Над 40% от младежите по света не вярват в демокрацията и искат военно управление
Над 40% от младежите по света не вярват в демокрацията и искат военно управление
© Ehimetalor Akhere Unuabona/unsplash
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Барометърът на „Отворено общество“, годишно глобално проучване на фондации „Отворено общество“, публикувано днес, установява, че младите хора по света (поколението Z и милениалите) вярват най-малко в демокрацията от която и да е възрастова група. Това представлява сериозна заплаха за нейното бъдеще, се казва в доклада.Освен това над една трета (35%) от анкетираните във възрастовата група 18-35 г. подкрепят силен лидер, който да премахне парламента и изборите, сочат изводите, до които „Дневник“ получи ексклузивен достъп.Друг тревожен факт е, че мнозинството (58%) от анкетираните се страхуват от насилие поради политически вълнения през следващата година, включително две трети от анкетираните в САЩ и Франция и над половината в Германия и Полша.
„Барометър на „Отворено общество“: Може ли демокрацията да даде резултат?“ установява, че концепцията за демокрация остава широко популярна във всички части на земното кълбо, като 86% казват, че биха предпочели да живеят в демократична държава. Освен това има широко разпространено недоверие, че авторитарните държави могат по-ефективно да изпълняват приоритетите както на национално ниво, така и на глобални форуми.Но това е сборен резултат от всички възрастови групи. Когато питат младите (18 до 35 години), анкетиращите установяват в държавите, обхващати милиарди души на планетата, че само 57% от тях вярват, че демокрацията е за предпочитане пред всяка форма на управление, в сравнение със 71% от по-възрастните респонденти. В същата група на младите 42% подкрепят военното управление, в сравнение с 20% от по-възрастните респонденти (на възраст над 56 години). Дял в различни възрастови групи на одобряващите „военно управление“ (тъмно синьо) и лидер, който да не си губи времето с парламент или избори“ (светло синьо) Краткото обяснение, което се дава в доклада, е че светът е изправен пред множество предизвикателства (т.нар. поликриза) – от бедността и неравенството до изменението на климата и технологичните сътресения.Повечето хора по света все още имат вяра в демокрацията, но двигателят на тази вяра вече работи само на изпаренията, останали в резервоара.Барометърът на „Отворено общество““Хакаинде Хичилема, президентът на Замбия, каза по-рано тази година: „Не можете да ядете демокрация.“ Това не е съвет да се отчайваме, а по-скоро напомняне, че управление на народа, от народа и за народа трябва да направи нещо повече от това да отправя абстрактни призиви – то също трябва да сложи храна на масата, в преносен и буквален смисъл, под формата на широка лична и икономическа сигурност. Докладът трябва да се чете в този дух“, поясняват авторите.. Българите подкрепят демокрацията, но не харесват кой и как ги управлява
„Съобщенията за смъртта на демокрацията са силно преувеличени. Всъщност тя има силен пулс. А най-сериозната заплаха, пред която е изправена, не е конкурентната привлекателност на авторитаризма, а по-скоро въпросът дали демократичните лидери могат да дадат резултати на своите съграждани., пишат те още в началото на доклада.
„Хората искат да вярват в отворени общества, в които държането на властта да бъде отговорна, в плуралистични и независими институции, в това,че защитата на малцинствата и индивидуалните права позволяват на всички да участват във взимането на решения. Но доказателствата, че това е модел, който подобрява живота им, са твърде откъслечни. (…) Същият модел важи и за мултилатерализма (многостранност) – глобалният „роднина“ на демокрацията. Средно 66 процента от анкетираните смятат, че демокрациите допринасят повече от авторитарните държави за международното сътрудничество.“Начело в списъка с приоритетите на хората са: бедността и неравенството (20%) изменението на климата (20%) корупцията (18%). Потенциално показвайки липса на вяра, че правителствата се справят с подобни нужди, средно около една трета от анкетираните не вярват, че политиците работят за техните най-добри интереси.Преобладаващото мнозинство подкрепя правата на човека, като средно 72% от анкетираните ги определят като „сила за добро в света“. И все пак значително малцинство (42%) смятат, че те са използвани от западните страни за наказване на развиващите се страни.
