Над 40% от младежите по света не вярват в демокрацията и искат военно управление

Над 40% от младежите по света не вярват в демокрацията и искат военно управление

© Ehimetalor Akhere Unuabona/unsplash

Дневник Експрес

Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.

window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});

Барометърът на „Отворено общество“, годишно глобално проучване на фондации „Отворено общество“, публикувано днес, установява, че младите хора по света (поколението Z и милениалите) вярват най-малко в демокрацията от която и да е възрастова група. Това представлява сериозна заплаха за нейното бъдеще, се казва в доклада.Освен това над една трета (35%) от анкетираните във възрастовата група 18-35 г. подкрепят силен лидер, който да премахне парламента и изборите, сочат изводите, до които „Дневник“ получи ексклузивен достъп.Друг тревожен факт е, че мнозинството (58%) от анкетираните се страхуват от насилие поради политически вълнения през следващата година, включително две трети от анкетираните в САЩ и Франция и над половината в Германия и Полша.

„Барометър на „Отворено общество“: Може ли демокрацията да даде резултат?“ установява, че концепцията за демокрация остава широко популярна във всички части на земното кълбо, като 86% казват, че биха предпочели да живеят в демократична държава. Освен това има широко разпространено недоверие, че авторитарните държави могат по-ефективно да изпълняват приоритетите както на национално ниво, така и на глобални форуми.Но това е сборен резултат от всички възрастови групи. Когато питат младите (18 до 35 години), анкетиращите установяват в държавите, обхващати милиарди души на планетата, че само 57% от тях вярват, че демокрацията е за предпочитане пред всяка форма на управление, в сравнение със 71% от по-възрастните респонденти. В същата група на младите 42% подкрепят военното управление, в сравнение с 20% от по-възрастните респонденти (на възраст над 56 години). Дял в различни възрастови групи на одобряващите „военно управление“ (тъмно синьо) и лидер, който да не си губи времето с парламент или избори“ (светло синьо) Краткото обяснение, което се дава в доклада, е че светът е изправен пред множество предизвикателства (т.нар. поликриза) – от бедността и неравенството до изменението на климата и технологичните сътресения.Повечето хора по света все още имат вяра в демокрацията, но двигателят на тази вяра вече работи само на изпаренията, останали в резервоара.Барометърът на „Отворено общество““Хакаинде Хичилема, президентът на Замбия, каза по-рано тази година: „Не можете да ядете демокрация.“ Това не е съвет да се отчайваме, а по-скоро напомняне, че управление на народа, от народа и за народа трябва да направи нещо повече от това да отправя абстрактни призиви – то също трябва да сложи храна на масата, в преносен и буквален смисъл, под формата на широка лична и икономическа сигурност. Докладът трябва да се чете в този дух“, поясняват авторите.. Българите подкрепят демокрацията, но не харесват кой и как ги управлява

„Съобщенията за смъртта на демокрацията са силно преувеличени. Всъщност тя има силен пулс. А най-сериозната заплаха, пред която е изправена, не е конкурентната привлекателност на авторитаризма, а по-скоро въпросът дали демократичните лидери могат да дадат резултати на своите съграждани., пишат те още в началото на доклада.

„Хората искат да вярват в отворени общества, в които държането на властта да бъде отговорна, в плуралистични и независими институции, в това,че защитата на малцинствата и индивидуалните права позволяват на всички да участват във взимането на решения. Но доказателствата, че това е модел, който подобрява живота им, са твърде откъслечни. (…) Същият модел важи и за мултилатерализма (многостранност) – глобалният „роднина“ на демокрацията. Средно 66 процента от анкетираните смятат, че демокрациите допринасят повече от авторитарните държави за международното сътрудничество.“Начело в списъка с приоритетите на хората са: бедността и неравенството (20%) изменението на климата (20%) корупцията (18%). Потенциално показвайки липса на вяра, че правителствата се справят с подобни нужди, средно около една трета от анкетираните не вярват, че политиците работят за техните най-добри интереси.Преобладаващото мнозинство подкрепя правата на човека, като средно 72% от анкетираните ги определят като „сила за добро в света“. И все пак значително малцинство (42%) смятат, че те са използвани от западните страни за наказване на развиващите се страни.

