Одеският Хатин, из хрониките на Руина 2014

Одеският Хатин, из хрониките на Руина 2014

Защо Руина? „Руина” е историческото понятие за разрухата на украинските земи от двата бряга на Днепър през ХVII век (1659–1667), когато Русия и Полша за пореден път си оспорват коя покрайнина (окраина) да владеят. В Руина форсирано се превръща днешна Украйна след разпада на държавността от 21 февруари насам, когато майданът се трансформира във въоръжен преврат на крайните националисти и откровени неонацисти на „Свобода” и конгломерата „Десен сектор” и в опита си да усмири Югоизтока, назначи „правилните” олигарси за губернатори, като награда за финансирането на т.нар. „демократична революция”.
Междувременно в Киев са отсечени дърветата на ул. „Институтская”, в които бяха следите от куршумите от снайперите на майдана, за да не се възпроизведе траекторията, за да не се докаже откъде точно са стреляли, за да не се демитологизира т.нар. небесна стотна… поредният западенски мит с псевдогерои, пушечно месо на кукловодите си.
И Югоизтокът – най-вече Донбас, въстана срещу незаконната власт със старите искания за федерализация, с руски знамена, после и със свои, но като нееднородно общество, за разлика от Крим, където руснаците са мнозинство, тук има украинци, руснаци, рускоезични украински националисти (това е характерна самоидентификация, плод на украинизацията по галицийски на историческата памет в незалежна Украйна още от 1991 г.), както и много националности, сред които и българи.
Майданските власти, вместо да преговарят, заклеймиха въстаниците на Югоизтока за терористи и сепаратисти, докато те самите се наричат опълченци и федералисти, а народът се стече тутакси да им носи храна, лекарства, да застава като жив щит срещу полицията, която в мнозинството си минава на тяхна страна.
На 2 май 2014-а започна третата фаза на т.нар. Антитерористична операция на майданското правителство, когато армията беше пусната срещу народа си под мълчаливото съгласие на т.нар. демократична общественост и протестърски интернационал.
(Първата фаза беше с окупирането на летището в Краматорск след визитата на директора на ЦРУ Джон Бренън в Киев; втората – след посещението на вицепрезидента Джо Байдън. Когато киевските медии транслираха срещата му, беше дадено на преден план как Байдън седи на централното място, предназначено за президента, а майданските власти отстрани на масата, наредени като васали, чакаха нарежданията в очакване на мечтания заем, унизителна картинка за украинския народ, с което само се подчерта зависимостта на украинските политици отвън, не по-малка от тази на Янукович.)
Славянск беше обкръжен и обстрелван от бетеери, хеликоптери, снайпери, военни, англоезични наемници, национална гвардия от отряди на „Десния сектор”. Славянск е 120-хиляден град, от които 70% са украинци, не руснаци, но от наследниците на 6-те милиона от съветската армия, които не искат Киев да им диктува правилата по западенски.Защо Хатин?
Хатин е символ на нацистката жестокост в Беларус по време на Втората световна война, когато през 1943 г. жителите на белоруското село са изгорени живи заедно с децата си в църквата, където в отчаянието си са потърсили спасение. Подпалват ги наказателните отряди на украинските националисти, подчинени на Хитлер, чиито наследници днес симпатизират на колаборациониста Бандера, организират „маршове на величието” на 27 април в чест на СС дивизия „Галичина” (този април такъв беше проведен в Лвов) и приветстват решението на Киев да забрани Деня на победата – 9 май, обявявайки го за траурен (явно тъжат за Хитлер). Европа днес без този ден – празника на ЕС, 8 май, нямаше да е същата, а щеше да е педантично подреден концлагер, но това не й пречи да си затваря очите пред неонацистите в Украйна.
Съветският режисьор Елем Климов създаде великолепната картина, посветена на Хатин – „Иди и виж”, в която главен герой е оцеляло момче, в чиято роля влиза Алексей Кравченко (впоследствие той става известен руски актьор). На кастинга, по спомените на Кравченко, Климов е събрал кандидатите – деца на 10–12 г., и три часа са им прожектирал документални кадри от обикновения фашизъм на нацистка Германия и от войната, след което режисьорът предложил на момчетата чай с отрупана от сладости маса. Всички се нахвърлили лакомо на вкусотиите, само Алексей Кравченко отказал… и Елем Климов избира него за тази роля, която той изиграва като възрастен – състарено от военните жестокости дете.
На 2 май 2014 други деца на невръстна възраст между 15 и 20, но наследили ценностната система на украинските националисти от УПА, превръщат с усмивка Одеса в Хатин. На площад „Куликово поле” (одеският мегдан), където е лагерът на федералистите (в космополитична Одеса те далеч не са мнозинство, както в Донецк или Славянск) неонацисти от младежката организация „Патриот Украины”, част от „Десния сектор” в Харков, подпалват колите, после палатките, а после и хората, потърсили убежище в Дома на профсъюзите… изгарят живи.
Погромът се транслира онлайн, а по заснетите клипчета от самите самодоволни участници – „хероите” на незалежната, с които изобилства мрежата, се вижда как активисти на майдана обискират трупове с георгиевски лентички, търсят руски паспорти, но намират украински, и не само се гордеят от извършеното, но го качват в нета за назидание. Има кадри, на които озверели младежи ритат оцелели от пожара федералисти, лазейки по земята целите обгорени – показната жестокост е патент на украинските националисти още от Гражданската война с Петлюра.