„Установеното в проучването е едновременно отрезвяващо и тревожно. Хората по света все още искат да вярват в демокрацията“, коментира Марк Малок Браун, председател на фондации „Отворено общество“. „Но от поколение на поколение тази вяра избледнява, тъй като нарастват съмненията относно способността ѝ да осигури конкретни подобрения в живота им. Това трябва да се промени.“
Ето още някои изводи: Хората подкрепят демокрацията. Само 20% смятат авторитарните държави за по-способни от демокрациите да постигнат „това, което гражданите искат“. На международно ниво две трети (66%) от респондентите смятат, че демокрациите допринасят повече за глобалното сътрудничество. Анкетираните също вярват твърдо в правата на човека, като преобладаващите 95% отхвърлят идеята, че е добре за правителствата да нарушават правата на тези, които изглеждат различно от самите тях. Това важи за държавите във всеки регион, ниво на доходи и настоящ тип управление. Тъй като хората усещат тежестта на множество кризи, над половината (53 %) от респондентите мислят, че страната им се е насочила в грешна посока. Младите хора от 18 до 35 г. са най-скептичните към демокрацията, като само 57% смятат, че тя е за предпочитане пред други видове управление. Голямо малцинство от анкетираните млади хора (42%) смятат, че военното управление е добър начин за управление на една държава. А подобен дял (35%) смятат, че наличието на силен лидер, който не се занимава с избори или консултации с парламента/конгреса, е добър начин за управление на държава. За сравнение, при хората над 56 години 20% подкрепят военно управление и 26% – силен лидер. „Власт на армията е добър начин да се управлява страната“ – отговорилите със „съгласен съм“ (в жълто) и „не съм съгласен“ (в синьо). „По-добре е да управлява лидер, който да не си губи времето с парламент или избори“ –отговорилите със „съгласен съм“ (в жълто) и „не съм съгласен“ (в синьо). Мнозинства в 21 от анкетираните страни се опасяват, че политическите вълнения може да доведат до насилие през следващата година. Страхът е най-висок в Южна Африка и Кения (79%), Колумбия (77%), Нигерия (75%), Сенегал (74%) и Аржентина и Пакистан (и двете по 73%). Големи мнозинства в някои страни с високи доходи също споделят това безпокойство, включително две трети от анкетираните в САЩ и Франция. Дял на опасяващите се, че политическото напрежение в страните им ще доведе до насилие в следващите 12 месеца. (в тъмносиньо са държави с високи доходи). 42% от респондентите смятат, че законите на тяхната страна не осигуряват безопасност на хората като тях. Това е особено видимо в Латинска Америка, със значителни мнозинства във всяка страна: Бразилия (74%), Аржентина (73%), Колумбия (65%) и Мексико (60%). Половината от респондентите (49%) казват, че са изкарвали трудно прехраната си поне веднъж през последната година – брой, валиден за страни, толкова различни като Бангладеш и САЩ – и в двете така са отговорили 52% от запитаните. Особено големи мнозинства са посочили този отговор в Шри Ланка (85%), Турция и Кения (и двете по 73%). Климатичната криза е с висок приоритет за граждани в страни с ниски, средни и високи доходи. Климатичните промени са смятани за най-големият глобален проблем от 32% от хората в Индия и Италия, следвани от Германия (28%), Египет (27%), Мексико (27%) Франция (25%) и Бангладеш (25%). Безпокойство, че климатичните проблеми ще засегнат лично респондентите и техния поминък през следващата година, изпитват 70% от анкетираните и то е очевидно високо в Бангладеш (90%), Турция (85%), Етиопия (83%), Кения (83%) и Индия (82%), а най-ниско в Китай (45%), Русия (48%) и Великобритания (54%). По целия свят, корупцията се смята за основен проблем за хората на