НАЦИОНАЛНИЯТ ТРАУР – ОПОВЕСТЕНОТО ДВУЛИЧИЕ НА ПРОТОКОЛНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ

НАЦИОНАЛНИЯТ ТРАУР – ОПОВЕСТЕНОТО ДВУЛИЧИЕ НА ПРОТОКОЛНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ

Националният траур и спуснатите наполовина национални знамена винаги са атрибут на някаква трагедия, в основата на която винаги стоят нечии отговорности и винаги се образуват анкетни и други комисии. И никога няма виновни, няма обвиняеми, няма осъдени.
Но това не пречи на фалшивите ни държавници да се инсталират в обективите на камерите и пред микрофоните фалшиво да изразяват съчувствия и състрадания към загиналите, пострадалите и техните близки.
Тая практика съществува и се реализира по целия свят – от най-нецивилизованите, та до най-прогресиращите държави. И се смята не само за нормално, но и направо за задължително разни монарси, премиери, президенти и други да се изтъпанчат на първа линия в първа линия в публичното пространство и да да леят сълзи за пострадалите.
Винаги съм се питал дали роднините и близките на загиналите и пострадалите вярват на тия мошеници и политически „лидери“. Че как бихме могли да вярваме на съболезнованията на премиера ни или на президента ни? Нима не знаем, че тия типове и тяхната банда са отговорни, ако не за цялата поредна трагедия, поне за част от тая трагедия? Нима не знаем, че тия индивиди са легитимирани посредством нашите гласове, за да заемат високите и високоплатените си постове благодарение и именно поради нашето безразличие или натрапена апатия?
Какъв национален траур, каква мъка и състрадание по протокола на властта? Борисов не познава нито един от загиналите, Плевнелиев не е чувал и едно от имената на ранените.
Болката и страданието са частна работа. Протоколът не ме задължава да съм съпричастен към фалшивото състрадание на управниците. Аз имам свой, личен протокол, който по никой начин не е свързан с двуличието на управниците. Аз не мога да забравя, че те са управници, защото искат да са такива и не могат да бъдат нищо повече. Просто са некадърници, измамници и са твърде алчни, за да приличат на теб и на мен.Любо КОЛЬОВСКИ
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *