Особен статут

Особен статут

Тази сутрин Господ се събуди по-рано от обикновено. Криво му беше още от вечерта. Тия американци пак му създаваха проблеми, алчна нация излязоха. Трябваше преди двеста години да не им дава победа във войната за независимост, ама кой да предположи, че ще се извъдят такива калпазани?
Колкото повече имат, толкова повече искат. И все на бой налитат.Това Косово-Мосово – където има патаклама някаква, значи американци са се набъркали. И не разбират от намеци: колко урагани и наводнения им прати, не вдяват и толкоз! Не са кротки като японците, например. На тях едно земетресение им е достатъчно, за да разберат, че са нагазили лука, и да се кротнат. И докато Господ се чудеше как да накаже американците, на вратата се почука и рошавата брада на Петър се подаде, а след нея и самият светия се намърда в Божиите покои.
– Добро утро, Господиии! – напевно поздрави той.
– Добро да ееее! – отговори му и Господ. – Какви са новинитеее?
– Небесните или земнитеее? – изпя Петър.
– Хайде стига толкова официалности! – отсече Господ. – Колко смъртника има пред Райските порти днес?
– 76 броя – притеснено каза светията. – Седемдесет са простосмъртни, пет са ВИП и един с особен статут.
– Особен статут ли? – повдигна Господ вежди. – Петре, ти знаеш, че правилата са категорични и изключения няма. Който си е за Пъклото, си отива направо там. Кой е тоя, дето ми идва на прага с особен статут?
– Българин е – смирено каза Петър. – Политик по професия.
– Политик от България?! Такъв смъртник не сме имали от 20 години и повече. Защо не е изпратен в Ада?
– От там идва, Господи. Колегата от администрацията лично ми се обади и помоли да го вземем.
– Петре, това е прецедент. Такова нещо не се е случвало, откакто сътворих света и отнех безсмъртието на хората. Има ли някакви документи тоя български политик?
– Има – рече Петър и подаде на шефа си един въздебеличък свитък.
Господ взе свитъка, счупи печата и зачете на глас:
– “Господи, Отче наш, колега!
Ти знаеш много добре, че откакто поех отдел „Подземен”, съвестно изпълнявам служебните си задължения и досега нито една грешна душа не е напуснала пределите на Ада. За седем хиляди години е регистриран само един опит за бягство, при това неуспешен. Откакто обаче в земната провинция България стана преврат, демократичен по тяхната мода, към отдела заприиждаха един особен вид души, които непрекъснато ни създават проблеми и пробиват иначе перфектната ни организация. Уверявам те, по-коварно нещо от душата български политик не се е раждало още от времето, когато Адам и Ева започнаха безконтролно да се размножават.
Още първите души-политици от България започнаха да правят опити за дезорганизация. Докато ги заведем в регистъра, на два пъти пробваха да свикат масови протести, но за щастие никой не се отзова на митингите и те се отказаха. Когато ги зачислиха по местонаказание, набързо си сформираха профсъюзи и вдигнаха стачка. Обаче бяха малко и лесно ги контролирахме. После се увеличиха. В началото се обединиха в една партия, после се „налюспиха” и започнаха да се карат. Привлякоха на своя страна и част от персонала и поискаха предсрочни избори. Заедно с политиците заприиждаха и един особен вид души, които се наричат „брато”. Братоците винаги гледат лошо и постоянно търсят нещо по мишниците си. Много усилия ни струваше да овладеем ситуацията, започнахме да даваме извънредни дежурства, но се справяхме. Преди месец обаче приехме една душа, която окончателно ни изкара от релси. Казва се Батгойко и никой не може да вземе думата от нея. Постоянно се оглежда за камери и микрофони и ако види някого с фотоапаратче, вдига пръст, накланя си главата на терсене и започва да обвинява някой си Нананишев. Наби главния надзирател и заплаши, че ще го даде на прокуратурата. Когато му казахме, че при нас няма прокуратура, направи си. Никой от охраната не иска да се приближи до тази душа. Останалите политически души заедно с братоците започнаха гражданска война и постоянно се мерят с въглища. Кой срещу кого е и за какво се бие – нямаме никаква идея, но се пердашат денонощно. Половината персонал, подлъган от постоянната пропаганда на политиците, се записа в профсъюза и поиска повишение на заплатите, другата половина събира попилените въглища, за да пали поне веднъж дневно казаните. Ситуацията вече е извън контрол.
Моля те, шефе, като на брат ти се моля! Приеми поне душата Батгойко, с останалите някак ще се справим сами.
С уважение: ЛуциферP.S. Към писмото прилагам досието на душата Батгойко, изготвено според него от някой си Д.С.Ники Комедвенска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.