплашена, каза, че на телефон 0888104096 в 17.11 часа е получено съобщение от номер 0884655603 със следния текст: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор с СМС до 10 минути”. Прочетох съобщението и решихме да се обадим в полицията. Докато се опитвахме да се свържем с полицията на телефона, който се намираше у мен – 0888104125, в 17.18 часа от телефон 0884655603 се получи отново същото съобщение: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор със СМС до 10 минути”. Веднага след това заедно с Мария взехме телефоните с изписания текст на съобщенията и дойдохме в полицията”. Тези показания са потвърдени в същото време – 01.04.2008 г., и от Мария Димитрова, технически сътрудник в „Гранити”.
Защо дадените чрез медиите телефони за връзка не са били подслушвани или ако са били подслушвани, то СРС-та не са приложени по делото? Защо след незабавното обаждане от сътрудниците на Стоян Стоянов в полицията контактът от похитителите е прекратен?
Защо едва 14 дни след 01.04.2008 г. водещият разследването „полицай на годината” Надя Митева под вещото ръководство на прокурорите е поискала справка от мобилния оператор за клетката, която е обслужвала телефона на искащите пари (откуп) от майката на Стоян Стоянов, а дори не е поискала използването на СРС-та? Защо при наличните данни, че Стоян Стоянов е бил жив на 01.04.2008 г., водещите разследването и наблюдаващите прокурори не са предприели никакви действия, за да установят и задържат похитителите и най-вече да направят опит да спасят живота му? Защо прокурор К. Чапкънова се е дистанцирала от това дело от близо две години и играе ролята на статичен наблюдател? Кои прокурори са били „скъпи гости” на коктейла по случай „рождения ден” на фирма „Гранити”?
При тази схема на „разследване” всеки един от нас можеше да е на мястото на тези обвиняеми – неосъждани, без каквито и да било криминални регистрации, лежащи в затвора повече от две години, без дори да е даван ход на делото, което пък е връщано четири пъти и прекратявано от съда.
Един от обвиняемите, Стоян Петров, който е осъден на първа инстанция на 18 години, пред съда казва истината, че е бил принуден да натопи другите трима съпроцесници – Галин Костов, Станислав Михайлов и Нено Стоянов, като в замяна бъде освободен от ареста, където лежал по друго убийство, и бъде изведен зад граница: „На 7 октомври 2009 г. в ареста във Варна дойдоха три лица, които ми казаха, че ги изпраща Бойко. Попитах кой Бойко, а те ми отговориха: „Айде, не се прави на ударен. Беседвахме 5-10 минути и се оказа, че Бойко бил тогавашният премиер Бойко Борисов. Той искал да унищожи двама, от които през 2008 г. искал пари за изборите, но не му дали. Ако не можел да ги унищожи финансово – да ги вкара в затвора. Аз трябваше да ги натопя. Става дума за подсъдимите по настоящия процес Станислав Михайлов (бивш шеф на Агенцията по държавни вземания) и Галин Костов (съдия-изпълнител)”.
Ден след посещението на трите лица при Петров се върнали двама от тях – антимафиотите Валентин Цоновски от столицата и Руслан Димитров от Бургас: „Казаха ми, че те са сглобили пъзела, имали си поръчители, но нямали извършители. Някой трябвало да им покаже гроб. Обещаха ми да ме изкарат от затвора, дори извън страната. На 8 октомври 2009 г. по обед антимафиотите Цоновски и Димитров ме взеха от ареста и ме заведоха в Дюленския проход. По пътя ми обясняваха какво да говоря, а после записваха „показанията ми” на диктофон. Влязохме в гората и тогава от там се появи едно лице – после разбрах, че е от бургаската полиция. Заведоха ме до прясно изкопана дупка. Валентин отиде до едно дърво и взе лопата, а Руслан гребна 2-3 пъти, после пусна някаква малка емблема вътре, след което извика: „По това го познах” и си я сложи в джоба. Още на 9 октомври 2009 г. бях пуснат от ареста под домашен арест. Почти всеки ден антимафиотите, с които „редих пъзела” ми звъняха.На 14 ноември същата година бях разпитан пред съдия в Бургас като предварително „уговорих” показанията си с полицаите”.
Четири години ченгета и прокурори скалъпваха престъпното делото „Гранити”.
Четири пъти обвинителният акт бе връщан поради смехотворност и некадърност.
От СРС по делото се вижда как шефът на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски „се уморил”, Руслан от БОП също „се уморил” и те дали на Стоян Петров да копае и да разкопава, като остави ДНК-то си по гроба и останките на Стоянов. „Професионализмът” на бопаджиите е съкрушаващ: първо, Стоян Петров може да ги убие с лопатата, той и без това е обвинен за двойно убийство във Варна. Второ, можели са да го „самоубият”, но още очевидно не е бил дошъл моментът Стоян Петров да напише: „чух от умрелия Манол”, за да могат да обвинят Галин Костов и Станислав в поръчителството на убийство. Трето, никога не е късно да си го „самоубият”, защото Стоян Петров го държат в Бургаския затвор, въпреки че трябва да излежава присъда във Варненския затвор.„Разкопките” на полицаи и заподозрян нямат аналог в световната практика!
