Не виждам разлика между кабинетите Борисов 1 и Борисов 2. В момента е дива партизанщина в държавата – назначаване на някакви верни, лоялни, а всъщност прости хорица. Обществените поръчки на правителството са открита форма на корупция!
Не виждам разлика между кабинетите Борисов 1 и Борисов 2. В момента е дива партизанщина в държавата – назначаване на някакви верни, лоялни, а всъщност прости хорица. Обществените поръчки на правителството са открита форма на корупция!
Май трябва да ни разтресе жестока криза, че да се опомним
Нека не звучи назидателно, но стандартът на живот, който имаме днес е този, който заслужаваме. А какво, всъщност, направихме, за да живеем по-добре?
При тази огромна корупция, която от години се шири в България, че и се засилва, и при това беззаконие, как да просперираме? Когато избираме невежи и неграмотни политици как да се надяваме на благополучие на България пред света, в икономиката, в образованието? Напоследък сравняваме какви са заплатите у нас и в страните от ЕС, отчитаме, че разликата е в десетки пъти, но не търсим каква е причината. Преди години хората се трудеха да се образоват, образованието се ценеше. Сега – какво? Цени се далаверата, келепирът, измамниците са на почит. Българинът не направи нищо, за да им противодейства, примири се.
Инвестиции няма, как да има в тази среда на беззаконие и морален нихилизъм. Миналата година видяхме как с политически средства се разправиха с една банка. Щом може да се събори по този начин 4-тата по големина банка в България значи всеки един бизнес е несигурен. От тук-нататък ще се запазва тенденцията не само българите да бягат от страната си, но и чужденците ще ни напускат. Как да стоим тогава сигурно на финансовата карта на Европа? Иначе, що се отнася до усвояването на европари през последните години, доста се усвоиха – особено като гледаме лъскавите возила по улиците на София. Е, да, не по начина, по който е трябвало или Европа е очаквала. Но, пак ние сме си виновни, защото няма съпротива, нямаме чувство за общност, всеки се е свил и се опитва да оцелява. Това е резултатът и е крайно време да бъдем честни пред себе си.
Вероятно, ще кажете- дайте факти. Тези факти са навсякъде. Отворете сайтовете на институциите и погледнете за какви обществени поръчки става дума и за какви десетки хиляди лева, потрошени за кламери, папчици, флашки, мониторинги, безумно скучни информационни кампании и какви ли не други измислени разходи. Точно заради това смятам, че обществените поръчки на правителството са открита форма на корупция. Затова и Европа вече не ни вярва и блокира фондове, защото разбира, че те се „усвояват“ по такъв начин, че да попаднат в този или онзи приближен до властта, а не чрез тях да се подобри състоянието на държавата. Европа имам чувството, че въобще не се интересува какво става тук и в един момент ще вдигне ръце от нас. Няма да е далеч това време. Та тя от Гърция вдигна ръце, която им е доста по-важна, та с нас ли ще се церемони?
Не виждам разлика между кабинетите Борисов 1 и Борисов 2. Това, че няколко ренегата бяха вкарани от други партии в правителството не е от съществено значение. Песимистичната ми нагласа не е от сантименти. Следя процесите у нас отблизо, чета статистиката, говоря с хора от различни браншове и сфери и не виждам светлина в тунела. Ще потъваме, ще изхарчим всички резерви, които имаме, ще похарчим пенсионните фондове и след 2 години, вероятно, ще се озовем някъде в много дълбока криза.
Очаквало се скоро да бъде публикувана програмата на правителството – не става с програми, а с работа. За всяко нещо трябват хора с определена квалификация и образование. Това, което виждам в момента е дива партизанщина в държавата, назначаване на някакви верни, лоялни, а, всъщност, прости хорица. Нищо добро не ни чака. Щели да публикуват програма и какво от това? Нали някой трябва да я изпълни, а как да я изпълнят като не разбират, като за част от тях тя е само думи. Невежеството, обаче, е само един от греховете им. Начинът на мислене, неспазването на законите, корупцията – всичко това разяжда страната ни. Май трябва някаква много дълбока и жестока криза да ни разтресе, за да започнем да се оправяме. Преди това не вярвам да се опомним. Навремето Радой Ралин беше казал, че бедността не е порок, а урок. Очевидно още не сме го научили.Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, икономист и финансист.
Агенция БГНЕС