На други кадри млади момичета наливат коктейлите Молотов, с които после подпалват Дома на профсъюзите, весело чуруликайки с настроение като за предстоящ купон. Има много характерни снимки в мрежата на девойки, носещи в ръка готови коктейли Молотов и позиращи с усмивка пред камерата на фотографа. В социалните мрежи коментарите на симпатизантите им са не по-различни от тези на прочутата депутатка от „Свобода” Ирина Фарион, напомняща на Елза Кох – „колорадите” не са хора.
Впрочем показателен пример за изкривените представи за ценности на майданците е арт кафето „Десен сектор”, открито неотдавна в Лвов, като запазена марка на интериора му са коктейли Молотов и гуми от коли… павета няма засега… това е част от комерсиалната героизация на майданците, но все едно в САЩ да си направят кафе Хирошима с макетчета на бомбата… толкова за майданските ценности.
Хунвейбини обаче могат да се отгледат навсякъде… те са само изпълнители. В Украйна това поколение е резултатът от форсираната украинизация по галицийски в учебниците по история, изградила националната „съборност” на фона на образа на „врага” в лицето на Русия. Украинските медии, подчинени на „правилните” олигарси, съзнателно дехуманизираха руснаците и източните украинци – колкото по-малко човешки черти има съседът ти, толкова по-лесно ще го изличиш дори физически, или ще го изгориш, какъвто е патентът на украинските националисти. За Одеския Хатин и за всички жертви на майданския преврат трябва да има нов Нюрнберг.Защо Одеса?
Одеса е не само космополитен и артистичен град със стара култура, където живеят и много българи, но е руски град от края на ХVIII век и е дело на Екатерина Велика, която за украинските националисти е нелюбван персонаж, защото премахва автономията на хетманите. Одеските федералисти са слабо представени и нямат охрана, с което т.нар. черни човечета на „Десния сектор” имат предимство за наказателна акция в синхрон с т.нар. антитерористична операция. „Черните човечета” наричат бойците на неонацистите на Ярош, които са представяни като „патриотични борци със зелените окупанти” (въстаниците на Югоизтока).
Формално събитията започват както в Харков преди няколко дни в нощта преди раняването на харковския кмет Кернес – сблъсък между футболни запалянковци. За погрома в Одеса от два дни имаше тревожни послания в социалните мрежи, защото се знаеше, че ще идват феновете на „Металист”, вече изкупили половината билети от влака от Харков. На улица „Греческая” (пак символично име за одеския космополитизъм, защото Одесос е създаден като гръцка колония) започва побоят между харковския „Металист” и одеския „Черноморец”, по кадрите и двете страни са с маски, павета, бухалки, еднакво неистово агресивни. Това е едната линия на ниво отбор, втората обаче е майдан–антимайдан, националисти–федералисти, и тук се проявяват неонацистите на Ярош, които са младежи от Харков, не от Галиция, но изповядват галицийската идея за етнически чиста и изключителна нация.
Одеса стана Хатин, без да има причина, градовете-пристанища рядко стават жертва на тесен национализъм и обикновено са отворени към света и културата на другия. Но Одеса е сигнал за преситеното европейско общество, за което войната, гладът и насилието са теория, че навсякъде може да се случи погром с усмивка от млади хунвейбини.
Един от коментарите на млада одеситка, ужасена от безсилието си да помогне на съгражданите си, беше: „Целта е постигната… Православните славяни се избиват един друг…”. Съзнателно подчертавам възрастта й, защото младостта в смисъл на инфантилно мислене не напуска мнозина независимо от егенето и обратно, всичко е въпрос на съзнание и вътрешен навигатор на човечност.
Този страх за поругаването на православието от майданските власти в Киев не е случаен, тъй като там преди седмица бяха стреляли по паметника на княз Владимир (не рикошет, а по лицето, ръцете и кръста) – защото той е символ на Киевска Рус, на православието, което приемат русите с наша – българска, книжнина, защото няма Киевска Украйна, защото не е униат, защото е паметта на Русия и украинците, които не страдат от комплекса на етнически чистата раса. Когато НАТО бомбардираха сърбите, целеха се специално в църквите – по същата причина… да се изтрие паметта.
Но в случая с Одеса и Югоизтока мисля, че опасенията са напразни и целта не е постигната, поне докато опълченците помагат на ранени пилоти, стреляли по тях по заповед на Киев, както се случи в Славянск, защото православието е поведение…
Боевете в Славянск продължават, обстрелват и Краматорск, едва ли с Одеса ще секнат жертвите на всъщност терористичната операция на майданските власти срещу народа си. Въстаналите само ще се мобилизират, очевидно са добре въоръжени и това е процес още от урока след Оранжевата революция от 2004-та, след което започва да се формира съпротивлението на Донбас. Очевидно на цветната тактика на разпад на държавността се създава противодействие – нов тип война с паравоенни структури с партизански боен опит в градски условия.
С насилието на Киев съпротивлението, както го наричат местните, може да се превърне в почти като La Resistance на французите, докато майданът стана символ на разрухата – Руина, и се надявам този отрицателен ефект да спаси изкушените от цветни преврати с „моралисти” и щурмоваци хунвейбини.
А Украйна вече е Руина, втората украинска република е в миналото (не само като граници заради Крим, но и като унитарна държава), каква ще бъде третата украинска република ще видим, най-добрият вариант е канадският федеративен с два държавни езика – украински и руски, и с местна автономия, за да има помирение и за да не се превърне пак в покрайнина…Автор: Доц. Дарина Григорова/ Glasove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.