Позволете ми да ви обясня защо Главният Мултак Вежди Рашидов е бесен

Позволете ми да ви обясня защо Главният Мултак Вежди Рашидов е бесен

Вестник „24 часа“ отказа да публикува правото ми на отговор. Възнамерявам да сезирам комисията по медийна етика и да проверя ползата от нея. Моля приятели журналисти да публикуват писанието ми. Надявам се, дори с възможностите на ФБ, да достигна 6000 прочитания – толкова, колкото е тиражът на вестника.
/На снимката – простак с дълги нокътчета на кутретата за почистване на ушите и други телесни отверстия./Моят отговор
На 21.07.20014. във вестник „24 часа” е публикувано интервю с В. Рашидов със заглавие „Не пожелавам на никого да ограбят личиния му живот”. Поводът за моя отговор е желанието му да заграби нашия живот.
Винаги съм се забавлявал с безметежната кариера на един, иначе обикновен, нашенски тарикат. Биография и възход, описани сякаш от Илф и Петров, които могат да бъдат предмет на научните изследвания от филолози, психиатри, хумористи, криминалисти, семинаристи и обикновени работници в градската „Чистота”. Бедата настава тогава, когато някой посмее да придърпа завесите и покаже неприятните истини около самоизмислената персона. Тогава зле скалъпената клевета, некадърно скованите лъжи и фантазии могат да достигнат чрез медийна изява до хора, незапознати с кулинарния примитив и истинската стойност на обекта.
Ароматът на телесното и душевно нечистоплътие ви удрят, едва когато завистта и спотаената истина кацнат на характерния нос, носещ следите на миналото. В такъв момент алкохолните пари могат да бъдат парфюм.
Точно тази здрава, гарнирана с фантазии, лъжи и интриги завист, е станала повод да бъде очернен моят баща, скулпторът Величко Минеков, а покрай него и моята скромна личност.
Колекцията от измислици в интервюто е така богата, че оборването им би представлявало доброволен скок във фекални води, само за да докажа, че мога да плувам.
Разбира се, с радост бих отговорил пред журналисти на всяка една глупост от появилите се ракиени фантазии. Не само това, с удоволствие бих разказал за липсващите петна в житието на „културтрегера”. За това са нужни смели журналисти с отворени очи, уши и запушен нос.
Все пак, не бих пропуснал няколко момента, необходим е моят коментар, моята истина.
В делириумна тъга проговаря Азът на ранената от финансовата катастрофа душа, с измислени или чужди спомени – помагал на професорите си, правел им макети (!?), товарил гипс… На кои професори? Кой го допускаше до себе си? Всички в Академията помнят как по желанието на тогавашния председател на Държавния съвет на НРБ – Г. Джагаров, същото това нещо бе назначено за хоноруван асистент на проф. Бойков. Само няколко месеца по-късно професорът го изгони. Твърденията му, че 10 години е преподавал там са лъжа. Страда, че не му възлагали портрети. На него? А на мен защо не ми предлагат да стана космонавт? Гледам, не симпатизира вече на „другаря Живков”, не одобрява ловните му дружини. Ами, там беше дори и неговият приятел Любо Левчев, сам предложил го днес за отличие. Там бяха Радичков, Емилиян Станев, Светлин Русев – те какви са според конюктурното му мислене? И за да бъде интригата пълна, прибавя от себе си кой-кого ругал, белким развали отношенията на Минеков, а пък той нека после се оправдава на познати и непознати.
Аз пък гледам, съм извършил криминално престъпление. Види се, прескочил съм затвора по чудо, а Министерство на културата ме дарило с имот на безценица, защото съм престъпник. Е, значи велик съм и аз. Преди да се надуя от гордост, нека някой попита същото министерство кога, защо и с какво ме е дарявало. Ако се окаже лъжа, моля ви, никъде не го разказвайте. Имам нужда от самочувствие.
А той, Мултакът, защо бие афроамериканците ? Защо не ви разкаже как мръсните комунисти го дариха с имот в елитната тогава Зона Б18 , кварталът, който наричахме „Зона на цивилните изкуствоведи” ? Как си иззида „манастира” в Симеоново ? Как стана собственик на земя в най-скъпата част на София, как построи там жилищен квартал ? Общински съветник бил. Нормално, знаем как.