национално ниво, със средно 23% отговарящи, че това е най-важният проблем, пред който е изправена тяхната страна. Държави в Африка и Латинска Америка, като Гана (45%), Южна Африка и Нигерия (и двете по 44%), Колумбия (37%) и Мексико (36%) са в рязък контраст със Западна Европа. Във Франция и Великобритания корупцията се разглежда като основна грижа само от 7% от хората, а в Германия само от 6%. Бедността и неравенството са на първо място (21%) сред проблемите, които най-пряко засягат лично хората. Това важи както за Сенегал (най-малката икономика в проучването), така и за Съединените щати (най-голямата). Освен това мнозинството (69%) смятат, че икономическото неравенство между страните е по-голямо предизвикателство тази година от миналата. Това се усеща най-силно в Африка, Латинска Америка и Близкия изток. Дял на убедените, че политиците в страната им правят всичко възможно да отговорят на интересите им. Миграцията е много видима, но не предизвиква безпокойство. Въпреки че е в центъра на политическите кампании в много страни, само 7% от анкетираните казват, че миграцията е най-голямата им грижа на глобално и национално ниво. Това предполага, че значимостта на този въпрос е съсредоточена до голяма степен в политическите партии, а не сред широката общественост. Проучването установи, че две трети (66%) от респондентите искат да видят по-безопасни и законни маршрути за мигрантите. Голям брой респонденти вярват, че нарастващото влияние на Китай ще бъде движеща сила за нещо добро: близо два пъти повече респонденти смятат, че това ще има положително въздействие (45%) върху тяхната страна, отколкото отрицателно (25%). Съществува обаче рязък контраст между ентусиазма на страни с по-ниски доходи като Пакистан (76%), Етиопия (72%) и Египет (71%) и огромната негативност на демокрациите с високи доходи, където само малки малцинства регистрират положително отношение за възхода на Китай, какъвто е случаят с Япония (3%), Германия (14%), Украйна (15%) и Великобритания (16%). Някъде по средата, една четвърт от американците са отговорили положително, докато 48% смятат, че ще бъде отрицателно. Хората смятат, че една по-справедлива международна система би била по-ефективна. 61% от анкетираните смятат, че думата на страните с ниски доходи трябва да се чува повече при вземането на глобални решения, въпреки че, предвидимо, регионите с по-ниски доходи са по-ентусиазирани от Европа и САЩ. 75% смятат, че страните с високи доходи увеличават помощта си в чужбина, даряват повече пари на Световната банка в подкрепа на страните с по-ниски доходи (68%) и са водещи в пътя за намаляване на емисиите (79%). Как е направено проучванетоПроучването е проведено от 18 май до 21 юли 2023 г. сред 36 344 респонденти от социологическа агенция Savanta, както и от Gradus Research в Украйна, използвайки комбинация от онлайн панели и местни анкетьори в 30 държави.Резултатите рисуват картина на нагласите, опасенията и надеждите на хората в държави с общо население от над 5.5 милиарда, което го прави едно от най-мащабните изследвания на глобалното обществено мнение относно правата на човека и демокрацията, провеждани някога, посочват авторите.Анкетата се състои от 45 въпроса, 43 от които са зададени в световен мащаб, с изключение на Саудитска Арабия, Египет и Украйна, където някои въпроси са премахнати или преформулирани поради политическа чувствителност.Във всяка от 30-те държави целта е да се изследва статистически представителна извадка от хиляда души на възраст 18 и повече години. Анкетирани са две хиляди души в Бразилия, Франция, Индия, Южна Африка и Съединените щати. Данните са претеглени, така че да бъдат национално представителни за всеки съответен пазар по възраст, пол, регион.