„Установеното в проучването е едновременно отрезвяващо и тревожно. Хората по света все още искат да вярват в демокрацията“, коментира Марк Малок Браун, председател на фондации „Отворено общество“. „Но от поколение на поколение тази вяра избледнява, тъй като нарастват съмненията относно способността ѝ да осигури конкретни подобрения в живота им. Това трябва да се промени.“

Ето още някои изводи: Хората подкрепят демокрацията. Само 20% смятат авторитарните държави за по-способни от демокрациите да постигнат „това, което гражданите искат“. На международно ниво две трети (66%) от респондентите смятат, че демокрациите допринасят повече за глобалното сътрудничество. Анкетираните също вярват твърдо в правата на човека, като преобладаващите 95% отхвърлят идеята, че е добре за правителствата да нарушават правата на тези, които изглеждат различно от самите тях. Това важи за държавите във всеки регион, ниво на доходи и настоящ тип управление. Тъй като хората усещат тежестта на множество кризи, над половината (53 %) от респондентите мислят, че страната им се е насочила в грешна посока. Младите хора от 18 до 35 г. са най-скептичните към демокрацията, като само 57% смятат, че тя е за предпочитане пред други видове управление. Голямо малцинство от анкетираните млади хора (42%) смятат, че военното управление е добър начин за управление на една държава. А подобен дял (35%) смятат, че наличието на силен лидер, който не се занимава с избори или консултации с парламента/конгреса, е добър начин за управление на държава. За сравнение, при хората над 56 години 20% подкрепят военно управление и 26% – силен лидер. „Власт на армията е добър начин да се управлява страната“ – отговорилите със „съгласен съм“ (в жълто) и „не съм съгласен“ (в синьо). „По-добре е да управлява лидер, който да не си губи времето с парламент или избори“ –отговорилите със „съгласен съм“ (в жълто) и „не съм съгласен“ (в синьо). Мнозинства в 21 от анкетираните страни се опасяват, че политическите вълнения може да доведат до насилие през следващата година. Страхът е най-висок в Южна Африка и Кения (79%), Колумбия (77%), Нигерия (75%), Сенегал (74%) и Аржентина и Пакистан (и двете по 73%). Големи мнозинства в някои страни с високи доходи също споделят това безпокойство, включително две трети от анкетираните в САЩ и Франция. Дял на опасяващите се, че политическото напрежение в страните им ще доведе до насилие в следващите 12 месеца. (в тъмносиньо са държави с високи доходи). 42% от респондентите смятат, че законите на тяхната страна не осигуряват безопасност на хората като тях. Това е особено видимо в Латинска Америка, със значителни мнозинства във всяка страна: Бразилия (74%), Аржентина (73%), Колумбия (65%) и Мексико (60%). Половината от респондентите (49%) казват, че са изкарвали трудно прехраната си поне веднъж през последната година – брой, валиден за страни, толкова различни като Бангладеш и САЩ – и в двете така са отговорили 52% от запитаните. Особено големи мнозинства са посочили този отговор в Шри Ланка (85%), Турция и Кения (и двете по 73%). Климатичната криза е с висок приоритет за граждани в страни с ниски, средни и високи доходи. Климатичните промени са смятани за най-големият глобален проблем от 32% от хората в Индия и Италия, следвани от Германия (28%), Египет (27%), Мексико (27%) Франция (25%) и Бангладеш (25%). Безпокойство, че климатичните проблеми ще засегнат лично респондентите и техния поминък през следващата година, изпитват 70% от анкетираните и то е очевидно високо в Бангладеш (90%), Турция (85%), Етиопия (83%), Кения (83%) и Индия (82%), а най-ниско в Китай (45%), Русия (48%) и Великобритания (54%). По целия свят, корупцията се смята за основен проблем за хората на национално ниво, със средно 