Петър Волгин: Отново лакейско престараване

Петър Волгин: Отново лакейско престараване

Сигурен съм, че в България вече не е останал нито един наивник, който да смята, че българските власти взимат самостоятелно решенията, отнасящи се до външната ни политика. Сигурен съм също така, че решението да не дадем коридор на руските самолети дори не ни е било съобщено от някоя особено високопоставена вашингтонска личност. Високопоставените вашингтонски личности се намесват само в случай, че може да възникне проблем с изпълнението на нарежданията. А нашият политически елит никога не създава проблеми на господарите си.
Той винаги стриктно изпълнява указанията, още преди те да са били ясно формулирани. Ето защо и в този случай е било напълно достатъчно някой от най-дребните чиновници в Държавния департамент да звънне в София, за да се втурнат като бесни всичките ни велики държавници да изпълнят заръчаното от американските братя. В свое оправдание нашите лакеи не можаха да измислят нищо по-умно от клишето, че сме спрели руските самолети, защото сме били членове на НАТО и на още някакво семейство, в което се уважавали правилата. Добре е преди да говорят подобни глупости, нашите титани на мисълта да се сетят, че съседната нам Гърция също е член на НАТО и то много по-отдавна от България, но това изобщо не й попречи и в този случай да не поддаде на американския диктат. А ако ние сме част от някакво важно евроатлантическо семейство, то определено сме в ролята на слугинята, която безпрекословно изпълнява и най-тъпото нареждане на господарите и с трепет чака те да станат от масата, за да се наслади на огризките от вечерята. Тъй както не можем да очакваме от една слугиня да има стратегическо мислене, няма как да се надяваме, че и българският политически елит ще има способността да се оттласне от случващото се в момента и да предвиди какво ще се случи в бъдещето, и то в неособено далечното бъдеще.
Ако имаха тази способност, нашите политици щяха да видят, че първобитната русофобия, с която толкова се гордеят, може и да се котира в някои бивши съветски републики, но във все повече наистина важни държави изобщо не е на мода. Редица лидери на развити европейски държави вече открито говорят, че решаването на проблемите в Близкия Изток, от които тръгна бежанското цунами, няма как да стане без активното сътрудничество с Русия.
Дори и Саудитска Арабия, откъдето идва основната финансова и идейна подкрепа за екстремистките ислямски групировки, сътрудничи с Москва. Както каза наскоро влиятелният саудитски генерал-майор от резерва Ануар Ешки: „Саудитска Арабия се нуждае от присъствието на Русия в Близкия Изток – не за да дестабилизира региона, а за да бъде приятел”. Подобно отношение към Москва демонстрира и най-близкият американски съюзник в региона Израел. Стокообменът между еврейската държава и Русия е два милиарда долара, а Израел продава безпилотни самолети на руснаците. А и в самите Съединени щати има хора на ключови позиции, които прекрасно разбират, че не тъпата конфронтация, а тясното сътрудничество с Русия може да спомогне за умиротворяването на Близкия Изток. Май само българските русофоби не могат да проумеят тази позиция. Явно ще се наложи някой чиновник от Вашингтон да им я разясни. През последните петнайсетина години Съединените щати направиха всичко възможно, за да наложат своя Pax Americana върху ислямския свят. Опитаха и с открита военна агресия – като в Афганистан и Ирак, и с „цветна революция” – като в Иран и с „мека сила” – като с т.нар. „Арабска пролет”. Но независимо от използваните средства резултатът беше един и същ – тотален провал. Опитът да бъде наложен американският модел в тази част на света не доведе нито до повече демокрация, нито до по-голямо спазване на човешките права. Тъкмо обратното – използването и на „меката”, и на „твърдата” американска сила причини разрастването на ислямския фундаментализъм, възход на групировки като ИДИЛ и до ситуация, в която милиони хора избягаха от родните си места в търсене на по-сигурен живот.
Със сигурност има американски политици, които смятат, че могат да използват тази огромна бежанска вълна за своите цели, например за изтощаване на потенциални европейски конкуренти. Има обаче и по-умни американци, които си дават сметка, че Съединените щати все пак не са Господ и затова не могат да се разпореждат както си искат със съдбите на десетки милиони хора и да смятат, че всичко ще се случи съобразно предварително измисления модел. Тези по-умни американци разбират, че страната им ще бъде уважавана само ако се раздели с имперското самочувствие и започне да си сътрудничи с останалия свят. В противен случай, ако продължи да се прави на голям началник – по отношение на Европа, ислямския свят или Русия – Америка непрекъснато ще увеличава противниците си. А така ще приближава и упадъка си.Петър Волгин – „Деконструкция”, БНРИзточник: www.a-specto.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.