Осмомартенско нетрадиционно
Осмомартенско нетрадиционно
Точно днес, на осмия мартенски ден, всяка година ми изплува един и същи спомен. Детството и началните училищни години. И един настойчив въпрос на учителя по математика:“кой е баща ти“? – така се питаше в соца, защото понякога от това кой е баща ти зависеше и съдбата на питащия. „Нямам баща, разведени са“, смутолевях шепнейки, в резултат на което се налагаше отново и отново да повтарям ужасното изречение, докато чуе учителят. В къщи нямаше кой да поднесе цвете, да не говорим за някакъв подарък. Тежките кофи с дърва и пазарските чанти /не дотам тежки, заради немотията/, заместваха армаганите. Оттам намразих и деня 8 март, и лицемерните комплименти на колегите си, и неразпуканите профсъюзни карамфили, които ни подаряваха под бройка, и лустросаните съвети по женските списания за това, как да прекараме празника. Не го обичам и сега, макар онези времена да са безвъзвратно минали. Не искам цветя от съпруга ми. По възможност и подарък да не се хаби да купува. Не ми е комфортно аз да ги получавам, а десет от дванадесетте ми приятелки /и не съвсем/, да са сами. На тях няма да им подарят китка.
Едва ли нисичката жена в магазина пред мен ще получи скъп парфюм тази сутрин. Като и гледам черния анцуг от Къпалъ чарши и овехтялото сетре, май единствената й грижа е да напълни тенджерата си за днес. А циганките пред бюрото по труда, чакащи на студа благоволението чиновническо? Което, всъщност, се състои единствено в полагането на подпис и нищо повече. Сбръчкосани, рошави, с коси отдавна забравили последния срок за боядисване, с разръфани стари якета и още по-стари души? А другата ми позната, музикален кадър, която гледа в Лондон стари хора, без да знае езика, без да е стъпвала в отвъдокеанската чужбина, само и само да издържа фамилията си? На нея кой ще й купи подарък?
Подаръкът е всеки ден. Да има кой да те обича истински, да те държи за ръка, когато падаш надолу, да те изправи, да ти дава кураж, когато се загубиш в пустинята от хорски присъствия. Да не те нагорчава, когато не си права и да прощава. Това е празникаът. Така искам да получавам даровете на съдбата и знам, че ще ме стоплят. Другото е силикон в сутиена и лайно в целофанова обвивка.Лора Димитрова
ZADKULISITE.COM