23% отговарящи, че това е най-важният проблем, пред който е изправена тяхната страна. Държави в Африка и Латинска Америка, като Гана (45%), Южна Африка и Нигерия (и двете по 44%), Колумбия (37%) и Мексико (36%) са в рязък контраст със Западна Европа. Във Франция и Великобритания корупцията се разглежда като основна грижа само от 7% от хората, а в Германия само от 6%. Бедността и неравенството са на първо място (21%) сред проблемите, които най-пряко засягат лично хората. Това важи както за Сенегал (най-малката икономика в проучването), така и за Съединените щати (най-голямата). Освен това мнозинството (69%) смятат, че икономическото неравенство между страните е по-голямо предизвикателство тази година от миналата. Това се усеща най-силно в Африка, Латинска Америка и Близкия изток. Дял на убедените, че политиците в страната им правят всичко възможно да отговорят на интересите им. Миграцията е много видима, но не предизвиква безпокойство. Въпреки че е в центъра на политическите кампании в много страни, само 7% от анкетираните казват, че миграцията е най-голямата им грижа на глобално и национално ниво. Това предполага, че значимостта на този въпрос е съсредоточена до голяма степен в политическите партии, а не сред широката общественост. Проучването установи, че две трети (66%) от респондентите искат да видят по-безопасни и законни маршрути за мигрантите. Голям брой респонденти вярват, че нарастващото влияние на Китай ще бъде движеща сила за нещо добро: близо два пъти повече респонденти смятат, че това ще има положително въздействие (45%) върху тяхната страна, отколкото отрицателно (25%). Съществува обаче рязък контраст между ентусиазма на страни с по-ниски доходи като Пакистан (76%), Етиопия (72%) и Египет (71%) и огромната негативност на демокрациите с високи доходи, където само малки малцинства регистрират положително отношение за възхода на Китай, какъвто е случаят с Япония (3%), Германия (14%), Украйна (15%) и Великобритания (16%). Някъде по средата, една четвърт от американците са отговорили положително, докато 48% смятат, че ще бъде отрицателно. Хората смятат, че една по-справедлива международна система би била по-ефективна. 61% от анкетираните смятат, че думата на страните с ниски доходи трябва да се чува повече при вземането на глобални решения, въпреки че, предвидимо, регионите с по-ниски доходи са по-ентусиазирани от Европа и САЩ. 75% смятат, че страните с високи доходи увеличават помощта си в чужбина, даряват повече пари на Световната банка в подкрепа на страните с по-ниски доходи (68%) и са водещи в пътя за намаляване на емисиите (79%). Как е направено проучванетоПроучването е проведено от 18 май до 21 юли 2023 г. сред 36 344 респонденти от социологическа агенция Savanta, както и от Gradus Research в Украйна, използвайки комбинация от онлайн панели и местни анкетьори в 30 държави.Резултатите рисуват картина на нагласите, опасенията и надеждите на хората в държави с общо население от над 5.5 милиарда, което го прави едно от най-мащабните изследвания на глобалното обществено мнение относно правата на човека и демокрацията, провеждани някога, посочват авторите.Анкетата се състои от 45 въпроса, 43 от които са зададени в световен мащаб, с изключение на Саудитска Арабия, Египет и Украйна, където някои въпроси са премахнати или преформулирани поради политическа чувствителност.Във всяка от 30-те държави целта е да се изследва статистически представителна извадка от хиляда души на възраст 18 и повече години. Анкетирани са две хиляди души в Бразилия, Франция, Индия, Южна Африка и Съединените щати. Данните са претеглени, така че да бъдат национално представителни за всеки съответен пазар по възраст, пол, регион.

 

Източник Dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *