НЯКОЙ ПИТАЛ ЛИ ВИ Е ДАЛИ ИСКАТЕ ИЛИ НЕ ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ГЪРЦИТЕ?

НЯКОЙ ПИТАЛ ЛИ ВИ Е ДАЛИ ИСКАТЕ ИЛИ НЕ ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ГЪРЦИТЕ?

По повод това, че „не искаме да помогнем на Гърция“, не мога да не ви попитам: а някой питал ли ви е дали искате или не искате да помогнете на Гърция?
А питаха ли ви дали искате България да е член на ЕС и НАТО? Дали левът да е „вързан“ към еврото при курс 1:1.95?
Извън тези въпроси, остава нещо, което споделих с вас по време на голямото вълнение на политиците около бежанците от Сирия; сега просто го актуализирам:
Най-лесно е да помагаш тогава, когато можеш – богат, здрав, прав, работещ. Много по-трудно (но и значително по-важно!) е да помагаш, когато не можеш – беден, болен, на легло, безработен…
Нуждата от помощ не идва винаги тогава, когато на нас ни е удобно… Ще го кажа другояче – самите ние искаме помощ тогава, когато ни е необходима, а не когато другите могат да ни помогнат.
Да, днес на гърците им е трудно, по техен адрес се носят какви ли не слухове, обвинения и обяснения. Никой не знае кой е прав, кой – крив, но когато искат помощ, да им се отказва е не просто срамота.
Недостойно е.
Още по-недостойно е, ако го правим на принципа „те да не би на нас да са ни помагали“ (известен у нас още и като „византийския принцип“).
Когато помагаш на някого, не го правиш, за да получаваш благодарности или защото той/тя ти е помагал на теб. Специално за нас, българите, това, че някой е бил добър към нас, така или иначе се приема за нещо лошо…
Помагаш, защото си преценил, че това е нещото, което ни различава от диваците, варварите и използвачите.Вени Марковски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.