Подигравката на Борисов със заекващите е гнусна

Подигравката на Борисов със заекващите е гнусна

Когато бях малък се случваше децата да ми се подиграват. Все пак бидейки на количка бях различен от тях по начин, необясним за повечето малчугани.
Още повече и че нямаше кой да ни обясни, че моето различие е физическо, че то не ме прави по-малко човек от всички останали деца. Образователната система също не е пригодена да обясни на разбираем език защо на един човек с увреждания всъщност нищо му няма, че детето с увреждания иска същите неща, каквито искат всички други деца – приятели, игри, забавления и, ако може, ученето да е по-малко. От липсата на разбиране у възрастните, които да обяснят на децата си следват подигравките, шегите за твоя сметка и тоталното ти превръщане в социален парий.
В ранните детски години поведение, което е изтъкано от подигравки и тормоз над всякакви хора, които не се вписват в общия калъп за псевдонормалност, е укоримо и трябва да се работи в посока на това децата да разберат, че различното не е лошо. Но колкото и да е укоримо, такова детско поведение, инспирирано от недобрата система и липсата на усилия у възрастните, е напълно обяснимо и разбираемо. Знаем защо се получава така и знаем какво трябва да се направи, за да не се получава повече.
Абсолютно неразбираема е обаче подигравката и жлъчта, които се демонстрират не от първокласник или дете в предучилищна възраст. Крайно недопустимо, ужасяващо симптоматично и гнусно е, когато това поведение се демонстрира от един бивш министър-председател, лидер на най-голямата партия, бивш кмет на столицата, бивш главен секретар на МВР, доктор (твърди се), инженер, управляващ задкулисно едно служебно правителство и най-вече – човек с тежката претенция да управлява отново държавата.
Вчера по БНТ Бойко Борисов си позволи да се държи като седемгодишно разглезено дете, което е преяло със захар. Той прекъсваше постоянно събеседника си Драгомир Стойнев, викаше по телефонната слушалка „Сто-о-о-о-ойнев! Сто-о-о-о-ойнев!“ с цел да разсее или извади от релси социалиста. Най-фрустриращото от всичко обаче, черешката на тортата, беше подигравката на Борисов към лекото заекване на Драгомир Стойнев. „Не заеквай, не заеквай!“, крещеше лидерът на ГЕРБ, с което се опита да унижи и постави в неудобна позиция опонента си, като му се подиграе за нещо, което не е в неговата власт. Както аз сега не мога да стана от количката и да пробягам двеста метра на стадиона, така и Драгомир Стойнев не може да махне с ръка и да отстрани заекването си, само и само, за да се хареса на Борисов.
Показаното от Борисов поведение и маниер на „разговор“ издават тежка инфантилност, незрялост, липса на усещане за прегради, тотално отсъствие на елементарно възпитание, наличие на прекомерна агресия, която е водена в тъмнината на дълбока безпросветна простащина. Впрочем, чест прави на Драгомир Стойнев, че не отстъпи, не се стресна, не позволи Борисов да го прекъсва, още по-малко пък се смути от подигравките и опитите за психически тормоз, които Борисов му оказа.Поведението на Бойко Борисов е опасно. Колкото и посредствено, простовато, елементарно, агресивно и вдетинено да е държанието му, той е лидер на партията, която по всяка вероятност ще има най-много депутати в новото Народно събрание. Тази му демонстрация на инфантилизъм не е невинна закачка на първолак. Това е поведение на лидер на политическо мнение, човек, който за добро или лошо, формира обществени нагласи. Когато един такъв човек излезе по телевизията и започне да се подиграва на друг човек, заради заекване, това изпраща ясен сигнал до всички – „Подигравайте се на хората, които не харесвате! Измисляйте си причини да ги напададе за личността им, за да не се налага да им отговаряте по същество! Водете разговор, в който се чува само вашия глас, в който опонента е унизен не заради това, че са му слаби аргументите, а заради това, че заеква, че не може да ходи, не може да вижда, не може да чува, че има руса коса, че има кафяви очи и т.н.“. Ясно и точно поведението на Борисов казва на неговите изборатели точно това.Борисов преживя най-трудното за един зависим – отделиха го от дрогата му за една година. Изваждането на Борисов от властта е като спирането изведнъж на наркотика за зависимите. Абстинентната криза на лидера на ГЕРБ продължи твърде дълго и сега, когато той вече превкусва, че в жилите му отново ще потече така желаната от него власт, той вече не издържа. Всяка поява на опонентите му, които говорят смислено и експертно по телевизиите, го вади от релси, защото той усеща, че в пряк дебат е слаб, липсват му аргументи и не може да победи. А това за един човек, който не умее да губи, е ужасяващо. В тази му избухлива нервност се крие и причината защо Борисов избягва да се появява по медиите напоследък. Истината е, че го крият. Всяко негово излизане пред камера, особено в това му състояние на тежка агресия, припомня на все повече и повече хора защо не трябва този неуравновесен човек да се връща на власт. Всяко едно такова подсещане отдръпва подкрепа от ГЕРБ и отдалечава властта от ръцете на Борисов. И когато той все пак се появи медийно, той показва каква емоционална развалина е всъщност.
Прощавайте, но в публичното пространство нямаме нужда да дондуркаме един колос на глинени крака, един възрастен мъж и лидер на партия, един човек с огромни претенции, а всъщност държащ се като разглезено дете. Този човек трябва да си понесе последствията. Подигравките във връзка с независими от опонента характеристики са проява на долен и гнусен опит за унижение. Надявам се хората да разбират, че унизен след вчерашното предаване трябва да е не Драгомир Стойнев, а Бойко Борисов.
Петър Кичашки, Движение „Модерна България“Агенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.