В съдебно заседание лъсват безобразията, вършени от „бригадата” на Валентин Цоновски за скалъпване на „безспорни доказателства” по делото.
„Даваха ми листи, късах ги! Четях и късах, над 10 листа ми дадоха, искаха да ги подпиша”, заяви пред съда Неджие Хюсеин. Хюсеин, която иначе е прокурорски свидетел.
В досъдебното производство „фундаменталните” показания на Неджие, толерирани от прокуратурата, описваха как „в пристъп на алкохолно опиянение Манол Хаджиев Индианеца й признал, че „убил един голям човек от Бургас“, за което получил 2500 лв., а с парите си купил „Опел Астра“.
Днес пред съда Хюсеин разкри как се е стигнало до това „нейно” „признание”: „Няма такова нещо. Двама полицаи постоянно идваха в къщата ми в Търнак (община Руен), разпитваха ме, тормозеха ме. Имената на въпросните лица са Златин и Руслан”. Неджие сочи телефона на Златин. А зад името Руслан се крие Руслан Димитров от БОП, който заедно с Валентин Цоновски измъдриха куп чудеса по делото „Гранити”. След като я тормозели в дома й, Неджие била отведена в Бургас, където: „Разпитваха ме в една стая, а в другата писаха протоколите. Даваха ми да ги подписвам. Четях, четях – най-различни глупости. Скъсах два-три листа, а те взеха другите 10 и ги хвърлиха в коша. След това разпитът започна отначало. Информация за делото получавах от полицейския служител Златин, който ми се обаждаше да ме известява за заседанията. За да се явя пред съда, ми даде 15 лв, с които да си покрия пътните до Търнак.След ПЕТОТО прекратяване на делото заради НЕФЕЛНОСТТА И НЕКАДЪРНОСТТА НА ВНЕСЕНИЯ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ОТ ПРОКУРОР АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ И ЗАРАДИ „ПРЕКРАСНАТА РАБОТА” НА ГДБОП, след невъобразим натиск, въпреки ФРАПАНТНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ, делото най-после влезе в съдебна зала.И кулата от слонова кост на „прекрасната” ГДБОП започна да се срива.
„Топ свидетелят” на ГДБОП и на Валентин Цоновски – серийният убиец Момата, се отрече напълно от показанията си, давани в хода на досъдебното производство. Точно Момата е „находката” на корифея на бопаджийската мисъл Валентин Цоновски.
Пред съда обаче Момата свидетелства:
„Всичко, което съм направил като показания е лъжа, всичко е редактирано от разследващите, които идваха при мен по няколко пъти на месец. Въобще си нямам представа кой е убил бургаския бизнесмен, но натопих Стоян Петров, защото исках да го вкарам в затвора. Наклеветих го, защото той направи мизерия с моето момиче. Беше й работодател, но я изгони. А аз, понеже съм се занимавал не само с убийства, но и със сводничество, я бях пазарил да я продавам и тя трябваше да стои при Стоян. Ако го бях намерил тогава, сега нямаше да е в залата, а щеше да бъде закопан някъде. Дали съм убил един, двама или трима, въобще не ми дреме. Аз с това си вадя хляба! Когато през септември 2009 г. дадох показания пред полицаи в Бургас, натапяйки познатия си Стоян Петров и неговия познат Стоян Колев, разследващите ми обещаха по-ниска присъда за извършено от мен друго убийство. После обаче не си спазиха обещанието и ме излъгаха. За убития бизнесмен от Бургас Стоян Господинов научих от вестниците. Омръзна ми да лъжа и да мажа и да обвинявам хора, дето не съм ги виждал през живота си”.Целият обвинителен акт по делото „Гранити” се гради единствено на показания по слухове, чути от „умрял”, и свидетели от „класата” на Момата.
Години наред Галин Костов пише купища жалби до Главния прокурор (Борис Велчев), до ВСС, до ВКС и до кого ли не срещу безобразията, извършвани от прокурор Ангел Георгиев, МВР и ГДБОП – глас в пустиня.
През цялото това време Цветан Цветанов и присъдружните му медии се фукат с един от големите му „удари” – залавянето на поръчителите на убийството на Стоян Стоянов.
Преди дни Бургаският окръжен съд на първа инстанция оневини и оправда напълно Галин Костов, Нено Стоянов и Станислав Михайлов.
Години наред нито МВР, нито ГДБОП, нито прокуратурата се интересуват кои са истинските поръчители на убийството на Стоян Стоянов, вторачени да скалъпват, измислят и нарочват невинни за „килъри”.
Това не е само мерзост, а престъпление. Което обаче и този път ще остане ненаказано в държавата, в която колкото повече поръчки изпълниш като прокурор и ченге, толкова повече се издигаш в кариерата.http://glasove.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.