Превърналият се вчера в борец с живковизма забравя, че неговият партиен стопанин започна кариерата си като слуга и гавазин пак при Тодор Живков. Същият този пазвант откри паметник на „бащицата” в Правец в компанията на Георги Първанов, тогава председател на омразното му днес БСП, наричан блажно от елитните мултаци „Гоце”…
Огромни хонорари вземал Величко Минеков, ама гладен бил, просел му пари. Той пък му давал – да не пукне от глад. Глупостта на един червясал от мечти за келепир мозък ражда тор, азотна тор… В същото това негово кратко интервю, думата „пари” е спомената 12 пъти, показателно е. Натрупал милиони с „чук и длето”. За кого са тези басни? Някой виждал ли го е с чук и длето? В декларациите му пред Сметната палата, доходите от продажба на скулптура къде са? Има приходи от даване на заеми – дава заем, връща се с огромна, нечувана лихва. На кого ? 2011 година декларира спестени 100 000 евро, спечелил 15 000лева, а днес изгорял с два милиона и половина. От къде са тези „пари”, тези дворци? От целувките с Карамански? Мулти дарения от Илия Павлов от село Богров?Позволете ми да ви обясня защо Главният Мултак е бесен. Само преди месец Величко Минеков откри своя юбилейна изложба в Академията. Доказателство за един трънлив творчески път. Високо стояща днес персона нарекла Минеков „патриарх на българската скулптура” и пронизал търбуха на един измислен герой. Седмица по-късно – най-високото държавно отиличие за култура „Златен Век” е връчено на същия Величко Минеков. Нанесен е тежък удар на завистника и отмъщението тръгва в пресата. Стомашни газове в периодичния печат.
Всъщност къде са храбрите журналисти, които ще разровят торището на порочното зачатие? Тук има много за разказване, дълго ще се смеем на една алекова карикатура, ще намерим доказателства за думите на Иречек и Радой. Къде са храбрите търсачи на истината?
Да разкажем ли за неговата дейност и житие по време на т.н. „възродителен процес”? Да разкажем ли малко от спомените на Джагаров, за това как се създаде „обектът” и неговото алиби? За колекциите на фалиралите банки? За Мултака, Мултигруп и мултащините? За „творчеството”, как се създаваше то, за „естетизирането” на градската среда от „почетния софиянец”? Чудом ще се чудите къде „естетът” е оставил своя следа в София, къде сте срещали неговия пластичен гений ? Ще ви помогна. Има негова работа в града. Пред централата на Мултигруп, на метри от лобното място на един мафиот има нещо като куче, твърди се, че е лъв, изправено на два крака с герб в ръката, герб-менте на Медичите. Илия от Богров е бил Джакомо Медичи. Майко мила, къде съм се родил …
Има и още нещо. Фалически символ от бетон на пътя за аерогарата. Ние, софиянци, си го заслужихме. Там, на това място трябваше да бъде одиозният монумент „Ключът на София”. Паметник, слава Богу, няма. Вие попитайте кметицата каква торба пари е получил „авторът” въпреки липсата на творбата. Иначе проектът седи забравен във Военно студио. Нека журналистите ни го покажат, снимайте, запознайте софиянци с пропуснатата полза. Нека видим блясъкът на гениалния естет, почетния ни съгражданин.
А помните ли как Мултакът се хвърляше на земята пред падишаха от омразното му днес ДПС, как молеше царя за министерски пост ? А за музейното строителство и ремонти, за финансовата логика на т.н. Лувър, за „медалите” и фалшивите срещи с величия? За министъра с дълго нокътче на кутрето и пандизчийска татуировка на ръката ? Да, но той е „академик” с грамота от автономна съветска република, впечатляващ документ за чукчи, буряти и чуваши. А Хенри Мур и Джакомети ни напуснаха без звания, без почетно гражданстно, без право на безплатно къпане в градската баня… Мм, даа, академик било това, но пък моят приятел Пижо има свидетелство за тореадор, бик е заклал демек.Попитайте „министъра” за разликата между филхармония и мундхармоника, за любимия му диригент, за книгите, които е прочел. Там май и Винету отсъства …
Продавал акварели по пет хиляди лева парчето ? Ашколсун, този надскочи класиците. Купувай народе, сега му е времето, грабете стоката, утре ще са по десет хиляди барем. Малка справка от последния търг – акварел от Чудомир, великолепен портрет – 600 лева, акварел от Щъркелов -900 лева, масло от „войнишкия” период на Майстора – 4000 лева. Друго е да си гениален и неповторим. Майстора да му целува налъмите …Преди време чета и се смея – набил полицай. Великолепно дело, щом полицаите позволяват да бъдат бити значи, че го заслужават. В Америка, знам, подобен случай завършва с летален изход за биещия. В България не е така. За тази добрина получавате награда, пистолет за трепане, лично от главния секретар на полицията. Да си опичат акъла полицайчетата, за да не плачат жените им и децата. „Питам се и същевременно си задавам въпрос” – казваше моят казармен старшина, ако някой вземе та набие любимия ни бате Бойко, с гаубица ли ще го дарим ? На онзи бивш министър на културата не посягайте, там най-много джобно ножче ще получите.
И накрая, имам малка, но съществена идея за промяна в националния ни герб. Там долу, под коронованите лъвове, виждам развята трикольорна лента. А на лентата с дебели букви националния девиз – „ АЗ СЪМ ПРОСТ И ВИЕ СТЕ ПРОСТИ”.
Вие го заслужавате. Вие ги заслужавате.
Ние – не.
Ние сме чужденци.Велислав Минеков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.